№ 82
гр. Варна , 13.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
Секретар:Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20203100502863 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на
„Електроразпределение Север“ АД срещу решение № 3364 от 22.07.2020г., постановено по
гр.д.№ 17060 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, с което на основание чл. 124, ал. 1
от ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че А. М. В. не дължи на „
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР„ АД, с ЕИК ********* сумата от 2630,40 лв. по
фактура от 04.10.2019г., представляваща начислена стойност на електроенергия за периода
от 09.02.2017г. до 20.08.2019г., за обект находящ се в гр.Варна, вилна зона „Бриз-юг“,
№1059, като въззивното дружество е осъдено да заплати на А. М. В. 712,50лв,
представляваща сторени в производството разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението,
като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Налице е правно
основание за възникване на вземането на дружеството доставчик, а именно – цена на
доставено и потребено в обекта количество електроенергия, дължима на основание чл. 55 от
ПИКЕЕ във връзка с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Абонатът дължи заплащане на потребеното
количество електроенергия, различно от отчетеното на основание договорното
правоотношение между страните. Вземането на „Електроразпределение север“ АД е за
реално доставена и потребена електрическа енергия, количеството на която е било отчетено
от СТИ, но при месечното отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано.
Излага също, че дори да се приеме, че чл.55 ПИКЕЕ е неприложим, то сумата се дължи на
основание чл.200 ЗЗД, доколкото се касае за установено точно количество реално потребена
1
електроенергия, чието плащане се дължи от абоната по силата на установеното между
страните облигационна връзка. Ето защо предявеният иск за установяване недължимост на
исковата сума е неоснователен и следва да се отхвърли. Моли в тази връзка да се отмени
обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде
отхвърлен като неоснователен
В отговор на жалбата А. М. В. оспорва доводите в нея и поддържа други, с които
обосновава правилност и законосъобразност на решението, което моли да се потвърди.
Претендира разноски.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна с който
се оспорва предявеният иск като неоснователен. Не се оспорва обстоятелството, че страните
са обвързани от договор за продажба на електроенергия. Процесната сума в случая
представлява стойност на реално потребено количество ел. енергия по отчетени показания
на електромера, като корекцията на сметката на абоната е извършена и се дължи на
основание чл. 55 ПИКЕЕ, вр. чл.200 ЗЗД. Предвид наличието на договорни отношения, то
страните са обвързани от ОУ на ДПЕЕЕМ и на това основание сумата е дължима. В резултат
на извършена техническа проверка, замервания, е установено, че в невизуализиран регистър
има показания за отчетена електроенергия. При експертиза от БИМ е установено, че е
осъществена намеса тарифната схема на електромера. Съставеното становище за
начисляване на електроенергия отразява точното количество електроенергия след прочитане
на регистър 1.8.3 и регистър 1.8.4. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и
присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност
или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от А.В. срещу
„Електроразпределение Север“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.
1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
дружеството ответник сумата от 2630,40лв., начислена по партидата му в резултат на извършена
корекция на сметка за ел. енергия в обект на потребление в гр. Варна.
Фактическите твърдения, на които е основан иска са в следния смисъл: ищецът е
потребител на ел. енергия в обект на потребление в гр. Варна. Уведомен е за извършено
преизчисление на количеството потребена ел. енергия и корекция на сметката за собствения му
обект на потребление, като на това основание дружеството ответник претендира исковата сума.
Оспорва дължимостта на сумата, с аргумент за липса на правно основание, което да обоснове
вземане на дружеството, както и на нормативна възможност за едностранно коригиране на
сметката на потребителя. Отправил в тази връзка искане за постановяване на положително
решение по спора.
2
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК,
ответникът оспорил предявения иск. Навел твърдения, че исковата сума е цена на
начисление на измерено след монтажа на СТИ количество ел. енергия в невизуализиран
регистър по смисъла на ПИКЕЕ /Обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г./. Страните са обвързани от
договор за пренос и достъп на ел. енергия през електроразпределителните мрежи на
„Електроразпределение Север“ АД, по който дружеството е изправно по задължението си да
пренася и снабдява с ел. енергия обекта на ищеца. При техническа проверка на
измервателната система в последния, обективирана в съставен констативен протокол е
констатирано несъответствие при отчитането на потреблението на ел. енергия от абоната.
Електромерът е демонтиран, поставен в индивидуална опаковка и изпратен за експертиза в
БИМ. От заключението на метрологичната експертиза е установено, че при софтуерно
четене е установена намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие на
преминала енергия в тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея. На това основание е
съставено становище за начисление на ел. енергия и издадена фактура за исковата сума в
хипотеза на чл. 55 от ПИКЕЕ. Така обосновал неоснователност на иска и отправил искане за
отхвърлянето му.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от Протокол за монтаж № 11193044 от 08.02.2017г. съставен от служители на
въззивното дружество, в обекта на ищеца е монтиран електромер с фабр. № 1114021666902978,
при посочените в същия нулеви показания за нощна и дневна ел. енергия, без данни за
показанията, респ. липсата на такива във върхова тарифа.
На 20.08.2019г. служители на същото дружество извършили контролна проверка на
измервателните системи и свързващите ги инсталации на обекта на ищеца, за което е съставен
Констативен протокол № 1202965, в присъствие на един свидетел. При проверката електромерът е
демонтиран и на негово място е монтиран нов. Иззетият електромер е поставен в индивидуална
опаковка, запечатана с пломба № 560989. Протоколът е подписан от представители на
„Електроразпределение Север“ АД и от свидетеля.
Демонтираният електромер е предаден за експертиза в БИМ. Съставен е констативен
протокол от метрологична експертиза на средство за измерване от 27.09.2019г., от заключението
на която се установява, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на
електромера. Констатирано е наличие на преминала енергия в тарифа 1.8.3, която не е
визуализирана на дисплея. Даденото заключение е, че електромерът не съответства на технически
характеристики.
Въз основа на последния е съставено Становище за начисление на електрическа енергия от
03.10.2019г. в размер на 14157 кWh за периода 09.02.2017г. – 20.08.2019г. на основание софтуерен
прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия.
3
Пред ВРС е проведена СТЕ, от заключението на която и обясненията на вещото лице се
установява следното: процесният електромер е преминал метрологична проверка през 2016г.,
преди да бъде монтиран в обекта на потребление на ищеца на 08.02.2017г.през 2015г., а
метрологичната му годност е шест години. Към момента на проверката, уредът е бил годно
техническо средство за измерване на ел. енергия. СТИ в обекта е монтиран нов, неупотребяван
електромер, като в протокола е отбелязано, че се монтира с нулеви показания на заводски
настроените тарифи. От електротехническа гледна точка може да се приеме, че регистър 1.8.3 е
бил с нулеви показания към момента на включването на електромера в обекта на потребление.
Извършеното неправомерно претарифиране по отделните регистри е с цел неотчитане в пълен
обем по двата видими такива на електромера. Софтуерното въздействие цели да се пренасочат
показания вследствие на консумация на ел. енергия от видимите на дисплея тарифни зони към
скрития такъв 1.8.3. Така че електромерът е отчел цялото количество на потребена ел. енергия в
обекта. Натрупаното количество в скритите регистри е отчетено от процесния СТИ. Натрупването
на количество ел. енергия в скрития регистър е възможно да бъде отразено там само след намеса в
паметта на електромера. Препрограмирането осъществява прехвърляне на ел. енергия в скритите
регистри, които не са визуализирани на дисплея на електромера при редовен отчет от инкасатора и
реално не се заплащат.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
В тежест на ответника по отрицателния установителен иск е да въведе в процеса и да
изчерпи всички основания, на които твърди, че вземането му е породено и съществува в
отричания от ищеца размер.
Правилно ВРС е приел, че между страните е налице валидно възникнало
облигационно правоотношение, към което са приложими общите условия на ответника.
Въведеното от ответника основание за възникване на вземането му в исковия размер е
извършено преизчисление на количествата ел. енергия, вследствие на констатирано
несъответствие при отчитането на потреблението на ел. енергия от абоната. При преценка
законосъобразността на извършената корекция на сметка, за да се произнесе съдът съобрази
следното:
По силата на законова делегация е предоставена възможност КЕВР да приеме
Правила, по силата на които да се регулира начинът за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, включително
начинът, по който тази електрическа енергия ще се коригира. С изменението в ЗЕ, Обн. ДВ
бр. 54/12г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на
клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил
задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ за предвиждане в общите
условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка и на приети от КЕВР и действащи правила за измерване на количеството ел. енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и
реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
4
неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставената ел. енергия, какъвто ред в случая съдът приема, че е предвиден в чл. 24 и чл.
25 от приложимите ОУ на ДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби“ АД.
Извършената от ответника проверка, обективирана в констативния протокол от
20.08.2019г., за установяване на неправилно/неточно измерена ел. енергия, е осъществена
при действието на ПИКЕЕ /Обн., ДВ, бр.35 от 30.04.2019г., в сила от 04.05.2019г./.
Следователно, към момента на проверката съществува законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената
ел. енергия.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от цитираните ПИКЕЕ в случаите, в които се установи, че са
налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на
средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното
след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези
регистри. Съгласно ал. 2 на чл. 55 от ПИКЕЕ преизчисляването по този ред се извършва въз
основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49. Т.е.
съгласно действащите Правила, правомощието за преизчисление в уредените в Раздел IX от
ПИКЕЕ хипотези е предоставено на оператора на електроразпределителната мрежа, като
страна по сделка с ел. енергия по смисъла на чл. 92 от ЗЕ.
Законосъобразността на производството по преизчисляване на количеството
електрическа енергия, извършено при действащи Правила е обусловена от изпълнение на
предвидените в ПИКЕЕ общи положения, изисквания към измервателните системи,
предпоставки, ред и методика за извършване на преизчислението. В конкретния случай
констатацията за несъответствие при отчитането на потреблението на ел. енергия в обекта
на въззиваемия е обективирана в констативен протокол, съставен и удовлетворяващ
изискванията за форма на чл. 49 от ПИКЕЕ.
Установено е от друга страна от съвкупността на доказателствата по делото, както и
от заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено, неоспорено от страните, че към датата на монтажа през 2017г., уредът, отчитащ
потреблението в обекта на ищеца е бил годно техническо средство за измерване на ел.
енергия. СТИ в обекта е монтиран нов, поради което е изключено показанията във видимите
и невидимите регистри на електромера да са различни от нулевите. Следователно, към
момента на монтажа на електромера в обекта на потребление показанията му по всички
тарифи са били фабрични, нулеви. Процесните количества ел. енергия, предмет на
извършеното преизчисление са доставени, реално потребени от клиента и отчетени в скрит
за ежемесечен отчет регистър 1.8.3, съобразно обясненията на вещото лице, поради което
съдът приема, че исковата сума е начисление на измерено именно след монтажа на СТИ
количество ел. енергия в този регистър. Ирелевантно в тази връзка е значението на точния
момент, от който потребяваната в обекта ел. енергия е започнала да се отчита в
5
невизуализирания регистър. Ето защо и доколкото е спазен предписания в чл. 49 от ПИКЕЕ
процедурен и формален ред за извършване на проверката, а преизчислението е извършено
въз основа на констатациите от нея и на заключението на метрологичната проверка, то съдът
приема, че в случая са били налице елементите от фактическия състав на приложената от
оператора методика за преизчисление. Исковата сума е цена, калкулирана на база
технологични разходи на количества доставена и потребена в обекта на ищеца ел. енергия
измерени след монтажа на СТИ в невизуализирани регистри на средството за измерване
поради установено с метрологична проверка неправомерно софтуерно въздействие върху
уреда. Тази цена се дължи на основание чл. 104а, ал. 2, т. 5, б. „а“ от ЗЕ вр. чл. 55 от
ПИКЕЕ/2019г.,
По изложените съображения съдебният състав приема, че извършената от ответника
корекция на сметката за ползвана в имота на ищеца ел. енергия за минал период е
законосъобразна, поради което начислената чрез преизчисление сума се дължи от клиента.
Предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
Обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и вместо него постанови друго
в посочения смисъл.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК въззивникът има право на поискани разноски.
Доказаният размер на действително реализираните от страната разноски под формата на
платени държавна такса /52.61 лв./ и възнаграждение на адвокат /984 лв. с ДДС/, възлизат
общо на сумата от 1036.61 лв. С оглед релевираното от другата страна възражение за
прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, след преценка на действителната
фактическа и правна сложност на делото, на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/2004г., съдът определя възнаграждение в минимален размер от 490 лв. с ДДС. Разноски
под формата на адвокатско възнаграждение /490 лв. с ДДС/ и депозит за вещо лице /130 лв./
следва да се присъдят в полза на въззивника и за първата инстанция. В този размер
разноските следва да се възложат в тежест на въззиваемия.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3364 от 22.07.2020г., постановено по гр.д.№ 17060 по описа за
2019 г. на Районен съд - Варна, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за
установено в отношенията между страните, че А. М. В., ЕГН ********** не дължи на „
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР„ АД, с ЕИК ********* сумата от 2630,40 лв. по
фактура № **********/04.10.2019г., начислена в резултат на извършена корекция на
сметката на ищеца за електроенергия за периода от 09.02.2017г. до 20.08.2019г., за обект
находящ се в гр.Варна, вилна зона „Бриз-юг“, №1059, с кл.№ **********, като и са
присъдени разноски на А. М. В. в размер на 712,50лв., И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
6
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК предявения от А. М. В., ЕГН
********** срещу „Електроразпределение Север” АД, ЕИК ********* иск за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на дружеството ответник
сумата от 2630,40 лева, начислена в резултат на извършена корекция на сметката на ел.
енергия за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, вилна зона „Бриз-юг“, №1059, с кл.
№ ********** за периода от 09.02.2017г. до 20.08.2019г., за която сума е издадена фактура
№ **********/04.10.2019г .
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК А. М. В., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „Електроразпределение Север” АД, ЕИК ********* сумата от 642,61 лева,
представляваща съдебни разноски пред настоящата инстанция, както и сумата от 6020 лева
– съдебни разноски пред първата инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7