РЕШЕНИЕ
№ 126
гр. Петрич, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на втори октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ ХАНТОВА
при участието на секретаря Десислава Домусчиева
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Административно
наказателно дело № 20251230200035 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „к.к. МТД“ /к.к. MTD”/ - чуждестранно лице с месторегистрация
/Полша/, против Наказателно постановление № 17/25.11.2024 г., издадено от директора на
Регионална здравна инспекция- Благоевград, с което на основание чл.109, във вр. с чл.108а,
във вр. с чл. 110, ал.2 от ЗКНВП /обн. ДВ. бр. 30/1999 г., изм. ДВ. бр. 41 от 10 май 2024 г./,
чл. 36, ал.2 и чл. 53 от ЗАНН и за нарушение на чл.4, ал.1 от ЗКНВП във връзка с чл.32, ал.1
и чл.3, ал.2, т.3 /обн. ДВ. бр. 30/1999 г., изм. ДВ. бр.41 от 10 май 2024 г./, във вр. с параграф
1, т.11, т.21 и т.22 от Допълнителните разпоредби на Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите и във вр. с чл.3, т.3 от Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични (обн, ДВ бр. 87/2011 г., изм. ДВ бр. 87/15.10.2024
г.), на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/.
В жалбата, се навеждат твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения в хода
на административнонаказателното производство. Твърди се, че при издаване на обжалваното
постановление и независимо, че същото е издадено по реда на чл.36 ал.2 от ЗАНН са
допуснати редица съществени процесуални нарушения доколкото липсват
индивидуализация на нарушителя, описание на нарушението, дата и място, където е
извършено твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено , както и
доказателствата, които го потвърждават, което според жалбоподателя е нарушение на чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН. Твърди, че в случая няма извършено каквото и да било нарушение на
законодателството, включително и извършено административно нарушение, което да е
предмет на административно-наказателното производство. Твърди, че процесните стоки
(лекарствени продукти с търговско наименование „Mabron Retard 100 mg“, съдържащо
1
веществото трамадол) , пренесени през ГКПП Кулата, представляват съюзни стоки по
смисъла на чл.5 т.23 от Регламент /ЕС/ №952/2013 г. на ЕП и на Съвета и като такива за
тяхното придвижване на територията на Съюза не е необходимо декларирането им пред
митническите органи и тяхното разрешение. Твърди се в жалбата че не са налице
доказателства за извършено от жалбоподателя административно нарушение, за което е
санкционирано. Налице е и оплакване по отношение липсата на обсъждане от страна на
АНО досежно приложението на чл.28 от ЗАНН. Твърди се, че АНО е постановил акта си, без
да изпълни задълженията си по чл.52 от ЗАНН.
Според въззивника, като не е отразил правилно съставомерните обстоятелства АНО е
допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, ограничило правото на
защитата на жалбоподателя, тъй като не била взета предвид и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Последният адресира до съда искане НП да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, а се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат Г. Ю. от АК -
Благоевград. Същата представя с оглед установяване и изясняване правосубектността на
жалбоподателя удостоверение от Централен регистър от икономическата дейност на Р
Полша и лиценз за международен търговски автомобилен превоз на стоки, от които е видно,
че жалбоподателят е физическо лице, регистрирано да осъществява търговска дейност по
международен автомобилен превоз. В тази насока излага доводи, че наложената
имуществена санкция е незаконосъобразна, тъй с имуществената санкция е наказано
физическото лице, каквато санкция не е предвидена за ЗКНВП, в който се предвижда
имуществена санкция само за юридически лица, каквото жалбоподателят не е. Твърди се
още, че жалбоподателят не е извършил нарушение, тъй като е спрян за проверка на
територията на Р Гърция преди да пресече държавната граница и същият е навлязъл с товара
на българска територия по разпореждане на контролните органи- митнически и гранични и
този факт обосновава липсата на извършено нарушение доколкото жалбоподателят е
навлязъл на българска територия в изпълнение на разпорежданията им. Иска се от съда да
отмени Наказателното постановление като незаконосъобразно. Претендира разноски и
представя списък на разноските.
Ответникът по жалбата- Директорът на РЗИ - Благоевград, се представлява в съдебно
заседание от процесуален представител. Същият оспорва жалбата. Твърди
законосъобразност на постановения санкционен акт, излага съображения в подкрепа на
позицията си. Претендира разноски за процесуално представителство в производството,
определени по реда на чл.63д ал.4 във вр. с ал.1 и ал.5 от ЗАНН не изпраща представител и
не изразява становище по жалбата.
Районна прокуратура-Благоевград редовно призовани не се представлява и не изразява
становище за подадена жалба.
Петричкият районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения, като
съобрази и доводите на процесуалните представители на жалбоподателя и АНО, след като
2
се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по
реда на чл.14 и чл.18 НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 15.03.2023 г. около 09:30 ч. на ГКПП- Кулата, обл. Благоевград, на входното трасе за
влизане на българска територия пристигнала товарна композиция управлявана от
украинския гражданин В.А.. На място била извършена митническа проверка, от
митническите инспектори Т.М. и Б.Ш., от която се установило, че товарната композиция,
превозва медикаменти и лекарства, видно от придружаващите товара документи.
Установявайки, че товарната композиция превозва медикаменти и лекарства, последвала
проверка с цел да се установи дали лекарствените продукти по представените документи
поставени в три плика и написани в пакинг лист (Packing list) попадат в Списъците към
Наредбата за реда и класифициране на растенията и вещества като наркотични, приета с
ПМС № 293 от 27.10.2011 г. обн. ДВ, бр. 87 от 4.11.2011 г. в сила от 10.11.2011 г., изм. бр. 97
от 8.11.2013 г. (Наредбата). В първите два плика не били открити медикаменти, които да
попадат в списъците, но при проверка на третия комплект е установено, че няма пакинг
лист, в който да са описани превозваните лекарствени продукти.
В хода на проверката, се установило, че в третият комплект документи, с придружаващо
CMR с № 23.ELE.236/10.03.2023 г. и 8 листа термограма, липсвала фактура или опаковъчен
лист и също така, че в CMR не е упомената стока, а само брой кашони. Това наложило
физическа проверка на товарното полуремарке в присъствието на водача. При проверката са
намерени опаковки с надпис “MABRON RETARD 100 MG”, „Clorhidrat de tramadol” с
логото на MEDOCHEMIE LTD, Кипър. Митническите служители установили, че този
медикамент е поставен в списък ІІІ на Наредбата. Същевременно служителите установили,
че в другите палети били наредени лекарства, които не попадат в списъците на Наредбата за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. В хода на проверката в
превозното средство били установени налични лекарствени продукти с търговско
наименование “MABRON RETARD 100 MG”, с активна съставка „Clorhidrat de tramadol” с
общо количество 105 000 (сто и пет хиляди) таблетки, разпределени в 3500 опаковки х30
таблети.
По случая на същия ден – 15.03.2023 г. и при условията на чл.212 ал.3 във вр. с ал.2 от НК
(със съставяне на протокол за оглед на местопроизшествие) е образувано ДП №15/2023 г. по
описа на ТД Митница София за това, че на 15.03.2023 година, около 09,30 часа през ГКПП –
Кулата, област Благоевград, без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), с МПС – товарна композиция, състояща се
от влекач марка „Скания“ и модел “R500“ с полски регистрационен №**** и товарно
полуремарке марка „Шмиц“ (хладилно) с полски регистрационен №****, собственост на
полско търговско дружество „к.к. MTD“ с NIP PL №****, управляван от украинския
гражданин В.А. /В.А/, роден на **** г. в Хмелнижка област, Република Украйна, са
пренесени през границата на страната от Република Гърция в Република България рискови
наркотични вещества – лекарствени продукти с търговско наименование “MABRON
RETARD 100 MG”, с активна съставка „Clorhidrat de tramadol” с общо количество 105 000
3
(сто и пет хиляди) таблетки, разпределени в 3500 опаковки х30 таблети – престъпление по
чл.242 ал.6 НК.
В хода на разследването е установено, че водачът на товарната композиция е в трудово
правоотношение с жалбоподателя К.К. (вписан в документите по разследването и като „к.к.
МТД“ /к.к. MTD/). На 09.03.2023 г. А. натоварил замразено пуешко месо, което трябвало да
превози до предградието на гр.Атина- Агиос Стефанос, с получател фирма „Никас“. На
14.03.2023 г. осъществил превоза на месото до местодестинацията му, след което заминал за
логистична база на фирма „Талос атики“ в гр. Аспропергус, Р Гърция. Същият ден преди
обяд оттам натоварил лекарствата в Гърция, като е присъствал през цялото време на
товаренето. Разбрал е, че натоварената стока е за Р Румъния, където трябва да се разтовари
на две места. На мястото на товарене, А. преброил натоварените палети в полуремаркето и
взел пликове с документи за стоката, като се бил запознал с международните товарителници
ЧМР на товара, където бил вписан адреса на разтоварване в Република Румъния. Изчакал до
23 часа полско време в нормирана почивка, след което е потеглил за ГКПП Кулата.
Пак входа на разследването е установено, че лекарствените продукти с търговско
наименование “MABRON RETARD 100 MG”, с активна съставка „Clorhidrat de tramadol” с
общо количество 105 000 (сто и пет хиляди) таблетки, разпределени в 3500 опаковки х30
таблети са с изпращач търговското дружество „MEDOCHEMIE LTD“, което е регистрирано в
Лимасол, Кипър с управител кипърския гражданин Музурис Гианакис, адресно регистриран
в град Лимасол, ул.“Робърт Кенеди“ №15. Превозваният товар, включително и лекарствения
продукт “MABRON RETARD 100 MG”, с активна съставка „Clorhidrat de tramadol” с общо
количество 105 000 (сто и пет хиляди) таблетки, разпределени в 3500 опаковки х30 таблети
бил предназначен за „MEDOCHEMIE ROMANIA SRL“ –дружество, регистрирано в
румънския национален търговски регистър на 18.11.1994 г. със седалище и адрес на
управление гр.Букурещ, „Професор Доктор Йоан Кантакузино“5, сектор 1, с предмет на
дейност – търговия на едро с фармацевтични продукти. Дружеството е дъщерно дружество и
собственост на кипърското дружество –изпращач на стоката „MEDOCHEMIE LTD“.
Дружеството изпращач през 2023 година е получило разрешения от компетентните по
националното законодателство на Кипър Фармацевтични служби при Министерство на
здравето няколко разрешения за износ на лекарствени продукти, между които и разрешение
за износ на продукти, съдържащи трамадол до фирма „MEDOCHEMIE ROMANIA SRL“.
Разрешенията са износ са издадени в съответствие с писмено съгласие на румънските власти.
В Румъния не се изисква разрешение за внос/износ на трамадол.
Установено е още в хода на разследването, че кипърското дружество е изпращало и друг път
пратки с трамадол до Румъния по суша с маршрут през България до Румъния, като
ръководството на дружеството не е знаело, че субстанцията трамадол е класифицирана като
наркотична в Р България.
В хода на наказателното производство е назначена изпълнена експертиза №02-
23.03.2023/06.04.2023 г.от Централна митническа лаборатория при Агенция “Митници“ на
представителна проба, взета от товара на А., видно от която представените за изследване
120 броя кръгли бели таблетки с тегло от 0,30 гр. всяка в 12 броя блистери, с надпис
4
“MABRON RETARD 100 мг Clorhidrat de tramadol, съдържат веществото трамадол
(трамадолов хидрохлорид), което вещество е включено в Списък ІІІ „Рискови вещества“ на
приложение 3 към чл.3 т.3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични. Предвид констатираното количество трамадол от 100 мг в
таблетка, лекарственият продукт не попада в хипотезата на чл.3 от Наредба №20 от
10.05.2001 г. за условията и реда, при които лекарствените продукти, съдържащи наркотични
вещества могат да бъдат освободени от някои мерки за контрол (съобразно разпоредбата за
лекарствени продукти, съдържащи едно или повече от веществата етилморфин, кодеин,
фенобарбитал и трамадол в количества до 50 мг за дозова единица в комбинация с други
лекарствени вещества, не се изисква разрешително за внос и износ, издадено по чл.47 от
ЗКНВП.).
Видно от писмо изх.№12-00-321/02.06.2023 г. на Министъра на здравеопазване на
дружеството „MEDOCHEMIE LTD“ не е издавано разрешение за внос и износ.
Установено е още, че в случая се касае за транзит, по отношение на който е приложима
забраната на чл.49 от ЗКНВП, съгласно който „Транзитът през територията на страната на
наркотични вещества, посочени в списъците по чл.3 ал.2 т.1, 2 и 3 от ЗКНВП се забранява, с
изключение на транспортирани през въздушното пространство на Република България
пратки без приземяване или чрез плавателни съдове през териториалните води на Република
България без акостиране на българско пристанище “няма разрешително за внос и износ по
чл.47 от ЗКНВП.
С постановление на наблюдаващия прокурор от Окръжна прокуратура – Благоевград от
13.06.2023 година (л.13-16 от делото), наказателното производство по ДП №15/2023 г. по
описа на ТД Митница София, е прекратено поради липса на осъществен състав на
престъпление по чл.242 ал.2 от НК, отнети са в полза на държавата представителните проби
от изследваните лекарствени продукти, находящи се в ЦМУ, както и остатъка от
лекарствените продукти след вземане на представителните проби, находящи се в
Митническо бюро – Благоевград, като е постановено на осн.112 ал.2 от НПК отнетите
веществени доказателства да бъдат предадени от Агенция Митници на Министерство на
здравеопазването с оглед обстоятелството, че лекарствените продукти с търговско
наименование “MABRON МR 100 мg prolonged –release tablets ” съдържащи трамадол имат
актуални разрешения за употреба в Република България, като при отказ от приемане, същите
да бъдат унищожени от Агенция Митници по реда на чл.98 от ЗКНВП, чл.16 ал.1 и ал.2 от
Наредбата за условията и реда съхраняване и унищожаване на наркотични вещества.
В постановлението е разпоредено препис от същото да се изпрати на ТД Митница София и
ЦМУ София и Министерството на здравеопазването за сведение и изпълнение по
отношение предаването и унищожаването на съответните веществени доказателства и за
преценка за ангажиране на административно-наказателна отговорност и действия по реда на
чл.233 от ЗМ.
Прекратителното прокурорско постановление е постъпило в регистратурата на
Министерство на здравеопазването с вх.№12-0-231/18.06.2024 г. (видно от поставения
щемпел – л.13 от делото).
5
Във връзка с прокурорското постановление с писмо рег. №32-946908/16.07.2024 г. 2024 г. на
Директор на ТД Митница София (л.17—18 от делото), адресирано до наблюдаващия
прекратеното наказателно производство прокурор от Окръжна прокуратура - Благоевград и
до Министъра на здравеопазването (постъпило в регистратурата на Министерство на
здравеопазването с вх.№12-00-231/29.07.2024 г.) се излагат твърдения за наличие на
обективна несъставомерност на деянието по чл.233 от ЗМ според признаците както на
състава по ал.1, така и на състава по ал.2 от тази разпоредба, поради което ангажирането на
административнонаказателна отговорност по същите би било незаконосъобразно. Излагат се
подробни съображения относно постъпило по компетентност постановление за прекратяване
на досъдебно производство ДП № 15/2023 г. по описа на ТД Митница София, пр. пр. №
770/2025 г. на Окръжна прокуратура (ОП) Благоевград, касателно ангажиране на
административно- наказателна отговорност по реда на чл. 233 от Закона за митниците, по
следния начин:
Административното нарушение по чл.233 от ЗМ се свежда до пренасяне на стоки през
границата на страната без знанието и разрешението на митническите органи. Процесните
стоки (лекарствени продукти с търговско наименование „Mabron Retard 100 mg”, съдържащи
веществото трамадол), пренесени през ГКПП Кулата, представляват съюзни стоки по
смисъла на чл. 5, т.23 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета
от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, и като такива, за
тяхното предвижване на територията на Съюза не е необходимо декларирането им пред
митническите органи и тяхното разрешение. По отношение на стоки с общностен статут,
придвижвани на митническата територия на Съюза, включително преминаващи през
вътрешна за ЕС граница на Р България, липсва основание за осъществяване на митнически
контрол, т.е. липсва годен обект за закрила от противоправно посегателство (в този смисъл
ТР № 1 от 21.01.2015 г. на ОС на наказателна колегия на ВКС, постановено по ТД № 1 по
описа на ВКС за 2014 г.)
В случая е налице обективна несъставомерност на деянието според признаците както на
състава по ал.1 на чл.233 от ЗМ, така и на състава по ал.2 от същата разпоредба, поради
което ангажирането на административнонаказателна отговорност по тях би било
незаконосъобразно.
Твърди се още в писмото на Директора на ТД Митница София, че от друга страна по
безспорен начин се установява нарушение на разпоредбата на чл. 49 от ЗКНВП.
В писмото началника на ТД Митница София твърди, че Министърът на здравеопазването
следва да вземе отношение по компетентност и извърши преценка в качеството му на
административнонаказващ орган, за ангажиране на административно наказателната
отговорност по случая.
В тази връзка се отбелязва , че в прокурорското постановление липсва произнасяне от
страна на прокуратурата относно необходимостта от преценка от страна на Министъра на
здравеопазването, същият да вземе отношение по компетентност и извърши преценка в
качеството му на административно наказващ орган (АНО) за ангажирнане на
административно-наказателната отговорност по случая.
6
На основание това писмо, с писмо с рег.№12-00-231/10.09.2024 г., подписано от Заместник-
министър на здравеопазването до Директора на РЗИ – гр.Благоевград (постъпило в
деловодството на РЗИ с вх.№03-524/10.09.2024 г.) на адресата – директора на Регионална
здравна инспекция (РЗИ) – гр.Благоевград в качеството му на административно-наказващ
орган на основание чл.110 ал.2 от ЗКНВП и във връзка със Заповед № РД28-83/24.02.2011 г.
на министъра на здравеопазването, е изпратено постановлението на прокурора за
прекратяване на наказателното производство за извършване на преценка за ангажиране на
административно наказателна отговорност.
Във връзка с всичко гореизложено, на 25.11.2024 г. Директора на РЗИ – Благоевград издал
атакуваното Наказателно постановление №17/25.11.2024 г. (л.2-4 от делото), с което е
ангажирана отговорността на жалбоподателя затова, че: „ На 15.03.2023 г. около 09:30 ч.,
юридическото лице „к.к. MTD” /вписано в НП и като „К.К. МТД и „к.к. МТД“/, с NIP PL №
****, с № ****, Република Полша е извършило превозване чрез пренасяне по сухоземен път
през границата на Република България на ГКПП- Кулата, област Благоевград от Република
Гърция, рискови наркотични вещества- лекарствени продукти с търговско наименование
“MABRON RETARD 100 MG”, с активна съставка „Clorhidrat de tramadol”, с общо
количество 105 000 (сто и пет хиляди) таблетки, разпределени в 3500 опаковки х 30
таблетки, за което „к.к. MTD” са използвали превозно средство- товарна композиция,
състояща се от влекач марка „Скания“ и модел “R500” с полски рег. № **** и товарно
полуремарке марка „Шмитц“ (хладилно) с рег. № ****, собственост на дружеството която
била управлявана от украинския гражданин В.А.- в трудови правоотношения със същото“.
Деянието е квалифицирано като административно нарушение по чл.7 ал.1 във вр. с чл.32
ал.1 и чл.3 ал.2 т.3 от ЗКНВП (обн. ДВ бр.30/1999 г., изм.ДВ бр.41 от 10.05.2024 г.), във вр. с
§1,т.11, т.21 и т.22 от ДР на ЗКНВП и във вр. с чл.3 от Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични (обн.ДВ бр.87/2011 г., изм.ДВ бр.87/15.10.2024 г.)
и за същото на жалбоподателя на основание чл.109 във вр. с чл.108а от ЗКНВП е наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 50 000 (петдесет
хиляди) лева.
НП е връчено на вписаното като нарушител лице по пощата с обратна разписка (л.6 от
делото) на 24.12.2024 г.
С вх.№03-524-5 /13.01.2024 г. в РЗИ Благоевград е постъпило изявление от наказаното лице,
наименувано „Анулиране“ против „Наказателна присъда №17/25.11.2024 г. относно парична
санкция“ и по същество представляващо жалба против атакувания санкционен акт по
настоящото дело с искане да бъде отменена наложената финансова санкция.
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин въз
основа на събраните по делото и приобщени по реда на чл.283 НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН
7
доказателства, включително и представените такива по административнонаказателната
преписка (АНП) и ДП №15/2023 г. на ТД Митница – София (в два тома), които изцяло
кредитира и не намери основание да игнорира. Писмените доказателства по делото,
надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по него, спомагат за по-пълното и
цялостно изясняване на фактическите обстоятелства по делото. Приобщените доказателства
по делото са пълни, последователни и изчерпателни, като поради липсата на противоречия в
тях, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305 ал.3 НПК - per argumentum
a contrario.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост, и
справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима и е приета от съда за разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадения акт отговаря на
процесуалните изисквания на закона.
Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Съдът не е обвързан, нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите
констатации в иницииращия производството акт (в случая НП е издадено в хипотезата на
чл.36 ал.2 ЗАНН) или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2
НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно
да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество съгласно чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законността, тоест дали правилно са приложени процесуалния и материалния закон. В
изпълнение на това си правомощие, съдът служебно следва да провери дали процесното НП
е издадено от компетентен орган, в предвидените от закона срокове и писмена форма.
По компетентността на АНО съдът съобрази следното:
Компетентността за съставяне на актове за постановени нарушения по ЗКНВП е уредена в
чл.110, ал.1 от с.з., като същата е възложена на контролните органи по глава трета от закона.
Чл.16, ал.1 от ЗКНВП определя Министърът на здравеопазването като компетентен да
осъществява контрола върху производството, преработването, вноса износа, транзита,
търговията, съхраняването, отчетността, пренасянето, превозването, употребата и рекламата
на растенията и наркотичните вещества и препаратите от списъците по чл.3, ал.2, т.1, 2 и 3,
както и върху лечението на лица, зависими от наркотични вещества. В ал.3 на същия текста
на закона е посочена специализираната администрация на Министерството на
8
здравеопазването като подпомагаща контролните функции на министъра по ал.1 и ал.2 на
чл.16 от ЗКНВП.
В случая атакуваното НП е издадено от Директора на РЗИ – Благоевград, който е надлежно
оправомощен да издава наказателни постановления за налагане на административни
наказания по реда на глава девета от ЗКНВП по силата на представената по делото Заповед
№ РД 28-83/24.02.2011 г. на Министъра на здравеопазването. В този смисъл и с оглед
дадената правна квалификация на нарушението в разглеждания санкционния акт (такова по
чл.32 от ЗКНВП) същият е издаден от компетентен орган при спазване на териториалната и
материалната компетентност.
По отношение спазването на сроковете по чл.34 от ЗАНН съдът съобрази:
Едно от основните условия за провеждане на административно-наказателно преследване е да
не са изтекли сроковете по чл. 34 от ЗАНН, поради което административно-наказващите
органи и съдилищата са длъжни да следят служебно за това (виж Постановление № 10 от
28.09.1973 год., Пленум на ВС). Съгласно чл.34, ал.3 от ЗАНН - Образуваното
административно-наказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно
постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.
Сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни и по отношения на тях се прилагат институтите за
спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване - чл. 81 от НК (в този смисъл
и Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 год. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 год.,
ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд). Възбуждането на
наказателно преследване за деяние, което впоследствие се окаже, че не е престъпление, а
административно нарушение, прекъсва давността по чл. 34 от ЗАНН. Докато продължава
предварителното и съдебно производство за това деяние, давността по чл. 34 от ЗАНН се
спира (виж Тълкувателно решение № 112 от 16.ХII.1982 год. по н. д. № 96/82 год., ОСНК).
Съгласно разпоредбата на чл.81 ал.1 от НК давността спира, когато започването или
продължаването на наказателното преследване зависи от разрешаването на някой
предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт, а според ал.2, същата разпоредба
давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и
то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването.
Разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН постановява, че образуваното
административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно
постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. Шестмесечният срок, визиран в
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, е абсолютен давностен срок, който изключва наказанието, поради
което и административно-наказателното производство се прекратява. Според Тълкувателно
решение № 112/16.12.1982 г. по н.д. № 96/82 г. на ОСНК на ВС възбуждането на наказателно
преследване за деяние, което впоследствие се окаже, че не е престъпление, а
административно нарушение, прекъсва давността по чл. 34 от ЗАНН. Докато продължава
предварителното и съдебно производство за това деяние, давността по чл. 34 от ЗАНН се
спира. В подкрепа на това тълкуване е и разпоредбата на чл. 33 от ЗАНН, която забранява на
административно-наказващите органи да образуват административно-наказателно
9
производство, когато за същото деяние е възбудено наказателно преследване. Това означава,
че започването или продължаването на административно-наказателното производство
зависи от завършването на предварителното или съдебното производство. В тези случаи
предвиденият едногодишен давностен срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН за състоянието на акт,
установяващ нарушението, е без значение, тъй като акт не се съставя - чл. 36, ал.2 от ЗАНН,
какъвто е именно е настоящия случай.
В случая при издаването на НП е спазен предвидения в разпоредбата на ал.3 на чл. 34, във
вр. с чл. 36, ал.2 от ЗАНН срок. Нормата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН предвижда отклонение от
принципното положение, че административнонаказателното производство се образува със
съставяне на АУАН. За да се приложи чл. 36, ал.2 от ЗАНН, следва производството
(наказателно) да е прекратено от съда или прокурора и да е препратено на наказващия орган
или прокурорът да е отказал да образува наказателно производство и е препратил на
наказващия орган. Именно от момента, в който събраните доказателства, имащи отношение
към реализиране на административнонаказателна отговорност, бъдат изпратени и получени
от административнонаказващия орган (АНО), започва да тече срокът, предвиден в чл. 34,
ал.3 от ЗАНН за реализиране на административно-наказателната отговорност чрез издаване
на наказателно постановление. Установено е по делото, че в конкретния случай
прекратителното прокурорско постановление е получено в Министерство на
здравеопазването на 18.06.2023 година, като АНО е издал атакуваното НП на 25.11.2024 г. –
т.е. Изложеното обосновава извода, че наказателното постановление е издадено преди
изтичане на давностния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Съдът счита обаче, че в хода на административно-наказателното производство по издаване
на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до нарушаване на правото на защита на привлеченото към
административно-наказателна отговорност лице, неправилно е приложен материалния закон,
което води до незаконосъобразност на наказателното постановление и съответно до неговата
отмяна. Съображения:
На първо място: В разглеждания случай административнонаказателното производство е
започнало при условията на чл. 36, ал.2 от ЗАНН, без да е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН), а в разглеждания случай считам, че тази разпоредба е
била неприложима. По принцип съставянето на АУАН е императивна абсолютно
задължителна предпоставка (с оглед предоставените му от законодателя функции -
констатираща, обвинителна и сезираща), като в чл. 36, ал.2 от ЗАНН е регламентирано
изключение от това правило. За да се приложи това изключение обаче не е достатъчно да
има прекратено наказателно производство, а е необходимо наличието на идентичност между
субектите и предмета на наказателното и на административнонаказателното производство.
При липсата на идентичност е недопустимо да се издава НП без съставен АУАН, защото
прокурорският акт заменя АУАН в неговата констатираща, обвинителна и сезираща
функции. В случая липсва такава идентичност.
10
В хода на проведеното досъдебно производство жалбоподателят няма качество на участник
в наказателното производство. Същият дори не е разпитан като свидетел. Той не е имал
качеството на обвиняем по смисъла на чл. 54 от НПК, тъй като не е бил привлечен по
предвидения ред. Следователно той не е имал право и възможност да научи за какво
престъпление е привлечен в това качество и въз основа на какви доказателства; да дава или
да откаже да дава обяснения по обвинението; да се запознава с делото; да представя
доказателства; да участва в наказателното производство; да прави искания, бележки и
възражения; да се изказва последен; да обжалва актовете, които накърняват неговите права и
законни интереси, и да има защитник (чл. 55, ал. 1 от НПК). Едва с постановяване на НП той
е разбрал за какво деяние е обвинен и защо се ангажира неговата административна
отговорност. По този начин той е бил лишен от възможността активно да участва в хода на
производството срещу него и да реализира в пълен обем и достатъчно ефективно своята
защита.
На второ място, в случая не е налице и идентичност на предмета на наказателното и
административното производство. Наказателното производство е образувано за
престъпление по чл. 242 ал.2 от НК, който предвижда наказателна отговорност за лице,
което е извършило пренасяне през границата на страната без надлежно разрешително
съгласно ЗКНВП с МПС рискови наркотични вещества – процесните лекарствени продукти,
съдържащи веществото трамадол.
В атакуваното НП жалбоподателят е санкциониран на основание чл.109 във вр. с чл.108а от
ЗКНВП за нарушение на чл.7 ал.1 във вр. с чл.32 ал.1 и чл.3, ал.2 т.3 от ЗКНВП във вр. с
пар.1, т.11, т.21 и т.22 от ДР на ЗКНВП и във вр. с чл.3 т.3 от Наредба за реда за
квалифициране на растенията и веществата като наркотични, за това, че на
инкриминираната в НП дата жалбоподателят, окачествен като юридическо лице е извършил
превозване чрез пренасяне по сухоземен път през границата на страната от Република
Гърция рискови наркотични вещества – процесните лекарствени продукти, за което е
използвал превозно средство – товарна композиция, собственост на жалбоподателя, която
била управлявана от украинския гражданин В.А. – в трудови правоотношения с
жалбоподателя, като е прието от АНО, че с тези действия на жалбоподателят е извършил
нарушение на забраната за пренасяне и превозване на рискови вещества (процесните
лекарствени продукти) през границата на страната на ГКПП-Кулата без да бъдат
придружени от лицензия, издадена от Министъра на здравеопазването на Р България или от
оправомощен от него заместник-министър при условията и по реда на ЗКНВП.
Следователно, едва с издаването на атакуваното наказателното постановление за първи път
жалбоподателят е разбрал, в какво е обвинен.
Всичко това, според настоящия съдебен състав е довело до накърняване правото на защита
на наказаното лице, тъй като едва в съдебното производство то могло да изложи своите
съображения и да защити по надлежен ред своите права. Нормата на чл. 36, ал.2, предл. 1 от
ЗАНН, не може да се тълкува разширително и изключенията касаят само хипотезите, в които
наказаното лице е било субект на наказателно преследване. В това му качество то е имало
право и възможност да участва в производството по установяване на нарушението, в чието
11
извършване е обвинен. Само и единствено в тези случаи може да се образува
административно наказателно производство без приложен акт и то при условие, че
съставите на наказателната и административно наказателната отговорност са напълно
идентични и съответно отговорното лице е получило препис от прокурорския или съдебен
акт, от който да разбере в какво е обвинено. Неспазването на гаранциите за съответна на
обвинението защита, е винаги основание за отмяна на правораздавателен акт, с който се
налага административно наказание.
След като прокурора е прекратил образуваното досъдебно производство и доколкото, сам
той не е компетентен да преценява дали деянието осъществява състав на административно
нарушение е изпратил обратно материалите по преписката на наказващия орган, то при това
положение наказващият орган следва да извърши свободна и независима преценка,
основана на материалите по преписката / в т.ч. и тези, събрани в хода на досъдебното
производство/ и закона за това извършено ли е административно нарушение, извършено ли е
от лицето, посочено в процесуалните документи и то виновно, и следва ли да му се наложи
административно наказание.
В случай, че отговорът на този въпрос е отрицателен, наказващият орган е следвало да
издаде резолюция по чл.54 от ЗАНН за прекратяване на административно-наказателното
производство в зависимост от установеното от него основание.
В случай, че отговорът на този въпрос е положителен (какъвто според АНО в настоящия
случай е), са възможни две разрешения: АНО да издаде наказателно постановление или да
укаже съставянето на нов АУАН, въз основа на който и материалите по преписката да издаде
съответния санкционен акт. Това следва да бъде извършено от органа във всички случаи при
съблюдаване разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, включително и след преценка дали спрямо
жалблоподателя е била прекъсвана давността за административно-наказателно преследване
по смисъла на чл.81 ал.2 НК. Съдът е на мнение, че в случая наказващия орган е следвало да
процедира именно по този ред, а не да издаде наказателно постановление, позовавайки се на
постановлението за прекратяване на наказателно производство от 13.06.2024г. на прокурор
при ОП- Благоевград. В случая, в постановлението на ОП – Благоевград ясно е посочен
деецът, деянието и правната му квалификация по начин идентичен с отразеното в
издаденото НП.
За законосъобразното образуване и провеждане на производство на основание чл. 36, ал.2 от
ЗАНН е необходимо препратените на наказващия орган материали да са достатъчни, за да
очертаят по несъмнен и категоричен начин фактите и обстоятелствата, относими към
предмета на доказване в административно наказателното производство. В този смисъл за
надлежното образуване на административнонаказателно производство по чл. 36, ал.2 от
ЗАНН на първо място актът, в случая с който се прекратява образувано наказателно
производство следва да съдържа посочване на лицето, срещу което производството е водено
(а в случая наказателното производство е протекло без да има привлечено в качеството на
обвиняем лице), описание на обективните и субективни признаци на вмененото му деяние и
точната му правна квалификация, както и основанието за прекратяване на наказателното
производство. Административно-наказващият орган не е освободен от задължението си по
12
чл.52 и чл.53 от ЗАНН, т.е. да извърши преценка за доказаност на нарушението, в това число
и по отношение на събраните доказателства, както и на авторството на нарушението и след
като установи недостатъчност на доказателствата или процесуални пропуски от гледна
точка на административно-наказателното производство, сам да отстрани същите (в случай,
че това е възможно) преди да пристъпи към налагане на санкция.
На трето място – неосигуряване на нарушителя на преводач. По аргумент от чл.36 ал.1 от
ЗАНН в обичайните хипотези на административнонаказателно производство началото му се
поставя със съставянето на АУАН, а в съответствие с чл.43 ал.1 от ЗАНН началният момент,
от който възниква правото на защита на нарушителя, е този на предявяването на акта, за да
се запознае със съдържанието му и да го подпише. В хипотезата на образувано при
условията на чл.36 ал.2 от ЗАНН административно наказателно производство, при което
прокурорският акт би следвало да има същата обвинителна функция. При реализиране
отговорността на нарушителя е допуснато съществено процесуално нарушение. На
жалбоподателят не само не му е предявено административно обвинение преди да му се
наложи санкция, същото му е предявено за първи път със санкционния акт, като това
обвинение не му е предявено на разбираем за нарушителя език, което според настоящата
инстанция представлява липса на надлежно предявяване на обвинението въобще. Видно от
доказателствата по делото, а и от самите изявления на жалбоподателя, сторени лично от
него и обективирани в протокол от открито съдебно заседание по делото, проведено на
11.03.2025 г. и обективирано в протокол №237/12.03.2025 г., същият е чужд гражданин
(полски такъв), невладеещ български език– езикът, на който се води производството. По
аргумент на чл.21 ал.1 НПК и според неоспоримата практика на българските съдилища,
административно-наказателния процес в България се води на български език, въпреки
отсъствието на това уточнение в ЗАНН и липсата на изрична препратка към това в чл.84 от
ЗАНН, често тълкуван като строго ограничителен по отношение на субсидиарното
приложение на разпоредбите на НПК. Също така чл.1 от ЗАНН посочва, че същият
„осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и
организациите“, т.е. гарантирано е правото на защита на нарушителя, изразяващо се в
правото на наказания да разбере за извършването точно на кое действие или бездействие е
санкциониран и когато в частност се касае за чужд гражданин следва още в началото на
административно-наказателния процес същият да ползва преводач, ако няма данни, че
лицето владее български език на подходящо ниво и е задължително спазването на
разпоредбата на ал.2 на чл.21 от НПК. НПК предполага употребата и на друг език, различен
от родния на нарушителя, но неизменно присъства изискването за преводач.
Упражняването на субективното процесуално право за запознаване с обвинението (било чрез
АУАН, било чрез актовете по чл.36 ал.2 ЗАНН) е съществен елемент от правото на защита и
в тази връзка препятстването му е от категорията на визираните основания в чл.348 ал.3 т.1
от НПК. Обективно препятствие за упражняване на правото, и то несъвместимо с
изискването на чл.21 ал.2 от НПК, е непознаването на езика на административно-
наказателното производство (по арг. от
13
чл.21 ал.1 от НПК вр. с чл.84 от ЗАНН процесуалният език е българския). Дори да не се
възприеме тезата за обхвата на препращането по чл.84 от ЗАНН, то при насрещна теза за
липсата на уредба в ЗАНН относно задължителното участие на преводач, очевидно се касае
за празнота в правото, чието преодоляване се осъществява по реда на чл.46 ал.2 изр.1 от
Закона за нормативните актове по аналогия на закона с прилагането на чл.21 от НПК.
Следователно, макар и да не е изрично уредено в ЗАНН, изискването за назначаване на
преводач на нарушителя, невладеещ езика, на който се води производството – български, е
абсолютно и неизпълнението му се приравнява на съществено процесуално нарушение, тъй
като всякога води до съществено ограничаване правото на защита на нарушителя по
повдигнатото му „административно обвинение“. Изискването на чл.21 ал.2 от НПК ще бъде
изпълнено и в случаите, когато, при съгласие на нарушителя, за преводач се назначи лице,
присъстващо на местоустановяването на нарушението или на местосъставянето на акта и
владеещо езика на нарушителя, като данните на това лице следва да бъдат надлежно
закрепени в акта. В конкретния случай няма удостоверено такова съгласие от страна на
нарушителя и не би могло да има предвид обстоятелството, че жалбоподателят не е
присъствал на констатиране на нарушението, АУАН не е съставян, а производството е
започнало с постановление на прокурора за прекратяване на наказателно производство, по
което същият не е участвал по никакъв начин и поради това не му е и връчено. От
изложеното до тук се налага извод, че АНО не е положил усилия да изпълни императивното
изискване на чл.21 ал.2 от НПК.
Настоящата инстанция се съобразява и с Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и
на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното
производство с оглед приложимостта като нормативен акт на общностното право.
Директивата се отнася до мярка А (приемане на мерки по отношение на правото на устен и
писмен превод) от пътната карта за укрепване на процесуалните права на заподозрени лица
или на обвиняеми в рамките на
наказателното производство. Целта на този акт е да гарантира на заподозрените лица или
обвиняемите правото на устен и на писмен превод в наказателното производство с оглед
осигуряване правото им на справедлив процес. Действително, в т.16 от преамбюла на
Директивата е въведено разбирането, че когато в държави-членки орган, различен от съд, с
компетентност по наказателно-правни въпроси е компетентен да налага санкции за
относително леки нарушения (например, в случаите на пътнотранспортни нарушения,
извършвани в широк мащаб, установявани след пътнотранспортна проверка), не може да се
изисква от този орган да гарантира всички права съгласно директивата. В друга точка от
преамбюла обаче - т.32, се посочва, че същата следва да установи минимални правила, като
държавите-членки следва да могат да разширят посочените в нея права с цел да осигурят по-
висока степен на защита и в ситуации, неуредени изрично от нея. Равнището на защита
никога не следва да бъде под стандартите, определени от ЕКПЧ или Хартата, съгласно
тълкуването им в съдебната практика на Европейския съд по правата на човека или на Съда
на Европейския съюз. Нещо повече, в т.33 изрично се сочи, че разпоредбите на тази
директива, които съответстват на гарантираните в ЕКПЧ или в Хартата права, следва да се
14
тълкуват и прилагат в съответствие с тези права съгласно тълкуването в съответната съдебна
практика на Европейския съд по правата на човека и на Съда на Европейския съюз. Т.е.,
държавите-членки задължително се съобразяват с изискванията на Директивата, но при
осъществяване на своята правораздавателна дейност в широкия смисъл на думата те са
длъжни да се ръководят и от разпоредбите на международното право, които предвиждат по-
високо ниво на защита, съответно от съдебната практика по приложението на тези норми,
респ. да създават съответни гаранции за защита правата на участващите в производството
лица, съответно - да спазват създадените гаранции. В тази връзка, съдебната практика на
ЕСПЧ и СЕС е именно в насока за неотменимост на правото на превод на лицата,
невладеещи езика на производството, което право пряко кореспондира с правото на защита,
като спазването на последното гарантира един справедлив процес. Следователно,
нарушаването на правото на превод (чрез пренебрегване от страна на органа, ръководещ
съответния стадий на производството, на задължението му да разясни на разбираем за
нарушителя език в извършването на какво нарушение е обвинен при спазване на нормативно
установените изисквания за това) рефлектира върху правото на защита, тъй като на практика
лицето не би могло да разбере в какво се състои „административното обвинение“, за да
организира адекватно своята защита, а ограничаването на правото на защита всякога се
квалифицира като съществено процесуално нарушение, водещо до опорочаване на процеса
по реализиране отговорността на нарушителя, и предполага отмяната на санкционния акт на
самостоятелно основание.
На четвърто място – в нарушение на чл.57 ал.1 т.4 ЗАНН нарушителят е индивидуализиран
неточно като юридическо лице. Видно от представеното удостоверение, издадено от
националния официален регистър на субектите на националното стопанство (РЕГОН),
представено на полски и български език е, че жалбоподателят г-н Кшищоф Хенрик Кубацки
(погрешно изписан в НП поради неверна транслитерация като к.к. и Кристоф Купачки) е
регистриран в качеството му на физическо лице с идентификационен номер ****, да
осъществява търговска дейност, подлежаща на вписване с наименование „К.К.
Международен автомобилен транспорт“ („к.к. Miedzynarodowy Transport Drogowy“,
съкратено „к.к. MTD“) и че същото лице е регистрирано като платец на ДДС с данъчен
идентификационен номер PL №****. Горното навежда на извод, че АНО се е предоверил на
органите на ДП досежно индивидуализацията на нарушителя като търговско дружество –
юридическо лице без сам да се убеди в правилната му индивидуализация, което се е
отразило на жалбоподателя при определяне на административната санкция като
имуществена такава предвидена за юридическите лица-нарушители, вместо предвидената за
извършителите физически лица „Глоба“, както и на обстоятелството че липсва изследване на
вината като елемент от административното нарушение. Описаното е съществено нарушение
на процесуалните правила, което на самостоятелно основание води до отмяна на атакувания
санкционен акт.
На пето място – При описанието на нарушението, за което е наказан жалбоподателя не е
посочено в какво точно се изразява извършеното от жалбоподателя по достатъчно ясен и
безпротиворечив начин. Разпоредбата на чл.57 ал.1 т.4 ЗАНН изисква в санкционният акт да
15
е налице описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата,
при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават.
В санкционният акт е посочена дата – 15.03.2023 г., както и място на извършване на
нарушението – ГКПП Кулата.
Несъстоятелно е възражението сторено в първоначалната жалба и поддържано от
процесуалния представител на жалбоподателят, че нарушението не е извършено на
територията на РБългария и че товарът е бил пренесен през границата на страната от
Република Гърция в изпълнение на разпореждане на митническите и гранични власти.
Доказателства в тази насока не бяха ангажирани. Следва да се отбележи обаче, че в
изпълнение на Споразумението между правителството на Република България и
правителството на Република Гърция, подписано на 29.08.2008 година, досежно граничния
контрол на пунктовете за преминаване на общата граница, като в чл.1, ал.3 б.“б“ от
споразумението договарящите страни са се договорили следното по отношение на
извършването на проверки на хора, пресичащи сухопътните ГКПП (каквото е и ГКПП
Кулата), че за лицата, които излизат от Р Гърция и влизат в РБългария подлежат на изходящ
контрол от компетентните гръцки органи и на входящ контрол от компетентните български
органи в съответствие с националното законодателство на договарящите страни. В ал.4 б.“а“
на същия член е договорено, че на шосейния граничен КПП Кулата-Промахон входящият и
изходящият контрол се извършват на ГКПП Промахон (т.е. на гръцка територия), като
съобразно разпоредбата на чл.4 ал.2 от Споразумението граничният контрол, извършван от
служителите на съседната държава в зоната на контрол се счита за извършена на
територията на съседната държава. За целите на споразумението под граничен контрол се
има предвид проверките извършвани на сухопътните ГКПП, за да гарантират, че лицата,
включително техните превозни средства и вещите, които носят, могат да получат
разрешение за влизане на териториите на договарящите страни или за излизане.
След като превозното средство е навлязло в зоната за граничен контрол на общия ГКПП на
излизане от Р Гърция, същото е било проверено от гръцките граничните власти, при
проверката си, българските гранични власти са действали в рамките на своята материална и
териториална компетентност.
По отношение на описанието на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено,
съдът взе предвид следното:
Обвинението по НП срещу жалбоподателя е за това, че на инкриминираната в НП дата
жалбоподателят, окачествен като юридическо лице е извършил превозване чрез пренасяне по
сухоземен път през границата на Република България на ГКПП Кулата, обл.Благоевград от
Република Гърция рискови наркотични вещества – процесните лекарствени продукти, за
което е използвал превозно средство – товарна композиция, собственост на жалбоподателя,
която била управлявана от украинския гражданин В.А. – в трудови правоотношения с
жалбоподателя, като е прието от АНО, че с тези действия на жалбоподателят е извършил
нарушение на забраната за пренасяне и превозване на рискови вещества (процесните
лекарствени продукти) през границата на страната на ГКПП-Кулата без да бъдат
придружени от лицензия, издадена от Министъра на здравеопазването на Р България или от
16
оправомощен от него заместник-министър при условията и по реда на ЗКНВП.
Така стореното описание на нарушението е недостатъчно ясно, за да може жалбоподателят
да разбере в какво точно се състои нарушението. Не става ясно и кой е редът и какви са
условията по цитирания ЗКНВП за издаване на лицензия от посочения компетентен орган,
като същите могат да бъдат изведени (макар и частично от правната квалификация, дадена
от АНО, състояща се от множество цитирани разпоредби на ЗКНВП и една подзаконова
такава). Материално-правната разпоредба предвижда множество изпълнителни деяния,
между които са и „превозва“ и „пренася“ и употребата на израза „превозване чрез
пренасяне“, употребен от АНО води до неяснота на обвинението, възпрепятстваща
нарушителя да знае за какво точно деяние - за едно от двете или за двете му се налага
наказание. Описанието на нарушението следва да е ясно, точно и безпротиворечиво,
направено така, че административно отговорното лице да разбере за какво точно носи
наказателна отговорност, а не да се извежда по тълкувателен път, както е в настоящия казус.
Това е така, защото изведено от разпоредбите на НПК, приложими и към
адмнистративнонаказателното производство е недопустимо санкционният акт да почива на
предположения.
Видно от обстоятелствената част на постановлението е приетото за установено- „… При
извършената митническа проверка на контролно-пропускателния пункт на държавната
граница от митнически инспектори Т.М. и Б.Ш. е установено, съгласно придружаващите
товара документи, същият представлява медикаменти и лекарства….“, т.е. това не налага
извод, че през територията на страната е извършен „пренос чрез превозване“ на стоки, за
които е било необходимо предварително разрешение. Административно наказващия орган,
след като е приел, че има извършено административно нарушение е следвало да прецени
вида на същото – дали се касае за довършено или не нарушение на определени законови
норми, да съобрази конкретната фактическа обстановка по установяване на съответното
нарушение и т.н. Изискването на цитираната по- горе норма не налага „препис“ на част от
изводите на ОП Благоевград, която обаче е разсъждавала в насока -има или няма
извършено престъпление от общ характер и след като административнонаказващия орган е
извел извод за извършено административно нарушение е следвало да съобрази и правилно
да приложи нормите на чл. 6, чл.7, чл.8 и чл.9 от ЗАНН и след като не е сторил е допуснал
нарушение на чл.57, ал.1,т.5 ЗАНН.
В случая не е посочено в какво точно се изразява извършеното от жалбоподателя нарушение
по всяка една от посочените правни норми, по които се квалифицира – чл.7 ал.1 във вр. с
чл.32 ал.1 и чл.3 ал.2 т.3 от ЗКНВП, във вр. с пар.1 т.11, т.21 и т.22 от ДР на ЗКНВП и във вр.
с чл.3 т.3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични. Неяснотата в описанието на нарушението в атакуваното НП води до
съществено ограничаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като същото води до
невъзможност да разбере за какво точно търпи наложената санкция, а това е винаги
съществено процесуално нарушение, обосноваващо отмяна на атакувания санкционен акт.
С оглед законоворегламентирания минимум на съдържанието на санкционния акт по чл.57
ал.1 ЗАНН следва да се отбележи, че в нарушение на чл.57 ал.1 т.8 ЗАНН в наказателното
17
постановление липсва отразяване на отегчаващи и смекчаващи обстоятелства и други
обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието. Не е обсъдено
в НП и приложението на чл.28 от ЗАНН, доколкото обстоятелството, че се налага
имуществена санкция в минимален размер, както се сочи в постановлението, не
освобождава издателя му да обсъди приложението на института, регламентиран в чл.28
ЗАНН.
Всяко едно от констатираните по-горе нарушения съществено нарушават от една страна
правото на защита на нарушителя, поставяйки го в невъзможност да разбере за какво точно
нарушение се ангажира отговорността му, а от друга поставя Съда в невъзможност да
направи адекватна преценка и относно законосъобразността на санкционният акт по
съществото на спора.
Така допуснатите нарушения не биха могли да бъдат "санирани" и по силата на
разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Посочената норма предвижда, че НП се издава и
когато е допусната нередност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, нарушителя и неговата вина. Цитираната норма касае
нарушение допуснато при съставяне на АУАН (какъвто липсва в протеклото производство),
а не такова свързано с издаденото НП, какъвто е настоящият случай.
Посочените нередовности обуславят нередовност от формална страна на атакуваното НП,
явяват се абсолютно и достатъчно основание за неговата отмяна, доколкото е от категорията
на съществените такива, предвид нарушаване правото на защита, защото въпросите
свързани с извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина
подлежат на обсъждане при редовно проведено производство. Допуснатите нарушения на
закона са свързани с правото на защита на жалбоподателя и представляват съществен
недостатък, който опорочава изцяло производството по ангажиране на
административнонаказателната му отговорност.
Поради санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на АНО е да проведе
законосъобразна процедура, завършила със законосъобразни актове. Допуснатото
съществено нарушение при издаването на НП се явява формално основание за неговата
отмяна.
Независимо от изложеното и в случай че не се приеме горния извод, то Съдът излага
следните съображения по приложението на материалния закон:
Според съда неправилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение - по чл.7 ал.1 във вр. с чл.32 ал.1 и чл.3, ал.2 т.3 от ЗКНВП във вр. с
пар.1, т.11, т.21 и т.22 от ДР на ЗКНВП и във вр. с чл.3 т.3 от Наредба за реда за
квалифициране на растенията и веществата като наркотични.
Нормата на чл.7 ал.1 от ЗКНВП забранява производството, преработването, пренасянето и
превозването, търговията, вносът, износът, транзитът и съхранението на наркотични
вещества от лица без лицензия, издадена при условията и по реда на този закон, като
18
привързаната към нея норма на чл.32 ал.1 от същия закон предвижда производството,
преработването, съхраняването и търговията на едро в страната, вносът, износът и
транзитът, пренасяно и превозването на наркотични вещества и лекарствени продукти,
съдържащи наркотични вещества от списъците по чл.3 ал.2 т.2 и 3 да се извършват с
лицензия за дейности, сгради и помещения, издадени от министъра на здравеопазването или
от оправомощен от него заместник министър. Цитираните т.11, 21 и 22 от ДР на ЗКНВП
съдържат легалните дефиниции на понятията „наркотично вещество“, „пренасяне“ и
„превозване“, както следва: „11. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г., в сила от 10.11.2011 г.)
"Наркотично вещество" означава всяко упойващо и психотропно вещество, включено в
списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3. Наркотично вещество е и всяко друго природно и
синтетично вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, което може да
предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие върху
централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната
функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и настроението, както и други
вредни въздействия върху човешкия организъм.“„21. "Пренасяне" означава дейност,
извършвана на територията на страната или през границите й, с използване на превозни
средства, животинска тяга, човешки усилия или колетна пратка.“ и “22. "Превозване"
означава вид пренасяне, което се извършва по сухоземен, железопътен, воден или въздушен
транспорт.“
Останалите посочени в правната квалификация правни норми сочат квалификацията на
трамадола като рисково наркотично вещество.
Според настоящия съдебен състав, АНО не направил задълбочен анализ на фактите по
случая и е приел, че в случая се касае за пренасяне чрез превоз през границата на страната
на процесната стока – лекарствени продукти, съдържащи наркотично вещество, без да
съобрази, че:
1. от една страна, че въпросната стока е „транзитирана“ от една страна-членка на ЕС
(Кипър) до друга страна -членка на ЕС (Румъния) – т.е. касае се за съюзна стока – предмет на
превоза. В ЗКНВП няма легална дефиниция на понятието „транзит“, но очевидно в случая
се касае за транзитен превоз – превоз на товар през територията на РБългария, при който
началния и крайни пункт се намират извън територията на страната ни и то на територията
на други държави-членки на ЕС.
2. абсолютната законова забрана за сухопътен транзит на наркотични вещества през
територията на РБългария, регламентирана в чл.49 от ЗКНВП - Чл. 49. „Транзитът през
територията на страната на наркотични вещества, посочени в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2
и 3, се забранява, с изключение на транспортирани през въздушното пространство на
Република България пратки без приземяване или чрез плавателни съдове през
териториалните води на Република България без акостиране на българско пристанище.“
3. лицензиите за дейности и то само в случаите, когато наркотичните вещества се използват
за медицински цели, издавани от Министъра на здравеопазването касаят лица (български и
чуждестранни такива) осъществяващи дейността си преимуществено на територията на
РБългария (изведено от разпоредбата на чл.32 ал.3 от ЗКНВП – лицензия се издава само на
19
физически и юридически лица, които са получили разрешение за производство или
разрешение за търговия на едро по ЗЛПХМ; от процедурата за получаване на лицензия по
чл.32а от ЗКНВП изискваща представянето към заявлението за лиценз на документите по
т.4, 8,9-16, както и от разпоредбата на ал.3 на чл.32а от ЗКНВП, съгласно която в 5 дневен
срок от подаване на заявление за издаване на лицензия Министерството на здравеопазването
изисква по служебен път информация за наличие или липса на задължения по чл.87 ал.11 от
ДОПК за съответното лице, кандидатстващо за лицензия.
Анализирайки регламентацията на лицензиите за дейности по ЗКНВП, настоящият съдебен
състав обосновава извод, че лицензия по чл.32 от ЗКНВП се издава само в случаите , когато
веществата се използват за медицински цели от лица (физически или юридически, български
или чуждестранни), данъчно регистрирани в страната и получили разрешение за
производство или разрешение за търговия по Закона за лекарствените продукти в хуманната
медицина и то при условие, че дейностите не са забранени със закон.
Очевидно е че жалбоподателят не е такова лице, както и че случаят не попада в изброените
по чл.32 ал.1 ЗКНВП дейности, подлежащи на лицензия поради изричната законова забрана
на чл.49 от ЗКНВП. В този смисъл жалбоподателят не може да бъде административно
наказателно отговорен за това, че е осъществил дейност без да разполага с лицензия за
изрично забранена от закона дейност.
Горното налага извода за неправилна преценка на установените факти по делото от страна
на АНО и неправилното им подвеждане под неотносима правна квалификация на деянието
като нарушение на забраната на дейности без лицензия, издадена при условията и по реда на
ЗКНВП по чл.7 ал.1 ЗКНВП.
В процесния случай, с оглед изяснената фактическа обстановка се установява формална
съставомерност на деянието по чл.108а във вр. чл.49 от ЗКНВП, касаещо неизпълнение на
забраната по чл.49 от ЗКНВП, забраняваща транзитът през територията на страната на
наркотични вещества, посочени в списъците по чл.3 ал.2 т.1-3 от ЗКНВП, с изключение на
транспортирани през въздушното пространство на Република България пратки без
приземяване или чрез плавателни съдове през териториалните води на Република България
без акостиране на българско пристанище. С нарушаването на тази разпоредба от обективна
страна се изпълва формално състава на административно нарушение.
Въведената с чл.49 от ЗКНВП забрана обаче е в противоречие приложимите конвенции на
ООН в областта на наркотичните вещества по които РБ е страна - Единната конвенция по
упойващите вещества от 1961 г. (ратифицирана с Указ №634 на Президиума на НС на НРБ
от 22.08.1968 г. – ДВ бр.67 от 1968 г, в сила за Република България от 24.11.1968г, закон на
НС от 12.01.1994 г. за оттегляне на резервата по чл.48 т.2 – ДВ бр.8 от 27.01.1994 г.,
резервата оттеглена на 06.05.1994 г., издадена от МВнР, обн.ДВ бр.87 от 15.10.1996 г., в сила
за Република България от 17.08.1996 г., дата на влизане в сила на Протокола от 1972 г – ДВ
бр.86 от 1996 г.) и Конвенция за психотропните вещества (Указ №690 на Държавния съвет от
05.04.1972 за присъединяване – ДВ бр.30 от 1972 г., в сила от 16.08.1976 г., Закон на НС от
12.01.1994 г. за оттегляне на резервата по чл.31 – ДВ бр.8/27.01.1994 г., Резервата оттеглена
20
на 06.05.1994 г., Издадена от МВнР, обн. ДВ бр.40/02.05.1995 г., попр. Бр.83 от 01.10.1996 г.),
съгласно които транзитът е забранен с изключение на случаите, в които има издадено
разрешително за износ от компетентен орган на държавата износител, както именно е в
настоящия случай. Съгласно разпоредбата на чл.5 ал.4 от Конституцията на Република
България международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и
влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната и те имат
предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. И това
предимство се зачита пряко, както от съда, така и от всеки друг правоприлагащ орган. (в
този смисъл Решение № 204 от 09.03.2021 г. по гр. д. № 3812/ 2018 г. на Върховен
касационен съд, 3-то гр. отделение). Несъстоятелни са с доводите на процесуалния
представител на АНО досежно тълкуването на чл.39 от Единната конвенция по упойващите
вещества от 1961 г., според която независимо от която и да е нейна разпоредба никоя страна
няма да бъде или няма да се счита за възпрепятствана да прилага по-строги или по-сурови
мерки за контрол, ако счита това за необходимо или уместно с оглед защитата на
общественото здраве и благосъстояние. Цитираната разпоредба на конвенцията обаче
предвижда прилагане на по-строги национални мерки за контрол, отколкото предвидените в
конвенцията по отношение на изискуемите по конвенцията, но само и единствено спрямо
упойващите вещества, класифицирани в различни групи и попадаща в различни списъци на
самата конвенция. Тази разпоредба по никакъв начин не обосновава съществуването на
законно основание на безусловна забрана за сухопътен транзит в противоречие на
цитираните по-горе международни актове, имащи предимство пред вътрешното право, в
случай на противоречие.
От друга страна, според настоящият съдебен състав случаят попада в приложното поле на
ПЕС (изведено от характера на стоката като съюзна такава, участниците по разглеждания
превоз на стоките – изпращач от Кипър, получател от Румъния и превозвач от Полша и
територията, през която е преминала и е навлязла стоката при транспортирането им – тази
на Р Гърция и Р България (все от държави членки на ЕС). Според постановките на ТР
№1/21.01.2015г на ОСНК на ВКС отпадането на митническия контрол по вътрешните
граници на ЕС не освобождава лицата от задължението да уведомят по установения ред
митническите органи и да приложат съответните формалности и процедури по отношение
на всички стоки. Тези стоки са под митнически надзор и контрол независимо от мястото на
въвеждане и дали същото е законно или извършено в нарушение на изискванията на
съюзното митническо законодателство. Разпоредбите на съюзното законодателство на
изключват и не ограничават възможността за осъществяване на митнически надзор и
контрол върху цялата митническа територия на Съюза, включително и на територията на
РБългария с цял установяване на митническия статут на стоките и съответно осигуряване
спазването на правилата по отношение на стоките, подлежащи на поставяне под митнически
режим. Мерките за контрол на съюзните стоки обаче е недопустимо да противоречат на
основните принципи и основните свободи, прокламирани от Правото на ЕС в неговите
първични източници, какъвто е ДФЕС.
21
Свободното движение на стоки, първата от четирите основни свободи на вътрешния пазар, е
осигурено чрез премахването на митата и количествените ограничения, както и чрез
забраната на мерките с равностоен ефект. Правото на свободно движение на стоки с
произход от държавите членки и на стоки от трети държави, които се намират в свободно
обращение в държавите членки, е един от основните принципи на Договора (член 28 от
ДФЕС). Изключения от забраната на мерките с равностоен на количествени ограничения
ефект са предвидени в чл.36 от ДФЕС, който позволява на държавите членки да предприемат
мерки с равностоен на количествени ограничения ефект, когато тези мерки са обосновани от
общи, неикономически съображения (например за обществен морал, обществен ред или
обществена сигурност). Тези изключения от общия принцип трябва да бъдат стриктно
тълкувани и националните мерки не могат да представляват средство за произволна
дискриминация или прикрито ограничение върху търговията между държавите членки.
Изключенията вече не са оправдани, ако в същата област има влязло в сила законодателство
на Съюза, което не ги позволява, каквито са разпоредбите на Директива 2001/83/ЕО на
Европейския Парламент и на Съвета от 06.11.2001 г. за утвърждаване на кокес на Общността
относно лекарствени продукти за хуманна употреба и на Директива 98/34/ЕО на
Европейския парламент и Съвета от 22.06.1998 година установяваща процедура за
предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти. И накрая мерките
трябва да имат пряк ефект върху обществения интерес, който трябва да бъде защитен, и не
трябва да превишават необходимото равнище при спазване принципа на принцип на
пропорционалност. Константната практика на СЕС предвижда всяко ограничение да бъде
основано на принципа на пропорционалността, като бъде така формулирано и прилагано, че
да не води до създаване на дискриминационен режим или да е средство единствено за
ограничаване на свободната търговия между държавите-членки. В противен случай
въведеното ограничаване на свободното движение на стоки, каквото представлява
свободната търговия между държавите-членки би представлявало национално
законодателно решение, постановено в несъответствие с изискванията на правото на ЕС и
по специално с разпоредбите на ДФЕС.
Въведената с чл.49 от ЗКНВП (в сила от 10.11.2011 г.) абсолютна забрана за сухопътен
транзит на наркотични вещества (включително и лекарствените продукти, съдържащи
рискови вещества, както е в настоящия казус) не отговаря на критериите за основателност и
пропорционалност, респективно не може да бъде отнесена в хипотезата на изключенията по
чл.36 от ДФЕС. С оглед на това цитираната разпоредба се явява в директно противоречие с
чл.35 от ДФЕС и като такава следва да се изключи от приложимост, с оглед принципа на
примата на ПЕС и в изпълнение на задължението на всеки национален орган, включително и
всеки национален съдия да остави неприложена всяка една национална правна норма, която
му противоречи.
Горното налага категоричен извод за липса на нарушение на ЗКНВП в конкретния случай.
Същественото в административно-наказателното производство е да се установи: има ли
22
административно (в случая по ЗКНВП) нарушение; извършено ли е то от лицето, посочено
като нарушител; дали това лице го е извършило виновно (умишлено или по
непредпазливост, тъй като съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН, непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи).
В казуса с оглед сторените по-горе разсъждения се налага извода, че липсва нарушение на
ЗКНВП и същото не е извършено от посоченото в санкционния акт юридическо лице
(каквото в действителност не съществува), а по отношение на виновността на
жалбоподателя не са налице каквито и да е доказателства, предвид липсата на каквото й да е
изследване на фактите в тази насока, сторено от АНО поради погрешно възприетата от
същия индивидуализация на нарушителя.
В случая неправилно е приложена и санкционната норма от АНО. Както беше изяснено по-
горе, административно санкционираното лице е физическо, а не юридическо такова. Спрямо
същото неправилно е наложено административно наказание по вид и размер. Санкционната
норма на чл.108а ЗКНВП предвижда при неизпълнение на друго задължение, произтичащо
от ЗКНВП да се налага глоба от 2000 до 5000 лева, а разпоредбата на чл.109 от ЗКНВП
регламентира, че когато нарушенията по предходните членове (включително и този по
чл.108а ЗКНВП) са извършени от юридически лица, на тях им се налагат имуществени
санкции в размер от 50 000 лева до 150 000 лева. Нормата на чл.83 ал.1 и 2 от ЗАНН
регламентира, че в предвидените в съответния закон, указ, ПМС или наредба на общинския
съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена
санкция за неизпълнение на задълженията към държавата или общината при осъществяване
на тяхната дейност, като имуществената санкция се налага по реда на ЗАНН доколкото в
съответния нормативен акт не е предвиден друг ред. ЗАНН приравнява юридическите лица
и физическите лица, осъществяващи търговска дейност като еднолични търговци, доколкото
в специалния закон не е предвидено друго. Приложените от АНО санкционни норми на
ЗКНВП в случая обаче не третират еднакво юридическите лица и физическите лица-
търговци. ЗКНВП разграничава две категории наказателно отговорни лица – физически
лица, за които е предвидена глоба и юридически лица, за които е предвидено налагане на
имуществена санкция при неизпълнение на задължение, произтичащо от този закон.
Липсата на изрично предвиждане в ЗКНВП физическото лице, осъществяващо търговска
дейност (какъвто е в случая жалбоподателя) да бъде наказвано с имуществена санкция,
навежда извода за неправилност на приложената санкционната норма на чл.109 от ЗКНВП в
случая. Предвид разпоредбите в специалния закон (ЗКНВП) е недопустимо приложението на
общия принцип по чл.83 от ЗАНН и още по-малко е допустимо правоприлагане по аналогия,
така, както иска процесуалния представител на АНО. Правоприлагане по аналогия би било
приложимо при наличие на празнота в закона, каквато настоящият съдебен състав не съзира
в конкретното законодателно решение относно предвидените в ЗКНВП санкции.
Предвид всичко гореизложено обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено изцяло като незаконосъобразно.
23
По разноските:
Съобразно чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК.
В настоящия случай и при този изход на делото АНО не разполага с право да претендира
разноски в производството и искането на процесуалния му представител за определяне на
размера им по реда на ЗПрП и присъждане на такива следва да бъде оставено без уважение
като неоснователно.
С оглед изхода на делото, право на разноски има жалбоподателя. Същите са своевременно
претендирани и установени по размер – от приложения Що се касае за разноските, сторени
от жалбоподателя – същите са своевременно претендирани и установени по размер, с оглед
изхода на делото следва да бъдат репарирани. Видно от представения договор за правна
защита и съдействие, сключен между жалбоподателя и процесуалния му представител е
договорена сума за процесуално представителство в размер на 4053,95 лева, която в
договора е отбелязана като заплатена изцяло по банков път. По делото е представен списък
на сторените разноски в общ размер от 4063,95 лева, от които 4053,95 лева за процесуално
представителство и 10 лв. за държавна такса, за която липсва доказателства, че е заплатена
по делото. Представени са и два броя банкови бордера, удостоверяващи извършени банкови
преводи от жалбоподателя към сметка на процесуалния му представител, с които се
установява, че жалбоподателят е заплатил на упълномощения от него адвокат общо сумата
от 2080 евро, равняващи се на 4068,13 лева. При това положение, независимо от
обстоятелството, че са налице доказателства за реално заплатени 4068,13 лева, следва да се
присъдят само онази част от претендираните разноски, за които е налице доказателство за
действителното им извършване, а именно довоговореното адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 4053,95 лева, а претенцията за остатъка от
претендираните за заплащане разноски над уважения размер следва да бъде оставен без
уважение. Уваженият размер на разноските под регламентирания в Наредбата за
адвокатските възнаграждения размер от 4600 лева, поради което съдът не дължи
произнасяне по алтернативно стореното искане на процесуалния представител на АНО, в
случай че се отмени НП да се присъди в полза на жалбоподателя адвокатско възнаграждение
в минималния размер.
Водим от горното, Петричкия районен съд, на основание чл.63 ал.2 т.1 във вр. с ал.1 от
ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло като незаконосъобразно Наказателно постановление № 17/25.11.2024 г.,
издадено от директора на Регионална здравна инспекция- Благоевград, с което на основание
чл.109, във вр. с чл.108а, във вр. с чл. 110, ал.2 от ЗКНВП /обн. ДВ. бр. 30/1999 г., изм. ДВ.
бр. 41 от 10 май 2024 г./, чл. 36, ал.2 и чл. 53 от ЗАНН и за нарушение на чл.4, ал.1 от
ЗКНВП във връзка с чл.32, ал.1 и чл.3, ал.2, т.3 /обн. ДВ. бр. 30/1999 г., изм. ДВ. бр.41 от 10
24
май 2024 г./, във вр. с параграф 1, т.11, т.21 и т.22 от Допълнителните разпоредби на Закона
за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и във вр. с чл.3, т.3 от Наредба за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични (обн, ДВ бр. 87/2011 г.,
изм. ДВ бр. 87/15.10.2024 г.), на „к.к. МТД“ /KRZYSZTOF KUBACKI MTD”/ е наложена
глоба в размер на 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/.
ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция – Благоевград да заплати на жалбоподателя „К.К.
Международен автомобилен транспорт“ („к.к. Miedzynarodowy Transport Drogowy“,
съкратено „к.к. MTD“), ул.“К.“ №146, 34-600 Лиманова, Република Полша - физическо лице,
регистрирано съгласно законодателството на Република Полша да осъществява търговска
дейност с идентификационен номер **** и данъчен идентификационен номер PL №****
сумата от 4053,95 лева (четири хиляди петдесет и три лева и деветдесет и пет стотинки)
сторени от него деловодни разноски в производството за процесуално представителство,
като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна претенцията за заплащане на деловодни
разноски в полза на жалбоподателя над уважената част до предявената такава от 4063,95
лева .
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна претенцията на административно-наказващия орган за
определяне по реда на ЗПрП и заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Благоевград на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава Двадесета от АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
25