МОТИВИ ПО НОХД № 6/2018 г. ПО ОПИСА НА ВТРС
Обвинението е срещу подсъдимия Х.М.Е. за
извършено от него престъпление по ч. 206, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Производството по делото е по реда на чл. 370
и следващите от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа
обвинението така както е предявено. Счита същото за доказано и моли съда
подсъдимият да бъде признат за виновен и наказан по този текст от закона с
приложението на чл. 58а, ал. 1 от НК. Моли съда за наказание от осем месеца
лишаване от свобода. Пледира за приложението на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал.
1 от НК и чл. 68, ал. 1 от НК с оглед на предишни две осъждания на подсъдимия.
В съдебно заседание подсъдимият съжалява за
извършеното. Лично и чрез служебния си защитник моли съда за минимално
наказание с приложението на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55 от НК, както и за
преквалификация на деянието по чл. 206, ал. 5, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Съдът, след като обсъди и реши въпросите по чл.
301 от НПК, приема за установено и доказано по безспорен начин от фактическа
страна следното :
Подсъдимият Х.М.Е. ***, но не живее на
регистрираните адреси. Пребивава на територията на цялата страна. Осъждан е. Безработен. Има зависимост към хазартните
игри и си набавял парични средства по престъпен начин, които проигравал. За
целта отсядал в къщи за гости и апартаменти в страната, отдавани под наем, откъдето
отнемал различни вещи, които залагал в заложни къщи. Срещу него има пет
неприключили наказателни производства за престъпления по чл. 206 от НК,
извършвани на територията на град Пловдив, София и Варна.
Поредните деяния решил да извърши в град Велико Търново. Разгледал предлаганите къщи за гости и за идентични периоди - от
21.11.2017 г. до 26.11.2017 г. направил он лайн резервация в отдаван под наем
от свидетелите С.С.С. и К.Л.С. *** и в къща за
гости „*********** собственост на свидетеля Д.М.П.. Намерението
му било да придобие доходи чрез продажба на вещи от тях.
В апартамента на ******се настанил на 21.11.2017 г. Уговорката му
с Д.П. била настаняването да се извърши на същата
дата, но подсъдимият се свързал с него и му обяснил,
че е претърпял ПТП, заради което ще пристигне в
град Велико Търново на 22.11.2017 г. и ще се настани тогава, а за да не буди
съмнение, че наема цялата къща сам, заявил, че ще бъде заедно с трима приятели.
На 22.11.2017 г. се срещнал със
свидетеля Д. М.П. в района на пощата в града и заявил, че компанията му ще
пристигне по-късно. Свидетелят Д.М.П. го настанил и му дал магнитна карта за входната врата, която регистрирала всяко
влизане и излизане в имота, което се отчитало чрез съобщения на мобилния му
телефон.
Апартаментът на свидетелите
С.С.С. и К.Л.С. разполагал с всички удобства, както и с телевизор, марка „Нео”,
22 инча,
със сериен номер 7143799400170. Подсъдимият решил да заложи
телевизора и на 22.11.2017 г. го изнесъл и заложил в заложна къща ******,
намираща се в град Велико Търново, за което получил сумата от 80 лв. Бил съставен
заложен билет № 7750/22.11.2017 г. със срок за
връщане на заема от 30 дни. Получената сума проиграл на хазарт. Същият ден подсъдимият се върнал в апартамента,
оставил заложния билет на леглото и отишъл в къщата за гости на свидетеля Д.М. П., оставяйки багажа си в
апартамента на Стефанови.
Къщата за гости, в която се настанил разполагала с пет телевизора,
всички собственост на свидетеля Д.М.П.. На
23.11.2017 г., за времето от 09.00 ч. до 12.00 ч. обвиняемият изнесъл два от
телевизорите - LCD телевизор марка LG, 32 инчов, сер.
номер 401MATW0J801 и Samsung, 24 инча, сер. номер 0290H4MDA19061D и подготвил за изнасяне останалите телевизори - LCD телевизор, марка „Philips”, 40 инчов, със сер. номер
2А1141008869, LCD телевизор марка LG, 32 инчов, със
сер. номер 402MAVD08535 и LCD телевизор марка LG, 32 инчов, със
сер. номер 402MAYY08538, с намерение
по-късно същия ден да заложи и тях.
Телевизорът, марка „LG”, 32 инчов, сер.
номер 401MATW0J801 продал на свидетеля С. Р.в заложна къща ***********, за сумата от
150,00 лв. Бил съставен заложен билет № 7064/23.11.2017 г. Подсъдимият му обяснил, че разполага и с други вещи, които би могъл да му
продаде - още телевизори и пералня, като се разбрали да се чуят по телефона по-късно.
На 23.11.2017 г. Свидетелят З.С.Р.продал телевизора на
неустановено по делото лице. Телевизорът, марка „Samsung”, подсъдимият заложил в заложна къща ******, което било удостоверено със съставянето на
заложен билет № 7752/23.11.2017 г., с падеж до 23.12.2017 г., за
което получил сумата от 100 лв.
След сключените сделки, в 14.00 часа, с таксиметров автомобил,
управляван от свидетеля В.Н.К.подсъдимият се върнал в
къщата за гости, за да вземе останалите три телевизора, които бил подготвил от
по-рано, като обяснил на водача, че ще отидат до ул. „Гурко“ откъдето щял да
вземе телевизори, след което ще го откара до заложна къща в град Горна
Оряховица.
Междувременно в свидетеля Д.М.П. се породили
съмнения, че се случва нещо нередно, тъй като подсъдимият много често
влизал и излизал от къщата, заради което решил да провери какво се случва.
Отишъл на паркинга на хотел „Интерхотел“ – Велико Търново и
с монокъл започнал да наблюдава къщата си. В този момент видял да спира наетият от подсъдимия таксиметров автомобил. Подсъдимият се качил в къщата и изнесъл единия от телевизорите, покрит с
кафяво одеяло и го сложил в багажника на таксиметровия автомобил. Свидетелят Д.М.П. веднага тръгнал към имота си. През това време подсъдимият изнесъл и другите два телевизора и стойките към тях и ги оставил
на задната седалка на автомобила. Около 14.15 ч. свидетелят Д.М.П. *** и побягнал към таксито. Викнал на подсъдимия, който се изненадал от присъствието му, но запазил хладнокръвие и
дори му обяснил, че отивал „по работа“. Свидетелят поискал да отвори багажника
на таксиметровия автомобил и в този момент подсъдимият побягнал. Свидетелят Д.М.П. побягнал след него и се опитал да го
напръска със спрей. На съседната улица „******* подсъдимият се спънал и
паднал и свидетелят Д.М.П. отново го напръскал със спрей
за да го спре. Веднага позвънил на телефон 112 и съобщил за случилото се. В
този момент таксиметровият шофьор с натоварените от подсъдимия телевизори отишъл пред РУ – Велико Търново,
където също съобщил какво е станало по-рано. Докато чакали пристигането на полицейските
служители подсъдимият обяснил на свидетеля Д.М.П., че е изиграл на хазартни игри получените от залозите на
телевизорите пари.
Полицейските служители посетили заложна къща ****и обяснили на
свидетеля И.Х.Ф, че заложените от подсъдимия телевизори са предмет на престъпление. С протокол за доброволно
предаване, свидетелят предал на разследващия полицай телевизорите марка „Нео“ и
„Samsung”, които
впоследствие били върнати на собствениците. Телевизорите от таксиметровия
автомобил също били върнати на свидетеля Д.М. П. с протокол за доброволно предаване. Единствено,
телевизорът, марка „LG”, 32 инча, със сериен номер 401MATW0J801 не бил възстановен.
По този начин от обективна и субективна
страна подсъдимият Х.М.Е. е осъществил състава на престъпление по чл. 206, ал.
1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. От обективна страна подсъдимият осъществил състава на престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК – на 22.11.2017 г. в гр. В. Търново
противозаконно е присвоил чужда движима вещ на стойност 132 лева, собственост
на С.С.С. и К.Л.С. – телевизор, марка „Нео”, 22 инча, със сериен номер
7143799400170. Тази вещ подсъдимият владеел, намирала се е
в негова фактическа власт на правно основание – договор за наем и същият е можел
да я ползва без право да се разпорежда с нея. От обективна страна подсъдимият е осъществил съства на престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК – на 23.11.2017 г. в гр. В. Търново
противозаконно е присвоил чужди движими вещи на стойност 492 лева, собственост
на Д.М.П. – телевизори – LCD телевизор марка LG, 32 инчов, сер.
номер 401MATW0J801 и Samsung, 24 инча, сер. номер 0290H4MDA19061D. Тези вещи
подсъдимият владеел, намирали се е в негова фактическа власт на правно
основание – договор за наем и същият е можел да ги ползва без право да се
разпорежда с тях. От обективна страна
подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл. 206, ал. 1, вр. чл. 18,
ал. 1 от НК – на 23.11.2017 г. в гр. В. Търново
направил опит противозаконно да присвои чужди движими вещи на стойност 939
лева, собственост на Д.М.П. – LCD телевизор, марка „Philips”, 40 инчов, със сер. номер
2А1141008869, LCD телевизор марка LG, 32 инчов, със
сер. номер 402MAVD08535 и LCD телевизор марка LG, 32 инчов, със сер.
номер 402MAYY08538. Тези вещи подсъдимият владеел, намирали се е в негова фактическа власт на
правно основание – договор за наем и същият е можел да ги ползва без право да
се разпорежда с тях. Деянието е останало във фазата на недовършения опит,
поради намесата на пострадалия.
Деянията са извършени от подсъдимия при условията на продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 от НК – осъществяват поотделно състави
на едно и също престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, извършени са
през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите. Механизмът на
престъплението, еднотипният начин на осъществяване на отделните деяния, много
краткият период между тях, разпореждането с част от предмета на престъплението
по две от деянията, обосновават извод, че довършените деяния се отразяват
значително върху характера на цялостното престъпление, поради което правната
квалификация не следва да бъде във връзка с чл. 26, ал. 5 от НК.
От субективна страна престъплението
е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянията, предвиждал е техните общественоопасни последици и е искал
настъпването им. Подсъдимият е съзнавал, че владее вещите,
собственост на пострадалите на правно основание, че няма
право да се разпорежда с тях и въпреки това е предприел разпоредителни действия
с тях в своя полза, залагайки ги в заложните къщи.
Причини за извършване на
престъплението - занижено правосъзнание, незачитане правото на собственост на
гражданите.
Обществената
опасност на конкретното престъпление е завишена предвид упоритото засягане на
спокойното упражняване на правото на собственост на три лица, извършено за
много кратък период от време чрез три деяния, като при последното деецът е
направил опит за бягство от местопрестъплението.
Обществената
опасност на дееца е завишена предвид предишно осъждане за същото по вид
престъпление, извършено отново при условията на чл. 26, ал. 1 от НК.
Смекчаващи
вината обстоятелства - критично отношение към извършеното, разкаяние, недобро материално положение,
сравнително невисока стойност на предмета на престъплението.
Отегчаващи
вината обстоятелства – недобри характеристични данни, минало осъждане.
Съдът,
след като обсъди и прецени обществената опасност на престъплението и личната
такава на дееца, като взе предвид разпоредбите на чл. 58а, ал. 1 и чл. 54 от НК
за извършеното престъпление по чл. 206, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК с оглед
на превеса на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства определи на
подсъдимия наказание от една година лишаване от свобода, което намали с 1/3 и
го осъди на осем месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален
общ режим.
На основание чл. 25, ал. 1,
вр. чл. 23, ал. 1 от НК съдът определи и наложи на подсъдимия Х.М.Е. общо
на-тежко наказание между наложеното по настоящата присъда и това по НОХД №
4337/18 г. на СРС, а именно осем месеца лишаване от свобода при първоначален
общ режим. Деянията по тези две осъждания са извършени преди да има влязла в
сила присъда за което и да е от тях. Това е така, защото със споразумение по
НОХД № 4337/18 г. на СРС подсъдимият е осъден на основание чл. 209, ал. 1 от НК
за деяние, извършено на 05.05.2017 г., Споразумението е влязло в сила на
13.03.2018 г.
Съдът постанови на
основание чл. 68, ал. 1 от НК наказанието по НОХД № 16289/17 г. на СРС от една
година лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е
отложено за срок от три години, да се изтърпи отделно от определеното общо
най-тежко наказание и при първоначален общ режим. Това е така, защото деянията,
предмет на настоящото дело са извършени в изпитателния срок на осъждането със
споразумение по НОХД №16289/17 г. на СРС, влязло в сила на 25.09.2017 г., за
деяния по чл. 206, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, извършени в периода
17.07.2017 г. – 19.07.2017 г., за което му е наложено наказание от една година
лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години.
Съдът постанови на
основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК веществени доказателства – 2бр. черни
торби за боклук и 1 бр. сива полиетиленова чанта като вещи без стойност и с
неустановен собственик да бъдат унищожени.
На основание чл. 189, ал. 3
от НПК съдът осъди подсъдимия Х.М.Е. да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВТРС направените по делото разноски в размер на 64 лева.
Така
целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, ще бъдат реализирани.
Водим
от горното съдът постанови приложената присъда.
Районен съдия
: