Решение по дело №3438/2021 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 261
Дата: 13 декември 2021 г. (в сила от 29 декември 2021 г.)
Съдия: Нейко Георгиев Нейков
Дело: 20215510103438
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 261
гр. К., 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИН.И.Д.ИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20215510103438 по описа за 2021 година
Гражданско дело № 3438/2021 г. по описа на РС- К. е образувано по молба с
правно основание в чл. 12 от ЗЗДН.
Молителката Н.И.Д.. с ЕГН ********** с адрес: село Е. общ.К. ул. „*****“
***, сочи, че живее на съпружески начала, без граждански брак с Т. П. Т., с
ЕГН **********. Били родители на малолетното дете И. Т.ов Т., роден на
****** год.
С ответника живеели в дома на баща й в с. Е.. През последните години Т. П.
Т. многократно упражнявал физическо и психическо насилие спрямо нея.
Последните случаи били следните:
1/ На ****.2021 година около 19 часа Т. П. Т. се скарал с баща й, в чиято
къща живеели от години. Баща й му казал да напусне къщата. Тя започнала да
събира багажа на Т., който започнал да я обижда като я наричал „курва“,
„миндил“ „боклук“. В един момент той я замерил с мобилния си телефон,
като я ударил с него в областта на лявото слепоочие. В резултат на удара
получила обилен кръвоизлив. Цялата била в кръв. Свидетел на всичко това
станало и малолетното им дете.
Сочи, че посетила личния си лекар, доктор Екатерина М. в град К., която след
като я прегледала, й назначила лечение в домашни условия за срок от 7 дни. В
последствие я посетила втори път, тъй като все още се чувствала зле и тя
продължила лечението при домашни условия за още 7 дни. През тези 14 дни
не ходела на работа, защото не се се чувствала добре.
Сочи, че работила като продавач в магазина на „******“ в град К., находящ
се на адрес бул. „******“ № ***.
2/ На 1**** година около 15,30 часа по телефона й се обадил Т. П. Т.. По това
време тя била на работа. Той започнал да й се кара и да я обижда. Карал я
прекрати трудовия си договор и да не ходи на работа, защото според него там
1
подържала множество сексуални връзки. Заплашвал я, че ако не го направи,
щял да дойде в магазина, да я пребие и да я извлачи от там.
Твърди, че около 18,00 часа Т. отишъл в магазина. Бил спрян на вратата, за да
покаже „зеления си сертификат“. Той отказвал да го направи и крещял
веднага да излиза от там и я обиждал. Заплашвал я, че ще влезе с колата в
магазина. Обадили се на мениджъра на магазина, който отсъствал. По съвет
на заместник-мениджъра я се заключила в тоалетната на магазина. На входа
на магазина Т. продължил да отправя заплахи спрямо нея. На една от
колежките казал да я доведе, за да я осакати. Демонстрирал, че носи пистолет.
Поради всичко това била повикана полиция. При задържането на Т., от джоба
му паднала кутийка с кристално вещество, като направеният полеви тест
показал, че това е наркотично вещество. Т. бил задържан за 24 часа в РПУ К.,
и доколкото й е известно, спрямо него било образувано бързо наказателно
производство заради наркотиците.
Колегите и други лица, станали свидетели на горното, били извикани на
разпит в РПУ К. на 19.11.2021 година.
Моли съда да наложи спрямо Т. П. Т., с ЕГН **********, следните мерки за
защитата ми от домашно насилие:
1. Задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно
насилие;
2. Отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище -село Е.
общ. К. ул. „*****“ *** за срока, определен от съда;
3.Забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището,
местоработата й, посочена по-горе и местата за социални контакти и отдих на
пострадалото лице при условия и срок, определени от съда;
В откритото съдебно заседание молителката Н.И.Д.., редовно призована, се
явява лично и поддържа молбата чрез прозесуалния си представител.
В съдебно заседание ответникът Т. П. Т. - редовно призован, не се явява,
представлява се от упълномощения си адвокат.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
Безспорно по делото е, че молителката и ответникът са живеели на
съпружески начал, като от съвместното си съжителство имат едно родено
дете – И. Т.ов Т., роден на ****** г.
В Декларация по чл.9 от ЗЗДН, молителката твърди, че Т. П. Т., осъществил
акт на домашно насилие, изразяващ се в следното:
1/ На ****.2021 година около 19 часа Т. П. Т. се скарал с баща й, в чиято
къща живеели от години. Баща й му казал да напусне къщата. Тя започнала да
събира багажа на Т., който започнал да я обижда като я наричал „курва“,
„миндил“ „боклук“. В един момент той я замерил с мобилния си телефон,
като я ударил с него в областта на лявото слепоочие. В резултат на удара
получила обилен кръвоизлив. Цялата била в кръв.
2/ На 1**** година около 15,30 часа по телефона й се обадил Т. П. Т.. По това
време тя била на работа. Той започнал да й се кара и да я обижда. Карал я
прекрати трудовия си договор и да не ходи на работа, защото според него там
подържала множество сексуални връзки. Заплашвал я, че ако не го направи,
щял да дойде в магазина, да я пребие и да я извлачи от там.
Твърди, че около 18,00 часа Т. отишъл в магазина. Бил спрян на вратата, за да
покаже „зеления си сертификат“. Той отказвал да го направи и крещял
2
веднага да излиза от там и я обиждал. Заплашвал я, че ще влезе с колата в
магазина. Обадили се на мениджъра на магазина, който отсъствал. По съвет
на заместник-мениджъра се заключила в тоалетната на магазина. На входа на
магазина Т. продължил да отправя заплахи спрямо нея. На една от колежките
казал да я доведе, за да я осакати. Демонстрирал, че носи пистолет. Поради
това била повикана полиция. При задържането на Т., от джоба му паднала
кутийка с кристално вещество, като направеният полеви тест показал, че това
е наркотично вещество
Видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №
****/20.09.2010 г. от Община К., детето И. Т.ов Т. е с родители Н.И.Д.. и Т.
П. Т..
Видно от справка за съдимост рег.№ ****/24.11.2021 г. ответникът Т. П. Т. не
е осъждан, но има наложено административно наказание по чл. 354а, ал. 5, вр.
чл. 354а, ал. 3, т. 1, пр. 1 НК.
Видно от представените по делото Болничен лист от *****2021 г. и Болничен
лист от 01.11.2021 г. молетелката е ползвала общо 14 дни отпуск по болест в
периода от 24.10.2021 г. до 06.11.2021 г.
Молителката е сезирала РС-К., като въз основа на депозираната молба е
образувано настоящото гражданско дело.
По делото са събрани гласни доказателства:
Свидетел М.М.П., без родство със страните, заявява: „Работя в „******“, гр.
К., Н. ми е колежка. На 17.11. следобед, към 15,00 – 15,30 часа, Т.
постоянно звънеше на Н., а това е против политиката на фирмата да се говори
на работното място, звънеше й на видеоразговор. Той постоянно й звънеше,
това не е единичен случай. Отсреща се чуваха заплахи, обиди, че му
изневерява с друг колега. Точно на 17.11., се случи видеочатът - на касова
зона. Н. се притесни, извиках друга колежка да я замести на касата. Тя остана
в стаята за почивка, казах й да пие вода, да се успокои. Между 18.00-18.15
часа, аз бях на главен вход с колега и колежка. Дойде Т., показа се на
вратата, каза: „Извикайте Н.“, казах, й че Т. е дошъл. Тя замлъкна. Казах й, че
ще се обадя на управителката. Казах на управителката И. какво се е случило,
колежките са казвали, че и друг път той я е заплашвал. И. е извикала полиция.
Н. се заключи в тоалетната. Той пак дойде, питах го дали има зелен
сертификат, той започна да се заяжда. Каза, че ще влезе в магазина с колата
да осакати Н.. По телефона я обиждаше –„Курва“, казваше, че ходила и
„духала“ по цял ден на складовия служител и я обвиняваше, че му иневерява с
колегата. Заплахи съм чувала и друг път, а за тази дата - „Ще дойда на касата,
ще те осакатя, ще ти счупя главата“.
Н. след инцидента – беше ужасена, замръзна на място. Споделяме си с нея.
След 17.11. доколкото знам, живеят заедно в една къща, защото той отказва
да напусне нейната къща в село Е..
Свидетел И. К.А. заявява: „Познавам Н., служител е във фирмата, на която
съм управител. Тя работи от м.февруари.2021 г. Т. не го познавам, задочно
само. На 17.11. след като си тръгнах, М. – служител, се обади и каза, че Т. е
пред магазина и иска да влезе. Това не е за първи път. Звъннаха ми, по пътя за
магазина, се обадих на тел. 112. Той заплашва, че ще влезе с пистолет.
Моите служители бяха стресирани. Той беше спрял точно успоредно пред
магазина. Като ме видя, премести колата. През това време няколко пъти се
3
опита да влезе в магазина, заплаши, пита защо не го пускат. Втори път
звъннах на тел.112, лицето влезе и тръгна към мен. Бяхме с моя мъж, на
съпружески начала живеем, чакаше ме пред магазина. Т. започна да се
приближава и започна да се навежда над мен, казах: „Премести се“. Моят
мъж ми помогна да го изкарам от магазина. Дойдоха полицаите, падна от
него кибритена кутия с кристално вещество. Магазинът е „******“, в гр. К.,
намира се до К.. Т. нееднократно я обвинава, че има връзка със служител. На
17.11 през деня на обед я заплаши. Той каза, че е с единия служител, че се
скрила в тоалетната и правила секс с него. Заплашва я, че ще я намери,
заплашва с пистолет да я убие. Н. беше в тоалетната, трепереше
След инцидента, доколкото знам, той се е врънал в къщата, където живеят
бащата на Н. и майката на Т., в село Е..
На 17.11 лично не съм видяла, че е въоръжен Т., полицаите казцаха, че са
намерили пистолет в него.“
Свидетел М.Р.М., без родство със страните, заявява: „ На 17.11. за случаката
в магазина „******“, преди да дойдат полицаите, Т. влезе в колата, показа
ми пистолета. И., жена ми, е управител на магазина. Бях с нея. Обадиха й се,
докато бяхме в колата, тя звънна на тел.112. Тогава видях пистолета след
инцидента, когато излязохме от магазина. Търсил е жена си, след като го
изведоха, той влезе в колата, извади пистолета, каза „Ще те гръмна“. Когато
беше отвън, искаше да влиза, постоянно заплашваше – „Ще я убия, ще вляза с
колата“, той вървеше и крещеше.“
Свидетел Я.Т. Т.а, майка на ответника, желае да свидетелства, заявява:
„Живея в село Е., жител съм на К., но живея с И. С.Д., вдовци сме и двамата,
събрахме се. Той е баща на Н.. В една къща живеем, ние, Н. и Т.. Те живеят от
12 години заедно. При нас живеят, в една къща сме. На ****. в село Е. бях, те
се скараха. До 19-ти бях на лечение в Павел баня, затова помня датата. На
****. бях в къщата в Е., те все си имаха разправии, помирявах ги, да имат
семейство. Те са на друг етаж, чувам кавги, на тази дата не мога да кажа дали
съм чула кавга. След ****. в една къща живеят, но отделно спят.
Те спят в отделни стаи, вече 2-3 месеца. Тя не иска да спи с него. Това го
дразни. Имат неприятности. Карат се, защото той за него е първа, а тя трета.
Казва, че я обича, но тя не откликва на неговите желания. Не му готви и не го
пере. Той иска да живее с нея. Но тя не иска. Тя не си гледа много детето. На
****. - аз съм на друг етаж, не знам дали е имала рана. Не съм промИ.ла рана.
Следващите дни си взе болнични, да си почине, по цял ден си играе на
телефона. След 21-ви незнам дали е била в болнични.“
От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:
Молбата е подадена от и срещу легитимираните по закон лица по см. на чл.3,
т.2 ЗЗДН и чл.8, т.1 от ЗЗДН, като няма спор по делото, че страните са
съжителствали на семейни начала и съществува правна възможност да търси
защита по предвидения в ЗЗДН ред.
Закона от защита от домашното насилие има за цел да даде защита срещу
една особена категория посегателства, извършвани от и срещу лица, които се
намират в най-близки взаимоотношения по между си – съпружески,
родствени или във фактическо съжителство, наподобяващо съпружеското.
Характерно за деянията от този тип е и обстоятелството, че те бИ.т
извършени най-често в домашна среда, в отсъствието на свидетели, които ще
4
могат да ги установят с показанията си пред съда.Тъкмо поради тази причина
законодателят изрично е предвидил, че при липса на други доказателства,
декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН разполага със самостоятелна правна сила /
чл.13, ал.3 ЗЗДН/.
Тази норма обаче не създава някаква презумция за виновност на ответника,
нито пък дерогира общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределение
на доказателствената тежест в процеса. В тази насока ЗЗДН не съдържа
специални норми, поради което и на основание § 1 от ЗР на ЗЗДН следва да се
прилагат общите правила на ГПК, т.е. молителката следва да установи, в
условията на пълно и главно доказване, извършените от ответника актове на
домашно насилие с техните обективни признаци – време, място и извършване
на деянието.
В случая фактическите твърдения, заявени в молбата по чл.8 от ЗЗДН, са
доказани посредством разпита на водените от молителката свидетели /за
извършения акт на 1**** г./. Показанията на свидетелите съдът кредитира
като обективни и незаинтересовани и им дава пълна вяра, тъй като не е
налице противоречие относно датата, извършването на деянието, още повече
че същите са без родствена връзка с молителката.
Относно извършения от ответника акт на ****.2021 г., макар и да няма
свидетелски показания за този акт, декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, както
споменахме горе, разполага със самостоятелна сила, а освен това съдът не
може да игнорира представените по делото писмени доказателства –
медицинско направление от 22.10. 2021 г. и 2 бр. болнични листове , които
доказателства хронологично доказват, че след извършения на **** акт,
молителката е посетила личния си лекар д-р М. на 22.10.2021 г., а
впоследствие й е бил издаден болничен лист с диагноза „Локални инфекции
на кожата и подкожната тъкан“.
Съдът счита, че за този инцидент /****.2021г./ е спазен императивния
едномесечен срок, който е предвиден в ЗЗДН.
Нито едно от тези писмени доказателства не беше оспорено от ответната
страна.
Събраните от водената от ответника свидетел показания не оборват тезата.
Същите дават една обща представа, че молителката и ответникът живеят в
непрекъснат конфликт помежду си.
Основателността на молбата за защита по реда на ЗЗДН предполага
установяване по делото на следните обстоятелства, които в съвкупността си
да обуславят извод за осъществен спрямо молителката акт на домашно
насилие: наличие на морално укоримо поведение от страна на конкретния
ответник по отношение на пострадалото лице, което
да се квалифицира като акт на домашно насилие по см. на чл.2 от ЗЗДН;
същото да е извършено от посочения в молбата ответник и то на твърдяната
дата.
Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се
съдържа в ЗЗДН, последното представлява акт на физическо, психическо,
сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на
личния живот, извършено от и спрямо определена категория лица, които се
намират в тясна роднинска връзка или във фактическо съжителство.
За уважаване на подадената молба, съобразно правилата за разпределение на
5
доказателствената тежест в процеса, е необходимо молителката по делото
чрез предвидените в ГПК и ЗЗДН доказателствени способи да проведе пълно
и главно доказване, въз основа на което да може да се направи еднозначен
извод за осъществяване от посочения автор на твърдения акт на домашно
насилие и при твърдения акт на домашно насилие и при твърдения механизъм
на извършване и последици.
Съответно за отхвърляне на молбата, ответникът следва да ангажира
доказателства, които да оборват изложеното от молителката.
Съдът приема, че в хода на настоящото производство от събраните писмени и
гласни доказателства беше установено по един безспорен и категоричен
начин, че ответникът е извършил акт на домашно насилие по отношение на
молителката, както и че именно той е автор на твърдения в молбата акт на
домашно насилие. С тези си действия Т. П. Т. е нанесъл описания от
молителката вредоносен ефект върху здравето и психиката ѝ.
При обсъждане на събраните доказателства може да се направи извод, че
поведението на ответника към молителката, може да се квалифицира като
домашно насилие и да обуслови по отношение на ответника да се използва
държавна принуда под формата на мерки по ЗЗДН.
Поведението на ответника на ****.2021 г. и на 1****г. представлява
физическо и психическо домашно насилие спрямо молителката. Искането за
налагане на мярка за защита е основателно. Т. П. Т. следва да се задължи да
се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Н.И.Д..; да не я
приближава за срок от 12 месеца ; да се отстрани от съвместно обитаваното
жилище на адрес: с. Е., общ. К., ул. „*****“ *** за срок от 12 месеца, както и
да приближава жилището й, както и работното й място в „******“ в град К.,
находящ се на адрес бул. „******“ № ***, както и местата за социални
контакти и отдих, за срок от 12 месеца.
От упражненото физическо и психическо насилие не са настъпили последици
създаващи сериозна опасност за физическото или психическото здраве на
молителката. Няма основание за насочване на молителката или на ответника
към специализирани програми за пострадали от насилие или за извършители
на домашно насилие.
На осн. чл.5, ал.3 от ЗЗДН на ответника Т. П. Т. следва да се наложи глоба в
размер на 200,00 /двеста/ лева.
Ответникът Т. следва да заплати на молителката Д. направените по делото
съдебни разноски за един адвокат в размер на 400,00 лв.
Ответникът следва да заплати държавна такса в размер на 25.00 лв. /двадесет
и пет лева/ по сметка на Районен съд – К..
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че на ****.2021 г. около 19,00 часа в с Е., общ. К.
и на 1**** около 15.30 часа и около 18,00 часа на адрес: гр. К., „******“,
бул. „******“ № ***.03.2021 г., Т. П. Т. с ЕГН ********** е извършил
спрямо Н.И.Д.. с ЕГН ********** действия, представляващи акт на домашно
насилие.
ЗАДЪЛЖАВА Т. П. Т. с ЕГН ********** да се въздържа от домашно
6
насилие спрямо Н.И.Д.. с ЕГН **********.
ОТСТРАНЯВА Т. П. Т. с ЕГН ********** от съвместно обитаваното с
Н.И.Д.. с ЕГН ********** жилище в с. Е., общ. К., ул. „*****“ *** за срок от
12 месеца
ЗАДЪЛЖАВА Т. П. Т. с ЕГН ********** да не приближава пострадалата
Н.И.Д.. с ЕГН **********, както и жилището, находящо се в с. Е., общ. К.,
ул. „*****“ *** за срок от 12 месеца.
ЗАДЪЛЖАВА Т. П. Т. с ЕГН ********** да не приближава местоработата
на пострадалата Н.И.Д.. с ЕГН ********** в гр.К., „******“, бул. „******“
№ ***, както и местата за социални контакти и отдих, които посещава за срок
от 12 месеца.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита.
ОСЪЖДА Т. П. Т. с ЕГН ********** от гр.К., ж.к. „*****“ ***** да
заплати на Н.И.Д.. с ЕГН ********** от с. Е., общ. К., ул. „*****“ ***
направените по делото разноски в размер на 400,00 /четиристотин/ лева.
ОСЪЖДА Т. П. Т. с ЕГН ********** от гр.К., ж.к. „*****“ ***** да
заплати в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – К.
ГЛОБА в размер на 200,00 лв. /двеста лева/ и държавна такса в размер на
25,00 лв. /двадесет и пет лева/.
КОПИЕ от заповедта и решението да се връчат на РУ Полиция К. и на
страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- С.З. в едноседмичен
срок от обявяването му.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
7