Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 27. 06. 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, II
– Д въззивен състав, в открито съдебно заседание на втори юли две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Председател:
Красимир Мазгалов
Членове:
1. Силвана Гълъбова
2.
младши съдия Любомир Игнатов
при участието на съдебния секретар Маргарита
Димитрова, като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в. гр.
дело № 8730 по описа на Софийския
градски съд за 2019 г., за да се
произнесе, съобрази следното.
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и
следващите.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство В.И.В. с ЕГН **********,
адрес ***, съдебен адрес *** (въззивник) чрез особения представител адвокат С.С. срещу решение № 88408, постановено на 09. 04. 2019 г. от Софийския районен съд, 163-ти състав, по гр.
дело № 35885 по описа за 2014 г. (обжалвано решение). С обжалваното
решение първоинстанционният съд изцяло е уважил двата кумулативно
съединени иска за установяването на съществуването на парични задължения,
свързани с доставянето на топлинна енергия.
Всеки един от исковете е с цена под 5 000 лева.
Въззивникът-ответник оспорва обжалваното
решение в частта, в която исковете
спрямо него са уважени, като недопустимо, неоснователно, незаконосъобразно
(твърди нарушение както на материалния закон, така и на съдопроизводствените
правила) и неправилно. Отрича да е пасивно процесуално легитимиран по
предявените искове, във връзка с което изтъква, че е прехвърлил правото на
собственост върху притежаваните от него идеални части от недвижимия имот в
полза на другия ответник – В.И.Т.-К.. Допълва, че не е ползвал и не е обитавал
недвижимия имот от 1983 г. Изтъква, че искът е неоснователен по същество
(недоказан по основание и размер). Намира, че първостепенният съд неправилно е
кредитирал експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза. Освен
това се позовава на експертното заключение на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза, според което дължимата сума за процесния
период е 493 лева, което надвишавало над два пъти претендирания размер на
топлинна енергия. Отрича в жилището да се ползва топлинна енергия за отопление
и поддържа, че сумите се начисляват за сградна инсталация и за битово горещо
водоснабдяване. Иска от въззивния съд да отмени решението в обжалваната част. С
писмено изявление за откритото съдебно заседание пред въззивния съд прави
евентуално възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на
насрещната страна.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****,
седалище и адрес на управление *** (въззиваем). С
писмено изявление за хода на устните състезания пред въззивния съд иска
въззивната жалба да бъде отхвърлена и решението на първостепенния съд да бъде
потвърдено като законосъобразно и правилно. Претендира разноски, оспорва разноските за адвокатско възнаграждение на
насрещната страна и прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***, не предприема
процесуални действия във въззивното производство.
След като прецени твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският
градски съд направи следните фактически
и правни изводи.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от заинтересовано лице чрез надлежно назначен процесуален представител. При
обжалване чрез особен представител държавна такса не се внася авансово (т. 7 от
Тълкувателно решение № 6 от 2013 г. по тълк. дело № 6 от 2012 г. на ОСГТК на
ВКС). По тези съображения въззивната жалба е процесуално допустима.
При служебна проверка въззивният съд приема обжалваното решение за
валидно.
Относно допустимостта му в обжалваната част при служебна проверка и
съобразявайки доводите на въззивника съдът приема следното.
Въззивникът-ответник още с отговора си на исковата молба отрича да е пасивно
процесуално легитимиран по предявените искове. Във връзка с тези негови доводи,
които той поддържа и с въззивната жалба, следва да се отбележи, че страната
допуска смешение на две различни правни категории – пасивна процесуалноправна легитимация и пасивна
материалноправна легитимация.
Пасивната процесуалноправна легитимация е налице тогава, когато в исковата
молба се съдържат твърдения на ищеца, че ответникът е носител на юридическо
задължение спрямо него. Ако тя не съдържа съответни твърдения, то е налице
липса на абсолютна процесуална предпоставка за развитието на гражданското
съдопроизводство, която обуславя прекратяването на делото спрямо съответния
ответник без да бъдат събирани и анализирани доказателства. Ако пасивната
процесуалноправна легитимация на ответника е налице, тогава гражданският съд
пристъпва към разглеждането на делото по същество, като събира посочените от
страните доказателства (а в определени случаи събира доказателства и служебно),
изслушва анализата на доказателствените материали, направена от страните в хода
на устните състезания, и най-сетне сам анализира доказателствата и постановява
решение, с което се произнася по твърдяното с исковата молба юридическо
задължение на ответника. В сходен смисъл е съдебната практика, която настоящият
съдебен състав споделя (решение № 61 от 13.06.2014 г. на ВКС по гр. дело №
3306/2013 г., IV г. о.). В дадения случай в исковата молба се съдържат
твърдения, според които въззивникът-ответник В.И.В. е бил страна по облигационно
отношение за покупко-продажба на топлинна енергия за битови нужди през периода
01. 05. 2010 г. – 30. 04. 2011 г. спрямо съответен недвижим имот. При наличието
на тези твърдения той е пасивно процесуално легитимиран да участва в рамките на
гражданския процес като надлежен ответник. Въпросът дали това твърдение е
правилно подлежи на доказване и е свързан с основателността на иска, а не с
допустимостта му.
Относно правилността на решението в
обжалваната част въззивният съд е обвързан от доводите, съдържащи се във
въззивната жалба (чл. 269, изр. второ ГПК) и приема следното.
Предмет на делото са два кумулативно
съединени иска с правни основания чл. 79, ал. 1, предл. първо от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка с чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяването на съществуването на
парични задължения, свързани с доставянето на топлинна енергия спрямо
топлоснабден имот, находящ се в град София, бул. „*****, аб. номер 000341, през
периода 01. 05. 2010 г. – 30. 04. 2011 г. Размерът на претенциите спрямо
въззивника-ответник В.И.В. е както следва:
·
за
стойността на доставената топлинна енергия – 1/2 от 1 206 лева и 38
стотинки, тоест 603 лева и 19 стотинки;
·
за
обезщетение за забава върху главницата за стойността на доставената топлинна
енергия, което обезщетение за забава е начислено през периода 01. 07. 2010 г. –
17. 05. 2013 г. – 1/2 от 374 лева и 28 стотинки, тоест 187 лева и 14 стотинки.
В тежест на въззиваемия-ищец е да
установи при условията на пълно и главно доказване възникването на валидно
облигационно отношение по доставянето на топлинна енергия в полза на въззивника-ответник
през процесния период и спрямо топлоснабдения имот, количеството и стойността
на реално доставената топлинна енергия, настъпването на изискуемостта на
вземанията за топлинна енергия; наличието на валидно облигационно отношение,
във връзка с което в полза на въззивника през процесния период и спрямо
съответния топлоснабден имот реално е била извършвана услугата дялово
разпределение и стойността на тази услуга; изпадането на въззивника в забава по
отношение на вземанията за стойността на топлинната енергия. При установяване
на съответните елементи на правопораждащи фактически състави в тежест на въззивника-ответник
е да докаже, че е заплатил задълженията.
Началната материалноправна предпоставка
за уважаването на исковете е наличието на валидно облигационно отношение по
доставянето на топлинна енергия между страните през процесния период и спрямо
топлоснабдения имот (страните не спорят, че процесният недвижим имот се намира
в сграда-етажна собственост, която е присъединена към топлопреносната мрежа).
Това облигационно отношение би могло да възникне по два начина. Първият начин е
автоматично по силата на закона с придобиването на право на собственост или
вещно право на ползуване върху топлоснабдения имот съобразно чл. 153, ал. 1 ЗЕ
(в приложимата към процесния период редакция). Вторият начин е по пътя на
индивидуални преговори и сключването на нарочен договор между облигационния
ползувател на топлоснабдения имот и топлопреносното предприятие (Тълкувателно
решение № 2 от 2018 г. по тълк. дело № 2 от 2017 г. на ОСГК на ВКС). В
практиката доказването на сключването на съответен договор се провежда с
представянето на заявление-декларация за откриването на индивидуална партида
(макар и принципно да не са изключени всички допустими в гражданския процес
други доказателства). Обстоятелството дали топлоснабденият имот фактически е
бил ползуван или не е правноирелевантно.
От съвкупната анализа на
доказателствените материали, които са били събрани от първостепенния съд, се
установява следното. Процесният топлоснабден имот е бил придобит през 1969 г. въз
основа на договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата за
продажба на жилища от държавния жилищен фонд от А.Л.Т., майка на
въззивника-ответник и на ответницата В.И.Т.-К.. През 2002 г. А.Л.Т. починала, при което въззивникът-ответник и
ответницата В.И.Т.-К. наследили поравно всеки по 1/2 идеална част от правото на
собственост върху процесния недвижим имот. След това на 19. 03. 2011 г.
въззивникът-ответник прехвърлил с договор за покупко-продажба в полза на
ответницата В.И.Т.-К. правото на собственост върху притежаваните от него
идеални части от процесния недвижим имот. По делото е представена и първа
страница от заявление-декларация за откриването на индивидуална партида.
При това положение
въззивният съд споделя извода на първата инстанция, че е налице валидно
облигационно отношение по доставянето на топлинна енергия между
въззивника-ответник и въззиваемия-ищец през процесния период. Действително, когато
единият от двамата съсобственици е сключил индивидуален договор с
топлопреносното предприятие, облигационното отношение възниква само с него (решение
№ 3009 от 13.05.2020 г. на СГС по в. гр. дело № 9041/2019 г., II – Е
въззивен състав). В разглеждания случай обаче представената първа страница от
заявление-декларация съдържа само името на ответницата В.И.Т.-К. и не е
подписана, поради което не може да докаже съответно индивидуално договаряне.
Освен това този частен документ не е и датиран, при което съдът не би могъл да
приеме, че ответницата В.И.Т.-К. е сключила с топлопреносното предприятие
индивидуален договор преди да придобие дяла на въззивника-ответник от
съсобствеността. Прочее, следва да се отчита, че съобразно общите условия на
топлопреносното предприятие за доставяне на топлинна енергия за битови нужди
приобретателят на топлоснабден имот следва да подаде заявление-декларация за
откриването на партида на негово име. Това отново дава основание на съда да приеме,
че заявлението-декларация на името на ответницата В.И.Т.-К. е подадено след прехвърлянето притежавания от
въззивника-ответник дял от процесния топлоснабден имот. Основанието на иска е
доказано.
От друга страна, доводите на въззивника-ответник,
че исковете не са доказани по размер, са частично основателни. От експертното
заключение по съдебно-техническата експертиза и изслушването на вещото лице в
открито съдебно заседание от първостепенния съд се установява, че процесният
недвижим имот е с демонтирани радиатори от 2000 г. При това положение през
процесния период собствениците му са били потребители само на отдадената от
сградната инсталация топлинна енергия (чл. 153, ал. 6 ЗЕ) и на топлинната
енергия за битово горещо водоснабдяване (чл. 140а ЗЕ). Прогнозно начислената
топлинна енергия за потребление спрямо топлоснабдения имот през процесния
период е била на стойност общо 1 481 лева и 36 стотинки (от които
1 310 лева и 57 стотинки прогнозна стойност на топлинната енергия за
битово горещо водоснабдяване и 170 лева и 79 стотинки прогнозна стойност на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия). Това е и стойността,
която първостепенният съд е възприел, за да прецени, че исковите претенции са
доказани по размер. От друга страна, според данните от експертното заключение и
от изслушването на вещото лице се установява, че след дяловото изравняване
стойността на реално потребената топлинна енергия за процесния период възлиза
на 493 лева. Следователно предвид дела от съсобствеността на
въззивника-ответник към съответния момент се доказва реалното потребяване на
топлинна енергия от него в размер на 296
лева и 50 стотинки. За тази сума предявеният срещу него иск за главница за
стойността на доставената топлинна енергия е доказан и по размер. Как
въззиваемият-ищец е отразил счетоводно резултатите от дяловото изравняване
(„сумата за възстановяване“) е правноирелевантно. Съдът установява
съществуването на задължения само за реално доставената през процесния период
топлинна енергия.
Установеният от въззивния съд по-нисък
размер на паричното задължение за стойността на доставената топлинна енергия
обуславя и намаляването на установеното от първата инстанция обезщетение за
забава. Обезщетението за забава следва да се начисли единствено върху сумата за
реално доставената топлинна енергия (според общите условия лихви за забава за
месечните прогнозни суми не се начисляват). Съгласно приложимите общи условия
на „Топлофикация София“ АД за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
потребители от град София от 2008 г. това задължение става изискуемо с
изтичането на 30-дневен срок от изтичането на периода, за който се отнася (решение
№ 8083 от 02.12.2013 г. на СГС по в. гр. дело № 11322/2012 г., II – Д въззивен състав). Следователно въззивникът-ответник
е изпаднал в забава, считано от 01. 07. 2011 г., а не от 01. 07. 2010 г. При
това положение и с помощта на лихвен калкулатор въззивният съд установява, че
съответният размер на дължимото от въззивника-ответник обезщетение за забава
възлиза на 57 лева и 40 стотинки.
Разноски. При този изход на делото съдът следва да
присъди разноски.
В заповедното производство заявителят е
сторил разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на
общо 150 лева. Тези разноски следва да се приемат за равно разделени по
отношение на всеки един от двамата длъжница, тоест по 75 лева на длъжник.
Предвид основателната част на претенцията спрямо длъжника В.И.В. той следва да
бъде осъден пропорционално за сумата 33 лева и 58 стотинки.
В първоинстанционното исково
производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 150 лева,
за депозит за възнаграждение на особен представител в размер на 300 лева, за
депозити за възнаграждения на вещите лица в размер на 400 лева. Освен това първостепенният
съд е определил размера на юрисконсултското възнаграждение на 100 лева по чл.
78, ал. 8 ГПК, като страните не са правили искания за изменяване на решението в
частта за разноските по чл. 248 ГПК във връзка с тази преценка. Така сторените
разноски в размер на общо 950 лева се разпределят поравно за всеки един от ответниците
и по всеки един от кумулативно съединените искове, тоест по 237 лева и 50
стотинки на иск. Предвид уважените части на всеки един от исковете от спрямо
ответника В.И.В., той трябва да бъде осъден да заплати 189 лева и 59 стотинки
разноски в първоинстанционното исково производство (общо по двата иска).
В първоинстанционното исково
производство ответникът В.И.В., представляван от назначения особен
представител, не е сторил разноски.
Във въззивното производство въззиваемият-ищец
е сторил единствено разноски за юрисконсултско възнаграждение, което въззивният
съд определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК на 25 лева предвид липсата на
каквато и да е фактическа и правна сложност на делото и процесуалната пасивност
на въззиваемия-ищец. Това юрисконсултско възнаграждение следва да бъде
разпределено равномерно за всеки един от двата кумулативно съединени иска,
които въззиваемият е поддържал, тоест по 12 лева и 50 стотинки на иск.
Пропорционално на неоснователната част на въззивната жалба от тях следва да
бъдат присъдени общо 9 лева и 97 стотинки.
Понеже въззивникът-ответник,
представляван от особен представител, не е внесъл авансово държавна такса, той
следва да бъде осъден да внесе такава с въззивното решение съобразно
неоснователната част от въззивната жалба, а въззиваемият-ищец – пропорционално
на основателната ѝ част. Така от общата дължима държавна такса в размер
на 50 лева въззивникът-ответник следва да бъде осъден да заплати на Софийския
градски съд сумата 22 лева и 39 стотинки, а въззиваемият-ищец – 27 лева и 61
стотинки.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
решение № 88408, постановено на 09. 04. 2019 г. от Софийския районен съд, 163-ти състав, по гр.
дело № 35885 по описа за 2014 г., в обжалваната част, в която се
признава за установено, че В.И.В. с ЕГН **********, адрес ***, дължи на „Т.С.“
ЕАД с ЕИК *****, седалище и адрес на
управление ***,
разликата над 296 лева и 50 стотинки до уважения размер на предявения иск 603
лева и 19 стотинки, представляваща незаплатена главница за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода 01. 05. 2010 г. – 30. 04. 2011 г. и спрямо
топлоснабден имот, находящ се в град София, бул. „*****, аб. номер 000341;
както и разликата над 57 лева и 40
стотинки до уважения размер на
предявения иск 187 лева и 14 стотинки, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за стойността на доставената топлинна енергия, което
обезщетение за забава е начислено през периода 01. 07. 2010 г. – 17. 05. 2013
г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
иска
с правно основание чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***, за установяването
на задължения на В.И.В. с ЕГН **********, адрес ***, за незаплатена главница за
доставена от дружеството топлинна енергия през периода 01. 05. 2010 г. – 30.
04. 2011 г. и спрямо топлоснабден имот, находящ се в град София, бул. „*****,
аб. номер 000341, за разликата над 296
лева и 50 стотинки до пълния
претендиран размер на предявения иск 603 лева и 19 стотинки.
ОТХВЪРЛЯ
иска
с правно основание чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл.
86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***, за
установяването на задължение на В.И.В. с ЕГН **********, адрес ***, за обезщетение
за забава върху главницата за стойността на доставената топлинна енергия, което
обезщетение за забава е начислено през периода 01. 07. 2010 г. – 17. 05. 2013
г., за разликата над 57 лева и 40
стотинки до пълния претендиран
размер на предявения иск 187 лева и 14 стотинки.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 88408, постановено на 09. 04. 2019 г. от Софийския районен съд, 163-ти състав, по гр.
дело № 35885 по описа за 2014 г.,
в останалата обжалвана част.
ОТМЕНЯВА
решение № 88408, постановено на 09. 04. 2019 г. от Софийския районен съд, 163-ти състав, по гр.
дело № 35885 по описа за 2014 г.,
в частта за разноските, в която В.И.В.
с ЕГН ********** е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *****, разликата над 33 лева и 58 стотинки до присъдените 75 лева, представляваща
разноски за заповедното производство.
ОТМЕНЯВА
решение № 88408, постановено на 09. 04. 2019 г. от Софийския районен съд, 163-ти състав, по гр.
дело № 35885 по описа за 2014 г.,
в частта за разноските, в която В.И.В.
с ЕГН ********** е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *****, разликата над 189 лева и 59 стотинки до присъдените 475 лева,
представляваща разноски за първоинстанционното исково производство.
ОСЪЖДА
В.И.В.
с ЕГН ********** да заплати в полза на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ***** сумата 9 лева и 97 стотинки, представляваща разноски
във въззивното производство.
ОСЪЖДА
В.И.В.
с ЕГН ********** да заплати в полза на Софийския градски съд сумата 22 лева и 39 стотинки, представляваща
държавна такса за разглеждането на въззивната жалба.
ОСЪЖДА
„Т.С.“
ЕАД с ЕИК ***** да заплати на Софийския градски съд сумата 27 лева и 61 стотинки, представляваща държавна такса за
разглеждането на въззивната жалба.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението е постановено при участието на
третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***,
на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Председател: Членове: 1. 2.