Решение по дело №384/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 654
Дата: 5 юни 2020 г.
Съдия: Светлана Кирилова Цанкова
Дело: 20203100500384
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………………./……………………. година,

 

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на 02.06. 2020 година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

     ЧЛЕНОВЕ:  ТАТЯНА МАКАРИЕВА

                           СВЕТЛАНА ЦАНКОВА                                                

 при участието на секретаря  Доника Христова

като разгледа докладваното от съдия Светлана Цанкова

въззивно гражданско дело № 384 по описа за 2020 год. и 

за да се произнесе, съобрази следното:

 

       Производството е по реда на  чл.258 от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от „Енерго – Про Продажби” АД ЕИК 103533691Против  решение № 5571/10.12.2019 год, постановено по гр. д. № 9752 по описа за 2019 г. на ВРС,с което се  ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.А.А., ЕГН **********, не дължи на „Енерго – Про Продажби” АД ЕИК *********, сумата от 2071,46 лв., представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на ел. енергия за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Флора“ №8,  вх. А, ап. 26, за периода от 20.02.2017 г. до 19.02.2018 г., с аб. № ********** и кл. № **********, за която е издадена фактура №00281579238/18.06.2019 г., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и се ОСЪЖДА „Енерго – Про Продажби” АД ЕИК *********, да заплати на А.А.А., ЕГН **********, сумата от 489,85 лева, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 Твърди се, че постановеното решение е незаконосъобразно и се моли неговата отмяна, с искане да се постанови друго, с което предявения иск бъде отхвърлен.

Въззиваемата страна е депозирала  писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на депозираната жалба.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.

  Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното решение, които изцяло възприема и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .

В отговор на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се вземе предвид следното: 

Производството е образувано по предявен от А.А.А., ЕГН ********** срещу „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2071,46 лв., представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на ел. енергия за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Флора“ №8,  вх. А, ап. 26, за периода от 20.02.2017г. до 19.02.2018г., с аб. № ********** и кл. № **********, за която е издадена фактура №00281579238/18.06.2019 г.

Твърди се, че ищецът е потребител на ел. енергия, както и че въз основа на констативен протокол на 19.02.2018 г., чрез свои служители ответното дружество е начислило процесната сума, чиято дължимост ищецът оспорва,по изложени в исковата молба подробни съображения.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „Енерго – Про Продажби” АД,  в който се оспорва предявеният иск като неоснователен. Излага в отговора подробни съображения.

Настоящият въззивен състав,въз основа на събпраните хо делото доказателства  приема за установено следното от фактическа страна:

- ищецът има качество потребител на ел. енергия по смисъла на ЗЕ.

- От протокол от 19.052.2018г. се установява, че е извършена техническа проверка на електромера, отчитащ потреблението за процесния обект.

- от протокол от метрологична експертиза на средство за измерване  от 20.02.2018г. при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера. Посочено е наличие на преминала енергия на тарифа Т3- 011972,8 kWh, която не е визуализирана на дисплея. От протокола се установява, че електромерът съответства на метрологичните характеристики.

- Въз основа на установените от метрологичната експертиза обстоятелства е извършена  извършена  корекция и е  издадена фактура №00281579238/18.06.2019 г. на стойност 2071,46лв,която  не е заплатена от абоната на дружеството.

Пред ВРС е приета и СТЕ, съгласно което електромерът, е преминал първоначална проверка през 2016 г., като срокът му на метрологична годност изтича през 2022 г. Налице е неправомерно вмешателство в софтуера на процесния СТИ, извършено чрез софтуерно претарифиране по отделните регистри чрез въздействие по отделните регистри и по-конкретно в тарифната схема, тъй като при монтажа електромерът е настроен да отчита консумираното количество ел. енергия само по две тарифи. Установява се, че схемата на свързване на СТИ с електрозахранващата мрежа не е променена.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът приема следните правни изводи:

Ответното дружество, не е доказало дължимостта на начислената сума

С решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 - членен състав (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.) разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) са отменени. В тази връзка, посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към настоящия  спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление, констатирала неточното измерване на електромера, е извършена на 19.02.2018 г. – след тяхната отмяна.

Въззивното дружество не може да се ползва от корекционната процедура, за която и към датата на проверката (19.02.2018 г.) е липсвал нормативен ред за установяване на условията за корекционна процедура и начина на извършване на проверка на СТИ.

Нещо повече, в настоящия случай не е налице неточно измерване/неизмерване на СТИ или  липса на СТИ

Видни на дисплея са само тарифите, отчитащи нощна, дневна и върхова енергия. Не са ангажирани доказателства, че потребителят е заявил желание за отчитане по тарифа 1.8.3, като липсват и твърдения на ответното дружества в този смисъл. При липса на предпоставките по чл.48 от ПИКЕЕ, процесното количество електроенергия не може да се остойностява и претендира от абоната по реда на корекционната процедура по ПИКЕЕ. Недоказано е и обстоятелството за начина и причината, в резултат на която в СТИ е отчетена електроенергия в регистър 1.8.3,  и в конкретно това да се дължи на виновно поведение от абоната.

Не се установи от събраните доказателства точният момент, от който електромерът, настроен за двутарифен отчет, е започнал да отчита потребената енергия в регистър 1.8.3. Допълнително начисляване на ел.енергия би било допустимо само при установяване виновно поведение на конкретно лице и периода на неотчитане и реално потребеното количество ел.енергия, което в настоящия случай не се доказа.

В обобщение,   ответното дружество не е провело пълно доказване на факта, че абонатът е потребил реално процесната електроенергия в процесния период, следователно предявеният отрицателен установителен иск се преценява като  основателен и следва да бъде уважен изцяло, а решението на ВРС,като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на въззивника  следва да бъдат възложени разноските сторени от въззиваемата страна – в размер на  400 лв., съобразно представените доказателства.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5571/10.12.2019 год, постановено по гр. д. № 9752 по описа за 2019 г. на ВРС

 

ОСЪЖДА „Енерго – Про Продажби” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, да заплати на А.А.А., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 400  лева, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд,на основание чл.280 ал.2 от ГПК.

 

         

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ :