Р Е Ш Е Н И Е № 29
Гр.Несебър, 17.01.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР П.
При секретаря Радостина Менчева, като разгледа докладваното от съдия Петър П. административно наказателно дело № 1056 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на жалба, подадена от „С.И.Г.” ЕООД, ЕИК......, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Д.П.Д., срещу Наказателно постановление № 02-000400 / 22.12.2016г., издадено от Директора на Д. „И.п.т.”***, с което на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, му е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 3 000 лева за извършено нарушение по чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.
В жалбата се твърди, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Жалбоподателят отрича да е извършил вмененото му нарушение, като излага твърдения, че в деня на проверката от инспектори от Инспекцията по труда – 18.05.2016г., е наел няколко лица да извършат определена работа – да изхвърлят боклуци в проверявания обект, а не за постоянна работа, като същите били наети чрез обява за набиране на служители. С тези лица жалбоподателят е сключил граждански договори, между които и Г.В.А., а предмета на договора с него от 18.05.2016г. бил: да натовари отпадъци на товарен автомобил. Уреждането на отношенията с лицето със сключен граждански договор изключвало задължението на жалбоподателя да урежда тези отношения като трудови със сключването на трудов договор. Според жалбоподателя при съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление (НП), са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които са довели до опорочаване на административно наказателното производство и са ограничили правото му на защита. Посочва като нарушена и разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН предвид, че актът не е съставен в срока, посочен в тази разпоредба – тримесечният срок е изтекъл на 18.08.2017г., а актът е съставен на 30.08.2017г. Според жалбоподателя законоустановеният срок за съставяне на акт е започнал да тече на 18.05.2016г., когато е датата на извършване на нарушението, и който е деня на проверката в обекта, в който ден е открито нарушението. Моли постановлението да бъде отменено, алтернативно да бъде намален размерът на имуществената санкция.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от законния си представител и от процесуалния си представител, който заявява, че поддържа доводите в жалбата и искането за отмяна на наказателното постановление или за намаляване размера на наложената санкция. Ангажира писмени и гласни доказателства.
Административно наказващият орган (АНО) се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който заявява, че оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Счита, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати твърдяните в жалбата процесуални нарушения, както и че въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства нарушението е доказано, а фактите по делото обосновават извод за трудово правоотношение между дружеството-жалбоподател и наетият от него работник, поради което е било задължително сключването на трудов договор между тях, елементите на който договор били налице. Като не е изпълнил това си задължение жалбоподателят е нарушил закона, а нарушението правилно е било квалифицирано от актосъставителя и АНО. Срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН за съставянето на акта е започнал да тече от 08.06.2016г., когато за първи път е установено нарушението, а като е съставен акта на 30.08.2016г., този срок е спазен.
Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупността им, намира за установено следното от фактическа страна:
На 18.05.2016г. е била извършена проверка от И.П.Д. и А.З.Д.и Г.Г.С.К.– служители в Д”ИТ” – Бургас, и Л.Б.В. главен инспектор в Д”ИТ” – Бургас на склад за консумативи в град Несебър, складова база „Възраждане”. Проверката е извършена по повод получен сигнал, против търговеца, стопанисващ обекта, а именно „С.И.Г.” ЕООД, за неизплатени трудови възнаграждения, за работещи в дружеството лица без сключени трудови договори и за допускане на работник до работа преди на последния да му е бил предоставен екземпляр от трудовия договор и справка за регистрация на договора в НАП. На проверката е присъствал управителя на дружеството. На заварените да полагат труд лица в склад за перилни и почистващи препарати е било наредено да попълнят справки по чл.402 от КТ, а впоследствие такива справки е наредено да попълнят и лицата, заварени да полагат труд в друг склад, намиращ се в съседство, в който са се товарили отпадъци в лекотоварни автомобили. Между лицата, полагащи труд в този склад, е бил и Г.В.А., който е работил на намиращата се в склада преса, като е поставял отпадъците в пресата и ги е пресовал, а отпадъците са излизали от машината във вид на бали. В попълнената от него справка е заявил, че работи за „С.И.Г.” от 01.05.2016г., с място на работа База Възраждане, като пресаджия, без трудов договор, с работно време от 08:00 часа до 17:00 часа, почивка в работния ден от 12:00 часа до 13:00 часа, почивен ден неделя, с трудово възнаграждение 30 лева на тон. На проверката в обекта е присъствал и управителят на дружеството, стопанисващо обекта – Д.П.Д., на когото е била връчена призовка по чл.45, ал.1 от АПК да се яви лично или чрез упълномощено лице на 01.06.2016г. в 15:00 часа в Д. „И.п.т.”***, да представи описаните в призовката документи.
Управителят на дружеството е поискал явяването му да се отложи за 08.06.2016г., а впоследствие е поискал срещата му, насрочена за 21.07.2016г. да бъде отменена. Служителят в дирекцията И.Д. е уведомила управителя на дружеството, че уважава молбата му и е насрочила нова дата за явяването му на 25.07.2016г. Кореспонденция е водена и по електронната поща, при която Д. Д. е заявил нежеланието да се явява на поканите. На 29.07.2016г. служители от дирекцията – И.П.Д., В.Р.И.Н., Н.Д.П.и Н.С.К., са били принудени да посетят обекта за да се приключи започналата на 18.05.2016г. проверка, но и тогава Д.Д. е отказал съдействие, като е изтъкнал същите причини – здравословни. Същият този ден е изготвен от И.П.Д. и Г.Г.С.К.– служители в Д”ИТ”- Бургас, протокол за извършена проверка № 2041/29.07.2016г., в който измежду констатираните нарушения не е описано такова, свързано с престирането на труд от страна на Г.А..
На същата дата е изготвено от И.П.Д. – инспектор в отдел „БТКД” в Д”ИТ”-Бургас, до „С.И.Г.” ЕООД, писмо в което са му вменени осем нарушения, едно от които (т.2) е това, че на 18.05.2016г. около 11:00 часа при извършена проверка на място на обект: склад за консумативи, находящ се в град Несебър, складова база „Възраждане” № 9, стопанисван от „С.И.Г.” ЕООД град Несебър, се установило, че лицето Г.В.А. с ЕГН **********, извършва дейност като „пресаджия” – товари отпадъци в машина, която ги пресова. В справката на основание чл.402, ал.1, т.1, т.3, чл.402, ал.2 от КТ, лицето декларира: работи във фирмата от 01.05.2016г. на длъжност „пресаджия”, работно време от 08:00 до 17:00 часа, трудово възнаграждение 30 лева на тон, почивни дни: неделя. На 08.06.2016г. при извършена справка в регистъра на трудовите договори в териториалната дирекция на НАП по ЕГН на лицето Г.В.А. не се установили данни за регистриран трудов договор, от което следва, че към 18.05.2016г. в 11:00 часа, „С.И.Г.” ЕООД град Несебър, ЕИК......, в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, не е уредил като трудови правоотношения, отношенията при представянето на работна сила, като към 18.05.2016г. не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето Г.В.А. с ЕГН **********, с което е нарушен чл.62, ал.1 от КТ, във връзка с чл.1, ал.2 от КТ. Нито един от тези документи, изпратени по куриер, не е връчен на дружеството.
С поредната покана от 18.08.2016г., изготвена отново от И.П.Д. – инспектор в отдел „БТКД” в Д”ИТ”-Бургас, до управителя на „С.И.Г.” ЕООД, последният е поканен да се яви на 23.08.2016г. в 14:00 часа в дирекцията за съставяне и връчване на осем броя АУАН, като е предупреден, че при неявяване, актовете ще бъдат съставени в негово отсъствие съгласно чл.43, ал.4 от ЗАНН.
На 23.08.2016г. в деловодството на Д”ИТ” – Бургас е постъпила декларация от Д.П.Д. – управителя на „С.И.Г.” ЕООД, в която заявява, че му е известно, че конкретна служителка възнамерява да му състави 8 броя актове, но че със съставянето им ще се наруши чл.34 от ЗАНН, както и че се е явявал в дирекцията на 18-и и 19-и август 2016г. При едно от посещенията си Д. Петов Д. е представил и документ, озаглавен Граждански договор, сключен на 18.05.2016г. между „С.И.Г.” ООД, от една страна в качеството му на възложител, и Г.В.А. от град Самоков, от друга страна в качеството му на изпълнител, по силата на който договор изпълнителят е приел да извърши товарителна дейност от черни метали на товарен автомобил, а възложителят се е задължил да му изплати възнаграждение в размер на 25 лева в срок до 20.05.2016г.
На 24.08.2016г. Д.Д. се е явил в деловодството на Д. „И.п.т.”*** за подаване на декларация, като същият е отказал да остане за приключване на проверката, който отказ е удостоверен с подписан на двама служители в съставения за това обстоятелство Доклад № 2290/24.08.2013г. от И.П.Д. – инспектор в отдел „БТКД” в Д”ИТ”-Бургас.
При тези обстоятелства напълно законосъобразно при спазване на разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗАНН, е бил съставен АУАН № 02-000400/30.08.2016г от И.П.Д. ***, в отсъствието на управителя на дружеството-жалбоподател или упълномощено от него лице, и в присъствието на двама свидетели по акта, в който акт е възпроизведено цитираното по-горе писмо изх.№ 16209285 / 29.07.2016г., в т.2 на същото, нарушение, като в акта също е посочено, че нарушението се квалифицира по чл.62, ал.1 от КТ, във връзка с чл.1, ал.2 от КТ.
Този както и другите съставени също на 30.08.2016г. седем броя актове са изпратени на 31.08.2016г. за връчване на адреса на управление на дружеството, като служителят на куриерската служба е отбелязал, че на 01.09.2016г. и на 13.09.2016г. едновременно пратката не е потърсена от получателя и че лицето не е намерено на адреса.
Разпитан в качеството му на свидетел по делото актосъставителят И.П.Д. заявява, че поддържа направените от нея констатации, намерили отражение в съставения от нея акт, като уточнява, че в дирекцията не са били представени всички документи, описани в призовката по чл.45, ал.1 от АПК, а само част от тях, като в присъствените форми не е бил включен Г.А., тъй като в него са били вписани лицата от склада, който е за перилни и почистващи препарати. Управителят лично се е явил на 08.06.2016г., като е било уговорено доказателства за сключен писмен договор с Г.А. да бъде представен след изготвяне на останалата част от документите и след предварителна уговорка, каквато не е била постигната.
Административно наказващият орган е приел, че нарушението е установено от фактическа страна и е издал обжалваното наказателно постановление, с което е наложил санкцията. И според АНО жалбоподателят е нарушил чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от КТ.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законния седемдневен срок по чл.59 от ЗАНН и е допустима.
При издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да накърняват правото на защита на жалбоподателя и да водят до неговата отмяна.
Несъстоятелен се явява основния довод на жалбоподателя, че не е спазен три месечния срок по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН. Вярно е, че нарушението е извършено на 18.05.2016г., която дата съвпада с датата на проверката в обекта. Установяването на нарушението обаче, не е станало на тази дата, когато Г.А. е попълнил справката по чл.402 от КТ, според която той работи без сключен писмен договор. Установяването на нарушението, по смисъла на чл.34 от ЗАНН – началото на законоустановения 3-месечен срок, е станало на 08.06.2016г., когато управителят на дружеството е предоставил на проверяващите част от документите, изискани с призовката по чл.45 от АПК, и когато е решил да предостави на проверяващите и сключен с лицето граждански договор. Проверката и обсъждането поотделно и в съвкупност на писмените документи и останалите обстоятелства по делото, са обосновали извод у проверяващите именно на 08.06.2016г., че има нарушение и че то е извършено на 18.05.2016г. Желанието на жалбоподателя за начало на 3-месечният срок непременно да се счита датата на извършване на нарушението, не намира подкрепа в чл.34 от ЗАНН. Действително управителят на дружеството-жалбоподател е целял този срок да не бъде спазен, било като не изпраща пълномощник, след като счита, че не е бил в състояние да се яви лично на отправените му от контролните органи покани, било като по различни поводи е отлагал представянето на всички искани от него документи в Д”ИТ”-Бургас, но това негово недобросъвестно поведение няма как да го ползва и въз основа на него да иска от съда да се приеме, че проверяващите служители не са си изпълнили задължението и в частност това по чл.34 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Видно от материалите по делото и от разпита на свидетеля Д., в деня на проверката в търговския обект – 18.05.2016г., Г.В.А. е извършвал определени дейности, свързани с осъществявани от дружеството-жалбоподател на дейности по събиране, балиране и превозване на отпадъци в склад, находящ се в град Несебър, складова база „Възраждане”. Въпреки предоставената на жалбоподателя възможност и даваните му указания от деня на проверката в обекта до 30.08.2016г. – датата на съставянето на АУАН, не е бил представен никакъв договор или какъвто и да е документ, който да обективира отношенията на лицето със „С.И.Г.” ЕООД, съобразно Кодекса на труда. Представеният по делото граждански договор от 18.05.2016г. не съдържа изискуемите реквизити за запълване на задължителното му съдържание съгласно чл.66, ал.1 от КТ, според която норма Трудовият договор определя: мястото на работа, наименованието на длъжността и характера на работата, датата на сключването му и началото на неговото изпълнение, времетраенето на трудовия договор, размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски, еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор, основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане, продължителността на работния ден или седмица. Ето защо представеният граждански договор е недопустимо да се приеме и третира като такъв. Освен това надлежното сключване на писмен трудов договор съгласно чл.61 от КТ изисква същият да се сключи между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа и влече след себе си задълженията за работодателя по чл.62, ал.1 от КТ – в тридневен срок от сключването на трудовия договор да изплати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, както и по чл.63, ал.1 от КТ – да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП, а също и по чл.63, ал.2 от КТ – работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя преди да му предостави документите по ал.1, каквито действия напълно липсват в настоящия случай.
Дори и да се приеме, че действително представения граждански договор е сключен още преди началото на изпълнението, т.е., че същият не е антидатиран във връзка с проверката на контролните органи, представен в хода на проверката и с цел обслужване на защитната версия, както и че лицето е започнало да работи в обекта не по-рано от 18.05.2016г. (а не както то е декларирало в справката по чл.402 от КТ, че работи от 01.05.2016г.), и същият е договор за услуга по смисъла на ЗЗД, на практика същият не съдържа индивидуализиран предмет, тъй като уговорената работа не е индивидуализирана в количествено отношение и доколкото в договора е уговорена само вида на услугата, а именно: товарителна дейност от черни метали на товарен автомобил, на практика същият прикрива съществуващо трудово правоотношение. Това означава, че страните не са уредили съществуващото между тях правоотношение в предвидената от закона форма, а именно чрез писмен трудов договор. Категорично е също (а и твърдения от страна на жалбоподателя за обратното не са наведени и не се представят доказателства, които да опровергават показанията на актосъставителя, дадени в съдебно заседание), че към момента на извършване на проверката на 18.05.2016г. гражданският договор не е бил деклариран, като жалбоподателят не е уведомил за това ТД на НАП-Бургас, както и че Г.А. не е получавал екземпляр от граждански договор, в който е посочено, че е съставен в два еднообразни такива. Г.А., който е присъствал и е бил обект на проверката, не е декларирал, че работи по сключен граждански договор и че има качество на „изпълнител” по него. Напротив, изрично е декларирал срещу подпис, че изпълнява длъжността „пресаджия”.
По делото не се събраха доказателства, оборващи горепосочената законова презумпция.
Няма спор по делото, че към момента на проверката между жалбоподателя и въпросното лице, работещо при него, е бил сключен в даден момент граждански договор. Спорът по делото е дали отношенията, възникнали относно процесния договор, са по същество трудови и респективно страните е следвало да ги уредят с трудов договор.
Безспорно и доказано е обстоятелството, че лицето Албарийски е престирал на жалбоподателя своята работна сила. Този извод не се оборва от представения граждански договор. Напротив, анализът на събраните доказателства води съда до извода, че по своя характер и белези тези договорни отношения съставляват трудови – с тях е уговорена престацията на работната сила (а не обществен продукт) срещу възнаграждение, налице е и определено работно време и място, поради което са налице онези белези, които характеризират правоотношенията като трудови, а не като облигационни.
Престацията на труд е предмет на трудово, а не на обикновено гражданско, договорно правоотношение. Вярно е, че страните имат автономия при договарянето помежду си, но тя е ограничена от повелителните разпоредби на закона. Разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ задължава отношенията по повод предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови. В казуса е установено, че работодателят не е изпълнил това свое задължение, тъй като отношенията, свързани с престирането на труд от лицето Албарийски, не са уредени в трудов договор, а в граждански договор.
Ето защо съдът приема, че деянието на търговеца е съставомерно така, както му го вменява административно наказващият орган, тъй като е реализирано едно трайно състояние, свързано с липса на писмен трудов договор, което осъществява състава на административно нарушение до прекратяване на съставомерното бездействие, а бездействие е безспорно установено за вменения случай, като в хода на съдебното следствие се събраха убедителни доказателства, че жалбоподателят е приел на работа към момента на проверката от инспекцията по труда работник, като същият е имал установено работно време, уговорено работно място и договорено трудово възнаграждение за престираната сила, т.е. били са налице основните елементи на трудовото правоотношение.
По отношение на друг от наведените в жалбата доводи, в която насока жалбоподателят ангажира и гласни доказателства, съдът намира за необходимо да посочи, че законодателно съществува възможност за сключване на срочен трудов договор по смисъла на чл.68, ал.1, т.2 от КТ, който се сключва за извършване или довършване на определена работа, като при този договор срокът му е определим чрез времето, необходимо за извършване на договорената работа. И макар при този вид договори срокът да е уговорен за определена работа, това не влияе на неговата правна природа като трудов договор, защото отново се касае за изтичането на определено време, което се измерва според обема на договорената работа. Тъй като се касае за бъдещо сигурно събитие, чрез което се регулира срока на договора, се касае за трудов договор, предвиден в КТ. Наред с това налице е законодателна възможност на чл.114 от КТ за сключване на трудов договор за работа до няколко дни в месеца, който в достатъчна степен би съответствал на необходимостта на жалбоподателя да бъдат извършвани краткотрайни услуги (почистване, събиране на отпадъци, товаренето и извозването им).
След като правилно е приел, че административното нарушение е доказано, административно наказващият орган на основание чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ, необосновано е наложил на „С.И.Г.” ЕООД имуществена санкция в размер на 3 000 лева, вместо минимално предвидения размер, като не е съобразил, че се касае за първо нарушение. Съгласно чл.415в, ал.2 от КТ нарушението по чл.62, ал.1 от КТ не е маловажно, поради което не приема довода в този смисъл, въведен от жалбоподателя, нито може да наложи наказание, редуцирайки размера в съответствие с чл.415в, ал.1 от КТ, който се прилага в маловажни случаи, когато нарушението е отстранено веднага след установяването му, ако от него не са произтекли вредни последици за работници и служители.
Гореизложеното налага НП № 02-000400 / 22.12.2016г., издадено от Директора на Д. „И.п.т.”***, да бъде изменено, като се намали размерът на наложеното наказание и същото да бъде определено в минималния размер на границите на административното наказание, предвидено за извършеното нарушение.
Предвид изложеното за извършеното нарушение по чл.62, ал.1 от Кодекса на труда, размерът на наложената имуществена санкция следва да се намали от 3 000 лева на 1 500 лева.
Ето защо и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд,
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 02-000400 / 22.12.2016г., издадено от Директора на Д. „И.п.т.”***, с което на от „С.И.Г.” ЕООД, ЕИК......, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Д.П.Д., на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, му е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 3 000 лв. (три хиляди лева), за нарушение по чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, като ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание – „Имуществена санкция” от 3 000 лв. (три хиляди лева) на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева).
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: