Определение по дело №5/2021 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260068
Дата: 15 февруари 2021 г. (в сила от 14 април 2021 г.)
Съдия: Веселина Димитрова Джонева
Дело: 20211500900005
Тип на делото: Частно търговско дело
Дата на образуване: 10 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

                          Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е  ……

                               гр.Кюстендил, 15.02.2021г.

 

Окръжен съд-гр.Кюстендил, гражданско отделение, първи състав, в закрито съдебно заседание на петнадесети февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                                Окръжен съдия: Веселина Джонева

 

след като разгледа докладваното от съдия В.Джонева ч.т.д.№5/2021г. по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.405 и сл. от ГПК – „Производство по издаване на изпълнителен лист“.

 

Делото, след препращането му по подсъдност от ОС-Благоевград, е образувано по молбата на *******, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр.Благоевград, представлявано от управителя Х.Ш.

В молбата се прави искане за издаване в полза на подателя на изпълнителен лист срещу Ч.М. А., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, на основание влязло в сила арбитражно решение №1, постановено на 06.11.2020г. по арб.д.№2/2020г. по описа на Арбитражен съд-Благоевград при Сдружение за правна помощ и медиация, за присъдените с решението суми, а именно: **лева, представляващи невърнат заем по договор от 23.10.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, от датата на предявяване на исковата молба – 09.03.2020г., до датата на окончателното й заплащане; **лева, представляващи обезщетение за забава за периода от 01.01.2019г. до 10.02.2020г., както и 1 093.90 лева, представляващи направените във връзка с арбитражното производство разноски.

От приложените към молбата документи се установяват следните факти:

С решение №1 от 06.11.2020г. на Арбитражен съд-Благоевград при Сдружение за правна помощ и медиация по арб.д.№2/2020г. Ч.М. А., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** е бил осъден да заплати на *******, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр.Благоевград, , следните суми: **лева, представляващи невърнат заем по договор от 23.10.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, от датата на предявяване на исковата молба – 09.03.2020г., до датата на окончателното й заплащане; **лева, представляващи обезщетение за забава за периода от 01.01.2019г. до 10.02.2020г., както и 1 093.90 лева, представляващи направените във връзка с арбитражното производство разноски.

Според удостоверение с изх.№00132/25.11.2020г., издадено от АС-Благоевград при СППМ, постановеното решение е връчено на страните – на дружеството, чрез управителя му, на 10.11.2020г., а на А. – на 19.11.2020г., върнато като неполучено, и е влязло в сила.

Съдът, като взе предвид горното, намира следното от правна страна:

Молбата за издаване на изпълнителен лист, въз основа на решение на местен арбитражен съд, е допустима, предвид разпоредбите на Част “Пета”, дял “Първи”, чл.404-чл.407 от ГПК.

Окръжен съд-гр.Кюстендил е родово и местно компетентен да я разгледа, доколкото съобразно правилото на чл.405 ал.3 от ГПК, това е съдът по седалището на длъжника.

Молбата е редовна, в контекста на нейното съдържание, отправеното искане и с оглед наличието на представено доказателство за заплащане на дължимата държавна такса в размера по чл.14 от ТДТССГПК.

Преценена по същество молбата е неоснователна, по следните съображения:

За да бъде годно изпълнително основание влязлото в сила арбитражно решение на арбитражен съд със седалище в Република България трябва да е редовно от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.  Чл.51 ал.1 от ЗМТА, приложим съгласно § 3 ал.1 от ПЗР на ЗМТА, добавя и допълнително изискване към вече посочените, а именно – към  молбата за издаване на изпълнителния лист да се приложат арбитражното решение и доказателството, че то е връчено на длъжника по изпълнението.

Съгласно чл.405 ал.5 от ГПК, съдът отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни по смисъла на чл.47 ал.2 от ЗМТА решения. Според последната разпоредба, арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни.

В конкретния случай се касае за решение, което – доколкото може да се прецени - е постановено по арбитрируем спор. Искането за снабдяване с изпълнителен лист кореспондира с осъдителния диспозитив на арбитражното решение. Последното представлява редовен от външна страна документ, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане в полза на подалата молбата страна.

При все това, съдът намира, че молбата за издаване на изпълнителен лист не може да бъде уважена, тъй като липсват доказателства решението на Арбитражния съд да е било връчено на длъжника по изпълнението.

Представеното с молбата удостоверение с изх.№00132/25.11.2020г., издадено от АС-Благоевград при СППМ представлява частен свидетелстващ документ, който не е годен да установи правнорелевантното обстоятелство, че препис от постановеното срещу А. арбитражно решение му е било надлежно връчено. Още повече, че от самото удостоверение е видно, че това не е било сторено, като същевременно не са налице основания да се приеме, че са налице предпоставки за прилагане на законовата фикция на чл.32 ал.1 и ал.2 от ЗМТА. Законът не е предоставил на арбитражния съд, в това число и на председателя му, удостоверителна компетентност за установяване редовност на връчване на арбитражно решение на длъжника по изпълнението, като този съществен за дължимата преценка факт трябва да бъде установен от молителя с допустимите в гражданския процес писмени доказателствени средства.

Съгласно чл.41 ал.3 изр.2 от ЗМТА, едва с връчването на решението, то влиза в сила, става задължително за страните и подлежи на принудително изпълнение. Следователно, в производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на влязло в сила арбитражно решение трябва по несъмнен, безспорен начин да се установи, че арбитражното решение е връчено на длъжника по изпълнението, респ., че е налице хипотеза на чл.32 от ЗМТА.

Изложените доводи очертават неоснователността на разглежданата молба за издаване на изпълнителен лист, която следва да се остави без уважение.

 

Воден от горното, съдът

 

Р А З П О Р Е Д И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  молбата на *******, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр.Благоевград,  представлявано от управителя Х.Ш., за издаване на изпълнителен лист срещу Ч.М. А., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, на основание влязло в сила арбитражно решение №1, постановено на 06.11.2020г. по арб.д.№2/2020г. по описа на Арбитражен съд-Благоевград при Сдружение за правна помощ и медиация, за присъдените с решението суми, а именно: **лева, представляващи невърнат заем по договор от 23.10.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, от датата на предявяване на исковата молба – 09.03.2020г., до датата на окончателното й заплащане; **лева, представляващи обезщетение за забава за периода от 01.01.2019г. до 10.02.2020г., както и *** лева, представляващи направените във връзка с арбитражното производство разноски.

 

Разпореждането може да се обжалва от молителя с частна жалба пред Апелативен съд-София, в двуседмичен срок, който тече от връчването на препис от разпореждането.

 

 

 

                                                                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: