РЕШЕНИЕ
№ 405
гр. Русе, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Силвия Павлова
Татяна Черкезова
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно гражданско дело №
20244500500603 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.
Делото е образувано е по въззивна жалба на Г. Х. М., ЕГН
**********, подадена чрез пълномощник адвокат З. П. против решението на
Районен съд-Русе, постановено по гр.д.№2469/2023г., с което са уважени
предявените по реда на чл.422 ГПК искове на „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД за признаване за установено по отношение на нея, че дължи
претендираните суми за главница, договорна лихва и обезщетение за забава,
по процесния договор за потребителски кредит.
Излагат се оплаквания за неправилност на решението, поради
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Иска се
решението да бъде отменено от въззивния съд, както и присъдени разноски.
Насрещната страна „Агенция за събиране на вземания“ЕАД София
е подала отговор на въззивната жалба. В него излага становище за нейната
неоснователност, счита решението за правилно и законосъобразно и иска да
бъде потвърдено. Претендира разноски за възнаграждение за юрисконсулт.
1
След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите
на страните, както и след проверка на допустимостта на решението, както и на
правилността му, с оглед посоченото във въззивната жалба, Окръжният съд
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от надлежна страна и при
наличие на правен интерес, поради което е допустима и подлежи на
разглеждане.
Решението е валидно и допустимо.
С решението си първоинстанционния съд е уважил исковете на
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД за установяване вземания,
произтичащи от неизпълнен договор за потребителски кредит от 13.05.2014г.,
сключен между „АЛФА БАНК“АД и Г. М., придобити чрез цесия от
23.04.2018г., за които е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№1771/2023г. С отговора на исковата молба жалбоподателката, чрез
пълномощник адвокат П. е навела възражения, че тъй като кредитът не е
обслужван е следвало да бъде обявен за предсрочно изискуем преди девет
години, както и че вземанията са погасени по давност, тъй като тя тече от
всяка вноска и е изтекла за по-голямата част от претендираните вноски.
Направено е и възражение, че не е уведомена за сключената цесия. По
възраженията на М. съдът не се е произнесъл в обжалвания съдебния акт.
Като краен резултат решението е правилно.
Безспорно е установено по делото, че между „Алфа Банк“АД и Г.
М. на 13.05.2014г. е сключен Договор за потребителски кредит със застраховка
по програма защита на плащанията по потребителски кредити и при Общи
условия. По силата на договора на кредитополучателката М. се отпуска
потребителски кредит за финансиране на текущи нужди в размер на 5700лв.,
платим на 96 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва,
съгласно погасителен план, последната дължима вноска по който е на
13.05.2022г. ГПР е 15.51%, а лихвата по кредита -11.25%, общата дължима
сума е 9574.19лв. С договор за прехвърляне на вземания от 21.12.2017г.
„Юробанк България“АД /правоприемник на кредитора / прехвърля
вземанията си към длъжници, произтичащи от договори за кредит, с всички
привилегии, обезпечения, лихви и други принадлежности на „С.Г.Груп“ООД.
С договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 23.04.2018г.
2
„С.Г.Груп“ООД прехвърля на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД
придобитите от „Юробанк България“АД вземания, сред които и това към Г.
М.. „С.Г.Груп“ООД е упълномощен от банката да уведоми длъжниците за
прехвърлените вземания, съответно и „Агенция за събиране на вземания“ЕАД
е упълномощена от „С.Г.Груп“ООД с тези права относно втората цесия.
Представени са писма до Г. М. от „Юробанк България“АД чрез „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД и от „С.Г.Груп“ООД чрез „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД, двете от 19.06.2018г., за извършеното прехвърляне на
вземанията към последното и е поканена да заплати дължимата сума.
Писмото е изпратено на посочения в договора адрес на кредитополучателката
и е върнато, като непотърсено през месец юли 2018г. От заключението на
приетата по делото и неоспорена от страните икономическа експертиза е
установено, че по сметката на Г. М. на 13.05.2014г. е преведена сумата
5700лв., с основание „Усвояване на кредит“, която сума е разходвана, както
следва: удържана е такса по кредита 114лв., сумата 4456.26лв. е преведена в
„Профи Кредит България“ЕООД за пълно предсрочно погасяване на кредит на
М., сумата 1130лв. са изтеглени в брой на 20.05.2014г. Доброволно постъпила
сума по кредита е 186.46лв., погасени са главници за периода 13.06.2014г.-
13.10.2014г. От принудително изпълнение по изп.дело №20178330400162 на
31.03.2017г. е постъпила сума в размер на 991.07лв., с която е погасена
главница в размер на 419.28лв., дължима според погасителния план за периода
13.11.2014г.-13.09.2015г., като общия размер на непогасената главница е
5094.26лв. От постъпилата по изп.дело сума е погасена и договорна лихва в
размер на 571.79лв., дължима за периода 13.11.2014г.-13.09.2015г. По данни на
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД на 13.08.2018г. е постъпила сумата
462.79лв., с която са погасени договорни лихви, като е останала непогасена
договорна лихва за периода 13.07.2016г.-13.05.2022г. вкл. в размер на
1674.19лв. С оглед постъпилите плащания по договора, вещото лице е
изчислило лихвата за забава на 1540.88лв.
Настоящият състав намира за неоснователно оплакването във
въззивната жалба, че кредополучателката не е уведомена за извършените
цесии на вземанията по процесния договор. Уведомление за извършената
цесия е изпратено на посочения от нея в договора адрес и е върнато като
непотърсено. От друга страна, уведомленията следва да се приемат за
съобщени на ответника в хода на делото на 05.06.2023г., на която дата е
3
връчен на ответницата препис от исковата молба с приложенията. Този факт,
макар и настъпил в хода на делото, съдът следва да вземе предвид, с оглед
разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК, защото е от значение за спорното право. В
този смисъл е и последователната съдебна практика.
На следващо място, съдът намира възражението за погасяване на
вземанията по давност за неоснователно. В прерогатив на кредитора е да
прецени дали при неизпълнение да обяви вземанията по договора за кредит за
предсрочно изискуеми, само по себе си спирането на плащанията по кредита
не го прави автоматично предсрочно изискуем. Не се твърди от никоя от
страните това да е сторено от кредитора и длъжникът да е уведомен. При това
положение, вземанията по договора са с настъпил краен падеж – 13.05.2022г.,
от която дата тече давността, която не е изтекла към датата на подаването на
заявлението по чл.410 ГПК-30.03.2023г., по което е образувано ч.гр.д.
№1771/2023г. по описа на РРС. Безспорно е установено от приетата
неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза, че размера на
дължимите суми по кредита са както следва: просрочена главница-5094.26лв.,
договорна лихва-1674.19лв. за периода 13.07.2016г.-13.05.2022г., лихва за
забава-1540.88лв. за периода 31.10.2014г.-30.03.2023г. Тези вземания не са
погасени по давност, както бе посочено по-горе, тъй като цялото задължение
е станало изискуемо на 13.05.2022г., поради което и давността не е изтекла.
Районният съд е присъдил сумите, така, както са претендирани. Ето защо
жалбата се явява изцяло неоснователна, а решението като краен резултат е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Въззивницата М. дължи на насрещната страна разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв. за тази инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване, с оглед разпоредбата на
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Мотивиран така, на основание чл.271, ал.1 ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №658/15.05.2024г., постановено по гр.д.
№2469/2023г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Г. Х. М., ЕГН**********, от гр.Русе, ул.Д., бл.1**, вх*,
4
ет.*, ап.* да заплати на„Агенция за събиране на вземания“ЕАД ЕИК*******,
със седалище гр.С., район Л., бул. „Д-р П Д“№**, офис сграда Л*, ет.*, сумата
50лв. възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от връчването му на страните, при наличие на основания по чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5