№ 901
гр. София, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110208959 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 4 и
следв. от ЗДвП.
С електронен фиш Серия К № 3749175/2020 г., издаден от СДВР, на ВЛ.
ИВ. К. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева
за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП,
изразяващо се в това, че на 30.06.2020 г., в 14.42 часа, в гр. София, по бул.
„Цариградско шосе“ с посока на движение от „Околовръстен път“ към ул. „П.
Красов“ срещу магазин „И.“, при ограничение на скоростта от 60 км/ч,
въведено с пътен знак „В26“ в населено място, е управлявал л.а. „Сеат Леон”
с рег. № ********* със скорост на движение от 92 км/ч, като нарушението е
заснето с автоматизирано техническо средство „TFR1-M” № 575.
Срещу така издадения електронен фиш е подадена жалба от
санкционираното лице ВЛ. ИВ. К., с която се иска неговата отмяна. Твърди
се, че жалбоподателят не е служител на собственика на автомобила – „А.“
ЕООД, като не е управлявал същия на процесната дата. Изложено е, че
електронният фиш не съдържа реквизитите по чл. 42, т. 2 и т. 4 ЗАНН, както и
по чл. 57, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 13 ЗАНН, като не е посочено дали и
пред какъв орган може да се обжалва, респ. не са вписани данни и
1
информация за прилагане на чл. 189, ал. 8 ЗДвП. С оглед на изложеното, от
съда се иска да отмени обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен.
В хода на съдебното производство жалбоподателят и въззиваемата страна
не се явяват и не изпращат свои процесуални представители.
В представени писмени бележки от юрисконсулт на СДВР са изложени
съображения относно законосъобразността на обжалвания електронен фиш,
като от съда се иска да остави подадената жалба без уважение като
неоснователна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, като е
направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от насрещната страна.
При разглеждане на подадената жалба, съдът намира същата за
процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-
дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол. Софийски районен съд, след като обсъди доводите в
жалбата‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в
съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на
обжалвания електронен фиш, констатира, че не са налице основания за
неговата отмяна или изменение. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
Към 30.06.2020 г. „А.“ ЕООД било вписано в ОПП-СДВР като ползвател
на л.а. „Сета Леон“ с рег. № *********, като управител и законен
представител на дружеството към същата дата бил ВЛ. ИВ. К..
На 30.06.2020 г., в 14.42 часа, неустановено лице управлявало
горепосочения лек автомобил в гр. София, по бул. „Цариградско шосе“ с
посока на движение от „Околовръстен път“ към ул. „Павел Красов“, като
срещу магазин „И.“ се движил със скорост от 92 км/ч. Посоченият участък от
пътя бил регулиран с пътен знак „В26“, с който било въведено ограничение
на скоростта на движение в населено място от 60 км/ч.
Това обстоятелство било установено и заснето с мобилна автоматизирана
система за видеоконтрол „TFR1-M” с радар „TR4D” № 575. Системата за
видеоконтрол е вписана под № 4835 в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на
2
24.02.2010 г. със срок на валидност на одобрението до 24.02.2020 г. Въз
основа на констатираното нарушение за скорост, заснето с мобилната система
за видеоконтрол, бил издаден процесният електронен фиш Серия К №
3749175/2020 г., с който на ВЛ. ИВ. К., в качеството му на законен
представител на „А.“ ЕООД, било наложено административно наказание
„глоба” в размер на 400 лева за извършено административно нарушение по
чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП – превишаване на максимално разрешената
скорост в населено място с 32 км/ч.
Към датата на извършване на нарушението (30.06.2020 г.), мобилна
система „TFR1-M” № 575 е преминала последваща периодична техническа
проверка на 19.08.2019 г., като срокът на валидност на проверката е до
19.08.2020 г., включително.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
приложен снимков материал към електронен фиш Серия К № 3749175/2020 г.;
справка от АИС – КАТ относно собствеността на лек автомобил „Сеат Леон”
с рег. № *********; Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на
вътрешните работи; справка от ГД „НП“ към МВР, ведно с Протокол за
извършена проверка № 3-39-19/19.08.2019 г.; справка от Български институт
по метрология с изх. № 57-00-194-1/24.09.2021 г.; заверено копие от
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, касаещо
мобилна система за видеоконтрол тип „TFR1-M“; писмо-справка от ОПП-
СДВР, ведно със снимков материал; справка от ТРРЮЛНЦ и справка от
Дирекция „Управление и анализ на трафика“ към Столична община, ведно със
схема за организация на движението на процесния пътен участък.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От
приложената справка от Български институт по метрология, ведно с
писмените доказателства към нея, се установява, че процесната мобилна
система „TFR1-M” № 575 с радарен скоростомер тип „Трафик радар” TR4D, с
която е констатирано и заснето процесното нарушение, е одобрена съобразно
нормативните изисквания, като към датата на констатиране на нарушението е
минала периодична техническа проверка. Съобразно разпоредбата на чл. 189,
3
ал. 15 ЗДвП „Изготвените с технически средства или системи, заснемащи
или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки
са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес”. С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло приложения към
процесния електронен фиш снимков материал като годно веществено
доказателствено средство. От снимките се установява видът, марката и
регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената
скорост – 92 км/ч (след приспадане на 3 км/ч в полза на нарушителя като
възможна техническа грешка).
Нарушението се установява по несъмнен начин и от приложените по
преписката протокол за използване на автоматизирано техническо средство и
система (АТСС) и часови график за използването му, които са изготвени
съобразно изискването на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Съдът счита, че приложеният по преписката протокол за използване на АТСС
отговаря на всички изисквания на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., като са
посочени датата, мястото, контролираният пътен участък и видът на
използваното мобилно АТСС.
От справката от Дирекция „Управление и анализ на трафика“ към
Столична община (л. 49-54 от делото) се установява, че процесният участък
от платното за движение е бил регулиран с допълнително поставен пътен
знак „В26“ относно разрешената максимална скорост на движение – 60 км/ч,
поради което максимално позволената скорост на движение в населено място
с допълнително поставения пътен знак съгласно чл. 21, ал. 2 ЗДвП е 60 км/ч.
На следващо място, от Протокол № 3-39-19/19.08.2019 г. се установява, че
процесната мобилна система за видеоконтрол е преминала периодичен
технически преглед на 19.08.2019 г. с валидност от 12 месеца, поради което
към момента на констатиране на процесното нарушение е била технически
изправна.
Независимо от изтеклия срок на валидност на одобреното средство за
измерване „TFR1-M“ на 24.02.2020 г., съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 5
от Закона за измерванията същото следва да се счита, че отговаря на
изискванията на закона. Съгласно посочената разпоредба, когато срокът на
валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за
4
измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. В
настоящия случай, както се посочи по-горе, процесното АТСС е преминало
последващ контрол за техническа изправност на 19.08.2019 г., поради което
към датата на констатиране на административното нарушение на 30.06.2020 г.
следва да се счита, че отговаря на изискванията за одобрен тип.
Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви,
обективни и необорени от други доказателства, поради което съдът ги
кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява
възприетата от съда фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Съдът счита, че жалбоподателят ВЛ. ИВ. К. е извършил от обективна и
субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по
чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП.
С ДВ, бр. 19 от 2015 г. са въведени промени в законодателната уредба,
касаеща процедурата за издаване на електронни фишове с оглед съобразяване
със задължителните указания на ТР № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на
ОСК на ВАС. В този смисъл с параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП изрично бе
посочено, че "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята
и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес“. С оглед на това, съгласно
промените в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП и Допълнителните
разпоредби на ЗДвП, при нарушенията, установени с мобилни камери, може
да се издава електронен фиш. В този смисъл е и легалната дефиниция за
електронен фиш съгласно параграф 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Безспорно
установено е, че ограничението в този участък от пътя е било 60 км/ч
съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, въведено с допълнителен пътен
знак „В26“ (видно от приложената справка от Столична община). Освен това
5
функционирането на мобилната видеосистема е било при стационарно
положение (спряно движение) на служебния автомобил и при липсата на
каквото и да е намеса от страна на контролния орган, който единствено е
поставил началото на действие на системата в работен режим.
По изложените съображения, съдът счита, че в процесния случай,
нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо средство съгласно
разпоредбите на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, при
спазване на правилата, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12 май
2015 г. на министъра на вътрешните работи. Както се посочи по-горе, с
измененията на ЗДвП с ДВ, бр. 19 от 2015 г. (след постановяване на
горепосоченото Тълкувателно решение на ВАС) изрично е регламентирано в
чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, че електронен фиш се
издава и при констатиране на нарушението с мобилна система за
видеоконтрол. Същевременно от приложените и коментирани по-горе
писмени доказателства по безспорен начин се установява, че техническото
средство, с което е заснето нарушението, е преминало периодичен технически
преглед и е било технически изправно. С оглед на това са спазени
изискванията на закона и за така извършеното административно нарушение
законосъобразно е бил издаден процесният електронен фиш. В този смисъл е
и практиката на АССГ – Решение 8085 от 19.12.2016 г. по адм. дело №
6627/2016 г. по описа на АССГ, XVII-ти касационен състав; Решение № 6987
от 10.11.2016 г. по адм. дело № 5100/2016 г. по описа на АССГ, XVII-ти
касационен състав и др., в които е прието, че след промените в ЗДвП от 2015
г. е допустимо съставянето на електронен фиш при констатиране на
нарушението с мобилно автоматизирано техническо средство.
Видно от справката от БИМ и техническата спецификация на мобилната
система за видеоконтрол, в електронния фиш са приспаднати в полза на
нарушителя 3 км/ч (допустимата техническа грешка при измерване на
скоростта с процесната мобилна система за видеоконтрол), като е посочена
скорост на движение от 92 км/ч, което е с 32 км/ч повече от позволената в
този участък на пътя с допълнителен пътен знак „В26“ – 60 км/ч.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че
електронният фиш не отговаря на изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН,
тъй като не съдържа реквизитите, посочени в съответните разпоредби. В
6
нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, която се явява специална по отношение на чл.
57 ЗАНН, изчерпателно са посочени обстоятелствата, които следва да
съдържа електронният фиш, като сред тях не са посочените от жалбоподателя
реквизити относно самоличност на лицето, което го е издало, дата и място на
издаване, както и в какъв срок и пред кой съд подлежи на обжалване.
Същевременно, в процесния електронен фиш недвусмислено е посочено, че
същият е издаден срещу ВЛ. ИВ. К. именно в качеството му на законен
представител на „А.“ ЕООД, като е посочен ЕИК на дружеството и ЕГН на
жалбоподателя. По изложените съображения, съдът счита, че не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на
обжалвания електронен фиш.
Правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя ВЛ. ИВ. К., доколкото от приложените справки от ОПП-
СДВР и ТРРЮЛНЦ е видно, че последният е бил управител и законен
представител на дружеството „А.“ ЕООД, което е регистрирано като
ползвател на заснетия автомобил. Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2
ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на МПС, собственост
на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на
неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство. С оглед на това,
че ползвател на автомобила към датата на нарушението е било дружество
„А.“ ЕООД, чийто управител е В.К., законосъобразно електронният фиш е
издаден срещу последния като негов законен представител. Следва да се
отбележи, че за приложение на разпоредбата на чл. 188 ЗДвП меродавен е
моментът на извършване на нарушението, като видно от приложената по
делото справка от ТРРЮЛНЦ именно жалбоподателят К. е бил управител и
законен представител на дружеството, ползвател на процесния автомобил.
Ирелевантно се явява обстоятелството, че след издаване на електронния фиш
на 01.07.2020 г., е бил сменен управителят на „А.“ ЕООД (на 05.11.2020 г.
В.К. е заличен като управител на дружеството). С оглед на това
законосъобразно електронният фиш е издаден срещу законния представител
на дружеството-ползвател към момента на извършване на нарушението. На
следващо място, в разпоредбата на чл. 189, ал. 5, изр. 2 ЗДвП е
регламентирана процедура, при която собственикът на заснетия автомобил
може в 14-дневен срок да подаде писмена декларация до съответната
7
структура на МВР, в която да посочи данните на водача на автомобила, като
представи копие от СУМПС на последния. В случая жалбоподателят К. не е
спазил посочената разпоредба, като директно е подал жалба в съда, поради
което не са били налице основания за анулиране на процесния електронен
фиш, издаден срещу него. С оглед на това, жалбоподателят е имал време и
възможност, при желание от негова страна, да извърши необходимата
проверка и да установи кое лице действително е управлявало автомобила на
процесната дата. Като не е извършил такава и не е посочил в
законоустановения 14-дневен срок по чл. 189, ал. 5, изр. 2 ЗДвП лицето, което
е управлявало автомобила на 30.06.2020 г., наказващият орган
законосъобразно е ангажирал именно неговата административнонаказателна
отговорност, тъй като по силата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП се презюмира, че в
случая именно законният представител е управлявал автомобила на
посочената дата. Ирелевантно за приложението на чл. 188, ал. 2 ЗДвП е
обстоятелството, че към процесната дата жалбоподателят К. не е притежавал
валидно СУМПС.
Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че ВЛ. ИВ. К. е осъществил от
обективна страна състава на вмененото му административно нарушение по
чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП с оглед управлението на процесния лек автомобил
със скорост от 92 км/ч при ограничение на скоростта в населено място от 60
км/ч, въведено с пътен знак „В26“.
Извършеното от ВЛ. ИВ. К. деяние е съставомерно и от субективна страна,
доколкото съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП електронният фиш се
издава срещу законния представител на юридическото лице, собственик на
заснетия автомобил, независимо от обстоятелството дали последният
действително е управлявал същия или не. В случая нарушението е извършено
от дееца при форма на вина пряк умисъл, доколкото жалбоподателят е
съзнавал, че максимално позволената скорост на движение в този участък от
пътя е 60 км/ч, въведена с пътен знак „В26“, като е целял извършване на
нарушението и управление на автомобила със скорост от 92 км/ч.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП при превишаване на
максимално разрешената скорост в населено място с от 31 до 40 км/ч
(какъвто е настоящият случай – превишаване на максимално разрешената
скорост на движение с 32 км/ч), предвиденото административно наказание е
8
„глоба” 400 лева. С оглед на това, обжалваният електронен фиш е
законосъобразен и в тази си част, като административното наказание
правилно е индивидуализирано в законоустановения му размер.
Съдът счита, макар и да не е направено изрично възражение в тази насока,
че в настоящата хипотеза не е налице „маловажен случай” на нарушение по
смисъла на чл. 11 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК. Извършеното нарушение е
формално такова, като законодателят не е предвидил настъпването на каквито
и да е съставомерни вреди от същото. С оглед на това се явява ирелевантно
изследването на въпроса дали са настъпили или не някакви вредни последици
от извършеното нарушение. Освен това следва да се отбележи, че
нарушенията, свързани с управлението на МПС с превишена скорост
застрашават в значителна степен обществените отношения, обект на защита
от ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпването на вредни последици,
свързани с увреждане живота, здравето и имуществото на останалите
участници в движението по пътищата. При това положение съдът счита, че
извършеното нарушение не представлява „маловажен случай” по смисъла на
чл. 93, т. 9 НК, доколкото не се характеризира с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид. С оглед на това, административнонаказващият орган правилно не е
приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
При извършената на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК цялостна
служебна проверка на обжалвания електронен фиш, съдът не констатира
основания за неговата отмяна или изменение, поради което същият следва да
бъде потвърден изцяло, а подадената жалба да се остави без уважение като
неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН и предвид направеното
изрично искане в хода на съдебното производство от страна на процесуалния
представител на въззиваемата страна, в полза на последната следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид провеждането само на
едно съдебно заседание, както и с оглед липсата на правна и фактическа
сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението следва да се определи
в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ минимален размер, а именно 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1-во ЗАНН, вр. чл. 334,
9
т. 6 и чл. 338 НПК, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш Серия К № 3749175/2020 г., издаден
от СДВР, с който на ВЛ. ИВ. К. е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 400 лева за извършено административно нарушение по
чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ВЛ. ИВ. К. с ЕГН ********** да заплати на Столична дирекция
на вътрешните работи сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на
въззиваемата страна по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10