Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 849
09.12.2022 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на девети ноември, две хиляди и двадесет и втора година в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Павлина Господинова
при
секретаря Ивелина Въжарска...….....…...…....................…
в присъствието на
прокурор Цвета
Пазаитова............……................……………………………...като разгледа докладваното
от съдия Р.Чиркалева адм. д. (К) №823 по
описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от М.С.П. ***, подадена
чрез пълномощник, с посочен съдебен адрес:***, против Решение №83/31.05.2022г.,
постановено по гр. д. №95/2022г. по описа на Районен съд-Свиленград.
В касационната жалба се твърди, че решението било необосновано
и неправилно. Безспорно се установявало, че липсват мотиви в обжалваната
заповед. Липсвали ясни и точни фактически обстоятелства, липсвала началната
дата, от която според административния орган започнал да тече тримесечният срок
за изпълнение на задължението на жалбоподателя да плати конкретно,
законоустановено задължение. Конкретни мотиви в тази насока не се съдържали
изобщо. Липсата на мотиви била абсолютно и безспорно основание за нищожност на
издадения индивидуален административен акт. Процесната заповед съдържала
единствено и само правни основания за своето издаване. Липсвали изложени
каквито и да е фактически основания за издаването ѝ, с оглед на което не
били спазени законовите изисквания за форма и съдържание на административния
акт. На следващо място се сочи, че разпоредбата на чл.37в ал.5 от ЗСПЗЗ
създавала специален ред за обявяване на административния акт – заповедта по
чл.37в ал.4 се обявявала в кметството и в сградата на общинската служба
„Земеделие“ и се публикувала на интернет-страницата на общината и на
съответната областна дирекция „Земеделие“ в срок до 10 октомври. С обявяването
на заповедта по посочените начини адресатите ѝ се считали за уведомени. В
конкретния случай, този ред безспорно не бил спазен. Не били ангажирани
доказателства, че оспорената заповед е обявена и публикувана по надлежния
начин. Представяли се доказателства, че оспорената заповед изобщо не била
обявена в Кметството на с. Рогозиново, а единствено, че същата била публикувана
на интернет-страницата на ОД „Земеделие“ и Община Харманли. Изискването по
чл.37в, ал.5 от ЗСПЗЗ било за кумулативно изпълнение на обявяването по
посочения начин именно с цел да се гарантира запознаването на всички
заинтересовани страни с одобреното споразумение по чл.37в ал.2 от ЗСПЗЗ.
Публикуването единствено и само на интернет страницата на ОД „Земеделие“
Хасково и Община Харманли не се явявало надеждна гаранция за запознаването със
споразумението на жителите на с. Рогозиново. Предвид описания специален ред за довеждане до знанието на
заинтересованите страни на заповедта и различните дати, на които са изпълнени
съответните способи, за дата, от която адресатите на заповедта се считат за
уведомени за произтичащите от нея права и задължения, следвало да се приеме
най-късната дата на изпълнение на процедурата по чл.37в ал.5 от ЗСПЗЗ – тази на
обявяването на заповедта, в случая срок дори не тече, тъй като в кметството на
с. Рогозиново заповедта не била обявена. Т.е. срока от 3 месеца, в който
ползвателите на земеделски земи трябва да внесат дължимото рентно плащане все
още не бил изтекъл. Понятията „обявяване“ и „публикуване“ единствено
разграничавали действието, с което се разгласява административния акт /поставя
се на таблото за съобщения, респ. въвежда се в наличната информация на интернет
страницата на институцията/ и отразявали едно и също задължение на
административния орган да осигури достъп до акта на всички заинтересувани лица.
Поради идентичното съдържание на понятията не можело да се приеме, че началото
на тримесечния срок по чл.37в ал.7 изр.1 от ЗСПЗЗ се поставя само с публикуването
на заповедта по ал.4 на интернет страницата на общината и на съответната
областна дирекция „Земеделие“. По делото било безспорно установено, че
жалбоподателката извършила дължимото рентно плащане на 04.02.2022г., т.е. преди
изтичането на тримесечния срок /все още не изтекъл, поради необявяване на
заповедта в кметство с. Рогозиново/. Посоченото обстоятелство водело до извод
за противоречие на административния акт на разпоредбата на чл.37в ал.7 изр.1 от
ЗСПЗЗ и безспорно обуславяло неговата отмяна на основание чл.146 т.4 АПК.
Поради това, доколкото по безспорен начин се установявала нищожността,
евентуално незаконосъобразността на оспорения административен акт, то съдебното
решение се явявало необосновано и неправилно. Моли се да бъде отменено
обжалваното решение като неправилно и необосновано, като се постанови решение,
с което да се уважи жалбата и да се отмени Заповед № РД-04-26 от 03.02.2022г.
на Директора на ОД „Земеделие“ Хасково като нищожна, евентуално като
незаконосъобразна.
В съдебно заседание касационната жалба се поддържа
чрез пълномощник. Моли се за отмяна на решението на районния съд и на
оспорената заповед. Претендира се присъждане на разноски по делото, в размер на
представен адвокатски хонорар.
Ответникът – Директор на ОД „Земеделие“ - Хасково, в
представен чрез процесуален представител писмен отговор моли да бъде
постановено решение, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна и
недоказана и да се остави в сила решението на районния съд. Претендира
присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение за
ОД „Земеделие“ – Хасково.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира
касационната жалба за основателна и споделя мотивите, които са изложени в нея,
а именно, че са налице процесуални нарушения и пропуски, както в съдържанието,
така и в процедурата по издаване на оспорената заповед, с оглед на което счита,
че решението на Районен съд – Свиленград е неправилно и незаконосъобразно и
като такова моли да бъде отменено.
Настоящата
инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл.
218 от АПК намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена
в законоустановения срок от надлежна страна, за която оспореното решение е
неблагоприятно, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Производството пред Районен съд – Свиленград е
образувано по жалба от настоящия касатор – М.С.П., против Заповед №РД-04-26/03.02.2022г.,
издадена от Директора на ОД „Земеделие“ Хасково. С обжалвания административен
акт, на основание чл.37в, ал.7 изр. трето от Закон за собствеността и
ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), е наредено на ползвателя М.С.П. в
седемдневен срок да заплати за ползване на имоти по чл.37в ал.3 т.2 ЗСПЗЗ в
землището на с. Рогозиново, Община Харманли, трикратния размер на средното
годишно рентно плащане за землището. В заповедта в табличен вид е посочена заповедта
на Директора на ОД „Земеделие“ – Хасково, издадена на основание чл.37в ал.4 от
ЗСПЗЗ – Заповед ПО-09-578/29.09.2021г., дата на публикуване 19.10.2021г. и
дължима сума съгласно заповедта – 574,59 лева, съответно трикратен размер на
задължението – 1723,77 лева.
За да отхвърли жалбата, районният съд е приел, че в
случая е безспорно, че жалбоподателят е ползвател на земеделски земи,
разпределяни по реда на чл.37в ал.4 от ЗСПЗЗ и следва да заплати дължимата за
ползваните земи сума. Посочил, че видно от Заповед № ПО-09-578/29.09.2021г. на
Директора на ОД „Земеделие“ – Хасково, е одобрено разпределението на масивите
за ползване и на имотите по чл.37в, ал.3, т.2 ЗСПЗЗ в границите на определените
масиви за землището на с. Рогозиново, общ. Харманли съобразно сключеното
споразумение между собствениците и/или ползвателите за стопанската 2021/2022г.
Изрично било посочено, че неразделна част от заповедта представлява докладът на
комисията по чл.37в ал.1 от ЗСПЗЗ, както и че обжалването на заповедта не спира
изпълнението. В този доклад били посочени сумите, които следва да внесе всеки
един ползвател, като за жалбоподателя дължимото рентно плащане възлиза на
574,59 лв. Установено е, че Заповед №ПО-09-578/29.09.2021г. е публикувана на
интернет страницата на ОД „Земеделие“ – Хасково на 19.10.2021г., а на интернет
страницата на Община Харманли – на 27.10.2021г. Заповедта била обявена и в
сградата на ОС „Земеделие“ - Харманли, а видно от удостоверение, издадено от
кметски наместник на с. Рогозиново, общ. Харманли, заповедта не е била обявена
в кметството на с. Рогозиново. Съдът е посочил също, че сумата от 574,59 лева е
преведена по банкова сметка *** „Земеделие“ – Хасково след издаването на
заповедта – на 04.02.2022г. Районният съд е приел, че за разрешаване на
настоящия правен спор следва да се изясни началния момент, от който започва да
тече срокът за заплащане на процесното задължение. Коментирал е разпоредбите на
чл.37в ал.4, ал.5 и ал.7 от ЗСПЗЗ и е направил извод, че началото на този срок
се свързва с публикуването на заповедта на интернет страницата на съответната
областна дирекция „Земеделие“. Приел, че след като в случая заповедта по ал.4
била публикувана на интернет страницата на ОД „Земеделие“ – Хасково на
19.10.2021г., срокът за заплащане започнал на 19.10.2021г. и е изтекъл на 19.01.2022г.
Към тази дата жалбоподателят не била извършила плащане, като това тя сторила
едва на 04.02.2022г., когато вече бил изтекъл определения в закона срок и тя
била в неизпълнение. Следователно за административния орган, който действал в
условията на обвързана компетентност, били налице предпоставките да приложи
разпоредбата на чл.37в ал.7 от ЗСПЗЗ, като изиска от жалбоподателя да внесе
трикратния размер на рентното плащане за съответното землище. За пълнота на
изложението, съдът е изложил и съображения, че без значение за началото на
срока за изпълнение било обстоятелството дали заповедта е обявена в кметството
на с. Рогозиново.
Настоящият касационен съдебен състав не споделя тези
изводи на ревизираната съдебна инстанция.
От разпоредбата на чл.37в ал.5 от ЗСПЗЗ е видно, че заповедта
по ал.4 - за разпределение на масивите в землището, се обявява в кметството и в
сградата на общинската служба по земеделие и се публикува на интернет
страницата на общината и на съответната областна дирекция „Земеделие“ в срок до
10 октомври.
Съгласно чл.37в ал.7 от ЗСПЗЗ, ползвател на земеделски
земи, на който със заповедта по ал.4 са определени земите по ал.3 т.2, внася по
сметка за чужди средства на съответната областна дирекция „Земеделие“ сума в
размер на средното годишно рентно плащане за землището в срок до три месеца от
публикуване на заповедта по ал.4. В разпоредбата изрично е посочено, че за
ползвателите, които не са заплатили сумите за ползваните земи по ал.3 т.2
съгласно заповедта по ал.4, директорът на областната дирекция „Земеделие“ издава
заповед за заплащане на трикратния размер на средното годишно рентно плащане за
землището. В 7-дневен срок от получаване на заповедта ползвателите превеждат
сумите по сметка на съответната областна дирекция „Земеделие“.
В случая от представените пред районния съд
доказателства се установява, а и не е спорно между страните, че Заповед
№ПО-09-578/29.09.2021г. на Директор на ОД „Земеделие“ – Хасково, издадена на
основание чл.37в ал.4 от ЗСПЗЗ, с която се одобрява разпределението на масивите
за ползване и на имотите по чл.37в ал.3 т.2 от ЗСПЗЗ в границите на
определените масиви за землището на с. Рогозиново, общ. Харманли, съобразно
сключеното споразумение между собствениците и/или ползвателите, за стопанската
2021/2022 година, е публикувана на интернет страницата на ОД „Земеделие“ –
Хасково на 19.10.2021г. Заповедта е публикувана също на интернет страницата на
Община Харманли и е била обявена в сградата на Общинска служба „Земеделие“ гр.
Харманли. Наред с това, от представеното пред районния съд Удостоверение изх.
№12 от 03.05.2022г. се установява, че в кметство с. Рогозиново не е постъпила
Заповед №ПО-09-578/29.09.2021г. с цел обявяването ѝ и съответно същата не
е обявена съобразно изискването на чл. 37в, ал.5 от ЗСПЗЗ.
От изложеното е видно, че не е спазен предвидения в
разпоредбата на чл.37в ал.5 от ЗСПЗЗ ред заповедта по ал.4 да се обяви в
кметството и в сградата на общинската служба по земеделие и да се публикува на
интернет страницата на общината и на съответната областна дирекция „Земеделие“
в срок до 10 октомври, тъй като заповедта не е обявена в Кметство с.
Рогозиново. Изискванията за обявяване и публикуване на заповедта,
регламентирани в чл.37в ал.5 от ЗСПЗЗ, са предвидени кумулативно, поради което
не може да бъде споделен направения от районния съд извод, че началото на срока
се свързва с публикуването на заповедта на интернет страницата на съответната
областна дирекция. Не е случаен избора на законодателя, разгласяването на този
акт да стане по няколко кумулативно предвидени начини, като гаранция че същият
ще достигне до знанието на всяко от заинтересованите лица. Липсата на
реализиране на който и да било от тях, води до неизпълнение на процедурата по
обявяване на акта. Последното от своя страна дава основание да се заключи, че
няма как да тече срок за изпълнение на същия, доколкото не е приключила
процедурата по неговото разгласяване, по всички кумулативно заложени в закона
начини.
Предвид изложеното и доколкото в случая заповедта по
чл.37в ал.4 от ЗСПЗЗ не е била обявена в кметството на с. Рогозиново, не може
да се приеме, че срокът за заплащане на дължимата сума от лицето е започнал да
тече на 19.10.2021г. и е изтекъл на 19.01.2022г. След като срокът за заплащане не е започнал да
тече, то не са били налице предпоставките да се приложи разпоредбата на чл.37в
ал.7 изр. трето от ЗСПЗЗ и да се издаде заповед за заплащане на трикратния
размер на средното годишно рентно плащане за землището, още повече, че към дата
04.02.2022г. лицето е заплатило сумата от 574,59 лева, която е преведена по
банкова сметка на ОД „Земеделие“ – Хасково.
По изложените съображения настоящата инстанция намира,
че направените от районния съд изводи са несъответни на събраните по делото
доказателства и на закона. Обжалваното решение следва да се отмени и вместо
него, доколкото делото е изяснено от фактическа страна, да се постанови акт по
същество, като се отмени Заповед №РД-04-26/03.02.2022г., издадена от Директора
на ОД „Земеделие“ Хасково.
При този изход на делото касационният жалбоподател има
право на разноски, в размер на адвокатския хонорар, съгласно изрично заявеното
от пълномощник в с. з. на 09.11.2022г. На представеното адвокатско пълномощно
(л.39 от гр. д. 95/2022г. на РС – Свиленград) е посочено договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение от 600 лева, като оказването на правна защита и
съдействие е уговорено до приключване на делото пред всички инстанции. С оглед
разпоредбата на чл.143 ал.1 от АПК, вр. чл.228 АПК, следва да бъдат присъдено
направените по делото разноски в размер на 600 лева.
Водим от
горното и на основание чл.222 ал.1 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №83 от 31.05.2022г.,
постановено по гр. д. №95/2022г. по описа на Районен съд – Свиленград, и вместо
него
ОТМЕНЯ Заповед №РД-04-26/03.02.2022г.,
издадена от Директора на Областна Дирекция „Земеделие“ Хасково.
ОСЪЖДА Областна Дирекция „Земеделие“ –
Хасково да заплати на М.С.П. ЕГН ********** ***, направените по делото разноски
в размер на 600 (шестстотин) лева.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.