Р Е Ш Е Н И Е
№ 40.
Габрово, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ГАБРОВО в открито съдебно заседание, проведено на втори март, две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН
КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
при секретаря Елка Станчева и с участието на прокурор П.
Дичева от Окръжна прокуратура – Габрово, като разгледа докладваното от съдията
КИРОВА к.а.н.д. № 45 от 2022 година
по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Настоящото к.адм.н.дело е образувано въз основа
на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /ГАС/ жалба с вх.
№ СДА-01-128 от 24.01.2022 г., подадена от Дирекция „Инспекция по труда“ -
Габрово, против Решение № 132 от 08.12.2021 г. на Районен съд Севлиево /РСС/,
постановено по н.а.х.д. № 339 от 2021 г. по описа на същия съд, с искане за
неговата отмяна.
С атакуваното съдебно
решение е отменено Наказателно постановление /НП/ № 07-001440 от 22.07.2021 г.,
издадено от директора на същата администрация, с което на ПК „****“, с.
Батошево, общ. Севлиево с ЕИК: ****, за извършено нарушение на чл. 415, ал. 1 и
на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/
е наложено наказание – имуществена санкция в размер на 1500.00 лв.
Нарушението, за което
е издадено процесното НП, се изразява в следното:
На 23.04.2021 г. и
27.04.2021 г. е извършена проверка по представени документи от ПК от контролни
органи на ДИТ – Габрово за изпълнение на дадени преписания по Протокол за
извършена проверка на същата администрация изх. № ПР 2032604 от 26.11.2020 г.
Доказателствата за изпълнението им са изискани в писмо изх. № 21017023 от
31.03.2021 г. С протокола за извършена проверка от 26.11.2020 г. е дадено
задължително предписание № 73 – „На основание чл. 128, т.2 от КТ работодателя –
ПК „****“, с. Батошево, да изплати на посоченото лице дължимото ѝ трудово
възнаграждение в размер на 531.01 лв., начислено във ведомостта за работни
заплати за м. 11, 2019 г., с краен срок на изпълнение – 23.12.2020 г. На
посочената в призовката дата – 7.04.2021 г., както и до приключване на
проверката не са представени доказателства за изпълнението на това предписание.
Лицето, представляващо работодателя, е изпратило по пощата с обратна разписка писмено
обяснение изх. № 11 от 19.04.2021 г., получено в ДИТ на 23.04.2021 г. и
заведено на същата дата, в което декларира, че предписанията от протокол за
извършена проверка от 26.11.2020 г. не са изпълнени поради наложен запор на
касата на кооперацията от НАП. От така установеното се прави извода, че
кооперацията не е изпълнила предписанието. Нарушението е извършено на 29.12.2020
г. и е установено на 23.04.2021 г. и 27.04.2021 г., при извършената проверка.
Нарушена е разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ, а санкцията от 1 500.00 лв. е
наложена на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ, като
административно наказващият орган /АНО/ е изложил съображения за причините,
поради което не счита деянието за маловажно. Наложената санкция е в минимален
размер.
В законния срок
привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до
районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП.
За да постанови
съдебния си акт, РСС е счел, че по делото е безспорно установено, че към
посочената дата и към датата на проверката, осъществена по-късно, действително посоченото
задължително предписание не е било изпълнено в постановения от контролните
органи срок – 23.12.2020 г. Фактическата обстановка е безспорно установена,
жалбоподателят също не я оспорва. Установено е също така, че за работодателя е
било обективно невъзможно да изпълни предписанията, т.к. всички негови парични
средства са били запорирани от НАП. Дори и да се предположи, че кооперацията е
имала и други средства, то тя е била задължена на първо място да покрие
възникналите задължения по общественото
осигуряване на персонала и едва след това да плати трудовите възнаграждения.
Законодателят е предвидил наказателна отговорност за лицето, което наруши това
изискване. Запорът е бил наложен именно за неизплатени осигуровки със Запорно
съобщение от 10.09.2020 г. АНО не е събрал доказателства, че работодателят се е
намирал в обективна невъзможност да плати дължимото и въпреки това е издал
процесното НП. Основната цел на санкцията е превъзпитание на извършителя на
деянието, който да не допуска ново нарушение, както и отстраняване на
отрицателните последици, последвали или които биха последвали от нарушението. В
случая ДИТ е издала повече от 60 НП за неизпълнение на предписания на същата ПК,
всяко от които предвижда налагане на имуществена санкция за по 1500 лв. или
общо дължимите суми възлизат на 100 000 лв. за работодателя. Общият размер на
задълженията към работниците възлиза на 30 000 лв., което включва главница и
лихви. От тук следва, че целите на наказанието не биха били постигнати. Нито би
могло да се изпълни задължението за плащане на възнагражденията. В заключение
РСС е счел, че работодателят се е намирал в обективна невъзможност да изпълни
предписанието, което обстоятелство води до отпадане на
административно-наказателната отговорност. Освен това налагането на санкцията
не води до реализацията на нейните цели, а би утежнило допълнително финансовото
състояние на кооперацията, поради което съдът отменя процесното НП.
В законния срок
касаторът е оспорил първоинстанционния съдебен акт, като възразява против
извода на РСС за наличието на основания, налагащи отмяна на НП. Неизпълнението
на предписанието не може да се оправдае с липсата на финансови средства или
наличието на финансови затруднения. Основен принцип в трудовото право е защита
интересите на икономически по-слабата страна в него, основна част от които са
трудовото възнаграждение, чието получаване е гарантирано от КТ. Отменяйки НП,
въззивният съд е създал опасен прецедент – безнаказано неизпълнение на
основното задължение на работодателя за заплащане на това възнаграждение. В
случая това неизпълнение за някои от работещите е траело с години. По този
начин ще се стигне до там законът да не се прилага или приложението му да не е
еднакво спрямо всички негови адресати. Отговорността на работодателя, като
юридическо лице, е безвиновна, то наличието или липсата на вина е без значение
– такава не се изследва. Нарушението е такова на просто извършване и е
достатъчно установяване на обективната страна на деянието, която в случая се
изразява в неизпълнение на дадените задължителни предписания. Наложеният размер
на санкцията е минимален за типа нарушение. Деянието не е маловажно, което АНО
е отчел, имайки предвид значимостта на охраняваните обществени отношения. По
тези причини се моли за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и
потвърждаване на отмененото с него НП.
По делото ответната
страна представя писмени бележки чрез упълномощен адвокат, като оспорва
депозираната жалба, излага съждения по съществото на спора и моли за присъждане
на разноски.
Жалбата е депозирана
в законния 14-дневен срок, подадена е от заинтересовано лице против подлежащ на
касационна проверка съдебен акт, поради което се явява редовна и допустима и
следва да бъде разгледана по същество с оглед нейната основателност.
В проведеното по
делото открито съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован,
се представлява от юрисконсулт Наталия Станева, която поддържа жалбата, моли за
отмяна на първоинстанционния съдебен акт, потвърждаване на процесното НП и
присъждане на деловодни разноски в полза на касатора – юрисконсултско
възнаграждение. Алтернативно – в случай на потвърждаване на първоинстанционния
съдебен акт на ответника по касационната жалба да се присъди адвокатско
възнаграждение в минимален размер.
Представителят на
Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна, поради което
пледира за оставяне в сила на решението на РСС.
При разглеждането на
касационната жалба АСГ взе предвид следното:
АУАН, въз основа на
който е издадено процесното НП, е редовно издаден от компетентен орган и в
предвидената от закона форма. В него нарушението е описано така, както това е
сторено в последствие в оспореното пред съда НП. Възражения по него адресатът
не е вписал.
Процесното НП е
издадено също от компетентен орган, в рамките на предоставената му от закона
компетентност. Деянието е ясно описано в него и постановлението съдържа всички
необходими реквизити.
Съгласно сочената
като нарушена правна норма на 415, ал. 1 от КТ който не изпълни принудителна
административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото
законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до
10 000 лв.
Фактите по делото не
са спорни.
По делото е доказано,
че с Протокол за извършена проверка от 26.11.2020 г. на контролни органи от ДИТ
– Габрово е установено, че лицето, посочено в НП, е работило в кооперацията по
трудово правоотношение и за посочения период не е получило трудовото си
възнаграждение, възлизащо на визираната стойност. Възнаграждението е начислено
във ведомостта. Изплащането на трудовото възнаграждение е основно задължение за
работодателя, закрепено и в нормата на чл. 128, т. 2 от КТ. В протокола са
описани множество аналогични нарушения /общо 96 броя/, извършени от
работодателя както спрямо това лице, така и към други работещи при същия
работодател. Специално за това конкретно задължение на кооперацията е определен
срок за изплащане на възнаграждението до 23.12.2020 г.
На 17.05.2021 г. е
съставен нов Протокол за извършена проверка по изпълнение на дадените с
предходния такъв задължителни предписания. На посочената в изпратена до
работодателя призовка дата – 07.04.2021 г., както и до приключване на
проверката през месец май, 2021 г., не са представени доказателства за
изпълнение на предписанието. Председателят на ПК в свое писмено обяснение от
19.04.2021 г., заведено в ДИТ – Габрово на 23.04.2021 г., декларира, че
предписанието не е изпълнено. Правилно в АУАН и НП е посочено, че нарушението
възниква на 29.12.2020 г. – денят след датата, на която е следвало да се
изплати трудовото възнаграждение на така посоченото лице за посочения период,
като то продължава до издаването на АУАН и НП, както и до настоящия момент.
В обяснението си
председателят на ПК посочва, че предписанията не са изпълнени поради наложен
запор на касата от НАП. В тази връзка по преписката е приложено Постановление
за налагане на обезпечителни мерки от 10.09.2020 г. на старши публичен
изпълнител, с което се налага запор върху средствата на задълженото лице в
касата на кооперацията. По делото е приложено и запорно съобщение, издадено на
основание чл. 204, чл. 232, ал. 5 от ДОПК, с което старши публичен изпълнител
при ТД на НАП, офис Габрово, е наложил запор на парични средства, находящи се в
касата в смесения магазин на ПК, до достигане на размера на установеното и
изискуемо публично вземане в размерна 102 236.17 лв. Запорното съобщение /ЗС/ е
също от 10.09.2020 г., от която дата е и издадено Разпореждане за изпълнение на
ЗС, връчено на председателя на ПК.
Наложеният запор на
парични средства, находящи се в касата на магазина на кооперацията, не е
основание, което може да изключи административнонаказателната отговорност на
задълженото лице. Липсата на парични средства,
вкл. наложените запори върху налични и постъпващи суми в касата на
работодателя, задължен да изпълни ангажимента си към работниците и служителите
първо по силата на закона и след това – по силата на нарочен административен
акт на компетентен административен орган, не представлява обективна
невъзможност за изпълнение и не освобождава от отговорност задълженото лице –
нито от гражданска, нито от административно правна такава. Парите са
родовоопределена вещ и длъжникът не може да бъде оправдан за неизпълнението си
с тяхната липса. Действащото трудово законодателство не предвижда възможност
работодателят да се освободи от това свое задължение поради липса на приходи от
дейността му. Още повече че по делото липсват каквито и да било доказателства,
че единствено парите, находящи се в касата на магазина, са единственото
имущество на работодателя – длъжник. С оглед паричния характер на задължението
за заплащане на трудово възнаграждение по чл. 269, ал. 1 КТ и нормата на чл.
81, ал. 2 ЗЗД, както и изхождайки от засилената правна закрила на правото на
трудово възнаграждение на работника или служителя, изразена в императивната
законова уредба на съществените за неговото възникване и упражняване елементи,
задължението на работодателя по чл. 128, т. 2 КТ за изплащането му, е част от
нормативно определеното съдържание на трудовото правоотношение, поради което и
неизпълнението на това нормативно установено задължение подлежи на
административнонаказателно санкциониране така, както подлежи на санкция и
същото неизпълнение, въз основа на вече дадени задължителни предписания в тази
насока. Да се приеме, че липсата на парични средства, още повече – само
находящите се в каса в един търговски обект на работодателя, е основание за
отпадане на административно наказателната отговорност, би било както правно и
социално неоправдано, така и би създало много опасен прецедент – всеки
нарушител би могъл да се позове на липсата на средства и да иска да бъде
оправдан по тази причина.
Като работодател кооперацията
не е изплащала възнаграждения за дълъг период, от 2017 г., преди налагането на
запора и то на няколко лица за много месечни периоди. Това, че има и публични
задължения не я оправдава, напротив – тя е следвало да направи нужното и да ги
изплаща редовно ежемесечно много преди това. Вземанията на работниците за
трудово възнаграждение са привилегировани вземания, съгласно чл. 722, ал. 2, т.
4 от ТЗ и чл. 136, т. 5 от ЗЗД - държавата е шести по ред привилегирован
кредитор, след работниците и служителите, ползвайки се с обща привилегия, които
са с преимущество преди публичните такива. В този смисъл и налагането на
санкции не би навредило на вземанията на персонала, т.к. глобите и санкциите са
публично вземане, което се изпълнява след изплащане на трудовите
възнаграждения. „Вземането за глоба не може да бъде попадне в шести ред,
независимо че представлява публично държавно вземане. За него не е предвидена
привилегия по см. на чл. 136 ЗЗД.“ - Решение № 63 от 16.12.2021 г. на ОС -
Кюстендил по в. гр. д. № 466/2021 г. и др. Публичните държавни взимания, извън
тези санкции, също не се ползват с по-голяма защита от вземанията на персонала,
възникнали от трудови правоотношения.
Работодателят е бездействал,
не е предприел каквито и да било действия за изпълнението на тези свои
задължения, както преди, така и след издаването на предписанията. Той е можел и
е следвало да инициира производство по несъстоятелност, при наличие на
неплатежоспособност; да иска замяна на наложената обезпечителна мярка, за да
може да удовлетвори вземанията от трудово-правен характер, да осребри свое
имущество, да изтегли кредит и т.н. – по делото нито се твърди, нито се
установява, че той е предприел каквито и да било действия, за да се опита да
изпълни своите ангажименти. Напротив, той е реализирал едно изцяло пасивно, и
то през продължителен период от време, противоправно поведение, което е довело
до ощетяване на работещите за него лица, реализирано чрез неизпълнение на
задължително предписание. Нарушението е налице и няма причини то да се счита за
ненаказуемо. Напротив – като морално и законово укоримо поведение то следва да
се санкционира.
В заключение и въз
основа на така изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че като е
отменил процесното НП по така изложените съображения, първоинстанционният съд
се е произнесъл с едно незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено,
а отмененото с него НП да бъде потвърдено от настоящата съдебна инстанция, т.к.
то е издадено за доказано административно нарушение, от компетентен орган, при
спазване на процесуалните правила и наложената с него санкция е правилно
индивидуализирана.
С оглед изхода на
правния спор основателно се явява искането на процесуалния представител на
касатора за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, изразяващи се в
заплащане на юрисконсултско възнаграждение, каквото се дължи на минимална
стойност от по 80.00 лв. за всяка от двете съдебни инстанции, с оглед не
особено високата фактическа и правна сложност на спора.
Въз основа на горното
и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен
съд Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно
решение № 132 от 08.12.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 339 от 2021 г. по
описа на Районен съд Севлиево, с което е отменено Наказателно постановление №
07-001440 от 22.07.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ - Габрово, с което на Потребителна коопирация „****“, с. Батошево, общ.
Севлиево, с ЕИК: ****, на основание чл.
416, ал. 1 и ал. 5, във вр. с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, е наложена
имуществена санкция от 1500.00 лв. за нарушение на чл. 415, ал. 1 от същия
нормативен акт.
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 07-001440 от 22.07.2021 г., издадено от Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ - Габрово, с което на Потребителна коопирация
„****“, с. Батошево, общ. Севлиево, с ЕИК: ****, на основание чл. 416, ал. 1 и ал. 5, във вр. с чл. 415,
ал. 1 от Кодекса на труда, е наложена имуществена санкция от 1500.00 лв. за
нарушение на чл. 415, ал. 1 от същия нормативен акт.
ОСЪЖДА Потребителна
кооперация „****“, с. Батошево, общ. Севлиево, с ЕИК: **** да изплати на Изпълнителна
Агенция „Главна инспекция по труда“, София, деловодни разноски, съставляващи юрисконсултско
възнаграждение, за настоящата съдебна инстанция, в размер на 80.00 /осемдесет/
лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 /осемдесет/ лв. за
разглеждане на делото пред Районен съд.
Решението е
окончателно.
Препис от решението
следва да се връчи на страните в едно със съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.