Номер 240428.10.2020 г.Град София
Апелативен съд - София6-ти търговски
На 28.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Иван И.
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно частно
гражданско дело № 20201000503259 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 ГПК, вр. чл. 248 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. И. Б. , С. Д. С. и Е. Д. С. срещу
определение № 12310 от 31.07.2020г. по гр.д. 7131/2019г. по описа на СГС, IV
Г въззивен с-в, с което съдът е оставил без уважение молбата на същите
страни да измени постановеното по делото определение от 19.02.2020г. в
частта за разноските като им присъди претендираните от всеки от
жалбоподателите разходи, съответно от Н. И. Б. сумата 300 лв., от С. Д. С.
сумата 500 лв. и от Е. Д. С. сумата 300 лв. Жалбоподателите поддържат
обжалваното определение да е неправилно предвид постановяването му в
нарушение на закона и с оглед неговата необоснованост. Излагат с писмена
молба преди съдът да постанови, че прекратява производството по делото да
са представили доказателства за извършени разходи в претендирания размер,
като в договорите за правна помощ изрично е записано, че договореното
възнаграждение за адвокат е за представителство по частната жалба. Всеки от
ответниците е сключил отделен договор за правна защита и съдействие с
представляващия ги адвокат и по всеки е заплатено претендираното като
разход възнаграждение, предвид на което поддържат всеки да има право на
заплатения разход за представляването му от адвокат. Оспорват като
необосновано възражението на ответната страна за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар и поддържат приложима да е разпоредбата на
чл. 7, ал. 6 от Наредба 1/2004г. за минималните размер на адвокатските
възнаграждения доколкото са насрочени и проведени три съдебни заседания
1
по спора, ответниците са въвели и множество възражения и са представяли
доказателства. Поддържат изводът на съда, че предвид представляването от
ответниците от един адвокат имат право на едно възнаграждение за същия да
противоречи и на съдебната практика, за което цитират постановено по реда
на чл. 290 ГПК решение на ВКС. По изложените доводи молят за отмяна на
обжалваното определение и уважаване на молбата им по чл. 248 ГПК.
Ответникът по жалбата, И. Н. Б. - В., чрез упълномощения по делото
адвокат оспорва жалбата като неоснователна. Излага претендираните
възнаграждения да не касаят производството пред СГС, както и да са
прекомерни. Сочи адвокатът на ответниците да използва производството за
преувеличаване на разноските и облагодетелстването му без реално да е
извършил адвокатска работа и защита, което поддържа да е злоупотреба с
права. По изложените доводи моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Жалбата е допустима като подадена в срок от легитимирани лица, а по
същество основателна по следните мотиви:
Видно от преписката по гр.д. 7131/2019г. по описа на СГС, IV - В
въззивен състав, същото е инициирано по подадена жалба от И. Н. Б.-В.
срещу действия на ЧСИ, изразяващи се образуване, водене и предприемане на
действия по принудително изпълнение чрез въвод във владение по изп. дело
№ 20097830400593. Като ответници по жалбата са конституирани Н. И. Б. , С.
Д. С. и Е. Д. С. . От ответниците е депозиран писмен отговор на жалбата чрез
адв. А. И., за упълномощаването на който към писмения отговор са
представени три броя договори за правна защита и съдействие. С определение
от 01.07.2019г. делото е насрочено за открито съдебно заседание на
21.11.2019г. Последователно е отлагано за о.с.з. на 06.02.2020г. и о.с.з. на
20.02.2020г.
С молба от 22.11.2019г. ответниците Н. И. Б. , С. Д. С. и Е. Д. С. са
поискали да им бъдат присъдени разноски по делото за представляването им
от адвокат като към молбата са приложени три броя договори за правна
защита и съдействие, сключени от всеки от ответниците със адвокат А. И. за
сумите както следва Н. И. Б. – 300лв., С. Д. С. - 500 лв. и Е. Д. С. – 300 лв. В
договорите изрично е записано договореното възнаграждение да е изплатено
на адвоката и последният да го е получил в брой.
2
С молба от 14.02.2020г. жалбоподателят И. Н. Б.-В. лично е изразила
воля да оттегля жалбата си и моли производството по делото да бъде
прекратено.
С определение от 19.02.2020г. съдът е приел да е надлежно десезиран с
горецитираната молба от жалбоподателя и постановил прекратяване на
производството по делото. Със същото определение съдът се е произнесъл по
разноските по делото като е осъдил жалбоподателя да заплати общо на
ответниците сумата 200 лв. – разход за представляването им от един адвокат.
В срока по чл. 248 ГПК с молба от 02.03.2020г. ответниците Н. И. Б. , С.
Д. С. и Е. Д. С. са сезирали съда с искане за изменение на определението от
19.02.2020г. в частта за разноските като им присъди пълния доказан по делото
размер на заплатени разходи за представляването им от адвокат.
С обжалваното определение от 13.07.2020г. съдът е счел сезиралата го
молба по чл. 248 ГПК за неоснователна.
Определението е неправилно по следните мотиви:
Предвид нормата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който се приключва
производството пред съответната инстанция, съдът се произнася и по
искането на страните за разноски.
С нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК е признато правото на ответника на
сторените разноски при прекратяване на производството по делото.
Видно от преписката по делото ответниците Н. И. Б. , С. Д. С. и Е. Д. С.
са представлявани от адвокат А. И., който е подал писмен отговор на жалбата,
депозирал е последващи молби – становища с представени доказателства и
представлявал ответниците в проведените о.с.з. на 21.11.2019г. и на
06.02.2020г.
Адвокатът е надлежно упълномощен видно от представените на лист
19-21, както и на л. 120 – л. 122 от преписката на делото пред СГС договори
за правна защита и съдействие, с които е упълномощен от ответниците Н. И.
Б. , С. Д. С. и Е. Д. С. да ги представлява по делото. На л. 68-69 от преписката
са предтсавени и писмени пълномощни във връска с осъществяваното
3
представителство.
Видно от записа на представените на л. 120 – л. 122 от преписката на
делото пред СГС договори за правна защита и съдействие, в същите е
отразено заплащане на уговореното възнаграждение за адвоката изцяло към
10.09.2019г., като договорите с последното отразяване са представени по
делото с молба от 22.11.2019г. Отразените като платени суми по договорите
са, както следва Н. И. Б. – 300лв., С. Д. С. - 500 лв. и Е. Д. С. – 300 лв.
Разходите са сторени преди прекратяване на производството по делото
с определение от 10.02.2020г., предвид на което и на основание чл. 78, ал. 4
ГПК ответниците имат право същите да им бъде присъдени. Това право е
признато от закона – чл. 78 ГПК, на всяка от страните поотделно, като
законът не отдава значение на обстоятелството дали страните ще бъдат
представлявани от един или различни адвокати, както без значение е дали
отговорите на ответниците и молбите от същите до съда ще бъдат
обективирани в един или различни документи, предвид на което и
решаващите доводи на СГС, основани на последните обстоятелства са в
нарушение на процесуалния закон. Всяка страна има право на сторения от нея
разход за представляването и по спора от един адвокат за доказания реално
сторен разход, в случая Н. И. Б. за платената сума от 300лв., С. Д. С. за
платената сума от 500 лв. и Е. Д. С. за платената сума от 300 лв., в който
смисъл са и разрешенията по т. 1 от ТР 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Преклудирани са възраженията на насрещната страна, че ответниците
не са надлежно представлявани по делото с горецитираните договори за
правна защита и съдействие, доколкото надлежното им представителство е
признато от съда с определението от 19.02.2020г., като на същите е присъден
разход за представляването им от адвокат И. по делото и определението в
тази му част не е обжалвано от насрещната страна, нито е заявено искане по
чл. 248 ГПК. И напротив, подадената от ответниците молба по чл. 248 ГПК е
само досежно размера на присъдения разход и по същата не може да бъде
влошавано положението на молителите като им бъде отказано да им се
присъди разход въобще по причина, че представените договори за правна
защита и съдействие не са по това дело.
Отделно от горното и от съдържанието на договорите следва да
4
легитимират адв. И. като надлежен представител по ответниците по
иницииралата делото пред СГС жалба на И. Б.-В..
Неоснователни са оплакванията по писмения отговор на молбата по чл.
248 ГПК и на жалбата за прекомерност на адвокатския хонорар. Предвид
разпоредбата на чл. 10, т. 5 от Наредба 1/2004г. на ВАС минималният размер
на адвокатско възнаграждение по дела по жалба срещу действия на ЧСИ,
когато по делото се насрочва о.с.з., е 300 лв. Последният размер е и
уговореният такъв по отношение представителството на двама от
ответниците, а за третия разликата е минимална, и същата е оправдана от
двукратното отлагане на делото и подаваните в тази връзка допълнителни
становища от адвоката и явяването му в две о.с.з.
Не се установява и твърдяната злоупотреба с права, а и да се
установяваше същата единствено е основание за страната да претендира
обезщетение за вреди съобразно чл. 3 ГПК, но не и съдът да не присъди
доказания реален разход за ответника.
По горните мотиви на съда обжалваното определение, с което е
оставена без уважение молбата на ответниците съдът да измени
постановеното по делото определение от 19.02.2020г. в частта за разноските
като им присъди претендираните от всеки от жалбоподателите разходи,
съответно от Н. И. Б. сумата 300 лв., от С. Д. С. сумата 500 лв. и от Е. Д. С.
сумата 300 лв., като неправилно следва да бъде отменено и вместо това
постановено друго, с което определение от 19.02.2020г. бъде изменено в
частта за разноските и на ответниците бъде присъден пълния доказан размер
на сторените от тях в производството разходи.
По тези мотиви, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 12310 от 31.07.2020г. по гр.д. 7131/2019г. по
описа на СГС, IV Г въззивен с-в, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ИЗМЕНЯ определение № 3705 от 19.02.2020г. по гр.д. 7131/2019г. по
описа на СГС, IV Г въззивен с-в, в частта за присъдените разноски на
5
ответниците, като ВМЕСТО постановеното с това определение осъждане на
жалбоподателя И. Н. Б.-В. да заплати общо на ответниците Н. И. Б. , С. Д. С.
и Е. Д. С. като разход сумата от 200 лв., ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА И. Н. Б.-В., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК
да заплати на Н. И. Б. , ЕГН **********, сумата 300 лв., на С. Д. С. , ЕГН
**********, сумата 500 лв. и на Е. Д. С. , ЕГН **********, сумата 300 лв. –
разноски по прекратеното производство по гр.д. 7131/2019г. по описа на СГС,
IV Г въззивен с-в.
Определението не подлежи на обжалване – чл. 274, ал. 4 ГПК и ТР
3/12.07.2005г. по т.д. 3/2005г. на ОСГТК на ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6