РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. , 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на девети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова
при участието на секретаря Цветомира Й. Къркъмова
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20231220100975 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството по делото е образувано във връзка с е образувано във
връзка с постъпила искова молба от А. И. Ф. (В.) от с.К., обл.Бл. и съдебен
адрес гр.Г. Д., ул. „А. С.“ № **, чрез адв. М. Т. Ш. против А. А. В. и Ф. И. В.,
двете от с.К., обл.Бл.. Иска се на основание чл.108 от ЗС да бъде признато по
отношение на ответниците, че ищцата е собственик собственик на процесния
недвижим имот - приземния и първия етажи от двуетажната жилищна сграда,
застроена в урегулиран поземлен имот - парцел XII, имот планоснимачен №
278 от квартал 53 по действащия план на село К., община Г. Д., област с
административен център Бл., утвърден със Заповед № 115/1968 година на
Кмета на Община – Г. Д., ведно с паянтова стопанска сграда, застроена в
същия урегулиран поземлен имот, ведно с 61.5160 % идеални части от
общите части на жилищната сграда и ведно с 61.5160 % идеални части от
самия урегулиран поземлен имот, с площ за същия поземлен имот от 495 кв.
метра, при съседи за урегулирания поземлен имот по скица: изток - улица,
запад - УПИ XIII, север - УПИ XI, и юг - улица, и да бъдат осъдени
ответниците да предадат на ищцата собствеността и владението на същия
имот.
1
Иска се също така да бъде отменен нот. акт № 58, том II, peг. № *****,
дело № ****/2023 година, издаден от М. М. - помощник нотариус по
заместване на Нотариус Е. Л. с район на действие съдебния район на Районен
съд – Г. Д. и с peг. № 137 по регистъра на Нотариалната камара, вписан в дв.
вх. peг. № 2294, вх. peг. № 2294, като акт № 96, том X, дело № 1924 от
31.05.2023 година по описа на Службата по вписванията - Г. Д. при Агенция
по вписванията – София в частта му за над 38.4840 % идеални части от
урегулирания поземлен имот, изцяло в частта му за приземния и първия
жилищни етажи от застроената в имота двуетажна масивна жилищна сграда,
в частта му за над 38.4840 % идеални части от общите части на същата
сграда, и изцяло в частта му за паянтовата стопанска сграда, застроена в
същия имот, ведно с всички произтичащи от това законни последици.
Твърди се от ищцата, че въз основа на договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е собственик на
приземния и първия етажи от двуетажната жилищна сграда, застроена в УПИ
- парцел XII, имот пл. № 278 от кв. 53 по действащия план на с. К., обл. Бл.,
ведно с паянтова стопанска сграда, застроена в същия УПИ, ведно с 61.5160
% идеални части от общите части на жилищната сграда и ведно с 61.5160 %
ид. части от самия УПИ, с площ от 495 кв.м
Първата ответница е снаха на ищцата - съпруга на починалия ѝ брат И.
И. В., а втората ответница е племенница на ищцата - дъщеря на първата
ответница и на брата на ищцата. Ищцата имало спорове относно процесния
имот с покойния си брат и снаха си и водила дела за собствеността върху
същия. С влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 917/2000 г. по описа
на РС Гоце Делчев, било признато за установено по отношение на И. И. В. и
А. А. В., че ищцата е собственик на описания по - горе недвижим имот и били
осъдени да ѝ предадат владението на имота. По молба на ищцата било
образувано и изпълнително дело № 41/2010 г. по описа на СИС при РС Гоце
Делчев. Изп. дело приключило с окончателен въвод, извършен на 02.07.2013
г. от ДСИ, като в стопанската сграда останали крава и теле на длъжниците,
както и фураж за животните, за които било постигнато се споразумение да
бъдат извадени от сградата до няколко месеца. Тъй като и това не се случило
без проблеми, изпълнително дело било прекратено едва на 26.06.2015 г.
поради пълното удовлетворяване на притезанията на взискателя. Тъй като
2
ищцата живее в Република Т., след въвода в имота сменила патроните на
бравите и ключовете на входните врати на своите помещения. До преди 2020
г. идвала в страната всяка година, през което време ответниците не са
изразявали пред нея каквито и да било претенции по отношение на имота.
Тази пролет познати на ищцата я известили, че ответниците са се настанили в
помещенията на приземния и първия етажи, както и са завзели стопанската
сграда, а след това и подменяли дограмата на помещенията на приземния и
първия етажи от жилищната сграда. Ищцата установила, че през 2023 г. А. В.
се е снабдила с нотариален акт за собственост по давност върху процесния
имот, макар да не го е владяла от 2015 г. до пролетта на настоящата година.
Въпреки това ответниците ѝ пречат да ползва имота си и да упражнява
правото ми на собственост върху него, поради което е предявен настоящия
иск.
Правната квалификация на предявените искове е по чл. чл. 108 от ЗС и
чл.537, ал.2 от ГПК.
Ответникът Ответника А. В., заявява, че тя е собственик на процесиите
недвижими имоти на основание чл. 79, ал.1 от ЗС, а именно, въз основа
нанепрекъснато владение в продължение на повече от 10 години - от
18.12.1996 г., когато покойният ѝ съпруг И. И. В. ги закупил от неговите
родители. С образуването на гр.д.№ 917/2020 г. по описа на РС гр.Гоце
Делчев, те узнали, че макар съпругът ѝ да ги е закупил на ****** г., няколко
месеца по – рано е било извършено прехвърляне срещу задължение за глед и
издръжка на същите тези имоти на ищцата, а именно на 02.02.1996 г.
Действително по гр.д.№ 917/2010 г. по описа на PC гр.Гоце Делчев е
постановено решение № 74/ 07.08.2006 г., с който искът на ищцата бил
уважен. Въпреки това след 1996 г. ищцата почти никога не е идвала и
осъществявала никакво владение - лично или чрез държатели. През
последните 13 години, ответницата случайно узнавала на 3-4 пъти, че ищцата
е идвала до с.К. през летният сезон за няколко дни, но дори не се отбивала
процесния имот. Твърди се от тази ответница, че не е присъствала и не ѝ е
проведен въвод във владение на 02.07.2013 г. по изпълнително дело, не е
подписвала протокол за въвод във владение, тъй като на посочената дата
работела на сезонна работа в Р. Г.. Въпреки проведеното срещу нея и
покойният ѝ съпруг исково производство и отмяна на нотариалния акт, те
никога не престанали да се считат за собственици на процесните имоти и да
3
ги владеят като такива. През последните десет години ответницата е
подменила цялостно дограмата на жилищният етаж и е ремонтирала основно
покрива на жилищната сграда, извършила е ремонти по самите стаи. Къщата
и парцела са в близост до река, която при приливно бедствие през 2015 г.
нанесла много щети и в дворното място и в жилищната сграда, което
наложило да направи дренажи и да налее бетонова основа. Предвид
изложеното намира предявения иск за неоснователен.
Ответника Ф. В. представя писмен отговор в определения от закона
срок, като заявява, че счита предявения иск за недопустим по отношение на
нея. По същество счита иска за неоснователен, като твърди, че родителите ѝ
са собственици на втори жилищен етаж от жилищната сграда, построена в
УПИ XII, имот с пл.№ 278 от кв. 53 по плана на с. К. и тя е съсобственик на
идеалните части полагащи ѝ се по наследство от починалия ѝ баща. Тя живее
и ползва втория жилищен етаж от сградата. Не отговаря на истината, че
първият жилищен етаж е оборудван с шевни машини и се ползва като
шивашки цех, нита, че в приземния етаж тя е оборудвала фризьорски салон, в
който работя. Не отговаря на истината, че ищцата е посещавала имота всяка
година и във връзка с пандемията от коронавирус не е идвала в имота през
последните няколко години. През 1996 г. ищцата се преместила да живее в
Република Т. и никога след този момент не е идвала в имота. През последните
повече от 10 години ищцата изобщо не е идвала в селото, а преди това е
отсядала при нейни роднини и близки, но никога в процесния имот. Имота
никога не е бил заключван от ищцата, чрез смяна на брави и ограничаване
достъпа до него. От 1996 г. до сега А. В. поддържа процесния имот като
подменила изцяло дограмата на първия жилищен етаж, извършила цялостен
ремонт на покрива на жилищната сграда. Къщата се намира до реката и
поради наличие на подпочвени води приземния етаж се пълнел с вода, което
наложило да се направи хидроизолация, пода на приземния етаж бил залят с
бетон, като по този начин се изолира навлизането на вода в жилищната
сграда. На стопанската сграда в имота били отляти нови бетонови колони,
които да поддържат сградата, защото се рушала, подменен бил и покрива на
стопанската сграда. Предвид изложеното намира предявения иск за
неоснователен.
Правна квалификация на възраженията на ответника А. В. е по чл.79,
ал.1 от ЗС. Правна квалификация на възраженията на ответника Ф. В. е по
4
чл.127, чл.130 от ГПК.
Въз основа на събраните по делото доказателствени материали, съдът
прие за установено във фактическо отношение следното:
С нотариален акт № **, том I, дело № 81/****г. на Районен съд - Гоце
Делчев, вписан във вх. peг. № 64, по партидна книга 74, том I, страница 271
по описа на Службата по вписванията при Районен съд - Г. Д. родителите на
ищцата ѝ прехвърлили правото на собственост върху 2/3 идеални части от
дворно място, представляващо парцел XII, имот пл. № 278 от кв. 53 по плана
на с. К., обл. Благоевград, с площ за парцела от 495 кв.м., ведно с приземния и
първият жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, застроена в същия
парцел, ведно 2/3 от общите части на сградата, а така също и паянтова
стопанска сграда, застроена в същия УПИ, срещу задължението дъщеря им да
им осигури гледане и издръжка докато са живи. Родителите си запазили
правото на ползване върху две стаи на първият етаж на жилищната сграда до
края на живота си.
Ищцата имало спор относно собствеността на недвижимия имот с брат
си И. И. В. и съпругата му А. А. В. – първата ответница по делото. По
предявен от нея иск, било образувано гр. д. № 917/2000 г. по описа на РС
Гоце Делчев. По същото дело, след решения на въззивна и касационна
инстанция, било признато за установено по отношение на И. И. В. и А. А. В.,
че ищцата е собственик на 61.5160 % (61,5160/100) идеални части от
урегулиран поземлен имот - парцел XII, имот планоснимачен № 278 от
квартал 53 по действащия план на село К., община Г. Д., област с
административен център Благоевград, утвърден със Заповед № 115/*** г. на
Кмета на Община - Г. Д., с площ за същия поземлен имот от 495 кв. метра,
при съседи за урегулирания поземлен имот по скица: изток - улица, запад -
УПИ XIII, север - УПИ XI, и юг – улица, на приземния и първия етажи от
двуетажната жилищна сграда, застроена в парцела, ведно с 61.5160 %
идеални части от общите части на жилищната сграда и ведно с 61.5160 %
идеални части от самия урегулиран поземлен имот, ведно с паянтова
стопанска сграда, застроена в същия урегулиран поземлен имот. И. И. В. и А.
А. В. били осъдени да предадат на ищцата владението на имота. Решението
влязло в сила на 23.02.2010 г.
Въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.д. № 917/2000 г. по
5
описа на РС Гоце Делчев, ищцата образувала изпълнително дело № 41/2010 г.
по описа на СИС при РС Гоце Делчев. На 30.08.2011 г. между страните по
изп. дело била постигната спогодба, съгласно която И. И. В. и А. А. В.
предали на същия ден владението на приземния и първи жилищен етаж от
жилищната сграда, застроена в УПИ XII, имот пл. № 278 от кв.53 по плана на
с.К., с изключение на 1 стая от приземния етаж, със самостоятелен вход
откъм улицата. А. Ф. приела владението и поставила нови брави на входните
врати на двата етажа. И. И. В. починал на ***** г. и съгласно представеното
по изп. д. № 41/2010 г. удостоверение, като наследници оставил съпругата си
А. А. В. и дъщерите си Ф. И. В. и А. И. М.. Изпълнителното дело
приключило с въвод в имота, извършен на 02.07.2013 г. от ДСИ, за което е
съставен протокол, подписан от адв. М. Ш., като представител на взискателя
и за всички длъжници се подписала Ф. В.. В стопанската сграда останали
крава и теле на длъжниците, както и фураж за животните, за които било
постигнато се споразумение да бъдат извадени от сградата до няколко
месеца. На *******г. по изпълнителното дело постъпила молба от А. В., в
която се сочи, че са освободили стопанската постройка. На 02.06.2015 г.
постъпило и писмо от Кметство с.Корница, че след извършена проверка е
установено, че животните и всички движими вещи са премахнати от
стопанската постройка в УПИ XII – 278от кв.53 по плана на селото. След
постъпила молба от взискателя, че вземанията ѝ са удовлетворени, с
постановление от 26.06.2015 г. на ДСИ изпълнителното производство по
изпълнително дело № 41/2010 г. по описа на СИС при РС Гоце Делчев е
прекратено на основание чл.434, чл.433, ал.1, т.2 и чл.79, ал.2 от ГПК.
На 31.05.2023 г. бил издаден с нотариален акт № 58, том II, peг. № 2034,
дело № 221/2023 г., от М. М. - помощник нотариус по заместване на Нотариус
Е. Л., гр. Г. Д., в вписан в дв. вх. peг. № 2294, вх. per. № 2294, като акт № 96,
том X, дело № 1924 от ***** година по описа на Службата по вписванията -
Г. Д., с който ответницата А. А. В. била призната за собственик въз основа на
давностно владение върху урегулиран поземлен имот - парцел XII, имот
планоснимачен № 278 от квартал 53 по действащия план на село К., община
Г. Д., област с административен център Бл., утвърден със Заповед № 115/1968
г. на Кмета на Община - Г. Д., с площ за УПИ от 495 кв. метра, при съседи за
урегулирания поземлен имот: изток - улица, запад - УПИ XIII, север - УПИ
XI, и юг – улица, ведно с приземния етаж с площ от 86 квадратни метра и
6
първият жилищен етаж с площ от 86 квадратни метра от двуетажната масивна
жилищна сграда, цялата със застроена площ от 86 квадратни метра, ведно с
паянтова сграда/стопанска сграда с площ от 40 квадратни метра.
По делото са разпитани свидетели, ангажирани от ответниците, а
ищцата се отказа от правото да ангажира свидетели. Според свидетелите
ищцата се преселила в Турция преди около 30 години заедно с родителите си
и другият си брат. Оттогава е идвала няколко пъти в с.К., но не е посещавала
процесния имот. Преспивала на друго място при роднини. В процесния имот
останал да живее със семейството си брат ѝ И. – съпруг на ответницата А. В.
и баща на ответницата Ф. В.. Сега в къщата живеят ответниците А. и Ф., като
ползват имота изцяло, грижат се и за поддържането му. Поетапно сменили
дограмата на къщата, преди 3-4 години ремонтирали покрива. Преди около 5-
6 или 7-8 години имало наводнение, при което реката минаваща близо до
процесния имот излязла от коритото си, разрушила част от пътя до имота и
наводнила приземния етаж. Ответниците циментирали пода и измазали
стените на приземния етаж, прокарали електричество в него. В стаята на
приземния етаж, която е с отделен вход откъм улицата, Ф. В. поставила
мебели от свой фризьорски салон, които преди това се намирали в помещение
на друго място в селото. Не знаят някой да е оспорвал на ответниците
правото на собственост върху имота.
Свидетелката Ф. Д.заявява, че преди около 15-20 години А. имала дело,
но с кой и за какво не знае.
Съдът не намира основание да не кредитира показанията на свидетелите,
като взема предвид, че те разказват фактите, такива, каквито са им известни.
Различията в показанията на свидетелите се дължат на различните
обстоятелства които са възприели.
При така установеното във фактическо отношение, съдът намира
следното:
Предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС е допустим като
предявен от лице, имащо правен интерес от предявяването му и срещу
надлежни ответници, оспорващи претендираните от ищцата права.
Разгледан по същество предявеният ревандикационен иск е
основателен, по следните съображения:
За да бъде уважен предявения иск, трябва да бъде установено от
7
ищците, че са налице кумулативно и трите предпоставки за уважаване на иск
по чл. 108 от ЗС, а именно: ищеца да е собственик на имота, предмет на иска;
имота да се намира във владение на ответниците и това владение да е без
правно основание.
Установява се от представеното по делото решение по гр.д. № 917 по
описа на РС Гоце Делчев за 2000 г., ведно със заверките относно решенията
на ОС Благоевград и ВКС, вкл. решението за поправка на очевидна
фактическа грешка, че ищцата А. И. Ф. е призната по отношение на И. И. В. и
А. А. В. за собственик на 61.5160 % (61,5160/100) идеални части от
урегулиран поземлен имот - парцел XII, имот планоснимачен № 278 от
квартал 53 по действащия план на село К., община Г. Д., област с
административен център Бл., утвърден със Заповед № 115/***г. на Кмета на
Община - Г. Д., с площ за същия поземлен имот от 495 кв. метра, при съседи
за урегулирания поземлен имот по скица: изток - улица, запад - УПИ XIII,
север - УПИ XI, и юг – улица, на приземния и първия етажи от двуетажната
жилищна сграда, застроена в парцела, ведно с 61.5160 % идеални части от
общите части на жилищната сграда и ведно с 61.5160 % идеални части от
самия урегулиран поземлен имот, ведно с паянтова стопанска сграда,
застроена в същия урегулиран поземлен имот. И. И. В. и А. А. В. били
осъдени да предадат на ищцата владението на имота. Решението влязло в сила
на 23.02.2010 г.
Ответниците не оспорват, че въпроса относно собствеността на
процесния имот е разрешен с влизане в сила на горното решение.
Ответницата Ф. В. заявява, че е наследник на идеалните части от имота,
полагащи ѝ се по наследство от баща ѝ, както и владее втория етаж на
жилищната сграда, но тя не е призната за собственик на процесния имот с
атакувания нотариален акт и никога не е разполагала фризьорски салон на
първия етаж на сградата. Ответницата А. В. заявява, че въпреки горното
решение, тя и съпругът ѝ не са преставали да се считат за собственици на
процесния имот. Тя не е присъствала на извършения въвод, не се е подписвала
на протокола за въвод. Счита, че е собственик на имота въз основа на
непрекъснато владение, което е осъществявала от 1996 г. до 2023 г.
Съдът намира становищата на ответниците за неоснователни. Установи
се от показанията на разпитаните свидетели, че ответниците владеят
8
приземния етаж на жилищната сграда построена в УПИ - парцел XII, имот
планоснимачен № 278 от квартал 53 по действащия план на село Корница,
като са поставили там зимнина, а в една от стаите Ф. В. държи мебели от
фризьорски салон. От своя страна ответницата А. В. владее първия етаж от
жилищната сграда. Въпреки това не се доказа по делото Ф. В. да е придобила
по наследство някакви идеални части от процесния имот, с нито по
отношение на А. В. да е изтекла придобивна давност отосно целия УПИ -
парцел XII, имот пл. № 278 от кв. 53 по действащия план на с. К., ведно с
построените в него сгради.
Завеждането на гражданско дело относно правото на собственост
прекъсва придобивната давност и същата не тече докато трае съдебния
процес. С влязло в сила решение е признато за установено по отношение на
ответницата А. В. и съпругът ѝ, че ищцата е собственик на процесните
недвижими имоти. Доколкото ответницата Ф. В. се позовава на наследство от
баща си, то постановеното с решението има значение и по отношение на нея.
Следователно едва след влизане в сила на решението по гр.д. № 917/2000 г. по
описа на РС Гоце Делчев - 23.02.2010 г. за ответниците би могла да тече
придобивна давност. Теченето на такава давност обаче е прекъснато с
образуването на изпълнително дело № 41/2010 г. по описа на СИС при РС
Гоце Делчев по молба на ищцата за предаване владението на процесните
имоти и извършването на изпълнителни действия по него. Както се
установява от материалите по горното изп.дело на 30.08.2011 г. И. И. В. и А.
А. В. предали доброволно владението на приземния и първи жилищен етаж от
жилищната сграда, застроена в УПИ XII, имот пл. № 278 от кв.53 по плана на
с.К., с изключение на 1 стая от приземния етаж, със самостоятелен вход
откъм улицата. А. Ф. приела владението и поставила нови брави на входните
врати на двата етажа. И. И. В. починал на 08.05.2012 г. и до наследниците му
били изпратени призовки за насрочване на въвод относно останалата
непредадена част от имота. Въвода на стаята и стопанската постройка бил
извършен на 02.07.2013 г. от ДСИ, за което е съставен протокол, подписан от
адв. М. Ш. като представител на взискателя, а за всички длъжници се
подписала Ф. В.. В стопанската сграда останали крава и теле на длъжниците,
както и фураж за животните, за които било постигнато се споразумение да
бъдат извадени от сградата до няколко месеца. На 20.05.2015 г. по
изпълнителното дело постъпила молба от А. В., в която се сочи, че са
9
освободили стопанската постройка, което твърдение било потвърдено с
писмо от Кметство с.Корница от 02.06.2015 г. Производство по изпълнително
дело № 41/2010 г. по описа на СИС при РС Г. Д. е прекратено с постановление
от 26.06.2015 г. на ДСИ.
Съгласно чл. 116 от ГПК давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение на вземането. Както се посочи по-горе
по образуваното през 2010 г. изпълнително дело е извършен въвод във
владение на 02.07.2013 г., след който единствено следвало да бъдат махнати
животните и фуража, държан от ответниците в стопанската сграда, което
било сторено на ******* г. Не се събраха доказателства ответниците да са
завладели отново имота преди прекратяване на изпълнителното дело.
Следователно едва след 20.05.2015 г. ответниците са могли да
установят свое владение върху процесните имоти. От 20.05.2015 г. до
31.05.2023 г., на която дата А. В. е призната за собственик на процесните
имоти, не е изтекъл изискуемият от закона десетгодишен срок, за да може тя
да придобие собствеността върху тях въз основа на давностно владение. Този
срок не е изтекъл и към 20.10.2023 г. когато е образувано настоящото
производство.
От всичко изложено до тук следва извода, че в случая процесния имот
е останал собственост на ищцата, доколкото правата върху него не са
придобити от другиго. Налице са и трите изброени по-горе предпоставки -
ответниците не са собственици на имота, но за завладели същия, без да имат
правно основание за това, поради което ревандикационния иск следва да бъде
уважен изцяло като основателен и доказан.
След като приема, че ответницата А. В. не е собственик на процесния
имот, в частта, която е собственост на ищцата по делото, като изрично
разпоредена от закона последица от разрешаването на спора за действителния
обем на притежаваните от страните вещни права върху имота, следва да бъде
отменен нотариален акт № 58, том II, peг. № 2034, дело № 221/2023 година,
издаден от М. М. - помощник нотариус по заместване на Нотариус Е. Л. с
район на действие съдебния район на Районен съд – Гоце Делчев и с peг. №
137 по регистъра на Нотариалната камара, вписан в дв. вх. peг. № 2294, вх.
peг. № 2294, като акт № 96, том X, дело № 1924 от ***** година по описа на
Службата по вписванията - Г. Д. при Агенция по вписванията – С.в частта му
10
за над 38.4840 % идеални части от урегулирания поземлен имот, изцяло в
частта му за приземния и първия жилищни етажи от застроената в имота
двуетажна масивна жилищна сграда, в частта му за над 38.4840 % идеални
части от общите части на същата сграда, както и изцяло в частта му за
паянтовата стопанска сграда, застроена в същия имот.
Ищцата е извършила по делото съдебни и деловодни разноски в размер
100 лева за заплащане на държавна такса за образуване на делото, 5 лева за
държавна такса за издаване на съдебни удостоверения, 10 лева за вписване на
исковата молба, както и 1500 лева за адвокатско възнаграждение. С оглед
изхода от спора така сторените разноски в общ размер от 1615 лева следва да
се присъдят в тежест на ответниците.
Предвид изхода от спора ответниците нямат право на разноски.
С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. А. В., ЕГН
********** и Ф. И. В., ЕГН **********, двете от с.К., обл.Бл., че А. И. Ф.
(В.), ЕГН ********** от с.К., обл.Бл. е собственик на процесния недвижим
имот, а именно: приземния и първия етажи от двуетажната жилищна сграда,
застроена в урегулиран поземлен имот - парцел XII, имот планоснимачен №
278 от квартал 53 по действащия план на село К., община Г. Д., област с
административен център Бл., утвърден със Заповед № 115/****година на
Кмета на Община – Г. Д., ведно с паянтова стопанска сграда, застроена в
същия урегулиран поземлен имот, ведно с 61.5160 % идеални части от
общите части на жилищната сграда и ведно с 61.5160 % идеални части от
самия урегулиран поземлен имот, с площ за същия поземлен имот от 495
квадратни метра, при съседи за урегулирания поземлен имот по скица: изток -
улица, запад - УПИ XIII, север - УПИ XI, и юг - улица и ОСЪЖДА А. А. В.,
ЕГН ********** и Ф. И. В., ЕГН **********, двете от с.К., обл.Бл. да
предадат на А. И. Ф. (В.), ЕГН ********** собствеността и владението на
гореописания имот.
ОТМЕНЯ нотариален акт № 58, том II, peг. № ****, дело № *****/2023
година, издаден от М. М. - помощник нотариус по заместване на Нотариус Е.
Л. с район на действие съдебния район на Районен съд – Гоце Делчев и с peг.
11
№ 137 по регистъра на Нотариалната камара, вписан в дв. вх. peг. № 2294, вх.
peг. № 2294, като акт № 96, том X, дело № 1924 от ****година по описа на
Службата по вписванията - Г. Д. при Агенция по вписванията – С., в частта му
за над 38.4840 % идеални части от урегулирания поземлен имот, изцяло в
частта му за приземния и първия жилищни етажи от застроената в имота
двуетажна масивна жилищна сграда, в частта му за над 38.4840 % идеални
части от общите части на същата сграда и изцяло в частта му за паянтовата
стопанска сграда, застроена в същия имот.
ОСЪЖДА А. А. В., ЕГН ********** и Ф. И. В., ЕГН **********, двете
от с.К., обл.Бл. да заплатят на А. И. Ф. (В.), ЕГН ********** от с.К., обл.Бл.
сторените разноски в размер на 1615 (хиляда шестстотин и петнадесет) лева.
Решението на съда може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен
съд гр.Благоевград в двуседмичен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
12