Р Е Ш Е Н И Е
Номер 600 30.10.2019 Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, Търговско отделение, ХХ състав
На 30.09.2019 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
ТАНЯ Б. ГЕОРГИЕВА
Секретар: Милена Левашка
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
търговско дело номер 123 по описа за 2019 година
намери за установено следното:
Производството е образувано по искова молба от „ХРИСПО ТРАВЕЛ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.Несебър, ул.Дюните № 22, ет.3, представлявано от пълномощника
адв.Д. от АК - Бургас, с която са предявени искове с правна квалификация чл.367
от ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, вр.чл.294, ал.1 ТЗ против „АСТРАЛ ХОЛИДЕЙЗ
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.Капитан Райчо № 56 за заплащане на сумата от общо 119 078,83 лв., от
които сумата от 114 735,40 лв. неплатени възнаграждения за извършен превоз
на пътници по Договор от 25.04.2015 г. и
сумата от 4343,43 лв. обезщетение за забава, както следва: сумата от
40 000 лв. остатък по фактура № 308/31.08.2018 г., ведно с обезщетение за забава
в размер на 1744,45 лв. за периода 16.09.2018 г. до датата на исковата молба
-19.02.2019 г.; сумата от 22 422 лв. по фактура № 312/30.09.2018 г., ведно
с обезщетение за забава в размер на 791 лв. за периода от 16.10.2018 г. до
19.02.2019 г., сумата от 2904,30 лв. по фактура № 313/30.09.2018 г., ведно с
обезщетение за забава в размер на 102,46 лв. за периода 16.10.2018 г. до
19.02.2019 г., сумата от 39 756,90 лв. по фактура № 314/30.09.2018 г.,
ведно с обезщетение за забава в размер на 1402,54 лв. за периода 16.10.2018 г.
до 19.02.2019 г., сумата от 5016,90 лв. по фактура № 317/14.10.2018 г., ведно с
обезщетение за забава в размер на 157,48 лв. за периода 30.10.2018 г. до
19.02.2019 г., сумата от 165,30 лв. по фактура № 318/14.10.2018 г. , ведно с
обезщетение за забава в размер на 5,19 лв. за периода 30.10.2018 г. до
19.02.2019 г. и сумата от 4470 лв. по фактура № 319/14.10.2018 г. , ведно с
обезщетение за забава в размер на 140,31 лв. за периода 30.10.2018 г. до
19.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
19.02.2019 г. до окончателното им изплащане.
Твърди
се в исковата молба, че по силата на сключен между страните договор от 25.04.2015 г. ищецът се
задължил да извършва срещу възнаграждение превоз на пътници на територията на
страната и/или извън нея. Срокът на договора бил определен до 24.04.2020 г., а
размерите на възнагражденията- в Приложение № 4 към него, актуализирано с Анекс
№ 3 от 27.04.2018 г. Срокът за плащане на възнаграждение за превозите бил
определен до 15-то число на месеца, следващ този на издаване на фактура, а
впоследствие- с Анекс № 4 от 27.04.2018 г. изменен на 15 дни след получаване на
фактурата. За всяка извършвана услуга ищецът издавал съответната фактура, която
била изпращана на ответника още в деня на издаването на електронния адрес, на
който търговците обичайно водели кореспонденция през последните четири години.
Към момента на подаване на исковата молба ответникът дължал исковата сума,
формирана по описаните фактури, които суми не били заплатени въпреки
отправяните покани за това и въпреки полученото от ищеца на 31.01.2019 г. потвърждение
изх.№ 81/17.01.2019 г. С изтичане на определения срок за плащане, ответникът
изпаднал и в забава, за което дължал обезщетение в размер на законната лихва.
Ответникът „Астрал Холидейз Интернешънъл“ АД,
представлявано от **** Х.Г., в отговора на исковата молба оспорва иска. Счита,
че не дъжи заплащане на възнаграждението, тъй като ищецът не изпълнил
задълженията си по договора качествено- превозните средства не били в добро
техническо състояние / нарушена т.4 от договора/, не се спазвала добра хигиена
в тях, шофьорите не оказвали необходимото съдействие на пътуващите, за което
ответникът получил множество оплаквания от
клиенти. Това довело до предоставяне на компенсации на множество туристи
под различна форма, свързано с немалки материални разходи за ответиня търговец
, наред с което било накърнено и доброто му име. Относно забавата поддържа, че
не дължи обезщетение съгласно т.2/2/ от договора поради забавено фактуриране от
страна на ищеца.
В становище, депозирано в срока по чл.372 ГПК за
допълнителна искова молба, ищецът
оспорва изложените от ответника твърдения за неизпълнение на договорни
задължения. В тази връзка заявява, че от страна на ответника не се постъпвали
писмени или устни претенции относно техническото състояние на превозните
средства, а и същият не е прекратил
едностранно договора на осн.т.46 от договора, която предоставя такова право в
случай, че изпълнителят / ищецът/ не отговаря на някое от изискванията на
възложителя. Напротив, предоставяните услуги били приемин без възражения.
Ответникът не е подал отговор в срока по чл.373 ГПК.
В първото по делото съдебно заседение ищецът, чрез
процесуалния си представител адв.Д., заявява, че след завеждане на делото
ответното дружество е извършило плащане на сума в общ размер от 68 245
лв., с което са погасени частично исковите претенции, които плащания са описани
в нарочна молба, представена по делото. Така
твърденията са, че ответникът е извършил следните плащания: 8 245
лв. на 27.05.2019 г., 10 000 лв. на 28.05.2019 г., 10 000 лв. на
29.05.2019 г., 10 000 лв. на 07.06.2019 г., 10 000 лв. на 28.06.2019
г., 10 000 лв. на 01.08.2019 г. и 10 000 лв. на 12.08.2019 г. С описаните
плащания били погасени задълженията по фактура № 308/31.08.2018 г. и
мораторната лихва по тази фактура, по
фактура № 312/30.09.2018 г., както и мораторната лихва по тази фактура, по
фактура № 313/30.09.2018 г. и мораторната лихва по тази фактура, както и
частично сумата по фактура № 314/30.09.2018 г.- с остатък на задължението по
нея в размер на 39 476,11 лв. В
резултат останала неизплатена дължима сума в общ размер от 50 833,83
лв.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и
във връзка със становищата на страните, прие следното:
Не е спорно по делото, а е документално установено, че
между страните е сключен договор от 25.04.2015 г., с който ответникът е
възложил на ищеца извършването на превоз на пътници на територията на Р.
България и/или извън границите на страната срещу възнаграждение, за срок до
24.04.2020 г. / чл.1 и чл.2/1/ от договора/. Цените на превоза са фиксирани в
Приложение 4 към договора, което се счита неразделна част от него / чл.27 от
договора/.
На 27.04.2018 г. страните са сключили два анекса към
договора. С Анекс № 3 са актуализирали фиксираните цени за превоз за летния
сезон 2018 г., като са съставили Приложение 4-2, в което същите са отразени. С
Анекс № 4 са предоговорени клаузите на чл.29 и чл.30 от договора, касаещи
сроковете за заплащане на извършените услуги, както и възможностите за
прекратяване на същия от страните в случай на неизпълнение. Съгласно чл.2 от
Анекса възложителят заплаща на изпълнителя извършените и фактурирани превози до
15 дни след получаването на фактурата, издадена от последния.
Представени са по делото процесните фактури №
308/31.08.2018 г. на стойност 48632,40 лв. с ДДС, № 312/30.09.2018 г. на
стойност 22422 лв. с ДДС, № 313/30.09.2018 г. на стойност 2904,30 лв. с ДДС, №
314/30.09.2018 г. на стойност 39756,90 лв. с ДДС, № 317/14.10.2018 г. на стойност 5016,90 лв. с ДДС, №
318/14.10.2018 г. на стойност 165,30 лв. с ДДС и № 319/14.10.2018 г. на
стойност 4470 лв. с ДДС. Същите са издадени от ищеца- превозвач, за извършени
транспортни услуги за месеците септември и октомври 2018 г. Фактурите са
подписани от **** ответното търговско дружество Х.Г. и не са оспорени в хода на
производството по делото.
Представено е от ищеца с исковата молба преводно
нареждане от 04.10.2018 г., от което се установява извършено от ответника
частично плащане на задължение по фактура № 308/31.08.2018 г. в размер на
8632,40 лв.
С Молба за потвърждение изх.№ 81/17.01.2019 г., с
адресант ответното „Астрал Холидейз Интернешънъл“ АД, изпратена до ищеца,
ответникът е поискал потвърждение на салдо по сметка в размер на
114 735,40 лв. негови задължения към ищеца. Изявлението, обективирано в
молбата , представлява извънсъдебно признание на задълженията, предявени в
настоящото производство.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни
изводи:
Между страните същестува валидно облигационно правоотношение,
произтичащо от сключения на 25.04.2015 г. договор, разкриващ белезите на
договор за превоз на пътници / чл.367 ТЗ./. За безспорно е прието между
страните извършването на процесните превози от страна на ищеца-превозвач, за
което свидетелстват и съставените и подписани от възложителя данъчни фактури,
издадени за превозните възнаграждения , съобразени с фиксираните между страните
цени съгласно Приложение 4-2 към Анекс № 3 от 27.04.2018 г. Изложеното обуславя извод , че ищецът, в
качеството на превозвач, е изпълнил основното си задължение по сключения между
страните договор за превоз, а за ответника- възложител, е възникнало насрещното
задължение за заплащане на превозните възнаграждения в уговорените срокове
съобразно чл.29 от договора, изменен с Анекс № 4 от 27.04.2018 г. Според
казаната договорна разпоредба плащане на възнагражденията следва да се извършва
в срок до 15 дни след получаването на фактурата. Не е оспорено твърдението на
ищеца, че процесните фактури са изпратени и получени от ответника в деня на
издаването им. С оглед на това съдът приема, че срокът по чл.29 от договора е
започнал да тече именно от датата , посочена във всяка от фактурите като дата
на издаването й, като с изтичането му длъжникът е изпаднал в забава, за което
дължи обезщетение в размер на законната лихва по чл.86 ЗЗД.
Ищецът е заявил неизгодни за него фактически твърдения,
че част от задълженията са погасени от ответника чрез плащане, които съдът
поради това приема за осъществени. С извършените частични плащания законосъобразно ищецът е приел, че
са погасени най-старите задължения според правилото на чл.76, ал., ЗЗД, а
именно тези по фактура № 308/31.08.2018 г. и мораторната лихва по тази фактура, по фактура №
312/30.09.2018 г., както и мораторната лихва по тази фактура, по фактура №
313/30.09.2018 г. и мораторната лихва по тази фактура, както и частично сумата
по фактура № 314/30.09.2018 г.- с остатък на задължението по нея в размер на
39 476,11 лв. Поради това исковете касателно описаните претенции ще се
отхвърлят като погасени чрез плащане след завеждане на делото.
В останалата част, а именно за остатъка от сумата по
фактура № 314/30.09.2018 г. в размер на 39 476,11 лв. и обезщетението за
забава в размер на 1402,54 лв. за периода 14.10.2019 г. до датата на исковата
молба, за сумата от 5016,90 лв. с ДДС по фактура № 317/14.10.2018 г. и
обезщетението за забава за периода 30.10.2018 г. до датата на подаване на
исковата молба, възлизащо в размер на 157,48 лв., за сумата от 165,30 лв. с ДДС
по фактура № 318/14.10.2018 г. и обезщетението за забава за периода 30.10.2018
г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 5,19 лв., както и за
сумата от 4470 лв. с ДДС по фактура № 319/14.10.2018 г. и обезщетението за
забава за перода от 30.10.2018 г. до датата на исковата молба в размер на
140,31 лв. или общо за сумата от 50 833,83 лв. исковете са доказани както
по основание, така и по размер / неоспорен от ответната страна / и ще се
уважат.
На осн.чл.86 ЗЗД върху сумите, съставляващи превозни
възнаграждения / главници/, ще се присъди законната лихва, считано от подаване
на исковата молба- 19.02.2019 г. до окончателното им изплащане.
На осн.чл.78, ал.1 ГПК на ищеца ще се присъдят
направените по делото разноски в пълен размер, тъй като частичното отхвърляне
на исковете се постановява поради извършено едва след подаване на исковата
молба плащане от ответника, който с поведението си е станал повод за завеждане
на делото. Разноски се констатираха в размер от 4776,93 лв. внесена ДТ, в
размер на 3920 лв. платено адвокатско възнаграждение, както и платена ДТ и
разноски по издадената по делото обезпечителна заповед в размер на 7,20 лв.
Мотивиран от изложеното, Пловдивският окръжен съд,
Търговско отделение, ХХ състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „АСТРАЛ ХОЛИДЕЙЗ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ АД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Капитан Райчо № 56 да заплати на „ХРИСПО
ТРАВЕЛ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Несебър,
ул.Дюните № 22, ет.3 сумата от общо 50 833,83 лв., представляваща превозни възнаграждения, дължими по Договор от 25.04.2015
г. за превоз на пътници и обезщетение за забавеното им плащане, от която сумата
от 39 476,11 лв. остатък по фактура № 314/30.09.2018 г. , ведно с
обезщетение за забава в размер на 1402,54 лв. за периода от 14.10.2019 г. до 19.02.2019
г., сумата от 5016,90 лв. с ДДС по фактура № 317/14.10.2018 г. , ведно с
обезщетение за забава в размер на 157,48 лв. за периода 30.10.2018 г. до
19.02.2019 г., сумата от 165,30 лв. с ДДС по фактура № 318/14.10.2018 г. ,
ведно с обезщетение за забава в размер на 5,19 лв. за периода 30.10.2018 г. до
19.02.2019 г., сумата от 4470 лв. с ДДС по фактура № 319/14.10.2018 г., ведно с
обезщетение за забава в размер на 140,31 лв. за периода от 30.10.2018 г. до
19.02.2019 г., както и законната лихва върху главниците, считано от 19.02.2019
г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 8704,13 лв. деловодни
разноски, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
заплащане на сумата от 40 000 лв. остатък по фактура №
308/31.08.2018 г., ведно с обезщетение за забава в размер на 1744,45 лв. за
периода 16.09.2018 г. до датата на исковата молба -19.02.2019 г.; на сумата от
22 422 лв. по фактура № 312/30.09.2018 г., ведно с обезщетение за забава в
размер на 791 лв. за периода от 16.10.2018 г. до 19.02.2019 г., на сумата от 2904,30
лв. по фактура № 313/30.09.2018 г., ведно с обезщетение за забава в размер на
102,46 лв. за периода 16.10.2018 г. до 19.02.2019 г. и за разликата над сумата
от 39 476,11 лв. до сумата от
39 756,90 лв. по фактура № 314/30.09.2018 г.
Решението
подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: