РЕШЕНИЕ
№ 917
гр. Плевен, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20234430100412 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба от Т. Г. М.
от *** против „НЕЛИ Г ТРАНС ЕКСПРЕС“ ООД гр. Плевен. В молбата се
твърди, че ищецът е сключил трудов договор с ответното дружество, като е
подписал предоставен от *** на дружеството писмен договор, но
действително уговорените условия са били съвсем различни що се касае до
трудовото възнаграждение, като ищецът твърди, че се е договорил с
ответната страна да получава по *** евро на ден. Твърди се, че работодателят
е осигурявал ищеца на посоченото в писмения договор минимално
възнаграждение в размер на *** лв., а действително уговорените
възнаграждения е изплащал като е посочвал основания в банковите преводи
или командировъчни или аванс или други подобни. Твърди се, че
изпълняваната от ищеца трудова дейност не е била отчетническа по смисъла
на КТ, а същият е превозвал *** тона. Твърди се, че през цялото време на
ищеца не са били осигурявани здравословни и безопасни условия на труд,
като на същия не са били осигурени места за посещение на бани и тоалетни.
1
Твърди се, че на 10. 01. 2022 год. при сключване на привидния писмен трудов
договор ищецът е напуснал *** без заповед за командировка в посока *** без
приемо-предавателни протоколи за приемане на камион и др. Твърди се, че
управляваният от ищеца автомобил е бил с регистрационен номер ***.
Твърди се, че ищецът е осъществявал курсовете с товарния автомобил заедно
с колегата си Л. О. З., като двамата си извършвали превози по маршрути,
посочени от работодателя. Твърди се, че на 29. 03. 2022 год. на около 100 км.
от *** е свършило горивото на товарния автомобил, управляван от ищеца
като последният и колегата му са били принудени да спрат. Твърди се, че
ищецът и колегата му са звънели няколко пъти до работодателя, за да им
изпрати пари за гориво, но суми по техните сметки не са постъпвали. Твърди
се, че на ищеца не му е било известно какво превозва, а със собствени
парични средства той и колегата му са осигурили безопасен платен паркинг.
Твърди се, че впоследствие ищецът и колегата му са били спрени от ***
полицейски служители и същите са им обяснили, че работодателят е пуснал
срещу тях жалба, че ищецът и колегата му са откраднали камионите. Твърди
се, че на паркинга се появил *** на ответното дружество А. Б., който се
държал изключително грубо и нападателно с ищеца и го набеждавал пред
полицията, искал да го изхвърли от камионите и да го остави без средства на
крайпътен паркинг. Твърди се, че единствено със съдействието на ***
полиция, чиито служители установили реалната фактическа обстановка, *** е
бил принуден да закупи самолетни билети на ищеца и колегата му за връщане
в ***. Твърди се, че ищецът е трябвало да си доплати за багажа. Твърди се, че
ищецът и колегата му са заплатили със свои лични средства 120 евро за
платения паркинг. Твърди се, че на ищеца не е било изплатено дължимото му
трудово възнаграждение в размер на *** евро. Твърди се, че в ДАИ са
налични записите за осъществените точни превозни дейности по дни и часове
по дигиталните тахографи, от които е видно, че ищецът е работил точно 73
работни дена. Твърди се, че при завръщането си в *** ищецът и колегата му
са получили от работодателя писмо- искане. Твърди се, че в изпълнение на
нормите на КТ ищецът се е опитал да връчи на работодателя „уведомление-
покана- писмени обяснения“, но устно му е било отказано да бъде получено и
след конфликтен разговор в присъствие на свидетел- лице, представляващо се
за *** на работодателя Т. Д., написало писмен отказ да ги получи. Твърди се ,
че впоследствие ищецът е получил и незаконосъобразна заповед за
2
дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на трудовия договор.
Твърди се, че работодателят следва да заплати на ищеца отработените от
същия 73 дена по *** евро или общо сума в размера на *** евро. Твърди се,
че е налице неспазване на редица норми и законови разпоредби както на
българското трудово законодателство, така и на европейското
законодателство. В заключение ищецът моли съда да отмени заповед № ***
год. на *** на „НЕЛИ Г ТРАНС ЕКСПРЕС“ ООД гр. Плевен, да му присъди
обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ в размер на сумата от *** лв., както и да
му присъди сумата в размер на *** евро, представляваща командировъчни за
положения от ищеца труд за 73 дни, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендира присъждане на направените деловодни разноски.
С определение от 01. 03. 2023 год. на основание чл. 214 ал. 1 от ГПК е
допуснато изменение на предявения иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3
във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ, като размерът на същия е намален от 414, 00 лв.
на 317, 13 лв.
С определение от 06. 04. 2023 год. на основание чл. 214 ал. 1 от ГПК е
допуснато изменение на предявения иск за заплащане на командировъчни
суми, като размерът на същия е намален от *** лв. на *** лв.
Ответникът ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Безспорно по делото е, че с трудов договор № *** год. ответникът
„НЕЛИ Г ТРАНС ЕКСПРЕС“ ООД като работодател е възложил на ищеца Т.
Г. М. като работник/ служител да изпълнява длъжността „***“ срещу
възнаграждение в размер на *** лв. месечно.
Безспорно по делото е, че със заповед № *** год. на *** на ответното
дружество на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“
на основание чл. 187 ал. 1 т. 1, т. 3, т. 8 и т. 10 във вр. с чл. 190 ал. 1 т. 2, т. 3 и
т. 7 от КТ и е било прекратено трудовото му правоотношение на основание
чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ, считано от 11. 04. 2022 год.
3
Основният спорен въпрос по делото е законосъобразна ли е така
издадената заповед.
Съдът съобрази следните обстоятелства във връзка с отговора на този
въпрос:
По иска с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ.
Основателно е възражението на ищеца, че при налагането на
дисциплинарно наказание работодателят е нарушил императивната
разпоредба на чл. 195 ал. 1 от КТ. Същата предвижда определени изисквания
към съдържанието на заповедта за уволнение. Касае се за задължителни
реквизити- сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с
обективните и субективните му признаци, времето на извършване на
нарушението, видът на наложеното наказание и правното основание, въз
основа на което се налага дисциплинарното наказание. Липсата само на един
от посочените реквизити е достатъчна, за да се приеме, че заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна. Изискването за
мотивиране е продиктувано от принципа за равнопоставеност на страните по
едно гражданско правоотношение, каквото е трудовото. Липсата на
изискуеми се от закона реквизити в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е толкова съществено, че то не може да бъде санирано в хода на
съдебния спор, тъй като се касае се до задължително спазване на предвидена
в закона форма. В този смисъл е и константната съдебна практика /решение
№ 10- 94- ІІІ г. о., решение № 341- 95- ІІІ г. о., решение № 204- 2003- ІІ г. о. и
много други/. Процесната заповед № 067/ 11. 04. 2022 год. не отговаря на
посочените по- горе изисквания. В същата по никакъв начин не са
конкретизирани датата на извършване и съдържанието на допуснатите
нарушения на трудовата дисциплина. Не е уточнено какъв е размерът на
обсебените от ищеца служебни пари и имущество и не е посочено на кои дати
ищецът не се е явил на работа, а тези факти са от съществено значение при
преценката спазени ли са от работодателя установените в разпоредбата на чл.
194 от КТ преклузивни срокове. Горното обуславя незаконосъобразността на
наложеното дисциплинарно наказание и налага неговата отмяна.
По иска с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 225 ал. 1
от КТ.
Основателността на този акцесорен осъдителен иск се намира в
4
зависимост от наличието на две кумулативно предвидени предпоставки, а
именно: уволнението да бъде признато за незаконно по установения ред и
поради него работникът или служителят да е останал без работа,
претърпявайки по този начин имуществени вреди. В настоящия случай е
безспорно, че заповед № *** год. е незаконсъобразна. От друга страна е
налице и втората изискуема предпоставка за уважаването на иска: от
представената справка от ТД на НАП *** се установява, че след прекратяване
на трудовото му правоотношение с ответника до 26. 04. 2022 год. ищецът не е
полагал труд по трудово правоотношение и е претърпял определени
имуществени вреди вследствие незаконното му уволнение и оставането му
без работа. Тук е мястото да се отбележи, че ищецът претендира обезщетение
по чл. 225 ал. 1 от КТ за периода от 13. 04. 2022 год. до 27. 04. 2022 год.
включително /виж молбата на ищеца от 29. 06. 2022 год./. Установи се от
цитираната по- горе справка, че на 26. 04. 2022 год. ищецът е сключил нов
трудов договор с „Прима 91“ ЕООД с. Ветрино, т. е. за два дни от процесния
период претенцията на ищеца се явява неоснователна. Съобразявайки
гореизложеното и заключението на вещото лице Т. И., съдът намира, че
предявеният осъдителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен за
сумата от 274, 85 лв., като за разликата до 317, 13 лв. същият следва да се
отхвърли.
По иска за заплащане на командировъчни суми.
В първоначалното заключение на вещото лице Т. И. са отразени
заповедите на работодателя, касаещи командировките на ищеца в чужбина за
извършване на международен превоз, и съответно начисленията в
счетоводството на ответника. Съгласно това заключение общият брой на
командировъчните дни е 66, като неизплатеният остатък за същите е в размер
на 1 482, 98 лв. В хода на съдебното дирене не се събраха безспорни и
категорични доказателства относно твърденията на ищеца за допълнителни
дни в командировка до 04. 04. 2022 год., които не са отразени в
счетоводството на работодателя. Представената международна товарителница
с дата 29. 03. 2022 год. не установява горните обстоятелства, още повече, че
като превозвач в същата е посочено трето лице, а не ответното дружество.
При това положение съдът счита, че искът следва да се уважи в размер на ***
лв. /*** лв. неизплатени командировъчни средства за 66 дни + *** лв.
5
неизплатено трудово възнаграждение за м. април 2022 год./, като за разликата
до *** лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 и 3 от ГПК
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца деловодни
разноски по компенсация в размер на *** лв. Следва да се отбележи, че в
приложеното гр. дело № ***/ 20*** год. по описа на Варненския районен съд
липсват доказателства за заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в
размер на *** лв., каквито твърдения се съдържат в представения списък на
разноските по чл. 80 от ГПК, поради което такова възнаграждение не следва
да се присъжда.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху
уважените искове в размер на *** лв., както и направените разноски за вещо
лице в размер на *** лв.
По така изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна заповед № *** год. на *** на
„НЕЛИ Г ТРАНС ЕКСПРЕС“ ООД гр. Плевен, с която на Т. Г. М., ЕГН
**********, е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е било
прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от
КТ.
ОСЪЖДА „НЕЛИ Г ТРАНС ЕКСПРЕС“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Васил Друмев“ № 4, ап. 11,
представлявано от А. И. Б. и Н. Г. В., да заплати на Т. Г. М. от ***, ЕГН
**********, сумата от 274, 85 лв., представляваща обезщетение по чл. 225
ал. 1 от КТ за периода 13. 04. 2022 год.- 25. 04. 2022 год., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /10. 06. 2022 год./ до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 317, 13 лв. и за
периода 26. 04. 2022 год.- 27. 04. 2022 год. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като
неоснователен.
ОСЪЖДА „НЕЛИ Г ТРАНС ЕКСПРЕС“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Васил Друмев“ № 4, ап. 11,
6
представлявано от А. И. Б. и Н. Г. В., да заплати на Т. Г. М. от ***, ЕГН
**********, сумата от 1 647, 03 лв., от която 1 482, 98 лв. представляващи
неизплатени командировъчни средства за 66 дни и 164, 05 лв.
представляващи неизплатено трудово възнаграждение за м. април 2022 год.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
/10. 06. 2022 год./ до окончателното изплащане на сумата, като за разликата
до 2 233, 72 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен.
ОСЪЖДА „НЕЛИ Г ТРАНС ЕКСПРЕС“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Васил Друмев“ № 4, ап. 11,
представлявано от А. И. Б. и Н. Г. В., да заплати на Т. Г. М. от ***, ЕГН
**********, сумата от 678, 57 лв., представляваща деловодни разноски по
компенсация.
ОСЪЖДА „НЕЛИ Г ТРАНС ЕКСПРЕС“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Васил Друмев“ № 4, ап. 11,
представлявано от А. И. Б. и Н. Г. В., да заплати по сметка на Плевенския
районен съд сумата от 145, 88 лв., представляваща държавна такса, и сумата
от 350, 00 лв., представляваща направени разноски за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7