Р Е Ш Е Н И Е
№ 02.10.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №16535
по описа на 2018 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №16535/2018 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Б.Б.Ц. ЕГН ********** *** срещу
решение №347057
от 26.02.2018 г постановено по
гр.д.№25552/17 г на СРС , 125 състав , с което на основание чл.32 ал.2 ЗС е разпределено
ползването на поземлен имот с
идентификатор №68134.1975.373 в гр.София кв.Драгалевци ул.*****№**с площ от
1172 кв.м. , а по документ за собственост 952 кв.м. и на находящата се в него
сграда с идентификатор №68134.1975.373.2.2
представляващо ателие в източната половина на масивната жилищна сграда и с
площ от 60 кв.м. /71 кв.м. според СТЕ/ ; като е постановено :
- ответниците О.В.Ц. ЕГН ********** и съпругата
му Т.П.П. ЕГН ********** и В.С.Ц. ЕГН ********** /титуляр на вещно право на
ползване/ да ползват с идентификатор №68134.1975.373.2.2 представляващо
ателие в източната половина на масивната жилищна сграда и с площ от 60 кв.м. /70,21
кв.м. според СТЕ/ и дял „А“ от вариант I от поземлен имот с
идентификатор №68134.1975.373 според заключението на СТЕ , в оранжен цвят и по точки
1,7,8,9,3,4,5,6,1 от 936,06 кв.м на стр.68 от делото пред СРС ;
- Ищецът-въззивник Б.Б.Ц. ЕГН **********
*** да ползва дял „Б“ от вариант I от поземлен имот с идентификатор №68134.1975.373 според заключението на СТЕ , в
оранжен цвят и по точки 1,2,3,4,5,6,1 от 235,94 кв.м на стр.68 от делото
пред СРС .
Въззивникът излага доводи за
неправилност на решението на СРС , тъй като при изчисляване на площта , която
се разпределя съдът неправилно не е изключил площта на ателието с работилница ,
които са съсобствени . Т.П.Ц. не притежава право на ползване , защото В.Ц. си е
запазила право на ползване върху продадените идеални части . Неправилно са
разпределени в дял на въззивника коловоз и тротоар , площи прилежащи на на
жилището и гаража му , и площ от дворното място извън оградата на дворното
място . Ателието неправилно се разпределя само на ищците и то като жилище,
с което се засяга собствеността му в него , а и работилницата не принадлежи към
ателието . Неправилно е предпочетен вариант I от заключението на вещото лице , като
отграничаване на дяловете на място ще е наложително във всички случаи . При свободна от сгради площ от 1033,71
кв.м. на въззивника трябва да се разпределят 172,29 кв.м. по вариант III от заключението на вещото лице . Целесъобразно
е на въззивника да не се предоставя заден двор , а да се включи предния двор
или поне да се извърши разпределение по вариант III.
Въззиваемите страни О.В.Ц. ЕГН **********
и съпругата му Т.П.П. ЕГН ********** и В.С.Ц. ЕГН ********** са подали писмен
отговор , в който оспорват въззивната жалба . Извършеното от СРС разпределение
на ползването е законосъобразно и съдът не е извършил процесуални нарушения .
След преценка на доводите в жалбата и
доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Не
се спори между страните , че въззивникът Б.Б.Ц. ЕГН ********** *** е собственик на 1/6 идеална част
от дворното място и от ателието с работилница с площ от 70,21 кв.м.
според СТЕ . Останалите 5/6 идеални части от процесните имоти са на О.В.Ц. ЕГН **********
, като 4/6 идеални части от тях са в СИО с Т.П.П. ЕГН ********** , а В.С.Ц. ЕГН
********** си е запазила вещно право на ползване върху продадените 4/6 идеални
части . Б.Б.Ц. е собственик въз основа на предоставено му право на строеж на
двуетажна жилищна сграда и гараж / с идентификатори №68134.1975.373.2.1 и №68134.1975.373.2.3/
, които заемат 68,08 кв.м. от дворното място.
За да разпредели имотите по указания
по-горе начин СРС е приел следното :
-
площта
под изградените въз основа на отстъпено право на строеж двуетажна жилищна
сграда и гараж не подлежи на разпределение ;
-
площта
под коловоз за влизане на автомобили и тротоар не трябва да се приспада от дела
на въззивника , защото не са принадлежност на сградата ;
-
общата
подлежаща на разпределение площ се образува като от 1172 кв.м се извади само
площта на двуетажната сграда и гаража на въззивника /1172 – 68,08 =1103,92 кв.м./ т.е. без да се извади и
площта на ателието с работилница . При това ищците имат право на 919,93 кв.м
, а ответникът на 183,96 кв.м.
-
при
вариант III от заключението на вещото
лице ответникът получава в повече 89,75 кв.м от дела му , а ищците толкова
по-малко т.е. дяловете са несъответни и освен това трябва да се поставят
огради в предния и задния двор ;
-
при
вариант II от
заключението на вещото лице на ответника се разпределят 172,28 кв.м от
дворното място , а на ищците 861,43 кв.м. като се изключи площта на
ателието с работилница , което е съсобствено . Ищецът получава 79,94 кв.м.
повече от дела му и трябва да се обособят дялове на място по линията т.5-т.6 .
;
-
при
вариант I от
заключението на вещото лице ответникът получава 167,89 кв.м. , което е
„най-близо до дела му от 183,96 кв.м.“ т.е. този вариант е най-целесъобразен и
„не предвижда преустройство“;
-
ателието
с работилница трябва да се предостави на ищците , защото същото не може
реално да се разпредели .
Решението на СРС е неправилно .
Основателни са доводите на въззивника
, че незаконосъобразно ателието с работилница от 70,21 кв.м е разпределено само
на ищците . По реда на чл.32 ал.2 ЗС съдът извършва съдебна администрация като замества волята на мнозинството във
връзка с управление и ползване на вещта . Както мнозинството от съсобствениците
не може да реши вещта да се ползва само от определен съсобственик и да лиши друг съсобственик от ползване ,
същото не може да стори и съдът. Ако установи , че вещта не може да се разпредели на всички
съсобственици , съдът следва да отхвърли иска
а отношенията между съсобствениците трябва да се решат чрез делба
или по реда на чл.31 ал.2 ЗС чрез заплащане на обезщетение на
собственика , който не ползва вещта. В този смисъл са решение №185 от 03.08.2012 г по гр.д. №
1380/2010 г, ГК , I ГО на ВКС , решение №291 от 29.11.2011 г по гр.д. №
212/2011 г, ГК , ІІ ГО на ВКС , решение №104 от 08.04.2014 г по гр.д. №
5821/2013 г, ГК , І ГО на ВКС и пр. В случая след като СТЕ посочва , че ателието с работилница представлява
на практика едно помещение и не може да се разпредели на всички съсобственици ,
искът за разпределение на ползването му е неоснователен и следва да се отхвърли
от СРС .
На следващо
място , СРС не е определил правилно подлежащата на разпределение площ от
дворното място и е изложил противоречиви мотиви по отношение на подлежащите
на разпределение дялове . Правилно е прието , че от общата площ 1172 кв.м трябва
да се извади площта на двуетажната сграда и гаража на въззивника , но от тази
площ трябва да се извади и площта на вече коментираното ателие с работилница . Това
е съсобствена сграда , която не е построена от нито една от страните по делото
, а от техен наследодател. Фактът , че същата фактически се ползва от
ответниците е без значение при определяне на подлежащата на разпределение
„чиста площ“ . Тази площ е в размер на 1172-70,21-68,08 = 1033,71 кв.м ; като
ответникът има право на 172,29 кв.м. , а ищците на 861,42
кв.м.
Правилно
първоинстанционният съд е отхвърлил доводите на ответника , че коловози и
тротоар не трябва да се включват при изчисляване на дела му . Именно чрез тези
подобрения ответникът ползва части от дворното място . Площите извън оградата
на дворното място също трябва да се включат в дела на ответника доколкото не е
установено те да принадлежат на трети лица .
Неоснователни
са исканията на въззивника да се кредитира вариант III от допълнителното заключение на вещото лице , но ако
може да „да не му се разпределя заден двор“ т.е. по възможност да му се даде по-голяма
част от предния двор с излаз на ул.*****. При този вариант въззивникът би
получил значителни площи , които не му се следват . На заден двор въззивникът
така или иначе няма право /поради недостигаща му площ / , освен малка прилежаща
площ към гаража му . Заслужава си да бъдат коментирани само конфигурациите за
предоставяне площи на въззивника по варианти I и II .
Неправилно
СРС е кредитирал вариант I , защото
при него въззивникът получава „чиста площ“ от 235,94 – 68,08 = 167,86 кв.м. , докато той има право на 172,29 кв.м. и са
налице свободни площи за изравняване на дела му от юг и от север на сградата му
.
Трябва да се кредитира вариант II от заключението на вещото лице , при който страните
получават колкото им се следва - ответникът 172,29 кв.м. , а ищците на 861,42
кв.м. Само за пълнота трябва да се отбележи , че варианти I и II са много близки като конфигурация на свободните площи , а и принципно не може да се търси различие
между вариантите на база „преустройства“ в имота , каквито съдът е недопустимо
да предписва по чл.32 ал.2 ЗС . Вариант II удовлетворява напълно удовлетворява
изискванията на закона и практиката на ВКС за съобразяване на дяловете на
страните във вещта , запазване на установеното фактическото положение
/фактически ползваните сгради са до разпределената на страните площ от дворното
място/ ; както и се създават възможности за спокойно и безпрепятствено ползване
на сградите и площите – и двете страни имат изход на улица , ответинникът може
да ползва жилищната сграда и гаража си с коловоза към него.
Частично основателни
са оплакванията на въззивника , че СРС не е прецизирал кои ищците имат право на
ползване . Действително , ищците са поискали общ дял и не трябва да се
разпределя ползването между В.Ц. и О.Ц. . От друга страна Т.П.П. ЕГН **********
е конституирана като необходим другар на О.Ц. , но към настоящия момент 4/6 от
имота /които са СИО/ са „гола собственост“ . Ц. няма право да й се разпредели
ползването на част от имота .
Поради
частично отхвърляне на единия иск и липса на искане за присъждане на разноски
между ищците пред СРС ответникът трябва да се осъди да заплати на ищеца О.Ц.
сумата от 35,83 лева , а не 71,66 лева разноски пред СРС . Пред СГС претенциите
на въззивника са уважени частично , поради което следва да му се присъди сумата
от 300 лева разноски .
По изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №347057 от 26.02.2018 г постановено по
гр.д.№25552/17 г на СРС , 125 състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на О.В.Ц. ЕГН ********** и съпругата му Т.П.П.
ЕГН ********** и В.С.Ц. ЕГН ********** с правно основание чл.32 ал.2 ЗС за
разпределение на ползването на сграда с
идентификатор №68134.1975.373.2.2 представляващо
ателие с работилница в източната половина на масивната жилищна сграда , която
сграда е с действителна площ от 70,21 кв.м. и се намира в поземлен имот с
идентификатор №68134.1975.373 в гр.София кв.Драгалевци ул.*****№**с площ от
1172 кв.м. , а по документ за собственост 952 кв.м.
РАЗПРЕДЕЛЯ на
основание чл.32 ал.2 ЗС ползването на поземлен
имот с идентификатор №68134.1975.373 в гр.София кв.Драгалевци ул.*****№**с
площ от 1172 кв.м. , а по документ за собственост 952 кв.м. , както следва :
- на О.В.Ц. ЕГН ********** и В.С.Ц.
ЕГН ********** дял „А“ от вариант II от поземлен имот с идентификатор №68134.1975.373 според заключението на СТЕ , в
оранжен цвят и по точки 1,7,8,9,3,4,5,6,1 /без площта на ателие с работилница / от 861,43 кв.м
на стр.69 от делото пред СРС , представляваща неразделна част от настоящото
решение .
- на Б.Б.Ц. ЕГН ********** *** дял
„Б“ от вариант II от поземлен имот с идентификатор №68134.1975.373 според заключението на СТЕ , в червен
цвят и по точки 1,2,3,4,5,6,1 /без площта на двуетажна жилищна сграда и гараж /от 172,29 кв.м. на стр.69 от делото пред СРС , представляваща неразделна част от
настоящото решение .
ОСЪЖДА Б.Б.Ц. ЕГН ********** ***
да заплати на О.В.Ц. ЕГН ********** сумата от 35,83 лева разноски
пред СРС .
ОСЪЖДА О.В.Ц. ЕГН **********
и В.С.Ц. ЕГН ********** да заплатят на Б.Б.Ц. ЕГН ********** *** сумата от 300 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи
на обжалване /чл.280 ал.3 т.2 ГПК /.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.