Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр.
София, 09.05.2018 г.
В И М Е ТО
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря С.Калоферова, като разгледа т.д. № 2713/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1
и чл. 86 ЗЗД.
Ищците Б. ООД и П.С. ЕООД твърдят, че в качеството си на съдружници в гражданско дружество П.Ф.сключили с ответника УМБАЛ А.ЕАД договор за изработка от 19.05.2016 г., по силата на който следвало да приготвят и доставят ежедневно болнична храна, а ответникът-възложител – да заплаща дължимото възнаграждение. Твърдят, че ответникът не погасил изцяло задълженията си по фактури № № 3605, 3652, 3682, 3727, 3761, 3792 и 3827, издадени в периода 28.02.2017 г. – 31.08.2017 г., като размерът на непогасения дълг възлизал на 559 084,07 лв. Наред с тази сума ищците претендират при условията на активна солидарност (вж. уточнителна молба от 13.10.2017 г.) и лихва за забава върху дължимите по всяка процесна фактура главници за периода от падежа на всяко отделно задължение (60 дни от представяне на фактура) до предявяване на иска, съответно до окончателното погасяване на дълга. Молят съда да присъди и сторените в производството разноски.
Ответникът А.ЕАД не оспорва извършването на процесните доставки, но твърди, че не е настъпила забава, тъй като ищецът не е изпълнил задължението си да предаде справка за вложените хранителни продукти и калкулационна ведомост, както и оригинални фактури. Поддържа, че в хода на процеса е извършил допълнително погасяване на главницата. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
Безспорно между страните е, че 1/. на 19.05.2016 г. между тях е сключен договор, по силата на който ищците, като участници в гражданско дружество, са поели задължение да приготвят болнична храна и да я доставят ежедневно в съответните клиники и отделения на болницата, а ответникът – да заплаща възнаграждение, определено на база максимална обща цена за диета за храноден, намалена с договорената отстъпка; 2/ изпълнителят е извършил доставки на болнична храна съгласно издадените в периода 28.02.2017 г. – 31.08.2017 г. фактури, възнаграждението за които е определено във фактурите; 3/. ответникът е приел доставената храна, както и е извършил частични плащания – преди и в хода на процеса.
При тези факти спорен е въпросът, настъпил ли е падежът на задължението за плащане предвид въведеното в чл. 11 от договора изискване наред с болничната храна изпълнителят да предаде фактура, справка за вложените хранителни продукти и калкулационна ведомост.
От показанията на свидетеля П.се установява, че доставките са извършвани ежедневно, три пъти на ден, като всяка доставка е била съпровождана от „протокол, в който е описано количеството и видът на храната“. В протоколите за ежедневните доставки храната е „описана като вид“ и съдържание (напр. номер на диета и вид на приготвеното ястие). Тези протоколи според свидетеля П.са били изготвяни за целите на приемането на храната от сестрите в отделенията и са „оставали при тях“. Ежемесечно е изготвян и обобщен протокол със съдържанието на приетите като писмени доказателства 7 броя приемно-предавателни протоколи („обобщено сведение-отчет за доставена храна“, л. 16, л. 20, л. 24, л. 28, л. 32, л. 35, л. 38). Тези протоколи, според свидетеля П., съставляват обобщена калкулация на извършените в съответния месец доставки и въз основа на тях са издавани процесните месечни фактури. Фактурите са връчвани на възложителя.
Показанията на свидетеля П.са подробни и не противоречат на събраните писмени доказателства. Свидетелят е очевидец на фактите, за чието установяване дава сведения. Ето защо съдът кредитира показанията му напълно.
При така изяснена фактическа обстановка съдът приема, че доставките са извършени при спазване на договорените условия, вкл. относно документите, които е следвало да придружават доставената храна. Дори да се приеме обаче, че протоколите, съпътстващи ежедневните доставки, не са били с уговореното съдържание на „справка за вложените хранителни продукти“ по смисъла на чл. 11 от договора, това не би било пречка за настъпване на изискуемостта на паричното задължение. Задължението за плащане кореспондира основно с насрещното задължение за предаване на приготвената храна и ако това насрещно задължение е надлежно изпълнено (както е в настоящия случай), в нарушение на изискването за добросъвестност би било изпълнението на паричното задължение да се отложи поради липсата на документ, описващ вложените продукти. Следва да се отбележи, че храната е била приготвяна по предварително определени диети, чието съдържание е известно на ответника (в чл. 16 от договора изрично е посочено, че приготвянето на храната следва да бъде съобразно Сборник рецепти за диетични ястия за заведенията за обществено хранене и лечебно-профилактичните заведения от 1984 г.). Ето защо ответникът не може да противопостави успешно дилаторно възражение за неизискуемост поради непредаване на необходимите документи.
Съгласно чл. 11 от договора плащането следва да се извърши в 60-дневен срок от представяне на фактура. Видно от двустранно подписаните фактури, те са получени от възложителя на датите на тяхното издаване. Към момента на устните състезания е настъпила изискуемостта на вземанията по всички от тях.
При определяне размера на непогасената част от дълга следва да се отчетат извършените в хода на процеса плащания: от 29.09.2017 г., с което се погасява остатъкът от задължението по фактура № 3605; от 31.10.2017 г. и от 01.12.2017 г., с които се погасява частично задължението по фактура № 3652; от 28.12.2017 г., с което се погасява остатъкът от задължението по фактура № 3652, както и частично задължението по фактура № 3682; от 31.01.2018 г. и от 28.02.2018 г., с които се погасява частично задължението по фактура № 3682; от 28.03.2018 г., с което се погасява остатъкът по фактура № 3628 и частично задължението по фактура № 3727 (до сумата от 77 524,13 лв.).
Следователно непогасеният към момента на устните състезания дълг възлиза на 338 061,27 лв. До тази сума следва да бъде уважен искът. Вземането следва да бъде присъдено солидарно с оглед разпоредбата на чл. 304 ТЗ – на страната на изпълнителя са две лица, обединени в гражданско дружество, и няма изрично отклонение от правилото на солидарността, установено за търговските сделки, каквато е настоящата.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Както беше посочено, в договора е уговорен падеж на месечното задължение, който е настъпил. До предявяване на иска ответникът е бил в забава за плащане на възнагражденията по фактури № № 3605, 3652, 3682, 3727 и 3761. Размерът на дължимата лихва върху тях възлиза на 8980,92 лв. Искът следва да бъде уважен изцяло.
Следва да се присъди и законна лихва върху главниците по фактури № № 3605, 3652, 3682, 3727 и 3761, считано от предявяване на иска до погасяването (за фактури № № 3605, 3652, 3682 и 3727 – до момента на заверяване на сметката съгласно платежни нареждания от 29.09.2017 г., 31.10.2017 г., 01.12.2017 г., 28.12.2017 г., 31.01.2018 г., 28.02.2018 г. и 28.03.2018 г.), за фактура № 3792 – от 30.09.2017 г. до погасяването, и за фактура № 3827 – от 31.10.2017 г. до погасяването.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 39 382,60 лв. (вкл. за отхвърлената част от исковете, тъй като отхвърлянето е поради извършено в хода на процеса погасяване при настъпила преди това забава).
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА УМБАЛ А.ЕАД, ЕИК *******, да заплати солидарно на Б. ООД, ЕИК *******, и П.С. ЕООД, ЕИК *******, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266 ЗЗД сумата от 338 061,27 лв., представляваща непогасената част от дължимото възнаграждение съгласно фактури № № 3727/2017, 3761/2017, 3792/2017 и 3827/2017, ведно със законната лихва, както следва: за вземанията по фактури № № 3605/2017, 3652/2017, 3682/2017 и 3727/2017 - от 19.09.2017 г. до момента на заверяване на сметката съгласно платежни нареждания от 29.09.2017 г., 31.10.2017 г., 01.12.2017 г., 28.12.2017 г., 31.01.2018 г., 28.02.2018 г. и 28.03.2018 г.; за остатъка от фактура № 3727 и за фактура № 3761 – от 19.09.2017 г. до погасяването, за фактура № 3792/2017 г. – от 30.09.2017 г. до погасяването и за фактура № 3827/2017 г. – от 31.10.2017 г. до погасяването, на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 8 980,92 лв., представляваща лихва за забава върху възнаграждението по фактури № № 3605/2017, 3652/2017, 3682/2017, 3727/2017 и 3761/2017 за периода от падежа по всяка фактура до 18.09.2017 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 39 382,60 лв. разноски, като ОТХВЪРЛЯ поради погасяване чрез плащане в хода на процеса иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266 ЗЗД за разликата до 599 084,07 лв. и за фактури № № 3605/2017, 3652/2017, 3682/2017 и частично за фактура № 3727/2017.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: