РЕШЕНИЕ
№ 11191
гр. София, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110130592 по описа за 2021 година
А. Т. Д., В. В. П., М. Т. Б. и Н. Т. К. са предявили срещу СО искове с правно
основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищците притежават правото на собственост върху недвижим имот с площ от 1850 кв.м.,
находящ се в /АДРЕС/, при квоти съответно по ¼ идеална част за ищците А. Т. Д., М. Т. Б. и
Н. Т. К., и 1/8 идеална част за ищцата В. В. П., както и за осъждане на ответника да предаде
владението върху същия.
Ищците излагат, че с решение № 579 от 03.10.2011г., влязло в сила на 29.11.2011г.
ОСЗ- община Панчарево, е възстановила в полза на наследниците на Н.Б.С. правото на
собственост върху недвижим имот, подробно описан в исковата молба. Изясняват, че по
силата на наследствено правоприемство А. Т. Д., М. Т. Б. и Н. Т. К. са придобили по ¼
идеална част от правото на собственост върху имота, В. В. П. – 1/8 ид.ч., а останалата 1/8
ид.ч. е собственост на К. и В. К.и. Твърдят, че имотът е включен в капитала на /ФИРМА/.
Сочат, че през 2019г. от името на наследниците на Н.Б.С. в СГКК – гр. София е изготвен и
внесен проект за изменение на КККР, но преписката била прекратена поради липса на
документ, удостоверяващ извършено намаляване на капитала на /ФИРМА/. Поддържат, че
не разполагат с възможността да владеят имота си вследствие отказа на дружеството да
намали капитала си със стойността на процесния имот. Поясняват, че имотът не е ограден,
като понякога там се разтоварват трамвайни траверси и след престой се вдигат и на тяхно
място идва друго. Твърдят, че същият се владее от /ФИРМА/, чийто принципал е
ответникът. Допълват, че за имота е съставен и акт за общинска собственост.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва иска. Излага, че с протокол от 04.07.2005г. техническата комисия при СО-район
„Искър“ е приела, че имот № 40052 попада в кв.12, УПИ III, отреден за трамвайно депо, и в
УПИ VII-58, отреден за производство и складова дейност по плана на НПЗ „Искър –юг“,
одобрен с решение №24 по протокол №32/2001 на СОС. Сочи, че върху имота е изградена
1
трамвайна линия, а останалата част от имота попада в трамвайно депо и не е свободна.
Твърди, че решението на техническата комисия е надлежно одобрено от кмета на СО –
район „Искър“. Изяснява, че с решение от 29.04.2010г. по адм.д. №0520/2006 по описа на
СГС, адм.о. III „Б“ състав, влязло в сила на 27.06.2010г., частта от имот № 40052, кад. лист
581 по регулационния план на НПЗ „Искър –юг“ по цифри 1,2,3,4,5,1 и с площ от около
1850 кв.м. е определена като незастроена. Пояснява, че независимо от това същата е
прилежащ терен и служи за обслужване на трамвайното депо. Признава, че процесният
имот е включен в капитала на /ФИРМА/, както и че деактуването му е отказано.
В съдебно заседание ищците Н. Т. К., В. В. П. и А. Т. Д., редовно призовани, не се
явяват лично, представляват се от адвокат Н., който поддържа исковата молба и моли за
уважаване на исковата претенция.
В съдебно заседание ищецът М. Т. Б., редовно призован, явява се лично и се
представлява от адвокат Н., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на
исковата претенция.
В съдебно заседание ответникът С.О., редовно призован, се представлява от
юрисконсулт Р., която поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени
доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК
и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че ищците са законни наследници на Н.Б.С., починала на
28.09.2007г., съответно при квоти от по ¼ идеална част за М. Т. Б., А. Т. Д. и Н. Т. К. на
основание чл. 5, ал.1 от ЗН и 1/8 идеална част за В. В. П., като наследник на К. Т. Коева на
основание чл. 10, ал.1 от ЗН.
Въз основа на скица № 56/18.10.2005г. за бивш имот 40052, нанесен в помощния план
на гр.София, к.л. № 581 е издадена Заповед № 1350/18.10.2005г., в която е посочено, че
върху част от имот 40052 е изградена трамвайна линия, като останалата част от имота
попада в парцела на трамвайното депо и не е свободна.
С Решение от 29.04.2010г., постановено по адм.дело № 0520/2006г. на СГС, - III Б
състав, влязло в сила на 27.06.2010г. е отменена Заповед № 1350/18.10.2005г. на К. на район
„Искър“, в частта в която е приет за застроен имот с № 40052, в частта по цифри 1,2,3,4,5,1,
с площ от 1850 кв.м., като е прието, че тази част от имота е незастроена.
Впоследствие с решение № 579 от 03.10.2011г. на ОСЗГ – община Панчарево е
възстановено правото на собственост на наследниците на Н.Б.С. в стари съществуващи
/възстановими/ граници върху нива от 1.850 дка, находяща се в строителните граници на
/АДРЕС/, нанесен в помощния план по чл. 13, ал.1 от ППЗСПЗЗ, УПИ III, кв.12 на НПЗ
„Искър -юг“.
Изслушаната СТЕ, която като компетентно изготвена, неоспорена от страните и
съотносима на останалия прието по делото доказателствен материал, се възприема от съда,
установява, че за районна има действащ РП на м. „НПЗ Искър-юг“, одобрен с решение № 24
по Протокол № 32/10.11.2001г. на СОС, изработен е помощен кадастрален план, приет на
02.07.2004г., като за територията със Заповед № РД-18-27/03.04.2012г. на ИД на АГКК е
одобрена КККР, съгласно скица – проект - Приложение № 3 за изменение на КККР към
експертизата и имота придобива проектен номер 68134.1506.2298 по КК.
По делото се установява, че по искане на ищците е образувана административна
преписка № 01-212803/15.05.2019г. за изменение на КККР, въз основа на представеното от
ишците решение № 579/03.10.2011г. за възстановяване на собствеността върху процесния
имот на наследниците на Н.Б.С.. Изготвена е скица-проект за изменение на КККР от
провоспособно лице Б.П.. Няма данни за краен акт по преписката.
По молба на Д. К.а, в качеството и на пълномощник на ищеца Н. Т. К. е образувана
2
преписка № 0814-3/5/ 2014г. пред СО за начало на процедура по намаляване на капитала на
/ФИРМА/ със стойността на процесния имот, внесен като непарична вноска в дружеството.
Не се установява завършване на горепосочената процедура.С Решение № 277 от
14.04.2016г. на Столичен общински съвет на основание чл. 21, ал.1,т.8 и ал.2 от ЗМСМА и
чл. 8 от Наредба за реда и учредяване на търговските дружества и упражняване правото на
собственост на общината в търговските дружества е отказано намаляване на капитала на
/ФИРМА/ – част от имот с пл. № 40052, съгласно РП, включен в неговия капитал с Решение
№ 4 по Протокол № 31 от 28.07.1997г. Със Заповед № СОА18-РД57-53 от 09.11.2018г. на К.
на СО е отказано отписване от актовите книги за общинска собственост на район „Искър“,
част от АОС № 227/14.09.1998г. процесният имот.
Вещото лице по изслушаната СТЕ, на база скицата – Приложение № 3 към
експертизата, след оглед и замерване по координати – Приложение № 4 към експертизата, е
дало крайно заключение, че новообразувания имот с идентификатор 68134.1506.2298 е със
средна проектна площ от 1910 кв.м.
По гореустановеното, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 7, ал. 4 ЗОС, собствеността върху имоти - публична общинска
собственост, не подлежи на възстановяване. От това следва, че характеристиката на имота
като публична общинска собственост представлява пречка за възстановяването на
собствеността, наред с пречките, предвидени в чл. 10, ал. 7 и чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Няма
спор в производството, че имота с № 40052, идентификатор 68134.1506.2298 съгласно
изменението на КК попада изцяло в обсега на АОС № 227/14.09.1998г., както и че е включен
в капитала на /ФИРМА/ с Решение № 4 по Протокол № 31 от 28.07.1997г. Също така няма
спор, че имот № 40052, попада в кв.12, УПИ III, „отреден за трамвайно депо“ и в УПИ VII-
58, отреден „за производство и складова дейност“ по плана на НПЗ „Искър-юг“, одобрен с
решение № 24 по протокол № 32/2001г. на СОС. Върху имота е изградена трамвайна линия
и трамвайно депо, като мероприятието „автобусен завод“ не е реализирано, като на север са
изградени сгради. Няма спор и по твърдението на ищеца и установимо от материалите по
адм.д. № 0520/2006г., производството, проведено по реда на чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, че
процесната част от имота е незастроена и се намира извън оградата на трамвайното депо и
извън изпълнената трамвайна линия, като въз основа на решението е и възстановена
собствеността върху имота на ищците, като наследници на Н.С..
Общината се легитимира като собственик на основание АОС № 227/14.09.1998г. и с
Решение № 4 по Протокол № 31 от 28.07.1997г., с което имота е включен в капитала на
/ФИРМА/, собственик на което е СО. Актовете за общинска собственост имат само
констативно действие. Тези актове не пораждат право на собственост в патримониума на
общината върху обектите, за които се отнасят, а само удостоверяват по официален начин, че
това право е възникнало по някой от предвидените в закона начини за придобиване на
вещни права. По делото не се установи за процесната част от имот с № 40052 да е
провеждана отчуждителна процедура. Не се установи частта да има твърдяното национално
социално предназначение и да удовлетворява обществени интереси. Установи се, че имотът
като цяло е отреден за „трамвайно депо и трамвайна линия“, които са изградени, както и за
„автомобилен завод“, който не е изграден, като процесната част, впоследствие съгласно
изменението на КККР образувана в имот с идентификатор 68134.1506.2298 се намира извън
оградата на трамвайното депо и извън изпълнената трамвайна линия.
Съгласно чл. 7, ал. 4 ЗОС, собствеността върху имоти - публична общинска
собственост, не подлежи на възстановяване. От това следва, че характеристиката на имота
като публична общинска собственост представлява пречка за възстановяването на
собствеността, наред с пречките, предвидени в чл. 10, ал. 7 и чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
В Решение № 2470/12.04.2018 г. по к. адм. д. № 6134/2016 г. на АССГ е разяснено, че
съгласно чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, пречка за възстановяване на собствеността на
3
притежавалите земеделски земи е наличието на застрояване върху тях или провеждане на
мероприятия, когато се касае за държавна собственост. Сочената разпоредба има предвид не
строеж на единични сгради, а осъществяване на мероприятие или застрояване на терена като
комплекс от строителни дейности, и се отнася за земеделски земи, находящи се както в
строителните граници на населените места, така и извън тях, като не се изисква
установяване законност на извършеното строителство или на проведеното мероприятие като
пречка за възстановяване на собствеността. Нормите на чл. 24, ал. 2, 3 и 4 от ЗСПЗЗ
препятстват реституиране на собствеността върху земи, предназначени и служещи за
задоволяване на важни държавни нужди, на науката и културата, сигурността и отбраната
на страната, екологични и благоустройствени нужди на държавата и общините и др.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ касае правата на третите лица, които законно са
построили сгради върху земеделски земи, включени впоследствие в строителните граници
на населеното място.
В настоящия случай, при съобразяване доказателствата по делото и установените въз
основа на тях обстоятелства, съдът счита, че върху процесния имот няма реализирано
мероприятие или извършено строителство, което да препятства възстановяването на
собствеността. От изслушването на вещото лице в о.с.з. се установява, че на място няма
изградени сгради и съоръжения, като не се установява и да е имало такива към датата на
влизане в сила на ЗСПЗЗ. По делото се установи, че процесния имот е отреден за общински
мероприятия за задоволяване на обществен интерес, но не се установи да е изграден
автомобилен завод върху него, както и че именно той ще обслужва нуждите на изграденото
трамвайно депо и трамвайна линия. Ето защо, съдът счита, че върху процесния имот няма
нито застрояване, нито реализирано мероприятие, свързано с нуждите на изграденото
трамвайно депо и линия, намира се извън оградата на депото, което да не позволява
възстановяване на тази част от имота. Както е разяснено в практиката на ВКС /Решение №
457/09.12.2011 г. по гр. д. № 1591/2010 г., I ГО на ВКС и др. / дали е налице мероприятие
като пречка за възстановяване на собствеността се преценява във всеки конкретен случай с
оглед установените по делото фактически обстоятелства. Имота, върху който не са
изградени строежи и съоръжения по смисъла на пар. 1в, ал. 1 и 2 от ДР на ППЗСПЗЗ и няма
проведени (реализирани, осъществени, приключили, а не само започнати) мероприятия
подлежи на възстановяване. Нещо повече, ответникът не доказа основанието на което е
придобил собствеността върху процесния имот. Както бе посочено по-горе, актовете за
общинска собственост имат само констативно действие. Тези актове не пораждат право на
собственост в патримониума на общината върху обектите, за които се отнасят, а само
удостоверяват по официален начин, че това право е възникнало по някой от предвидените в
закона начини за придобиване на вещни права. Не се установи от ответника този
придобивен способ. По делото не бяха ангажирани като доказателства дори и АОС, както и
Решение № 4 по Протокол № 31 от 28.07.1997г., с което имота е включен в капитала на
/ФИРМА/, собственик на което е СО.
По гореизложените мотиви съдът намира иска за основателен и като такъв следва да
бъде уважен.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищците на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК. На ищците следва да бъдат присъдени разноските, сторени в
производствата по гр.д. № 13894/2020г. по описа на СГС, I- състав и по гр.д. № 30592/2021г.
по описа на СРС, 45-ти състав, както следва: сумата от 416,40 лева за държавна такса, сумата
от 655,20 лева за експертизи, както и адвокатско възнаграждение, като ищците в
съответствие с постановките на т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС доказват заплащане
на адвокатско възнаграждение само в размер на 200,00 лева, съгласно наличния на стр.28 от
гр.д. № 13894/2020г. по описа на СГС договор за правна защита и съдействие от 06.10.2020г.
Договорите, приложени по настоящото производство не доказват реално заплащане на
възнаграждението. Следователно на ищците следва да бъдат присъдени разноски общо в
4
размер на 1271,60 лева.
Така мотивиран, Съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявения от А.
Т. Д., ЕГН **********, В. В. П., ЕГН **********, М. Т. Б., ЕГН ********** и Н. Т. К., ЕГН
********** срещу С.О., ЕИК **********, представлявана от К. Й.. Ф., иск с правно
основание чл. 108 от ЗС, че А. Т. Д. при квоти от по ¼ идеална част, В. В. П., при квоти от
по 1/8 идеална част, М. Т. Б., при квоти от по ¼ идеална част и Н. Т. К., при квоти от по ¼
идеална част са собственици на недвижим имот с площ от 1850 кв.м., имот с пл. № 40052,
кад. лист №581, УПИ III, кв.12 на НПЗ Искър –юг, имот с идентификатор 68134.1506.2298,
съгласно изменение на КККР на район Искър, гр.София, Заповед за одобрение № РД-18-
27/03.04.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, съгласно Приложение № 3 към
скицата.
ОСЪЖДА С.О., ЕИК ********** ДА ПРЕДАДЕ на А. Т. Д., ЕГН **********, В. В.
П., ЕГН **********, М. Т. Б., ЕГН ********** и Н. Т. К., ЕГН ********** владението
върху недвижим имот с площ от 1850 кв.м., имот с пл. № 40052, кад. лист №581, УПИ III,
кв.12 на НПЗ Искър –юг, имот с идентификатор 68134.1506.2298, съгласно изменение на
КККР на район Искър, гр.София, заповед за одобрение № РД-18-27/03.04.2012г. на
Изпълнителния директор на АГКК, съгласно Приложение № 3 към скицата.
ОСЪЖДА СО, ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ на А. Т. Д., ЕГН **********, В. В. П.,
ЕГН **********, М. Т. Б., ЕГН ********** и Н. Т. К., ЕГН **********, сумата от 1271,60
лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5