РЕШЕНИЕ
№ 1135
гр. Варна, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мартин Стаматов
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20213110107029 по описа за 2021 година
Производството е по реда на гл. „ХVІІІ-та” вр. гл. „ХХХІ- ва” от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от АН. Д. ИЛ., ЕГН:
**********, с адрес в гр. В. за осъждане на ИЛ. Д. ИЛ., ЕГН: ********** с адрес в гр. В. да
му заплати сумата от: 5050 лева - обезщетение за лишаването му от възможността да
ползва собствената си **ид.ч. от недвижима вещ, представляваща апартамент с
идентификатор № ***** по КККР на гр. В., находящ се в гр. В., ул. „К.“ бл. **, вх.*, ет.*, ап.
***, с площ от **** кв. м., състоящ се от две стаи, кухня, баня – тоалет, коридор и два
балкона, ведно с прилежащото избено помещение с полезна площ от *** кв. м. и **** %
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, за периода 03.07.2019 год. –
09.05.2021 год. вкл., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване
на иска – 19.05.2021г. до окончателното заплащане.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: Ищецът и ответникът са били съсобственици на горепосочената
вещ, като наследници на майка си М. К. С влязло в сила съдебно решение била извършена
делба на имота, който бил изнесен на публична продан, а ответникът бил осъден да заплати
обезщетение на ищеца за лишаване от правото му на ползване на неговия дял за период
21.12.2018 год. – 02.07.2019год. И след тази дата ответникът продължил да ползва
еднолично имота чрез дъщеря си, до момента, в който бил обявен за купувач на публичната
продан и заплатил дела на брат си. Моли за присъждане на направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от редовно уведомения ответник е
1
постъпил писмен отговор по делото, с който оспорва иска. Не оспорва, че дъщерята на
ответника ползва имота с изключение на едната спалня, но за това е имала изричното
съгласие на ищеца. Ищецът е бил поканен да ползва неговата част, но не пожелал да се
възползва от правото си. Оспорва претендираното обезщетение и по размер. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства – заверени за вярност договор № ****от ****г. за
продажба на недвижим имот по реда на наредбата на държавните имоти със схема № ****г.
на СОС с идентификатор **** и удостоверение за данъчна оценка с изх. № ****г;
удостоверение за наследници с изх. № *****г.; решение № ******г. и решение № *****г. по
гр.д. № ****г. по описа на ВРС; обявление за публична продан на недвижим имот и
платежно нареждане, се установява, че: АН. Д. ИЛ., ЕГН: ********** и ИЛ. Д. ИЛ., ЕГН:
********** са наследници на майка си М. П. К. /поч. ****г./, която е закупила на
20.12.1985г. апартамент с идентификатор № ****** по КККР на гр. В., находящ се в гр. В.,
ул. „К.“ бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ***, с площ от **** кв. м. С влезли в сила съдебни решения
по гр. д. № ****г. по описа на ВРС е допусната при квоти по **ид.ч. за всеки от страните и
извършена делба на имота, чрез изнасянето му на публична продан, като ответникът бил
осъден да заплати обезщетение на ищеца за лишаване от правото му на ползване на неговия
дял за периода от 21.12.2018 год. до 02.07.2019год. На 16.02.2021г. от *** Л. С. била
насрочена публична продан на имота по изп.д. № ******, като на 10.05.2021г. от сметка на
**** била наредена в полза на АН. Д. ИЛ. като съделител сумата от 47865 лева.
От заключението по допусната и приета СОЕ се установява, че месечният пазарен
наем за апартамента е общо 6830 лева за целия пероид от 03.07.2019г. до 09.05.2021г. , респ.
**от него е 3415 лева.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като
съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 31 ал. 2 ЗС.
Предвид правната квалификация на иска, ищецът носи доказателствена тежест да
установи твърденията си в исковата молба, че ответникът е ползвал лично съсобствения
имот и е препятствал възможността му да ги ползва лично, както и че е налице надлежно
връчена писмено покана до ответника, съдържаща искане за осигуряване на достъп до имота
и заплащане на обезщетение, както и размера на претенцията си, респ. ответната страна
носи доказателствена тежест да установи правопогасяващите си твърдения, изразяващи се в
случая, че е отправил покана и осигурил възможност на ищеца да ползва неговата част от
съсобствеността.
Във връзка с приложението на нормата на чл. 31 ал. 2 ЗС е налице постановено ТР №
**** от 02.11.2012г. на ОСГК на ВКС. Събразно разясненията дадени с него: „претенцията
за обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС ще е основателна когато неползващ съсобственик е
2
отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това: той
или член на неговото семейство продължава пряко и неспосредствено да си служи с цялата
обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на
семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик; той
или член на неговото семейство не си служи пряко и неспосредствено с цялата обща вещ,
но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея /например като
държи ключа/; ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание /с договор
за заем за послужване/ трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва
общата вещ. Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия
съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да
ползва общата вещ съсобственик. Писменото поискване по чл.31 ал.2 от ЗС е едностранно
волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал
единствено формата, но не и съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл.81 ал.2 от ЗЗД
и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи
обезщетение и от този момент започва да тече срокът на общата пет годишна погасителна
давност. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето
докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.”
По делото е безспорно, а и от събраните доказателства /вкл. вляло в сила съдебно
решение/ се установява, че страните са били съсобственици на процесната недвижима вещ -
апартамент при квоти от по ** ид.части до подялбата му чрез изнасяне на публична продан.
С цитираното ТР № 7/ 2012 г. на ОСГК, също така е разяснено, че за да възникне
правото на неползващия съсобственик да получи обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС не се
изисква заявяване на намерение за реално ползване на общата вещ. Причина за
разместването на блага в имуществените сфери на съсобствениците е осъщественото само
от единия ползване на съсобствената вещ, а не липсата на изразена воля от другия
съсобственик да ползва реално вещта според правата си. В този смисъл, за осъществяване
фактическия състав на коментираната правна норма, достатъчно е отправяне на писмена
покана в тази насока. За съсобственика, до когото е отправено писменото искане, не
възниква задължение за заплащане на обезщетение, в случай, че предложи на искащия
обезщетение възможност да ползва общата вещ заедно с него, или да му предостави такава
част от нея за ползване, каквато отговаря на правата му.
В настоящия казус, с влязло в сила съдебно решение между страните по гр. дело №
*****г. на ВРС със същия предмет, но за друг период от време, е прието, че характер на
надлежно отправена писмена покана за заплащане на обезщетение от ищеца до ответника по
смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС има исковата молба по това дело, надлежно връчена на
20.12.2018 год. Изводът, в цитираното влязло в сила съдебно решение, за настъпването на
този юридически факт не подлежи на преразглеждане в настоящия процес, а дори и да
подлежи- следва да бъде споделен като обоснован и правилен. От този момент за ответника
е възникнало задължение за предоставяне за ползване на част от имота, отговаряща на
дяловото му участие в съсобствеността или за заплащане на обезщетение.
3
Не се спори по делото, че имотът е ползван лично от ответника чрез дъщеря му, на
която го е отдал за ползване чрез неформален безвъзмезден договор за заем за послужване.
Ответникът не доказа възражението си, че е поканил и осигурил възможност на ищеца да
ползва част от вещта отговаряща на неговия дял от съсобствеността.
Въз основа на така формираните правни изводи, съдът намира претенцията за
установена по основание, както и частично по размер, предвид заключението на вещото
лице по изготвената СОЕ, която съдът кредитира като пълно и обективно изготвено.
Въз основа на изложените съображения, искът следва да бъде уважен до размер от
3415 лева и отхвърлен за горницата до пълния претендиран с исковата молба размер.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски, които според приложените доказателства – договор
за правна помощ и вносни бележки за държавна такса и депозит за вещо лице са в общ
размер на 986,02 лева, съразмерно на уважената част от иска - 666,78 лева.
Респ. ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото
разноски, които според приложеното доказателство – договор за правна помощ са в размер
на 720лв. с ДДС, съразмерно на отхвърлената част от иска – 233,11 лева
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 31 ал. 2 ЗС ИЛ. Д. ИЛ., ЕГН: ********** с адрес в гр.
В. да заплати на АН. Д. ИЛ., ЕГН: **********, с адрес в гр. В. сумата от 3415 лева -
обезщетение за лишаването му от възможността да ползва собствената си недвижима вещ,
представляваща ***ид.ч. от апартамент с идентификатор № ***** по КККР на гр. В.,
находящ се в гр. В., ул. „К.“ бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **** с площ от *** кв. м., състоящ се от
две стаи, кухня, баня – тоалет, коридор и два балкона, ведно с прилежащото избено
помещение с полезна площ от **** кв. м. и **** % идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж, за периода 03.07.2019 год. – 09.05.2021 год. вкл., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 19.05.2021г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния претендиран
размер от 5050 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ИЛ. Д. ИЛ., ЕГН: ********** да заплати
на АН. Д. ИЛ., ЕГН: ********** сумата от 666,78 лева – разноски по настоящото дело.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК АН. Д. ИЛ., ЕГН: ********** да заплати
на ИЛ. Д. ИЛ., ЕГН: ********** сумата от 233,11 лева – разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4
5