Определение по дело №2011/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2002
Дата: 17 юни 2020 г. (в сила от 17 юни 2020 г.)
Съдия: Александра Драгомирова Йорданова
Дело: 20201100602011
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 11 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

   гр. София , 17 .06.2020 г.

 

 

 

                                 СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ   СЪД , Наказателно отделение  ,  ІХ  - ти Въззивен  състав , в закрито  заседание на  седемнайсти            юни     през  двехиляди и    двадесета        година в състав:

 

 

 

                                                    Председател  :  ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА

                                                           Членове  : 1 .  АЛЕКСАНДРА  ЙОРДАНОВА

                                                                             2.    РОСИ МИХАЙЛОВА

 

 

 

 

като  разгледа  докладваното от съдия  Йорданова  В . Н . Ч.  Д . №     2011  по описа за 2020   година , и за да се произнесе взе предвид следното:

                                           Производството е по реда на   чл. 243   ал. 8  от НПК.

                                            С    определение      от  09.03.20г. по Н .Ч  .Д . №  2977  /20г., СРС, НО ,  99   с - в   е оставил без разглеждане жалбата  на   З.П.Г. против постановление от 19.02.2020 г.. на СГП, с което е било потвърдено постановление на прокурор при СРП от 04.12.2019 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 124/2019 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 13948/2019 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл.290, ал. 1 от НК.                         

                           В мотивите на определението  е прието , че жалбата   е недопустима и не  следва да бъде  разгледана    ,тъй като  пред СРС не могат да бъдат атакувани постановления на СГП, както и е прието ,че   жалбоподателя   не е         сред лицата , които имат право на  жалба , съгласно разпоредбата на  чл. 243 ал.4 от НПК .

                            Срещу     определението     е    постъпила жалба от   З.П.Г. ,с която се иска   да се отмени постановеното         определение   на  СРС като неправилно и незаконосъобразно . Навеждат се доводи ,че  обжалваното   определение е незаконосъобразно , тъй като неправилно  е прието , че жалбата  е недопустима , тъй  като има извършено престъпление,при което от настоящия съд се иска да бъде отменено определението на СРС , както и постановлението на СГП  , с  което е  потвърдено постановление на СРП  , с което  прекратено наказателното производство      по делото, и да продължи производството по делото .

                                   Съдът като обсъди  материалите  по делото, обжалваното   определение   на СРС и  доводите в   жалбата   , намира за установено следното :

                               Жалбата е неоснователна .                                                                                    

                                    Настоящата съдебна инстанция намира, ,че подадената            жалба     е  неоснователна      и следва да бъде  оставена без уважение      ,тъй като обжалваното  определение   от  09.03.20г. по Н .Ч  .Д . №  2977  /20г.,  с което СРС, НО ,  99   с - в   е оставил без разглеждане жалбата  на   З.П.Г. против постановление от 19.02.2020 г.. на СГП, с което е било потвърдено постановление на прокурор при СРП от 04.12.2019 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 124/2019 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 13948/2019 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл.290, ал. 1 от НК.                         ,е законосъобразно , като правилно и в  съответствие с изискванията на нормата  на чл. 243  ал.4  от НПК ,първоинстанционния съд е  направил  извода си  ,че жалбата  на З.П.Г. срещу  обжалваното    постановление    на  СРП ,  не  следва да бъде  разгледана , при  което не   са  налице основания за отмяната на обжалваното определение  на  СРС  .   Правилно е прието от СРС ,че  по реда  на чл.243, ал.4 от НПК, право да обжалват постановлението за прекратяване на наказателното производство имат обвиняемият, пострадалият или неговите наследници и ощетеното юридическо лице  ,като на обжалване подлежи постановлението за прекратяване на наказателното производство,  но  не и постановлението на по-горестоящата прокуратура, с което   същото е  било потвърдено. Доколкото пред СРС  , се е обжалвало  не  постановлението на СРП, ,с което наказателното производство е било прекратено ,  а постановлението  от 19.02.2020 г. на Софийска градска прокуратура, с което е било потвърдено постановление от 04.12.2019 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 124/2019 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 13948/2019 г. по описа на СРП,  то  неговото обжалване пред СРС е  недопустимо. Пред СРС по реда на чл.243, ал.4 от НПК  би могло да се обжалва само постановлението на СРП за прекратяване на производството, но не и постановлението на СГП, с което то е било потвърдено.Доводите в   жалбата   са неоснователни ,тъй като видно от материалите по делото досъдебното производство е било   образувано    и водено срещу  неизвестен извършител   за  извършено престъпление по чл. 290 ал.1 НК. По досъдебното производство    не е имало    привлечено лице като  обвиняем , при което правилно СРС е приел ,че  жалбоподателя   няма   право да обжалва постановлението  на СРП , с което е прекратено  наказателното производство по делото , доколкото е  видно  ,че  същия    не попада  в кръга на  изброените      в   нормата на чл. 243 ал.4 от НПК  лица ,които могат  да обжалват постановлението  на СРС  .  Това е така , тъй като престъплението по чл. 290   ал. 1 от НК      , е  формално   ,като при него няма  съставомерни имуществени  и неимуществени вреди , при което  основателно   е прието от СРС , че  жалбоподателя    не е   претърпял  имуществени вреди в резултат на извършеното престъпление по чл.290     ал. 1 от НК      ,  за което е било образувано и водено наказателно производство по делото    и следователно  същия   няма качеството на пострадало лице , при което няма и  право на жалба по реда  на чл. 243 ал.4 от НПК.   От друга страна следва      да    се    отбележи и обстоятелството , че за жалбоподателя  З.П.Г. съществува  друг  процесуален ред , по  който същия   да защити  правата  си , включително и сочения пред настоящата инстанция правен интерес  ,  а именно    обжалване на прокурорското постановление  ,с което   е прекратено наказателното производство  , както и това с което е потвърдено последното , по реда на  инстанционния контрол в прокуратурата , а именно пред  по висшестоящата прокуратура  на основание чл.200 от НПК .  

                                                     Поради изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира , че обжалваното   определение    на СРС,  с което е  оставена  без разглеждане   на  жалбата  на   З.П.Г. против постановление от 19.02.2020 г.. на СГП, с което е било потвърдено постановление на прокурор при СРП от 04.12.2019 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 124/2019 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 13948/2019 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл.290, ал. 1 от НК ,следва да бъде  потвърдено , а жалбата следва да бъде оставена без уважение .

                                          Воден от горното съдът

 

 

 

 

                                                             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И      :                

                                           

                                            

 

                                    

                                    П О Т В Ъ Р Ж Д А В А  определение            от  09.03.20г. по Н .Ч  .Д . №  2977  /20г., с  което  СРС, НО ,  99   с - в   е оставил без разглеждане жалбата  на   З.П.Г. против постановление от 19.02.2020 г.. на СГП, с което е било потвърдено постановление на прокурор при СРП от 04.12.2019 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 124/2019 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 13948/2019 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл.290, ал. 1 от НК.                                                                                                                                 

                                  Определението  е окончателно и  не подлежи  на      обжалване или   протест .         

                                 

 

 

 

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ   :                

 

 

 

 

 

                                                              Членове : 1.                

 

 

 

 

 

                                                                               2.