Присъда по дело №3820/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 2
Дата: 19 януари 2021 г. (в сила от 4 февруари 2021 г.)
Съдия: Мая Николова Стефанова
Дело: 20202120203820
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 септември 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 2
гр. Б. , 19.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
СъдебниКРИСТИЯН КОСТАДИНОВ
заседатели:КОЛЕВ

СТАНКА ГРОЗЕВА
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
и прокурора Георги Добрев Попдобрев (РП-Б.)
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Наказателно дело от
общ характер № 20202120203820 по описа за 2020 година
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. С. Я. – роден на 15.03.1962 година в град
Б., с постоянен адрес в град Б., ж. к. „Б. М.“ бл. ..., с настоящ адрес в град Б., ж.
к. „С.“ бл. ..., българин, български гражданин, със средно техническо
образование, безработен, разведен, осъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в
това, че за периода от 05.05.2018 година до 08.05.2018 година в град Б., на
неустановена дата, от хотел „Н.“, който бил в строеж, с наемател на сградата
фирма „МГА И.“ ЕООД със собственик и управител Г. А. А., противозаконно
присвоил чужди движими вещи, които владее - 1 /един/ брой преносим
компютър „HP Pavilion Dv5“, ведно със захранващ кабел и мишка, на обща
стойност 255.00 /двеста петдесет и пет/ лева; 1 /един/ брой телевизор марка
„CROWN“, на стойност 175.00 /сто седемдесет и пет/ лева; 1 /един/ брой
мобилен телефон марка „Samsung Galaxy S3 Neo“, на стойност 125.00 /сто
двадесет и пет/ лева; 1 /един/ брой СИМ-карта на мобилен оператор „Telenor“
за 9.99 /девет лева и 99 ст./; 10 /десет/ броя дистанционни за климатици марка
„GREE“, неупотребявани, на обща стойност 220.00 /двеста и двадесет/ лева и
сумата от 370.00 /триста и седемдесет/ лева, като всички присвоени вещи са
1
на обща стойност 1 154.99 /хиляда сто петдесет и четири лева и 99 ст./ ,
които владеел.
Ето защо и на основание чл. 206, ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 от НК го
ОСЪЖДА на „лишаване от свобода” за срок от 8 /ОСЕМ/ МЕСЕЦА.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС наложеното
наказание „лишаване от свобода” за срок от 8 /осем/ месеца да бъде
изтърпяно при първоначален „общ” режим.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Г. С. Я.,
ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР – град Б.
направените по делото в хода на досъдебното производство разноски в размер
на 51.52 /петдесет и един лева и 52 ст./ за изготвена съдебно-оценъчна
експертиза
Присъдата може да се обжалва и/или протестира в петнадесетдневен
срок, считано от днес пред Окръжен съд - Б..

ПРИСЪДИ:
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


Мотиви към присъда № 2 постановена по НОХД № 3820 по описа
на БРС за 2020г.

Производството в Районен съд-Б. е образувано по повод внесен в
БРС обвинителен акт, с който срещу Г. С. Я. с ЕГН ********** от гр.Б. е
повдигнато обвинение по чл.206 ал.1 от НК, за това, че за периода от
05.05.2018 година до 08.05.2018 година в град Б., на неустановена дата, от
хотел „Н.“, който бил в строеж, с наемател на сградата фирма „МГА И.“
ЕООД със собственик и управител Г. А. А., противозаконно присвоил чужди
движими вещи, които владеел - 1 (един) брой преносим компютър „HP
Pavilion Dv5“, ведно със захранващ кабел и мишка, на обща стойност 255.00
(двеста петдесет и пет) лева; 1 (един) брой телевизор марка „CROWN“, на
стойност 175.00 (сто седемдесет и пет) лева; 1 (един) брой мобилен телефон
марка „Samsung Galaxy S3 Neo“, на стойност 125.00 (сто двадесет и пет) лева;
1 (един) брой СИМ-карта на мобилен оператор „Telenor“ за 9.99 (девет лева и
99 ст.); 10 (десет) броя дистанционни за климатици марка „GREE“,
неупотребявани, на обща стойност 220.00 (двеста и двадесет) лева и сумата от
370.00 (триста и седемдесет) лева, като всички присвоени вещи са на обща
стойност 1 154.99 /хиляда сто петдесет и четири лева и 99 ст.
По желание на подсъдимия и на неговия служебен защитник
производството по делото се проведе по реда на глава ХХVІІ в частност
процедурата по чл.371 т.2 НПК. Подсъдимият призна изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се
събират доказателства за тези факти.
Прокурорът поддържа обвинението от обективна и от субективна
страна. Моли съда да признае подсъдимия Я. за виновен в повдигнатото му
обвинение и да му определи наказание лишаване от свобода в минималния
предвиден в закона размер от 1 (една ) година, което след редукцията по
чл.58а ал.1 НК да бъде наложено 8 (осем) месеца лишаване от свобода, което
на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален
режим „общ“.
Защитата на подсъдимия пледира за същото наказание каквото бе
предложено и от прокурора като изложи, че последното наказание на
подсъдимия Я. –лишаване от свобода е било през 2003 година. Счита, че е
последвал дълъг период от време, в който подсъдимият не е вършел
престъпления, което отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Подсъдимият се признава за виновен. В последната си дума моли съда
да му наложи минимално наказание.
След съвкупна преценка на събраните в производството доказателства,
съдът намира за установена следната:
1

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Подсъдимият Г. С. Я. с ЕГН ********** е роден в гр.Б. с постоянен
адрес в гр.Б., *********** и настоящ адрес в гр.Б., ж.к.“С.“ ... е български
гражданин ***********
Я. е бил осъждан общо 6 пъти, като най-тежката му присъда е влязла в
сила на 08.07.2004 г за престъпление по чл.211 вр.чл.209 ал.1 вр. чл.209 ал.1
б.“а“ и б.“б“ от НК. Наложено му е било наказанието 5 години и 6 (шест)
месеца лишаване от свобода. Това наказание е било кумулирано с
наказанието от десет месеца лишаване от свобода от присъда влязла в сила на
01.04.2004г, като двете наказания са били кумулирани и е определено едно
общо в размер на най-тежкото от тях, а именно 5 години и 6 (шест) месеца
лишаване от свобода, което било изтърпяно на 05.02.2009г. От изтърпяване
на това наказание до деня на извършване на деянието предмет на настоящото
наказателно производство са изминали повече от 5 години. Настоящата
деятелност изключва приложението н чл.29 НК.
На 01.04.2018 година фирмата „МГА И.„ ЕООД с ЕИК ********* (лист
27 от ДП) с управител Г. А. А. сключила договор с Т. М. (стр.25 от ДП) за
наем на построената сграда на хотел „Н.“, находяща се в гр.Б. на ул.“И.“ №...,
която в този момент била в процес на узаконяване. Тъй като хотел „Н.“ бил
необитаем, свидетелят А. оставил в сградата работника си в строителството
подсъдимият Я. да живее и да поддържан наличното имущество, да го пази,
без обаче тази договорка да е била изготвена в писмен вид.
Свидетелят А. на 08.05.2018 г получил обаждане от свидетеля Б.–
служител във фирма „МГА И.“ ЕООД за липсващи вещи от сградата.
Свидетелят Б. в посочения по-горе ден при идването си на работа разбрал от
камериерката, че сградата била заключена. Подсъдимият, който следвало да
бъде там и да наглежда обекта липсвал, нямало го и багажът му. Липсвали
много вещи употребявани от служителите на фирмата. Възползвайки се от
това, че чуждите вещите се намират в негова фактическа власт, подсъдимият
Я. противозаконно решил да ги присвои. Вещите които присвоил били
сладните:
1 (един) брой преносим компютър „HP Pavilion Dv5“ ведно със
захранващ кабел и мишка; 1 (един) брой телевизор марка „CROWN“; 1 (един)
брой мобилен телефон марка „Samsung Galaxy S3 Neo“; 1 (един) брой СИМ-
карта на мобилен оператор „Telenor“; 10 (десет) броя дистанционни за
климатици марка „GREE“, неупотребявани, както и сумата от 370 (триста и
седемдесет) лева служебни пари оставени му на 05.05.2018г лично от
свидетеля Г. за да плати тока на сградата.
На 08.05.2018г подсъдимият Я. отишъл във фризьорския салон на
свидетелката С. М., която познавал от няколко месеца и й казал, че закупили
2
изгодно лаптоп на цена от 50 лева. Помолил я да му даде сумата от 30 лева за
да го доплати, тъй като не му достигали парите. Свидетелката му дала 30
лева, а той й оставил лаптопа ведно със захранващия кабел и мишката
поставени в хартиена торба, под претекст, че не искал да го разнася по
строежите. Обещал й да се върне и да си го прибере, както и да й върне
парите.
Повече обаче не се върнал. Свидетелката М. с протокол за доброволно
предаване (лист 31 от ДП) предала процесните вещи 1 (един) брой преносим
компютър „HP Pavilion Dv5“, ведно със захранващ кабел и мишка. По-късно
свидетелят Г. заплатил липсващите телевизор, лаптоп и дистанционни на
наемодателите си.
В хода на досъдебното производство била назначена и извършена
съдебно-оценъчна експертиза, съгласно заключението на която 1 (един) брой
преносим компютър „HP Pavilion Dv5“, ведно със захранващ кабел и мишка
били оценена на обща стойност 255.00 (двеста петдесет и пет) лева; 1 (един)
брой телевизор марка „CROWN“ на стойност 175.00 (сто седемдесет и пет)
лева; 1 (един) брой мобилен телефон марка „Samsung Galaxy S3 Neo“ на
стойност 125.00 (сто двадесет и пет) лева; 1 (един) брой СИМ-карта на
мобилен оператор „Telenor“ -9,99 (девет лева и 99 ст.); 10 (десет) броя
дистанционни за климатици марка „GREE“, неупотребявани, на обща
стойност 220.00 (двеста и двадесет) лева.
Горната фактическа обстановка се потвърди по несъмнен и категоричен
начин от прочетените и приобщени към доказателства по делото протоколи за
разпит на свидетелите, протокол за оглед на веществени доказателства и
фотоалбум към него, договор за наем на недвижим имот, трудов договор на
работник в строителството, протокол за доброволно предаване, приемо-
предавателен протокол на ВД, длъжностна характеристика на работник в
строителството, справка съдимост, постановление за назначаване на служебен
защитник, справки и др.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като ги намира за
безпристрастни, последователни и логични. Кредитира изготвената съдебно-
оценъчна експертиза.
С оглед изложената фактология съдът направи следните

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

От приетите по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства съдът изгради категорично убеждение, че
подсъдимият Г. С. Я. с ЕГН ********** от гр.Б. е осъществил от обективна и
от субективна страна състава на престъплението по чл.206 ал.1 от НК за това,
че за периода от 05.05.2018 година до 08.05.2018 година в град Б., на
неустановена дата, от хотел „Н.“, който бил в строеж, с наемател на сградата
3
фирма „МГА И.“ ЕООД със собственик и управител Г. А. А., противозаконно
присвоил чужди движими вещи, които владеел - 1 (един) брой преносим
компютър „HP Pavilion Dv5“, ведно със захранващ кабел и мишка, на обща
стойност 255.00 (двеста петдесет и пет) лева; 1 (един) брой телевизор марка
„CROWN“, на стойност 175.00 (сто седемдесет и пет) лева; 1 (един) брой
мобилен телефон марка „Samsung Galaxy S3 Neo“, на стойност 125.00 (сто
двадесет и пет) лева; 1 (един) брой СИМ-карта на мобилен оператор „Telenor“
за 9.99 (девет лева и 99 ст.); 10 (десет) броя дистанционни за климатици
марка „GREE“, неупотребявани, на обща стойност 220.00 (двеста и двадесет)
лева и сумата от 370.00 (триста и седемдесет) лева, като всички присвоени
вещи са на обща стойност 1 154.99 /хиляда сто петдесет и четири лева и 99 ст.

Субект на престъплението по чл.206 ал.1 от НК е всяко
наказателноотговорно лице, което има фактическа власт над предмета на
престъплението на правно основание–владее или пази. В настоящия казус
подсъдимият е имал фактическа власт над процесните вещи, на правно
основание устен договор за пазене на вещите които владеел. Предмет на
обсебването е винаги чужда вещ. В настоящия казус процесните вещи не са
собственост на подсъдимия. Изпълнителното деяние се изразява в
присвояване. Налице е фактическо разпореждане с вещите в свой интерес.
Подсъдимият се е разпоредил с вещите предадени му от техния собственик на
основание устен договор за пазене, като разпореждането е станало без
знанието и съгласието на собственика им.
От субективна страна е характерен прекия умисъл. Подсъдимият е
съзнавал, че владее вещите на пострадалото ЮЛ на правно основание устен
договор за пазене и че няма право да се разпорежда с тях и въпреки това е
предприел разпоредителни действия.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

Наказателната отговорност за престъплението по чл.206 ал.1 НК е от
една до шест години и е тежко по смисъла на чл.93 т.7 от НК. Обществената
опасност на конкретното деяние е обичайната и дори по-ниска в сравнение с
обществената опасност на деянията от този вид. Обществената опасност на
дееца е висока с оглед многобройните му осъждания за умишлени
престъпления от общ характер включително и такива против собствеността
на различни граждани–кражби и измама. Съдът счита, че не е налице нито
едно изключително смекчаващо вината обстоятелство, нито са налице
многобройни такива. Единственото смекчаващо обстоятелство, което съдът
взе предвид при определяне размера на наказателната отговорност е
стойността на обсебените вещи, поради което счете, че наказанието
лишаване от свобода следва да бъде определено в минималния предвиден в
4
закона размер -1 година лишаване от свобода.Същото след редукцията по
чл.58 ал.1 НК осем месеца лишаване от свобода селдва да бъде наложена на
подсъдимия. Наказанието следва да бъде изтърпяно при първоначален общ
режим по смисъла на чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС. Така определеното по вид и
размер наказание изцяло съответства на естеството и интензитета на извършеното
престъпно посегателство, а и съдържат потенциал да способства за постигане целите
по чл.36 НК–най-вече за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия към спазване
на законите и добрите нрави и за упражняване на предупредително въздействие върху
него и върху другите членове на обществото, с оглед профилактиката на този вид
престъпления.

ОТНОСНО НАПРАВЕНИТЕ ПО ДЕЛОТО РАЗНОСКИ :

Осъди на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия Г. С. Я. с ЕГН
********** ... от гр.Б. да заплати в полза на бюджета на ОДМВР-Б.
направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 51,52
(петдесет и един лева и 52 стотинки) лева за изготвената оценъчна
експертиза.
Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ:
5