Р
Е Ш Е Н И Е
№
260559 / 18.12.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на десети декември, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 03526 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 415 ал. 1 ГПК
вр. чл. 410 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република” срещу В.П.Г. ***, с искане да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на
655,15лв., представляваща ½ ид. част от общия дълг в размер на 1310,32
лв., представляваща стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за апартамент, находящ се в гр. П., ул. „“, бл., вх. , ап. , от които:
главница в размер на 577,63 лв., представляваща ½ от главницата в размер
на 1155,26лв., за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. включително, законна
лихва за забава на месечните плащания в размер на 77,53лв., представляваща
½ от законната лихва в размер на 155,06лв. за периода от 10.07.2016г. до
06.06.2018г., както и законната лихва върху главницата от 577,63лв., считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното
изплащане на сумата, за които суми по ч. гр. дело № 01825/2019г. по описа на
Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения
по чл. 410 от ГПК.
В
исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ общи
условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които
ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС),
като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване за процесния период от време. Твърди се, че
от страна на ответника
е налице неизпълнение на задълженията му, респ. незаплащане на дължимите,
съответно претендирани понастоящем, суми.
В законоустановения едномесечен срок,
предоставен от разпоредбата на чл. 131 ГПК, ответникът В.П.Г. не е депозирал писмен отговор на
исковата молба.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
За сумите по предявените обективно
кумулативно съединени установителни искове е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 1321 от 14.03.2019г. по ч. гр. д. № 01825
по описа за 2019г. на Пернишки районен съд. Същата е връчена на длъжника
(ответник по настоящото дело) в условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, при което, в
предоставения едномесечен срок, са предявени настоящите установителни искове.
Последното обстоятелство прави исковете процесуално допустими, респ. съдът
дължи произнасяне по тях.
По
основателността:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът намира, че са налице
предпоставките на чл.238 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй
като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото заседание по делото,
не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и ищецът е
поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Освен това,
съгласно изискванията на чл. 239 от ГПК, на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание. Същевременно искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът
постановява настоящото решение на основание наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
Предвид гореизложеното и на основание
чл. 238 ГПК настоящият състав намира, че обективно кумулативно съединените положителни
установителни искове са основателни и следва да бъдат уважени, като на
основание чл. 239 ал. 2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за това.
На
основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава върху главницата от
577,63 лева, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 14.03.2019г. до
окончателното й плащане.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г.
на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските, както в заповедното, така и
в исковото производства.
Съдът намира, че ищецът е бил
представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр.
чл. 26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на
юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид
конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че следва
да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00лв. за заповедното и
100.00 лева за исковото производства, или общо: 150.00 лева.
Предвид гореизложеното съдът намира,
че ищецът е доказал разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното и исково производства в общ размер на 202,62 лева, от които: 150.00
лева – юрисконсултско възнагарждение за исковото и заповедно производства и 52,62
лева – държавни такси за исковото и заповедно производства. С оглед уважаване
на предявените искови претенции, същите следва да му бъдат присъдени.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от „Топлофикация – Перник” АД, с ЕИК: ********* и със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. “Мошино”, ТЕЦ “Република” срещу
В.П.Г. ***, че В.П.Г. ДЪЛЖИ на
ищцовото дружество сумата в размер на 655,15лв., представляваща ½ ид.
част от общия дълг в размер на 1310,32 лв., представляваща стойност на
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се
в гр. П., ул. „“, бл., вх. , ап., от които: главница в размер на 577,63 лв., представляваща ½ от
главницата в размер на 1155,26лв., за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г.
включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 77,53лв., представляваща ½ от
законната лихва в размер на 155,06лв. за периода от 10.07.2016г. до 06.06.2018г,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в
съда на заявлението по чл. 410 ГПК -14.03.2019г. до окончателното й изплащане, за
които суми по ч. гр. дело № 01825/2019г. по описа на Районен съд – гр. Перник е
издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА В.П.Г., с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – Перник” АД, с ЕИК: ********* и със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, кв. “Мошино”, ТЕЦ “Република” сумата от 202,62 лева, представляваща направените по
делото и по ч. гр. д. № 01825/2019г. по описа на ПРС, разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при условията на неприсъствено такова, поради което на основание чл. 239 ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч .г. д. № 01825 по описа за 2019г. на ПРС да бъде върнато на
съответния съдебен състав на ПРС, като към него се приложи и препис от влязлото
в сила решение по настоящото дело.
ПРЕПИС
от
решението да се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: