Р Е Ш Е Н И Е
№ 260478
гр.Пловдив, 29.10.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на първи септемви,
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ЕЛЕНА АПОСТОЛОВА
като разгледа АНД № 2189/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 10-1030-012792 от 03.02.2020г., издадено от М.
В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив, с което
на И.С.Т., ЕГН:**********, с адрес *** на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона
за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер
на 200 лв. /двеста лева/, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от
6 /шест/ месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е издадено при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и при неправилно
приложение на материалния закон. Оспорва изцяло фактическата обстановка,
изложена в наказателното постановление, като сочи, че жалбоподателят не е
извършил вмененото му нарушение. На следващо място посочва, че е налице
несъответствие между посочените като нарушени в АУАН норми, а именно – чл.141,
ал.1 от ЗДвП, и в наказателното постановление – чл.104, ал.1 от ЗДвП, които
съставляват отделни нарушения. Предлага наказателното постановление да бъде
отменено. В допълнително писмено становище посочва, че жалбоподателят не
управлявал автомобила, а само бил в същия за да вземе дребни, още бил в
състояние на хипогликимия, при проверката не е
съзнавал за какво деяние го обвиняват. Отново посочва, че едва с наказателното
постановление е посочено нарушението на чл.140, ал.1 от ЗДвП, което води до
противоречие и неяснота в правната квалификация на деянието. Процесуалният
представител на жалбоподателя – адвокат С. поддържа жалбата на изложените
основания, също предлага наказателното постановление да бъде потвърдено.
Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не изпраща
представител, в писмено становище посочва, че не са налице съществени
процесуални нарушения, които нарушават правото на защита на жалбоподателя,
както и че фактическата обстановка е изяснена, в административната преписка се
съдържат достатъчни по своя обем, категоричност и безспорност доказателства,
които да доказват вината на жалбоподателя и да обуславят админстративнонаказателната
му отговорност. Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено, а
алтернативно - адвокатското възнаграждение да бъде намелено до минималния
размер по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от
наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 19.02.2020г., видно от
приложеното към наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до
РС – Пловдив чрез сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив на 20.02.2020г.,
съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран
субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес
от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване
на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 08.08.2019г., около 21:20 часа, гр.Пловдив,
свидетелят Б.А.В., в качеството му *** в Трето РУ при ОД МВР - Пловдив, осъществявал
дейност по контрол на движението с патрулен автомобил, когато забелязал в
кв.„Гагарин“ движещ се лек автомобил марка „Мерцедес Ц 350 ЦДИ“ с рег.№ ***.
Доколкото свидетелят В. разпознал номера като временен такъв, последвал
гореописаното МПС с цел извършване на проверка и го установил спряло на адрес гр.Пловдив,
ул.„Благовест“ до № 1. При проверката свидетелят В. установил, че в лек
автомобил марка „Мерцедес Ц 350 ЦДИ“ с рег.№ *** бил жалбоподателят И.С.Т., както и че срокът на валидност на разрешението
за временно движение с № *** е изтекъл на 19.07.2020г.
С оглед на горното, на място бил повикан свидетеля Л.М.А., в качеството
му на *** в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – гр.Пловдив, който съставил АУАН
с бланков № 442057 от 08.08.2020г. срещу И.С.Т. за нарушение на чл.141 ал.1 от
Закона за движението по пътищата, който АУАН жалбоподателят подписал, като не отразил
възражения. Въз основа същия акт било издадено обжалваното наказателно
постановление за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели Л.М.А. и Б.А.В.. Последните помнят случая, като Б.А.В.,
който е очевидец на нарушението, като сочи, че видял МПС с рег.№ *** да се
движи, както и че в последното е установил жалбоподателя Т.. Съдът намира
показанията на свидетелите А. и В. за последователни, логични, непротиворечиви
и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност и намира
последните за истинни. От същите показания се установява начина на констатиране
извършените нарушения, фактите по същите, както и процедурата по съставяне на
акта.
Същевременно съдът не кредитира обясненията на жалбоподателя Т., който
сочи, че не е управлявал МПС с рег.№ ***, по време на проверката не е бил
адекватен и не разбрал за какво нарушение му е съставен акт. Обясненията на жалбоподателя
Т. пряко противоречат на показанията на свидетеля Б.А.В., който е категоричен,
че е видял в движение МПС с рег.№ ***, като съдът намери, че трябва да даде
вяра на изложеното от свидетеля В., а не от жалбоподателя Т., предвид следното:
На първо място, не се констатира никаква понятна причина, поради която
свидетелят В. да твърди неистина пред съда, с цел да припише на Т. едно
нарушение, което последният не е извършил. В този смисъл не се установява
някакъв конфликт между двамата, влошени отношения и др. подобни, напротив –
няма данни същите дори да се познават. От друга страна съществува възможен
мотив за жалбоподателя да сочи, че не е управлявал същото МПС, а именно – за да
избегне реализирането на административно наказателната си отговорност.
Отделно от горното следва да се посочи, че жалбоподателят Т. описва една
фактическа обстановка, която житейски звучи малко вероятна. Така самият
жалбоподател сочи, че е установен в МПС с рег.№ ***, както и че не е оспорил на
място нарушението (видно и от показанията на В., както и от липсата на
възражения в АУАН), но твърди, че това е резултат на случайност – точно тогава
трябвало да вземе нещо от автомобила, точно тогава бил в такова медицинско
състояние, че не разбирал нарушението и т.н.. Следва да се посочи, че ако
събитията са се реализирали по описания от жалбоподателя начин, то съставянето
на АУАН може да се определи като резултат от едно твърде злощастно стечение на
обстоятелствата. И ако последното не може никога да бъде съвсем изключено, то
същевременно следва да се признае, че е житейски малко вероятно.
Горната фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства
по делото, а именно – справка база данни КАТ, от която се установява, че разрешението
за временно движение с № *** било издадено от 19.06.2019г. и валидно до
19.07.2019г..
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно
която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. Противното в случая не се установява, в светлината на
горепосочените доказателства.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени
от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, като за актосъставителя
следва да се има предвид и разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30,
ал. 1, т. 5 от ЗМВР. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са
налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на
наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта
да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са
и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Извода за горното не се променя от факта, че в АУАН като нарушение е
посочен текста на чл.141, ал.1 от ЗДвП. Това е така, доколкото в случая, с
издаване на наказателното постановление, правилно и законосъобразно е приложен
реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, при наличие на всички предпоставки за същото, а
именно – по безспорен начин са установени извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина. Не на последно място, не се
установява и допуснато процесуално нарушение, което да нарушава правото на
защита на жалбоподателя, включително – да разбере повдигнатото му административнонаказателно обвинение още със съставянето на
АУАН. В този смисъл следва да се посочи, че разписния в АУАН текст на чл.141,
ал.1 от ЗДвП е текст, който конкретизира по-общото правило за поведение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП, предвиждайки, че за
всяко регистрирано моторно превозно средство или ремарке се издава
свидетелство за регистрация с безсрочна или с временна валидност, което
очевидно напълно кореспондира с административнонаказателно
обвинение. Ето защо съдът намери сторените възражения в този смисъл за
неоснователни.
На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни
за извършено деяние, с което И.С.Т., ЕГН:**********, с адрес *** виновно е
нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата –
за това че на 08.08.2019г., около 21:20 часа,
гр.Пловдив, на ул.„Благовест“ до № 1, по път, отворен за обществено ползване, е
управлявал МПС –лек автомобил марка „Мерцедес Ц 350 ЦДИ“ с рег.№ ***, което не
е било регистрирано по надлежния ред.
В този смисъл по делото несъмнено се установи, че към 08.08.2019г. разрешение за временно движение на МПС № *** било
с изтекъл срок на валидност, доколкото същото било издадено от 19.06.2019г. и
валидно до 19.07.2019г..
Установява се още, съгласно вече обсъдената доказателствена съвкупност,
че на посоченото място и време, жалбоподателят е управлявал МПС –лек автомобил
марка „Мерцедес Ц 350 ЦДИ“ с рег.№ ***, което не е било регистрирано по
надлежния ред.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушения, както
и обстоятелствата по същото, разкрива една степен на обществена опасност на
деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, съобразена от законодателя при въздигане на същото в нарушение. Процесното нарушение е такова на простото извършване и
законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като
последната не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен
случай. Също така обществената опасност на деянието не се определя от това
преди колко време е изтекъл срокът на валидност на свидетелство за регистрация
на МПС, още повече в конкретния случай не става въпрос за следващия ден, а са
изминали три дни от изтичане същия.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има предвид, че
съгласно разпоредбата на чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата
- наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано,
но е без табели с регистрационен номер. В случая наказанието е определено в
минимален размер, като няма данни и не се твърди нарушението да е поредно, нито
други отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което следва изводът, че
наказанието отговаря на тежестта на установеното нарушение.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 10-1030-012792 от
03.02.2020г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“ на
ОД МВР – гр.Пловдив, с което на И.С.Т., ЕГН:**********, с адрес *** на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/, както и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на
чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.