Решение по дело №863/2019 на Окръжен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………….….…./…………….…….2019 г.

гр. Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА

                               ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ЦАНКОВА 

                                                  мл.с. ТАНЯ КУНЕВА                                                  

при секретар Елка Иванова,

като разгледа докладваното от младши съдия Кунева

възз. гр. д. № 863 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. № 18430/12.03.2019 г. на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, депозирана чрез адв. В.М.  от ВАК, против Решение № 682/19.02.2019 г., постановено по гр.д. № 15810/2018 г. по описа на ВРС, 34-ти състав, с което се приема за установено в отношенията между ищеца Г. Д. К., ЕГН **********,***, от една страна, и ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. “Владислав Варненчик“, № 258, Варна Тауърс – Г, от друга, че ищецът няма парично задължение към ответника в размер на сумата от 942,04 лева /деветстотин четиридесет и два лева и четири стотинки/, претендирана от ответника като дължима по извършена корекция на стойност на електроенергия за периода от 25.11.2016 г. до 22.02.2017 г., по фактура № *********/24.02.2017г., за обект с абонатен № **********, с административен адрес гр. Варна, ул. „Д-р Иван Селемински“, № 3, вх. А, ап. 9, клиентски № **********, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, с доводи за незаконосъобразност, неправилна и необоснована преценка на събраните по делото доказателства, както и за неправилно приложение на материалния закон. Настоява се, че е спазена нормативно установената корекционна процедура. Сочи се, че в резултат на извършена проверка в присъствие на двама свидетели, които не са служители на дружеството, както и от орган на полицията е установено наличие на извършено неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа. Подчертава, че съставения констативен протокол се ползва с обвързваща доказателствена сила за удостоверените в него обстоятелства. Настоява, че е приложена предвидената в чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „Б“ от ПИКЕЕ корекционна процедура, за остойностяване на действително консумирана ел. енергия отчетена от СТИ. Твърди се, че дължимостта на сумата се основава на договорните отношения между страните. Претендира се отмяна на решението, ведно с присъждане на сторените разноски. В открито съдебно заседание процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата и направеното в нея искане за отмяна на решението.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Г. Д. К., чрез адв. Д.Д., с който се излага становище за неоснователност на изложените в жалбата оплаквания. Настоява, че при липса на правила доказване наличието на представки за извършване на корекция на сметка не би могло да бъде осъществено. Счита постановеното по делото решение за правилно и моли за неговото потвърждаване. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание въззиваемата не се явява и не изпраща представител. Депозирана е молба с вх. № 17457/07.06.2019 г., в която се изразява становище по същество на спора и моли за потвърждаване на решението.

За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:

В исковата молба се излага, че ищцата е потребител на ел. енергия.   Твърди, че узнала за извършена от служители на „Електроразпределение Север“ АД проверка, за която бил съставен констативен протокол и извършена корекция на сметката й за потребена ел. енергия и начислена процесната сума. Оспорва процесната сума като недължима по съображения, че липсва нормативен ред за извършване на корекция. Оспорва начисленото количество ел. енергия да е реално потребено, като навежда доводи, че процесният електромер е метрологично негодно средство за измерване на ел.енергия. Претендира уважаване на иска и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „Енерго-Про Продажби” АД, в който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Твърди се, че ищецът е в договорни отношения с ответника за продажба на ел. енергия, като в резултат на извършена проверка от служители на „Електроразпределение Север“ АД на СТИ на потребителя за посочения в исковата молба адрес, резултатите от която са отразени в констативен протокол, е издадена процесната фактура. Твърди се, че процесната сума е дължима по силата на облигационното правоотношение между страните. Излага се, че при извършена проверка от служители на „Електроразпределение Север“ АД на СТИ на обекта на потребление на ищеца, за която е съставен констативен протокол е установено неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа. Настоява, че е допустимо извършването на корекционна процедура по ПИКЕЕ. Твърди се, че след като ищецът е потребил ел. енергия, което количество не е заплатено, процесната сума се дължи.

ВОС като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до следните въпроси: налице ли са предпоставките за възникване на правото на въззивното дружество служебно да коригира сметките за електроенергия за минал период от време, каквато е начислената служебно (след корекция) електроенергия за периода от 25.11.2016 г. до 22.02.2017 г.

Не е спорно по делото, че страните се намират в облигационна връзка с предмет продажба и доставка на ел. енергия и че ищецът има качество потребител на ел. енергия по смисъла на ЗЕ.

           От представения по делото констативен протокол № 1300966/22.02.2017 г. се установява, че служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа проверка на електромера, отчитащ потреблението за процесния обект. В резултат на проверката е установено наличието на неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа чрез чрез проводник тип ПВ 1-10кв.мм, ползващо се за фаза. Посочено е, че присъединяването е извършено към втора фаза на захранващия проводник на етажното табло и оттам отива директно в апартамента и захранва ел.инсталацията. Измереният моментен товар по неправомерно присъединения проводник е 15.6А. Консумираната по този начин ел.енергия не преминава през СТИ, не се измерва и съответно не се заплаща. Съставеният протокол е подписан от служителите, извършили проверката – И.К.Г. и и Н.И.Н. и от двама свидетели – С.Ю.Е. и Х.В.С.. Липсва подпис на орган на полицията, присъствал на проверката.

Съставена е справка за корекция от 23.02.2017 г. за начисление на електрическа енергия за периода от 25.11.2016 г. до 22.02.2017 г., в което е посочено, че корекцията е извършена в съответствие с чл.48, ал. 1, т. 1Б от ПИКЕЕ.

За стойността на това количество, възлизаща в размер на 942,04 лева, от ответното, сега въззивно, дружество е издадена фактура от № фактура № *********/24.02.2017г. Не е спорно между страните, че сумата по процесната фактура не е заплатена от абоната на дружеството.

За установяване състоянието на процесния електромер е изслушано заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, съгласно което е налице неправомерно вмешателство в схемата на свързване. Заключава, че естеството на вмешателството не позволява да се установи началната дата, респ. началния момент на неточно отчитане. Вещото лице сочи, че определената крайна цена на процесното количество електроенергия е аритметично точно пресметнато съобразно с разпоредбите на ПИКЕЕ. 

В хода на първоинстанционното производство са допуснати гласни доказателства посредством разпита на един свидетел - И.К.Г.. Съобразно показанията му на проверката са присъствали свидетели, като е установено, че в обекта електромерът е демонтиран, поради незаплатени задължения. Установява се при отваряне на таблото служителите констатирали директно монтиран кабел, който захранва апартамента с ел. енергия. Сочи, че сигнализирали органите на полицията, но патрул не бил изпратен на място.  

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК. 

За установяване недължимостта на процесната сума ответното дружество, сега въззивник, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, следва да докаже дължимостта на начислената сума, а именно, че в резултат на извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ условия и ред е начислена сумата от 942,04 лева (предмет на иска), като количество електроенергия е реално доставено на ищеца в периода от 25.11.2016 г. до 22.02.2017 г.

Безспорно по делото е обстоятелството, че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение - по силата на сключен между тях договор за продажба на електрическа енергия при общи условия.

Процесните правоотношения се регламентират от нормите на Закона за енергетиката (ЗЕ) и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и приети с решение на ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г., на основание чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от Закона за енергетиката, в сила от 16.11.2013 г.

Според чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентират принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба ПИКЕЕ се издават от председателя на ДКЕВР, като имат характер на подзаконов нормативен акт.

Предвидените в ПИКЕЕ хипотези, при които доставчикът на електроенергия може да извърши корекция в сметката на потребителя, без да се изисква изрично доказването на виновно поведение от абоната, са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 48 от ПИКЕЕ /действаща към момента на извършване на проверката/, а те са: липса на СТИ, установено въз основа на метрологична проверка неточно измерване/неизмерване на СТИ, промяна в схемата на свързване, надлежно констатирани при извършена по реда на чл. 47 от ПИКЕЕ.

Разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 - членен състав (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.). На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. Следователно посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към съдебно предявения спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление, констатирала неточното измерване на електромера, е извършена на 22.02.2017 г., тоест след тяхната отмяна.

След отмяната на чл. 41 - 44 от ПИКЕЕ липсват и ред и предпоставки за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ. При това положение, съдът намира, че с оглед действието занапред на решението на ВАС и поради съществуващата законова делегация в чл.83, ал. 2 от ЗЕ, до приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на тази делегация, въззивното дружество не може да се ползва от корекционната процедура, за която към датата на проверката (22.02.2017 г.) е липсвал нормативен ред за установяване на предпоставките за извършване на корекционна процедура и начина на извършване на проверка на средството за търговско измерване.

При липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които препраща чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закон за енергетиката, доказването на предпоставките за служебно начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидите на абонатите не би могло да бъде осъществено. Общите правила за доказване на определени факти в случая са неприложими, тъй като отношенията между доставчиците и потребителите на ел. енергия се регулират от специален закон – Закона за енергетиката, и в регулирането на които Държавата, чрез неин орган – КЕВР, има задължително участие, каквото участие не е предвидено при приемането на общия закон например. Освен това в общите закони не се съдържа регламентация на специалните понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ. Следователно е недопустимо чрез предвидените в ГПК доказателствени средства да бъде установяван факта на констатираното неизмерване или неточно измерване на доставяните до абонатите количества ел. енергия.

От друга страна, предвидените в ПИКЕЕ хипотези, при които доставчикът на електроенергия може да извърши корекция в сметката на потребителя, без да се изисква изрично доказването на виновно поведение от абоната, са изчерпателно изброени в този подзаконов нормативен акт  - чл. 48 от ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по силата на законовата делегация, изведена от нормата на чл. 83, ал. 2 от ЗЕ. Към тях препраща и чл. 27 от ОУ, а именно: установено от независим орган неточно измерване/неизмерване на СТИ, липса на СТИ или промяна в схемата на свързване, надлежно констатирана при извършена по реда на чл. 47 от ПИКЕЕ проверка. За да се позове електроразпределителното дружество на тази правна възможност да коригира сметките за количество пренесена електрическа енергия следва да установи всички факти, които са елемент от фактическия й състав, което следва да е удостоверено по надлежен начин, указан в чл. 47 и чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ, а именно с констативен протокол, съдържащ изрично изброени реквизити при различните хипотези на корекция. Констативният протокол се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител, а при отсъствие на клиента, поне от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа.

От доказателствата по делото не се установява изпълнение на изискванията, установени от ПИКЕЕ при извършване на проверката и съставянето на констативния протокол. Разпоредбата на чл.48 от ПИКЕЕ предписва,че когато при проверката на измервателната схема се установи промяна на схемата на свързване, корекцията да се извършва въз основа на констативен протокол за установяване на намесата в измервателната схема, като протоколът следва да отговаря на изискванията по чл.47 и е съставен в присъствие на органите на полицията и подписан от тях. В случая при проверката е установено промяна в схемата на свързване, като в протокола липсва подпис на орган на полицията, съгласно изричната разпоредба на чл.48, ал.2 ПИКЕЕ.

Предвид неправомерно извършената корекционна процедура абонатът не дължи начислената му чрез тази процедура сума. Предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

Поради съвпадение между крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски. Същата е претендирала и представила доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева (л. 28), което следва да бъде присъдено в нейна полза. Посочените в списъка по чл. 80 от ГПК разноски за държавна такса в размер на 50 лева не следва да се присъждат, доколкото не са представени доказателства по делото за извършване на такъв разход.

Мотивиран от горното, съдът   

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 682/19.02.2019 г., постановено по гр.д. № 15810/2018 г. по описа на ВРС, 34-ти състав.

ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Д. К., ЕГН **********,***, сумата от 300 лв. /триста лева/ – разноски за въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.    

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                               

                                                                                             

      

2.