РЕШЕНИЕ
гр.София, 26.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в закритото заседание на двадесет и шести август през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Зл.Чолева
мл.с. Св.Петкова
като разгледа докладваното от
съдията-докладчик ч.гр.д.№ 5 283 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 – чл.438
от ГПК.
Същото е образувано по жалба на
Столична община, гр.София с вх.№ 01835/26.02. 2020 г. – действаща чрез процесуалния
й представител юк.Т., срещу действията на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Г.К.с
рег.№ 924 на КЧСИ по изп.дело № 2020924-0400059, обективирани в постановление
за разноски, приети за събиране по това изпълни-телно дело.
В жалбата се излагат доводи, че след
получаване на поканата за доброволно изпъл-нение по това изпълнително дело на
03.02.2020 г., в определения в нея срок е било изплатено изцяло задължението по
сметката на ЧСИ, като същевременно на 04.03.2020 г. общината е възразила пред
ЧСИ срещу размера на юрисконсултското възнаграждение на всискателя от 150,00
лева – като прекомерен и е поискала същото да бъде намалено до посочения в
чл.27 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 ГПК до сумата 50,00 лева, като едновременно с това е релевирала искане да бъде
издадено постановление за опре-деляне на разноските по изпълнението, с което да
бъде уведомена съгласно чл.79, ал.2 ЗЧСИ относно всяка от таксите по ТТРЗЧСИ,
материален интерес за изчисляване на таксата по т. 26, сумите за допълнителни
разходи, размер на получена предплата и законовото основание за начисляването на
всяка такса и на разноските. Поддържа се, че с разпореждане от 18.02. 2020 г.,
което разкрива характер на постановление за разноски, съдебният изпълнител е
отказал да намали юрисконсултското възнаграждение, предвид което за С.О.е възникнал
правен интерес от обжалване на същото като неправилно и незаконосъобразно, във
връзка с което се инвокират следните съображения: 1. конкретното изпълнително
дело не се отличава с фактическа и правна сложност, която би обусловила
поисканото и прието за събиране от ЧСИ юрисконсултското възнаграждения в размер
на 150,00 лева; 2. чл.27 от На-редбата за заплащането на правната помощ във
връзка с чл.78, ал.8 ГПК указва размерът на това възнаграждение, който не може
да бъде надхвърлян, като липсват убедителни доказателства за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение, както и на пълномощника на взискателя в случая
няма основание да се признае право на възнаграждение за действия за водене на
изпълнителния процес; 3. пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ е незаконо-съобразно
определена от ЧСИ, макар в нарушение на чл.79 ЗЧСИ съдебният изпълнител да не е
посочил основанието и размера на всяка от начислените такси по тарифата към
ЗЧСИ и материалния интерес, върху който е изчислена таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, не
е трудно да се пресметне, че в материалния интерес са включени освен вземането,
предмет на изпълни-телния лист, и юрисконсултско възнаграждение в размер на
150,00 лева; 4. поради непосоч-ване на размера на обикновените такси по
изпълнителното дело и невъзможност жалбопода-телят да си състави извод относно
тяхната законосъобразност.
Моли въззивния съд да отмени изцяло
като незаконосъобразно постановлението за разноски по изп.дело № 20209240400059
по описа на ЧСИ Г.К.с рег.№ 924 на КЧСИ, да се намали юрисконсултското
възнаграждение по това дело до минималния размер от 50,00 лева – в случай, че
се намери за доказано плащането му, както и да се редуцира таксата по т.26
ТТРЗЧСИ съобразно намаления материален интерес по изпълнителното дело, посочен
в изпълнителния лист. Претендира присъждането на разноски по делото.
Ответникът по жалбата – З.К.„Л.И.”
АД, гр.София в опре-деления от закона срок по чл. 436, ал.3 ГПК е депозирал
писмено становище по жалбата чрез процесуалния си представител юрисконсулт М.,
в което е релевирано становище, че поисканите от взискателя в изпълнителното
производство разноски са правилни и законо-съобразни, както и че претендираното
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева е на основание чл.78,
ал.8 ГПК във връзка с чл.13, т.2 и чл.27 от Наредбата за заплаща-нето на
правната помощ.
В писмените мотиви, депозирани от
ЧСИ с рег.№ 924 на КЧСИ – Г.К.по реда на чл.436, ал.3 ГПК е изразено становище,
че жалбата на длъжника е допустима, а по същество – неоснователна. Отразено е и
че в срока за доброволно изпълнение Столична об-щина е изпълнила задължението
си изцяло, като по този начин е признала дълга си по изпъл-нителното дело.
Съдът, като прецени доводите на страните,
доказателствата по делото и изисквания-та на закона, намира за установено
следното:
Жалба – в частта, касаеща разпореждането
от 18.02.2020 г. относно юрисконсултско-то възнаграждение, е подадена от
легитимирано лице в срока по чл.436, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на съдебен
контрол по чл.435, ал.2 ГПК валиден акт и е процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е частично основателна.
Изп.дело № 20209240400059 по
описа на ЧСИ Г.К.с рег.№ 924 на КЧСИ е образувано по молба от 29.01.2020 г. на З.К.„Л.И.”
АД, действащ чрез процесуалния си представител юрисконсулт М., въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 02.12.2019 г. по гр.д.№ 36 086/2018 г. по описа
на СРС, І ГО, 165 състав за сумата 632,47 лева – представляваща регресно
вземане за заплатено застрахователно обезще-тение и ликвидационни разноски по
щета № 0000-1261-15-2510007 във връзка с ПТП, настъ-пило на 13.03.2015 г. в
гр.София, ведно със законната лихва от 01.06.2018 г. до окончател-ното й
заплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 291,81 лева – разноски
по производството.
Към молбата е приложено пълномощно,
издадено от изпълнителните директори на застрахователното дружество за
упълномощаване на юрисконсултП.М. да представлява и защитава същото по всички
дела, заведени от и срещу него, да завежда и да води дела до окончателното им,
в т.ч. и по изпълнителни дела.
В молбата е посочен изпълнителен
способ, като е заявено искане да се н аложи възб-рана върху имот на длъжника,
да се запорират неговите банкови сметки във всички банки и да се опишат МПС и
движимите му вещи.
В изготвена покана за доброволно
изпълнение по чл.428 ГПК ЧСИ Г.К.с рег.№ 924 на КЧСИ е определил приетите разноски
на взискателя по изпълнителното дело за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 150,00 лева и 185,63 лева – такси по ТТРЗЧСИ. Поканата е получено от С.О.на
03.02.20202 г. под вх.№ СОА20-ДИ11-375.
С възражение от 07.02.2020 г. – с
вх.№ 01101 по описа на ЧСИ, подадено от длъж-ника С.О.в двуседмичния срок от
връчване на съобщението, с което общината е поканена да изпълни доброволно задълженията
– предмет на изпълнителното производст-во, е изразено становище, че начислената
сума от 150,00 лева за юрисконсултско възнаграж-дение на взискателя е
прекомерна и е направено искане съдебният изпълнител да я намали до размера от
50,00 лева, съгласно чл.27 от Наредбата за заплащането на правната помощ във
връзка с чл.78, ал.8 ГПК.
В същия акт е инвокирано искане с
изпращане на постановлението за определяне на разноските по изпълнение,
общината да бъде уведомена съгласно чл.79, ал.2 ЗЧСИ относно таксите,
материалния интерес за изчисляване на таксата по т.26, сумите за допълнителни
раз-носки, размер на получената предплата, както и законовото основание за
начисляването на всяка такса и на разноските.
С постановено на 18.02.2020 г.
разпореждане ЧСИ с рег.№ 924 на КЧСИ – Г.К., е отказал да намали приетото по
изпълнителното дело юрисконсултско възнагражде-ние на взискателя и е оставил без уважение възражението на С.О.от
07.02.2020 г. относно юрисконсултското възнаграждение.
С платежно нареждане от 07.02.2020
г. С.О.е превела от сметката на съдебния изпълнител по изп.дело № 20209240400059
в размер на 1 368,14 лева.
С оглед законовата уредба по
чл.79, ал.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в
предвидените в същата норма три изключения, между които не попада дадения казус
в разглежданата му част. Съгласно общите правила на Глава Осма от ГПК всеки взискател
в изпълнителното дело имат право на възстановяване на заплатените такси и разноски
по производството и на възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, във връзка със същото, а по силата на нормата
на чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридическите лица се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля макси-малния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната по-мощ
/ЗПрП/. В чл.37, ал.1 ЗПрП е предвидено, че заплащането на правната помощ
е съобраз-но вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба
на Министерския съвет по предложение на НБПП. В приетата на това основание с
МПС № 4/06.01.2006 г. Наредба за заплащането на правната помощ в чл.27 е
регламентирано, че за представи-телство в изпълнителното производство
възнаграждението е от 50,00 лева до 100,00 лева.
С оглед обстоятелството, че
образуваното изпълнително производство не се отлича-ва с фактическа и/или
правна сложност и че от процесуалния представител на взискателя са били
осъществени единствено действия по образуване на изпълнителното дело, изразяващи
се само в подаването на молба по чл.426 ГПК, но не и други действия, вкл.
такива, касаещи удовлетворяване на паричното вземане, на взискателя се дължи възнаграждение
за осъщест-вената по това дело защита от юрисконсулт в минималния размер от
50,00 лева, което въз-награждение обхваща всички дейности във връзка със завеждане
на изпълнителното произ-водство.
Предвид изложено настоящият
съдебен състав приема, че действията на съдебния изпълнител по атакуваното разпореждане
от 18.02.2020 г., с които е отказано намаляването на юрисконсултското
възнаграждение на взискателя следва да бъдат отменени, а размерът на последното
– да се намали до размера на сумата от 50,00 лева.
В останалата част жалбата относно
разглежданото задължение се явява неоснова-телна и следва да бъде оставена без
уважение. За дължимостта на това вземане на взиска-теля не е необходимо да бъде
доказано неговото заплащане, тъй като в нормативната уредба такава предпоставка
не е установена. Юрисконсултското възнаграждение има различна прав-на същност
от възнаграждението за представителство от адвокат, което изключва прилага-нето
по аналогия на регламентираните правила относно последното.
В частта относно пропорционалната
такса по т.26 ТТРЗЧСИ и определените такси по изпълнението жалбата е недопустимо
и следва да бъде оставена без разглеждане. В разпо-реждането от 18.02.2020 г.
съдебният изпълнител не се е произнасял по въпроса относно начислените такси в
изпълнителното производство. Това е направено в призовката за доб-роволно
изпълнение, която е връчена на С.О.на 03.02.2020 г., от който момент е започнал
да тече и преклузивният двуседмичен срок по чл.436, ал.1 ГПК за обжалване на действията
на ЧСИ по определяне на тези разноски. Срокът е изтекъл на 17.02.2020 г.
/понеделник/, а жалбата срещу същите е подадена много по-късно – на 26.02.2020
г.
Съобразно приетия изход на спора
– на основание чл.78, ал.1 във връзка с чл.78, ал.8 ГПК на жалбоподателя следва
да бъдат присъдени направените разноски по производството в размер на 47,47 лева,
от които: 15,82 лева – държавна такса и 31,65 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Ответника по жалбата не е заявил
искане по чл.78, ал.3 ГПК, поради което съдът не дължи произнасяне на това
основание.
Воден от горното и на основание чл.437, ал.3 ГПК, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ действията на ЧСИ Г.К.с рег.№ 924 на КЧСИ, обективирани в разпореждане от 18.02.2020
г., с които е отказано да се намали по възражение на длъжника С.О.с вх.№ 01101
от 07.02.2020 г., размерът на разноските на взискателя З.К.„Л.И.“ АД за юрисконсултско
възнаграждение по изп.дело № 20209240400059 от 150,00 лева на 50,00 лева като
незаконосъобразни, и вместо това ПОС-ТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на разноските за юрисконсултско възнаграждение на
взиска-теля З.К.„Л.И.“ АД по изп.дело № 20209240400059 по описа на ЧСИ Г.К.,
рег.№ 924 на КЧСИ до размера на сумата
50,00 /петдесет/ лева.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на С.О.относно юрисконсултс-кото възнаграждение на
взискателя в останалата й част, като неоснователна.
ОСЪЖДА З.К.„Л.И.“ АД със седалище и адрес на управ-ление: гр.София,
бул.„********Д, ЕИК ******** да ЗАПЛАТИ
на Столична община, с адрес: гр.София, ул.”********сумата 47,47 лева /четиридесет и седем лева и четиридесет и седем
стотинки/ – разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от длъжника С.О.жалба с
вх.№ 01835 от 26.02.2020 г. по изп.дело № 20209240400059 по описа на ЧСИ Г.К.,
рег.№ 924 на КЧСИ относно начислените такси по ТТРЗЧСИ, като недопустима.
Решението – в частта, в която е
оставена без разглеждане жалба, имащо характер на определение, може да се
обжалва пред Софийски апелативен съд с частна жалба в 1-седми-чен срок от
съобщаването му на жалбоподателя. В останалата част същото е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.