РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Омуртаг, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ в публично заседание на девети декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Боряна Петрова
като разгледа докладваното от Боряна Петрова Гражданско дело №
20233510100179 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по депозирана искова молба от
„Тузлушка гора“ ЕООД - в несъстоятелност, със седалище и адрес на
управление: гр. Антоново, ул. „Тузлушки герой“, № 60, ЕИК *********,
представлявано от Д. И. Г. - синдик чрез адв. С. Й., против „РАФАИЛОВ-
ЛЕС“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Област
Търговище, Община Антоново. гр. Антоново, п.к. 7970, ул. ,.Катя Димитрова“
№ 8. С исковата молба е предявен иск за установяване на вземане в размер на
15 216 лева, ведно със законна лихва от 24.10.2022 година- депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Твърди се, че вземането е
основано на Акт за начет № 11-04-23 от 23.11.2018 г. Въз основа на съставения
акт е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 127 от
04.11.2022 г. и Изпълнителен лист № 75 от 01.12.2022 г. по ч.гр.д. № 355/2022
г. по описа на Районен съд –Омуртаг. Срещу издадената заповед за изпълнение
длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 ГПК. Това обуславя правният
интерес да установи по отношение на ответника, съществуване на вземането
си по издадената заповед за изпълнение на парично задължение. Претендира
присъждането на разноските в настоящото производство.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК, ответникът „РАФАИЛОВ-ЛЕС“
ООД с ЕИК *********, упражни правото си на отговор. С отговора
предявеният иск се оспорва, като се позовава на изтекла погасителна давност,
с твърдението, че за всички вземания по процесното споразумение за
прихващане от 20.11.2014 г., сключени между страните е настъпила
погасителна давност. Излага се и становище по съществото, като се твърди, че
констатациите в Акт за начет № 11-04-23/23.11.2018 г., са неверни. Ответникът
е предоставил услуги с трактор „Универсал" на ищеца, за което са издадени по
1
фактури 102/30.10.2014 г. и 85/20.11.2014 г., а проверяващият орган е излязъл с
констатация, че тези услуги не са извършени. Не е имало основание да се
извърши прихващане на тези суми с насрещни такива за закупена дървесина
от „Тузлушка гора“ ЕООД по фактура 562/30.12.2013 г. По този начин е
причинена вредата. Проверяващия орган е констатирал, че не е установено да
са изграждани временни пътища през 2014 г. в отдели 2826, 282в, 2856 и 285в,
за които е провеждана сеч и извоз на дървесина. Ответникът твърди, че
услугите, по издадените фактури са за издърпване на поваления дървен
материал от труднодостъпни склонове на терена, като по този начин е
осигурено натоварването и извозването на добития в подотделите дървен
материал, необходим за снабдяване на местното население с дърва за огрев. Не
е извършвал услуги по прекарване на горски пътища, просеки и всякакви
други подобни мероприятия, а и това е невъзможност с машината, с която са
предоставени услугите. Моли, предявения иск да бъде отхвърлен, претендира
разноски по делото.
Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за изпълнение на парично задължение № 127 от 04.11.2022
г., издадена по ч.гр.д. № 355/2022 г. по описа на Районен съд – Омуртаг
ответникът „Рафаилов лес“ ООД е осъден солидарно с Б. А. А. да заплати на
„Тузлушка гора“ ЕООД сумата от 15 216 лв. главница по издаден Акт за начет
№ 11-04-23 от 23.11.2018 г.
Против, издадената заповед за изпълнение на парично задължение
ответникът „Рафаилов лес“ ООД е депозирал възражение, в срока по чл. 414,
ал. 2 от ГПК, което обуславя правният интерес на ищеца да установи
съществуване на вземането си от ответника.
Със заповед от 19.02.2018 г. на директора на АДФИ е възложено на Г. Г.
Я. - държавен финансов инспектор да извърши финансова инспекция на
„Тузлушка гора“ ЕООД със задача: Проверка относно спазване на
Горскостопанския план за добив на дървесина от общинския горски фонд на
община Антоново, както и нормативните актове, които уреждат дейността по
изкупуването, продажбата и добИ.ето на дървесина от горския фонд за
периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2017 г. Със заповеди на директора на АДФИ,
издадени в периода 22.03.2018 г. - 25.10.2018 г. са определени екипите, които
да извършат проверката и е конкретизирана е задачата на инспекцията по
сления начин: Проверка относно спазване на Горскостопанския план за добив
на дървесина от общинския горски фонд на община Антоново, както и
нормативните актове, които уреждат дейността по изкупуването, продажбата
и добИ.ето на дървесина от горския фонд за периода от 01.01.2013 г. до
04.04.2018 г.
Проверката е приключила с издаване на акт за начет № 11-04-23 от
23.11.2018 г., издаден срещу Т. Г. Г. - на длъжност ***, Б. А. А. на длъжност
***, ЕТ „Изгряващо слънце- 2007-Гюнайдън Мустафов“ и ответника
„Рафаилов лес“ ООД. По отношение на ответника е посочено, че е издал две
фактури с № 102/30.10.2014 година за сумата от 4 272 лв. с ДДС и фактура №
2
85/20.11.2014 година за сумата от 10 944 лв. с ДДС, за извършени услуги.
Общата стойността по фактурите е в размер на 15 216 лв. и е била издължена
на 20.11.2014 година, чрез прихващане на частично задължение на „Рафаилов
лес“ ООД към „Тузлушка гора“ ЕООД, по фактура № 562/30.12.2013 година,
за закупена дървесина. Според акта за начет по този начин е причинена вреда
на „Тузлушка гора“ ЕООД в размер на 15 216 лв., за която ответникът на
основание чл. 21, ал. 3, във връзка с чл. 23, т. 5 от ЗДФИ следва да носи пълна
имуществена отговорност.
Констатациите са, че при проверка на технологичните планова на
отделите с издадени разрешителни за сеч и извършен добив на дървесина,
приложените към досиетата за извършените сечи през 2014 година, не са
установени приемо -предавателни протоколи или други технически
документи, които да удостоверяват мястото и количеството на извършените
услуги по фактурите. В технологичните планове на местата/подотделите/, за
които са били издадени разрешителни за сеч, не е посочено направата на
горски автомобилни пътища, извозни пътища, направата на технологични
просеки и временни пътища, посочени в двете фактури- № 102/30.10.2014
година и № 85/20.11.2014 година, поради което контролният орган приема, че
тези услуги не са извършени, съответно с погасяване на задължението за тях,
ответникът е получил нещо без основание. Прието е също, че услугите по
двете фактура са за прокарване на горски пътища. Със споразумение за
прихващане от 20.11.2014 година задължението по двете фактури- 15 216 лв., е
погасено, чрез прихващане на насрещно задължение на ответника към ищеца.
Подотделите, за които се твърди, че предоставените услуги по фактурите, не
са извършени от ищеца, са 282б; 282в; 285б и 285в. По този начин е
причинена вреда на ищцовото дружество. Констатациите по акта, са
направени въз основа на изготвена експертиза, установила посочените по-горе
обстоятелства. Актът за начет е връчен на ответника, като от негова страна не
са направени възражения.
За целите на финансовата инспекция и за установяване на действително
извършения добив на дървесина през 2013 и 2014 г. сключен договор за
възлагане на експертен, с който е назначено вещо лице инж. Б. А. Ч.. В
експертното си заключение вещото лице е посочило, че за периода 10.09.2014
г.- 22.11.2014 година, са били издадени 26 броя позволителни за сеч, като в
проверените технологични планове не е посочено направата на горски
пътища, извозни пътища, направа на технологични просеки. И доколкото не
са намерени първични и технически документи, свързани с добива на сеч за
2014 година, вещото лице е приело, че услугите по изграждане на горски
пътища, по издадените фактури не са били извършени.
Ответникът представи издадените разрешителни за сеч за два от
подотделите- 282б и 282в, но не и за другите два. Така от приложените
разрешителни за сеч е видно, че за подотдел 282б, разрешителното е издадено
в полза на М. Х. К. и е със срок на провеждане на сечта 01.12.2013 г.-
31.12.2013 година. Срокът за извозване на материалите от сечището е срока на
извършване на сечта, след което същото е следвало да бъде почистено от
3
разхвърляните отпадъци. За подотдел 282в разрешителното е издадено в полза
на М. Х. К. и е със срок на провеждане на сечта 01.12.2013 г.- 31.12.2013
година. Срокът за извозване на материалите от сечището е срока на
извършване на сечта, след което същото е следвало да бъде почистено от
разхвърляните отпадъци.
От страна на ответника бяха представени Дневен акт с № 25, 27, 28,29 и
30, въз основа на който е издадена фактура № 102/30.10.2014 година и Дневен
акт с № от 31 до 45, въз основа но които е издадена фактура № 85/20.11.2014
година. Във всеки едни от тези документи е посочено датата, на която е
извършена услугата с трактор „Универсал“, начало и край на работния процес,
съответно отработените часове и вида на извършената работа, която е
издърпване и рампиране на дървесина, количеството и марката на
дървесината.
За установяване на дейностите, които могат да бъдат извършвани с
трактор „Универсал“, беше приета по делото лесо-техническа експертиза,
която не беше оспорена от страните и която установява, че подобен вид
техника не може да служи за прокарване на каквито и да било горски пътища,
а единствено и само за изтегляне на отрязани дървета към временен склад.
По искане на ответника, за установяване на вида извършени услуги по
процесните фактури, бяха изслушани показанията на свидетелите Б. Ч.,
изготвила заключението, въз основа, на което е издаден акта за начет, Б. Х. и
Х. С..
Свидетелката Ч. е участвала при извършване на проверката. Съгласно
показанията са били проверявани обекти, в които са извършвани
горскостопански дейности от „Тузлушка гора“. Проверката е извършена през
2018 година, а проверявания период е бил 2014 година. Проверки в
счетоводството на ответника не е извършвала, както и не е известно
техниката, с която разполага „Тузлушка гора“. Други факти относими към
спора, свидетелката не установи с показанията си.
Свидетелят Х., който в проверявания период е работил при ищеца като
***, а последствие и като *** установява, че „Тузлушка гора“ не е разполагала
с техника, необходима за извършване на сеч и извозване на дървесината от
подотделите, за които е имала разрешителни за сеч. За тази цел са били
сключвани договори, с лица които разполагат с такава техника. Ответникът е
притежавал трактор „Универсал“, с които е извършвал услуги по издърпване
на отсечената от труднодостъпните райони, дървесина през 2014 година.
Осъществяван е бил контрол дали, посочените услуги действително са били
извършвани.
Свидетелят С. в проверявания период е работил в ответното дружество,
като ***. Извършвал е дейности по издърпването на отсечена дървесина и е
подписал, представените по делото дневни актове.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, като
обективни, последователни и непротиворечиви. Същите кореспондират и с
останалия събран по делото доказателствен материал.
4
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
Предявеният установителен иск е допустим, с оглед депозирано
възражение от длъжника „Рафаилов лес“ ООД против издадената заповед за
изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 355/2022 г. по описа
на Районен съд – Омуртаг.
По основателността им съдът намира следното:
Ответникът се позовава на изтекла давност по отношение на
претендираното от ищеца вземане. Позовава се както на изтекла 5 годишна
погасителна давност по чл. 27, ал. 1, така и на абсолютната 10 годишна
давност по ал. 3. Имуществената отговорност, включително за лихвите, се
погасяват с изтичане на 5-годишна давност от деня на причиняването на
вредата, а ако този ден не може да се установи - от деня на открИ.ето й (чл. 27,
ал. 1 ЗДФИ). Касае се за особено правило относно началния момент, от който
започва да тече установения давностен срок, различно от общите такива по чл.
114 ЗЗД. Със закона е предвидено и едно допълнително основание за
прекъсване на давността - съставяне на акта за начет, което е приложимо
наред с общите по чл. 116 ЗЗД (чл. 27, ал. 2 ЗДФИ). Вредата в случая е открита
на 23.11.2018 г. (при изготвяне на доклада за извършената проверка), актът за
начет е съставен на 23.11.2018 г. Заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК (въз основа на акта за начет) е подадено
на 24.10.2022 година, а искът за установяване на вземанията по заповедта е
предявен на 25.05.2023 г. Ето защо, при съставяне на акта за начет не е изтекъл
петгодишния давностен срок, броен от датата на открИ.е на вредата. Не би
могло да се приеме, че е изтекла и десет годишната абсолютната давност по
чл. 27, ал. 3 ЗДФИ. Смисълът на чл. 27, ал. 3 от ЗДФИ според настоящия
състав визира хипотеза, когато вредата е открита след изтичане на 10 години
от причиняването , но се има предвид самото производство пред АДФИ, но
не и когато съдът е вече сезиран със спора. Вземанията към ответника не са
погасени по давност.
Поради горното, следва да се установи осъществена ли е хипотезата на
чл. 21, ал. 3 от ЗДФИ, за ангажиране отговорността на ответното дружество-
получило ли е нещо без правно основание.
Установено по делото, че ищцовото е в открито производство
несъстоятелност. Безспорно е също, че дружеството е извършвало сеч и добив
на дървесина, както и, че не е разполагало с необходимата техника за
извършване на сеч и извозване на дървения материал. Факти, установени от
показанията на свидетелите, които съдът възприема, тъй като нито в акта за
начет, нито в заключението на вещото лице, извършвало проверката тези
факти не са установени или проверявани, т.е. няма писмени доказателства,
които да опровергаят показанията на свидетелите.
Ответникът няма издадени позволителни за сеч през 2014 г., нито е
извършвал сеч в общинския горски фонд, стопанисван от ищцовото
дружество, което не се и твърди. Дейността, която основно е извършвало това
дружество в полза на ответника е извозване на дървесина от трудно достъпни
5
за това места. Доказателства в тази насока са както показанията на
свидетелите, така и представените дневни актове, удостоверяващи както
датите, на които е извършвана дейността, така и каква е била конкретната
дейност. Въз основа на тях са издадени и процесните две фактури, в които
също не е посочено, че са за услуги по прокарване на горски пътища. Именно
това е приело вещото лице, натоварено с изготвяне на заключението във
връзка с издаване на акта, така е приел и финансовия инспектор, съставил
акта.
Тези доказателства оборват фактическите констатации в акта за начет,
относно отговорността на ответното дружество. Твърденията са, че то е
получило заплащане на услуга, която не е била извършена.
Издадените фактури за тези услуги са подписани от представител на
ответника, като неточното или лошо водене на счетоводството и съхранение
на документацията по извършваните от ищеца дейности не може да ангажира
отговорността в случая на ответника. Още повече, че при извършване на
проверката не е било проверявано счетоводството, на „Рафаилов лес“ където
са се съдържали доказателства относно извършените услуги. Доколкото
услугите, отразени във фактура № 102/30.10.2014 година и фактура №
85/20.11.2014 година са били реално предоставени на ищцовото дружество, то
е имало основание за тяхното изплащане. Това е станало с споразумение за
прихващане на насрещни задължения на двете дружества от 20.11.2014
година.
По изложеното и с оглед доказателствата по делото следва да се приеме,
че вземането на ищеца в размер на 15 216 лв. по издадената заповед за
изпълнение на парично задължение, въз основа на Акт за начет № 11-04-23 от
23.11.2018 г., не съществува, обуславящо отхвърляне на предявеният
установителен иск по чл. 422 от ГПК.
При този изход на спора ищецът следва да заплати, сторените от ищеца
разноски в настоящото производство. Съгласно представения списък по чл. 80
от ГПК, това са разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, деловодни
разноски и разноски за вещо лице, в общ размер на 3 712.40 лв.
На осн. чл. 620, ал. 5 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса по предявения иск, която е в размер на 304.32 лв.
При предявен иск по чл. 422 ГПК съдът следва да се произнесе и по
въпроса за разноските в заповедното производство. Доказателства за такива
разноски, сторени от ответника не са представени, поради което съдът не
следва да се произнася.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Тузлушка гора“ ЕООД - в
несъстоятелност, със седалище и адрес на управление: гр. Антоново, ул.
6
„Тузлушки герой“ № 60, ЕИК *********, представлявано от Д. И. Г. - синдик
чрез адв. С. Й., против „РАФАИЛОВ-ЛЕС“ ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: Област Търговище, Община Антоново. гр.
Антоново, п.к. 7970, ул. ,.Катя Димитрова“ № 8, иск за установяване на
вземане в размер на 15 216 лв., за която е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 127 от 04.11.2022 г., издадена по ч.гр.д. № 355/2022 г.
по описа на Районен съд – Омуртаг, въз основа на Акт за начет № 11-04-23 от
23.11.2018 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Тузлушка гора“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК *********,
да заплати на „РАФАИЛОВ-ЛЕС“ ООД с ЕИК разноски в настоящото
производство, в размер на 3 712.40 лв.
ОСЪЖДА „Тузлушка гора“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК *********,
да заплати по сметка на РС – Омуртаг, държавна такса по предявения иск, в
размер на 304.32 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Търговище в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Омуртаг: Боряна Петрова
7