№ 763
гр. Стара Загора, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Свилен Жеков
при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова
като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело №
20255530101740 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 372, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „СИТОНИЯ“ ЕООД твърди, че на ********г., издал данъчна
фактура №******** за извършена за ответното дружество транспортна услуга
*******/******* на стойност 1200,00 лева с ДДС. Във фактурата било
записано, че плащането ще бъде извършено по банков път, като уговорката
между страните е била това да стане още същия ден. Ищецът осчетоводил
процесната фактура, като същата била включена в дневника му за продажби за
месец ******г. подал и съответната Справка декларация по ЗДДС. Ответникът
„БОСФОР Ч“ ЕООД не отричал задължението си, но не извършвал никакви
плащания.
Поради забавеното плащане на фактура №********/********г.,
претендира ответникът да бъде осъден да заплати и сумата от 117,70 лева,
представляваща мораторна лихва върху неплатената главница по фактура
№********/********г., считано от ******г. – датата, следваща датата на която
е следвало да бъде извършено плащането, до датата на депозиране на исковата
молба в съда и законната лихва върху сумата от 1200,00 лева по процесната
фактура № ********/********г., считано от датата на подаване на исковата
молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.
1
Моли съда да постанови решение, с което да осъди „БОСФОР Ч“ ЕООД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление област София
/столица/, община Столична, гр. София, п.к. 1404, район Триадица, ул.
„Околовръстен път“ № 67, адрес на електронна поща: *********,
представлявано от И. Н. Н., да заплати на „СИТОНИЯ“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул.
„Патриарх Евтимий“ № 80А, ет. 1, ап. 1, представлявано от управителя М. Т.
М. сумата от 1200,00 лева /хиляда и двеста лева/, представляваща неплатена
главница по фактура №******** от ********г., ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
й плащане и да осъди „БОСФОР Ч“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление област София /столица/, община Столична, гр. София,
п.к. 1404, район Триадица, ул. „Околовръстен път“ №67, адрес на електронна
поща: *********, представлявано от И. Н. Н., да заплати на „СИТОНИЯ“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, бул. „Партирах Евтимий“ №80А, ет.1, ап.1, представлявано от
управителя М. Т. М. сумата от 117,70 лева /сто и седемнадесет лева и
седемдесет стотинки/, представляваща мораторна лихва върху неплатената
главница по фактура №******** от ********г., считано от ******г. – датата,
следваща датата на която е следвало да бъде извършено плащането, до датата
на депозиране на исковата молба в съда.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК ответникът не е подал
отговор на исковата молба.
В проведеното на 11.07.2025 г. открито съдебно заседание по делото,
ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника.
Ответникът, редовно и своевременно призован, не изпраща
представител в откритото съдебно заседание, не се представлява от
пълномощник и не е заявено искане за гледане на делото в отсъствие на негов
представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, становището на ищеца и
като взе предвид приложимото право, намери за установено следното:
Налице са кумулативно предвидените в чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение против ответника.
От него не е депозиран писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131
ГПК, негов представител не се е явил в първото заседание по делото, респ.
негов упълномощен процесуален представител, не е направено искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е заявил изрично искане
да бъде постановено неприсъствено решение.
Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – ответникът не е
представил отговор на исковата молба и не се е явява в открито съдебно
заседание, за което е редовно призован при условията на чл.47, ал.1 във вр.50,
ал.1 и ал.2 ГПК, като не е направил искане същото да се разгледа в негово
2
отсъствие. За последиците от неявяването му, съдът е указал в
разпореждането си от 10.04.2025г. В съобщението, изпратено на адреса на
управление на ответника /справка от Търговския регистър – л.12 от делото/, е
удостоверено, че „фирмата е напуснала от 01.01.2025г. и сега там е: ******** -
********, и на тях дължат пари“, а с този адрес ответникът е вписан в
търговския регистър. Изрично в разпоредбите на чл. 50 ГПК е посочено, че
мястото за връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в
съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес и ако лицето е
напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички
съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. Това дава
възможността за постановяване на неприсъствено решение.
Следва да се посочи още, че е налице и изявление на представителя на
ищеца по чл. 238 ГПК, налице са и предпоставките на чл.239 ал.1 т.1 и т. 2
ГПК - пасивно поведение на ответника „БОСФОР Ч“ ЕООД – липса на
подаден писмен отговор, неявяване по делото, липса на искане за разглеждане
на делото в негово отсъствие. В определението за насрочване са допуснати
само тези писмени доказателства поискани с исковата молба, т.е.
производството не се е развило по реда на същинския исков процес, като не са
събирани доказателства извън посочените в исковата молба /определение
№106/24.02.2017г. на ВКС по гр.д. №3964/2016 г., I г.о./. Следва да се посочи,
че наличието на тези предпоставки се преценява от съда с определение в
съдебното заседание, в което е направено искането по чл.238 ГПК
/определение №184/20.04.2015г. на ВКС по ч.гр.д. №306/2015 г., I г.о./. Налице
е и отрицателната предпоставка - липса на постановени присъствено решение
и определение, с което съдът да е отказал издаване на неприсъствено решение
/което определение по принцип е и оттегляемо – определение
№184/20.04.2015 г. на ВКС по ч.гр.д. №306/2015 г., I г. о./. Още повече, че дори
и да бъдат обсъдени представените с исковата молба писмени доказателства
това обстоятелство не променя неговия характер /решение №273/18.11.2015 г.
на ВКС по гр. д. №1365/2015 г., III г.о./. Освен това съдът намира че е налице
и условието, предвидено в чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – исковете са вероятно
основателни с оглед на представените с исковата молба доказателства.
С оглед наличието на всички кумулативни предпоставки, следва да бъде
постановено неприсъствено решение, с което предявените от „СИТОНИЯ“
ЕООД, против „БОСФОР Ч“ ЕООД, обективно съединени осъдителни искове
с правно основание 372, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД бъдат уважени, ведно със
законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените разноски в настоящото производство за държавна такса в размер
на 100,00 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 430,00 лв. и 05,00 лв.
за издаване на обезпечителна заповед – общо 535,00 лв., а на основание чл.
239, ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване /определение №
579/28.11.2016 г. на ВКС по гр.д. № 2859/2016 г., I г.о, определение №
3
394/26.05.2014 г. на ВКС по ч.т.д. № 1418/2014 г., I т. о./.
Така мотивиран и на основание чл. 239, ал. 1 ГПК, Старозагорски
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание 372, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД /при условията на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено
решение/, „БОСФОР Ч“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: област София, община София, гр. София, п.к. 1404, район
Триадица, ул. „Околовръстен път“ №67, представлявано от И. Н. Н. да
заплати на „СИТОНИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, бул. „Св. Патриарх Евтимий“ № 80А, ет.1, ап.1,
представлявано от управителя М. Т. М. сумата в размер на 1200,00 лева
/хиляда и двеста лева/, представляваща неплатена главница по фактура №
********/******** г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба в съда – 09.04.2025 г. до окончателното плащане,
както и сумата в размер на 117,70 лева /сто и седемнадесет лева и седемдесет
стотинки/, представляваща мораторна лихва върху неплатената главница по
фактура № *********** от ******** г., считано от ****** г. до датата на
подаване на исковата молба в съда – 09.04.2025 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК „БОСФОР Ч“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: област София, община
София, гр. София, п.к. 1404, район Триадица, ул. „Околовръстен път“ №67,
представлявано от И. Н. Н. да заплати на „СИТОНИЯ“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул. „Св.
Патриарх Евтимий“ № 80А, ет.1, ап.1 , представлявано от управителя М. Т. М.
сума в размер на 535,00 лв. /петстотин тридесет и пет лева/ представляваща
разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и държавна такса за
обезпечителна заповед.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
4