№ 445
гр. Пазарджик, 29.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20255220201435 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. Г. А., ЕГН **********, с адрес гр. Х., ул.
„Д.“ №14, ет.2, чрез пълномощника- адв. Д. К. от САК, против Електронен
фиш Серия К № 10565018 издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на
основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.4 във вр. с ал.2 т.3 от ЗДвП, за
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 (двеста)
лева.
Обобщено релевираните в подадената жалба оплаквания са бланкетни,
насочени към нарушения на процесуалния закон, поради което се иска отмяна
на ЕФ, като незаконосъобразен. С жалбата е направено искане за осъждане на
ответната страна да заплати адвокатско възнаграждение за изготвената
въззивна жалба и безплатно представителство на въззивника на осн. чл.38 ал.2
от Закон за адвокатурата.
В съдебно заседание жалбоподателят и неговият пълномощник не се
явяват. От процесуалния представител е депозирано писмено становище по
същество, в което са изложени подробни аргументи в подкрепа на искането за
отмяна на ЕФ като незаконосъобразен. Поддържа се и искането за присъждане
на адвокатско възнаграждение на осн. чл.32 ал.2 от ЗАдв., съгласно
представения списък на разноските- 500 лева.
За въззиваемата страна- териториалната структура на ОД на МВР-
Пазарджик, редовно призована чрез директора, не се явява представител. Не е
представено писмено становище по същество и не е направено искане за
разноски.
Районният съд провери основателността на жалбата и изложените в нея
1
и писменото становище на пълномощника на въззивника аргументи,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на
чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с ЕФ за това, че на 16..03.2025 г. в 09:03
часа, на АМ „Тракия”, км. 86+400, пред бензиностанция ОМВ, с посока на
движение от гр. Пловдив към гр. С., е управлявал л.а. „Ф.“ с рег. № .., като се е
движил с превишена скорост от 176 км/час, при максимално допустима за
движение по автомагистрала от 140 км/час. Скоростта била установена и
фиксирана с автоматизирано техническо средство- радарна система „MULTA
RADAR” № 00209D32F68B. Системата отчела движение със скорост от 176
км/час, т.е. превишение на скоростта от 36 км/час, но от това превишение били
извадени 3%, каквато е възможната технически допустима грешка на
техническото средство при засичане на движение със скорост над 100 км/час,
т.е. 5,28 км/час закръглено в полза на жалбоподателя на 6 км/час. Така се
формирало превишението от 30 км/час.
Установено било, че нарушението е извършено от водача в условията на
повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ Серия К № 9403587
на 27.09.2024 г.
Въз основа на така установеното бил издаден атакуваният ЕФ. Той е
връчен на жалбоподателя на 08.10.2025 г., видно от справка от АИС АНД (л.6)
и справка за нарушител/водач раздел „Фишове“ на позиция 17 (л.14 гръб).
Жалбата против ЕФ е депозирана чрез ССЕВ на 11.10.2025 г. от
санкционираното лице чрез надлежно упълномощен адвокат в деловодството
на ОДМВР- Пазарджик (виж въззивна жалба) до съда, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в законоустановения 14-дневен
срок, от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, пред компетентния съд по местоизвършване на нарушението.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени и веществено доказателствено средство- снимка от АТСС,
които са абсолютно непротиворечиви.
Разгледана по същество, жалбата против атакувания ЕФ е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
Административнонаказателната отговорност на Д. А. е ангажирана на
основание чл.188 ал.1 от ЗДвП, а именно като собственик на управляваното
МПС, по отношение на което е регистрирано процесното нарушение. За това,
че А. е собственик на управлявания автомобил свидетелстват и данните от
справката за собственост и регистрация на ПС от ЦБ-КАТ (л.4). Това
обстоятелство не се оспорва и от жалбоподателя в подадената въззивна жалба
и писменото становище на пълномощника му.
Освен това в обжалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената
от законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189
ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление
на МПС, въз основа на които да се анулира издадения фиш. Такива действия,
от връчването на ЕФ от страна на жалбоподателя не са предприети, като той
директно е обжалвал ЕФ пред съда.
2
Поради всичко изложено до тук, съдът намира, че авторството на
нарушението в лицето на санкционирания е безспорно доказано.
Съдът констатира, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени
процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на
санкционираното лице.
На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл.189 ал.4 изр.първо
от ЗДвП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш
за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”.
Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице
нарушение, установено и заснето с техническо средство, тогава се издава
електронен фиш и то в отсъствие на контролен орган и на нарушител.
При обстойното изследване съдът не откри порочност на акта от гледна
точка на неговото съдържание като санкционен документ, с който за първи
път се определят и параметрите на установеното нарушение. Последното е
описано по време (на 16.03.2025 г., в 09:03 часа), място (АМ Тракия км 86+400,
в посока от гр. Пловдив към гр. С.) и начин на извършването му (управлява
л.а. „Ф.“ с рег. № .., като се е движил с превишение на скоростта от 30 км/час,
над максимално допустима за движение по автомагистрала от 140 км/час,
установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство с №
00209D32F68B, посочена е и установената стойност на скоростта- 170 км/ч-
след приспаднати 3% възможна техническа грешка). Посочена е и нарушената
правна норма, санкционната норма и размера на наложената глоба, срок и
начин на плащане, както и реда за анулиране на фиша.
Съдът не споделя направеното в писменото становище възражение от
процесуалния представител на въззивника, че било налице различие в
съдържанието на представения от него връчен му екземпляр на ЕФ и този,
представен с АНП, като били налице дописвани данни, вкл. относно размера
на глобата и разпоредби на ЗДвП, които не били действащи към датата на
издаване на ЕФ и така на практика били налице два различни ЕФ под един и
същ номер.
На първо място от жалбоподателя не е представен екземпляра на
връчения му ЕФ. За пълнота обаче следва да се посочи, че ЕФ като официален
документ е приложения към АНП по утвърдения образец. Връченият
екземпляр на ЕФ представлява извадка от РСОД-система към който има
разписка за неговото връчване. Предвид на това, че по делото е приложен
единствено ЕФ по АНП и от жалбоподателя не е представен връчения му
екземпляр, съдът не може да анализира и направените в тази насока
възражения, като директно ги отхвърля.
На следващо място, неоснователни са и направените възражения
относно неспазване на законовия ред за използване на АТСС, а именно че на
снимката не били посочени географските координати, на които техническото
средство било разположено, като по този начин оставало неясно къде точно е
позиционирано по време на нарушението и дали е по установения ред, както и
липсвала снимка на разположението на техническото средство, като по този
начин бил нарушен редът по Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. на Министъра
на вътрешните работи. Веднага следва да се каже, че посоченият ред в
3
цитираната Наредба се отнася до АТСС, които са мобилни, а не стационарно
разположени, както е процесното техническо средство- „MultaRadar SD580“ с
№ 00209D32F68B, което е разположено на АМ „Тракия“ км 86+400. Това са и
неговите географски координати и идентифициращ номер, които са ясно
посочени в ЕФ, а също така се генерират и на снимката, изготвена от
техническото средство по време на засичане на процесното нарушение (л.5).
Тези данни за АТСС са отразени и в Удостоверението за одобрен тип средство
за измерване(л.10) и Протокол от проверка (л.9). При използването на този
тип АТСС не се изготвя снимка на разположението му, съгласно Наредбата.
Затова и съдът не споделя възраженията в тази насока. Съдът намира за
необходимо да посочи и това, че в случаите на санкциониране с ЕФ
разпоредбите на чл.39 ал.4 и чл.85а от ЗАНН са неприложими. Когато става
дума за стационарна система, какъвто е настоящият случай, участието на
контролния орган е изключено изцяло. Затова и редът по цитираната по-горе
Наредба е неприложим.
По-нататък, съдът не приема и възражението, че снимката, направена от
АТСС била неясна и на нея не се виждал регистрационния номер на МПС. Да,
изготвената и приложена по преписката снимка е черно-бяла, но на нея ясно
личи вид, марка, модел и рег. номер на МПС, а именно лек автомобил, „Ф.“ с
рег. № ...
От моментната фотоснимка (№127 отбелязана на самата нея) от целия
видеоклип, придружаваща ЕФ, имаща статут на веществено доказателствено
средство по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДвП, може да се заключи, че
видеоклипа, заснет от техническото средство, с което е било регистрирано
нарушението е напълно валиден и изготвен в съответствие с техническите
изисквания. Фотосът е изведен в съответствие с изискванията на
производителите- виж инструкцията за експлоатация на техническо средство
MultaRadar SD580 на производителя „JENOPTIK Robot GmbH”-Германия.
Визираните реквизити в горната част на фотоса напълно съответстват на
възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението.
Установява се посока на измерване (виж стрелката), която напълно съвпада с
посоката на движение на МПС, а именно засичани са били приближаващите
се автомобили. Отчетената скорост е на автомобила на жалбоподателя, а не на
друг лек автомобил, т.к. камерата е насочена и е засякла автомобила, движещ
се в лента № 2, а видно от фотоса точно там се движи автомобилът на
жалбоподателя. Макар и черно-бяла снимка на нея се вижда предната рег.
табела на автомобила с номер- .. (а и вида, марката и модела на МПС), като в
същата лента нито пред него, нито зад него се движи друг автомобил. Освен
това при съставяне на ЕФ се ползва цветна снимка от системата, а не черно-
бялото фотокопие, приложено по АНП. Цитираният рег. номер съответства на
регистрационния номер на автомобила, собственост на жалбоподателя. Вярно
е, че на снимката в лента №1 се движи друг автомобил, зад този на
жалбоподателя, но АТСС ясно е засякло скорост на лек автомобил движещ се в
лента №2, а не на този в лента №1.
Предвид изложеното до тук, няма съмнение, че засечената скорост е
именно на управлявания от жалбоподателя автомобил. Това е така, защото пак
от инструкцията за експлоатация става ясно, че системата може ясно да
определи в коя лента се движи превозното средство, съобразно въвеждане на
4
размерите на лентите и разстоянието между ръба на банкета и радарния
сензор при конфигурирането на системата (ширина на лентите). Всички
разстояния се задават от средата на маркировките. Изчислената лента се
запазва във файла на инцидента и се описва със скрипт. Ако превозното
средство не е ясно позиционирано в някоя лента в момента на измерване,
системата показва междинно положение, като маркировката на лентата.
Системата присвоява на всяко измерено превозно средство лента от 1 до 3,
което се извежда на видеоклипа, а от там и на фотоса към ЕФ. Превозни
средства, които се намират между лентите в момента на измерване, се
обявяват като лента 1-2 (или 2-3).
От приложеното към АНП и приобщено по делото писмено
доказателство- удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.12.4888 става ясно, че процесното използвано техническо средство е
одобрен тип. Вярно е, че издаденото удостоверение за одобрен тип средство за
измерване е с изтекъл срок на валидност към датата на извършване на
нарушението, това обаче не прави автоматично използваното АТСС
технически негодно за използване. Това е така, тъй като съгласно чл.30 ал.5 от
Закона за измерванията (ЗИзм.), когато срокът на валидност на одобрения тип
средство за измерване е изтекъл, намиращите се в употреба средства за
измерване, които отговарят на одобрения тип се считат за одобрен тип и те
могат да бъдат използвани за контрол на правилата за движение по пътищата,
ако отговарят на изискванията на чл.43 от ЗИзм. Използваната система в
конкретния случай отговаря на тези изисквания, тъй като същата е преминала
периодична проверка на 31.07.2024 г. (виж Протокол за проверка № 109-СГ-
ИСИС на л.9). Съгласно чл.43 ал.1-ал.3 на ЗИзм. последваща проверка се
извършва на средствата за измерване в употреба и се удостоверява със знаци
за последваща проверка, която се извършва периодично или след ремонт на
средствата за измерване и преди изтичането на срока на валидност на
първоначалната или периодичната проверка в случай на унищожаване на
знака или по желание на лицето, което използва средството за измерване. В
този смисъл и писмото от БИМ към цитирания протокол.
Според чл.43 ал.4 от ЗИзм. периодичността на проверките по ал. 2 се
определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен
и технически надзор, която се обнародва в ДВ и се обявява в официалния
бюлетин на агенцията. Съгласно Заповед №А-616/11.09.2018 г. на
Председателя на ДАМТН (налична и общодостъпна на интернет страницата
на ДАМТН), обн. ДВ бр. 82/05.10.2018 г., в сила от тази дата, е определена
периодичност на последващите проверки на средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол, като по т.31 е определен срок от една
година по отношение на средствата за измерване- скоростомери, какъвто е
процесното техническо средство. С оглед на посоченото по-горе, а именно че
последната периодична проверка е била извършена на използваното
техническо средство на 31.07.2024 г., а на последваща такава то подлежи на
31.07.2025 г., то няма спор, че към датата на нарушението- 16.03.2025 г.
използваното техническо средство е било технически изправно и одобрен тип
средство за измерване.
Затова и съдът не приема за основателни възраженията в писменото
становище относно техническата изправност на процесното АТСС (л.29).
5
По отношение на възражението, че на разпечатаната снимка на
заснетото нарушение била вписана друга дата, която била различна от датата
на нарушението, следва да се каже, че единствената меродавна дата на
извършване на нарушението е тази, посочена в ЕФ, а датата на която той е
издаден, съответно е разпечатана снимката от целия видеоклип, няма
отношение към датата на нарушението. Тъй като в ЕФ не се посочва дата на
издаване, защото тя не е сред задължителните реквизити на ЕФ, разписани в
чл.189 ал.4 от ЗДвП. Важно е да се каже и това, че при издаването на ЕФ са
неприложими сроковете по чл.34 от ЗАНН, които се отнасят за съставяне на
АУАН и издаване на НП. Съгласно разпоредбите на §1 т.1 от ДР на ЗАНН и §6
т.63 от ЗДвП, електронният фиш е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства или системи. С чл.189 ал.4
от ЗДвП е предвидена възможност при нарушение по чл.182 от ЗДвП, което е
установено и заснето от АТСС и за което не е предвидено наказание лишаване
от правоуправление на МПС, да се издаде електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение.
ЕФ по своите последици се приравняват на НП, съгласно чл.189 ал.8 и
ал.11 от ЗДвП, т.к. се издават за констатирани административни нарушения.
При това положение за тях важат общите правила за давностните срокове,
относими към НП. Според препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, по
въпросите за обстоятелствата изключващи отговорността, се прилагат
разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда
друго. В този смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана в
Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014
г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС.
Императивната разпоредба на чл.80 ал.1, т.5 от НК разписва, че за
наказанията, извън случаите на предвиждано наказание лишаване от свобода
повече от една година, наказателното преследване се изключва по давност,
когато не е възбудено в продължение на три години. Тоест с изтичането на
този срок от извършване на административното нарушение изтича и
давността за административнонаказателно преследване. В ЗАНН не е
предвидено друго нито за тригодишната давност по чл.80 ал.1 т.5 от НК, нито
за абсолютната, предвидена в чл.81 ал.3 от НК, поради което тези институти
са напълно приложими и при административнонаказателните производства,
по силата на чл.11 от ЗАНН. В чл.82 от ЗАНН се съдържа единствено
регламентация на давността за изпълнение на наказанието, наложено с влязло
в сила НП. В случая обаче ЕФ не е влязъл в сила и не тече изпълнителската
давност съгласно тази разпоредба.
В настоящия случай от датата на нарушението и към момента не е
изтекла абсолютната (четири години и шест месеца) погасителна давност по
смисъла на чл.81 ал.3 от НК, не е изтекла и обикновената (тригодишна)
давност, която препятства административнонаказателното преследване. Както
се посочи датата на нарушението е 16.03.2025 г., а ЕФ е връчен на 08.10.2025
г.
Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за
6
задължителни само посочените в чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДвП реквизити, поради
което в него не следва да се изписват датата на издаване, името на издателя му
и негов подпис. Отделно от това, електронният фиш по дефиниция, не следва
да съдържа персоналното посочване на издателя му, поради което въпросът за
компетентността на определено лице да издава ЕФ не следва да се обсъжда.
Неоснователно е и възражението, че в ЕФ не била посочена
възможността за обжалването му, срокът и редът за това, което било СПН.
Въпросните данни, както се посочи и по-горе, не попадат сред
задължителните реквизити на ЕФ, разписани в цитираната разпоредба. При
това правата на наказаното лице да се защити срещу санкционирането му с
процесния ЕФ не са нарушени, тъй като от една страна редът за обжалване на
ЕФ е ясно разписан в ЗДвП, а от друга страна той е подал жалба срещу този
ЕФ и тя е предмет на разглеждане в настоящето производство, което в пълна
степен гарантира правото му на защита.
Останалите възражения в жалбата, са направени въз основа на неспазени
разпоредби в Наредба № 8121з-532/2015 г., а както се посочи и по-горе, в
настоящия случай тя е неприложима, поради което и съдът не намира за
необходимо да се произнася по тези възражения.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява
осъществен състав на нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, която норма разписва
забрана за движение със скорост над 140 км/час на АМ. Тоест безспорно е
извършено нарушение на чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП- предвиждаща
санкциониране на водач на МПС, който превиши разрешената скорост извън
населено място, когато превишението е от 21 до 30 км/час- глоба 100 лева.
Основателни обаче са възраженията на процесуалния представител на
жалбоподателя относно това, че нарушението, за което е санкциониран Д. А.,
не е осъществено в условията на повторност, тъй като към датата на деянието
цитираният ЕФ, обуславящ повторността, не е бил влязъл в сила. Видно от
приобщените по делото като писмени доказателства, а именно писмо от РУ-
Ардино към ОДМВР- Кърджали, с приложени заверени копия на ЕФ Серия К
№ 9403587 и разписка за връчването му (л.37-39), писмо от РС- Кърджали с
приложено заверено копие на Решение № 229/24.11.2024 г. по АНД №
792/2024 г. по описа на РС- Кърджали (л.53-56), е че цитираният ЕФ е бил
връчен на наказаното лице (жалбоподателя А.) на 12.09.2024 г., като същият го
е обжалвал пред РС- Кърджали, който с горепосочения съдебен акт е отменил
ЕФ и решението не е било обжалвано и е влязло в сила на 17.12.2024 г.
При тези установени фактически обстоятелства не може да се приеме,
че към датата на процесното нарушение- 16.03.2025 г., ЕФ Серия К №
9403587, с който е наказан Д. А. за извършено нарушение на чл.182 ал.2 т.5 от
ЗДвП, е влязъл в сила, което да обуславя признак повторност, тъй като този
ЕФ е бил обжалван пред съда, който го е отменил с влязъл в сила на
17.12.2024 г. съдебен акт. Тоест категорично настоящето нарушение не е
извършено при условията на повторност.
Това обстоятелство обаче не води автоматично до отмяна на издадения
ЕФ, така както е поискал процесуалния представител на жалбоподателя, а до
неговото изменение.
Категорично, както се посочи по-горе от анализа на доказателствата, е
7
че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП- тоест на
основния състав на нарушението, което е по-леко наказуемо- с глоба в размер
на 100 лева, за превишение на скоростта от 21 до 30 км/час, без да се изменят
обстоятелствата на нарушението. В тази хипотеза с измененията на
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН през 2021 г., в сила от 23.12.2021 г., на съда бе
предоставена възможност за изменение на санкционния акт в случаите, когато
се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението
(чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН), какъвто е настоящият случай. Ето защо съдът счита,
че следва да измени ЕФ в частта относно приложимата санкционна норма и
намали размера на наложената глоба от 200 лева на 100 лева.
С оглед на всичко изложено до тук обжалваният ЕФ следва да бъде
изменен, а жалбата частично уважена.
Предвид изхода на делото претенцията за разноски на процесуалния
представител на въззивника са основателни, като следва да се присъдят
разноски по съразмерност. Пълномощникът на жалбоподателя е оказал
безплатна правна помощ на осн. чл.38 ал.1 т.3 от Закон за адвокатурата-
роднини, близки или на друг юрист. Възнаграждението на осн. чл.38 ал.2 от
ЗАдв. съдът следва да определи в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл.36 ал.2. Съгласно чл.18 ал.2 във вр. с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр.
14 от 2025 г.), издадена от Висш Адвокатски съвет минималното
възнаграждение възлиза на 400 лева. В настоящето производство,
жалбоподателят чрез процесуалният му представител е поискал
възнаграждение в размер на 500 лева- за изготвяне на въззивната жалба и
представителство в производството по делото, каквото е осъществено с
представените писмени становища и ангажиране на доказателства. Затова
съдът счита, че следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер на
500 лева, което следва да се намали съответно на одобрената претенция на 250
лева- разноски, които следва да се възложат в тежест на ответната страна-
ОДМВР- Пазарджик.
Претенция за разноски от страна на ОДМВР- Пазарджик не е предявена,
затова и този въпрос не следва да се обсъжда от съда.
Така мотивиран Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като
извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.2 т.4
във вр. с ал.7 т.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 10565018 издаден от ОД на
МВР- Пазарджик, с който на Д. Г. А., ЕГН **********, с адрес гр. Х., ул. „Д.“
№14, ет.2, НА основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.4 във вр. с ал.2 т.3 от
ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200
(двеста) лева, в ЧАСТТА относно основанието за налагане на санкцията като
вместо „на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.4 във вр. с ал.2 т.3 от
ЗДвП“ санкцията се налага „на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2
т.3 от ЗДвП“, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от 200 (двеста)
8
лева на 100 (сто) лева.
ОПРЕДЕЛЯ адвокатско възнаграждение на адв. Д. К. от САК за
процесуално представителство на Д. Г. А. по АНД № 1435/2025 г. по описа на
РС- Пазарджик в размер на 250 (двеста и петдесет) лева, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за разликата до 500 лева , като неоснователна.
ОСЪЖДА ОД на МВР- ПАЗАРДЖИК, представлявана от директор, ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Д. К. от САК разноски в размер на 250 (двеста и петдесет)
лева за процесуално представителство по АНД № 1435/2025 г. по описа на
ПзРС.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд- Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9