МОТИВИ към присъда от 09.09.2019г.
по НОХД № 2284 / 2019г. по описа на Варненския Районен Съд.
ХХІІІ наказателен състав
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по депозиран от
Районна Прокуратура-Варна обвинителен акт против Р.И.П.-ЕГН ********** за
престъпление от общ характер по чл.183 ал.1
от НК за това , че през периода от м.10.2017г. до м.03.2019г. вкл. В
гр. Белослав обл. Варна, след като е бил осъден с
Решение № 3793/17г. по гр. дело № 9593/2017г. по описа на РС-Варна, вл.с. на 11.10.17г., да издържа свой низходящ – детето си И.Р.
И., род. на ***г. чрез неговата майка и законен представител П.Г.Д., съзнателно
не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно
18 месечни вноски по 140.00 лв. месечно, всичко на обща стойност 2520лв.
Производството по делото се проведе
при условията и реда на глава 27 от НПК, като по искане на подсъдимият бе
проведено съкратено съдебно следствие.Същият, при условията на чл.371 т.2 от НПК призна изцяло фактите , изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.Съдът намери
, че направените самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства, поради което не бе проведен разпит на свидетелите и
вещите лица и не се събираха доказателства за фактите , изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Участващият в производството представител
на ВРП поддържа предявеното против подс.
П. обвинение, счита че същото е доказано с оглед събраните в хода на
досъдебното производство доказателства.С оглед на представените доказателства
за изплащане на дължимата сума в цялост,
пледира подсъдимият да бъде
признат за виновен , но да не му бъде налагано наказание.
Подс. П. участва в производството лично и с надлежно упълномощен процесуален представител. В хода на
досъдебното производство той е потвърдил, че не е плащал дължимата на детето си издръжка поради финансови
затруднения.В хода в хода на съдебното следствие подс. П. признава вината си. В последната си
дума изразява съжаление и готовност да изпълнява цялостно и в срок задължението
си.
Процесуалният представител на подс.
П.- адв. Н.В., моли предвид представените писмени
доказателства подсъдимия да бъде признат за виновен, но да не му бъде наложено
наказание в хипотезата на чл.183 ал.3 от НК.
След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност,съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Подс. Р.П. и св.П.Д. били родители на И.Р. И., който
бил роден на ***г. В последствие отношенията им се влошили, поради което
и през 2016г. те се разделили.Св. Д. депозирала пред ВРС искова молба, въз основа
на която било образувано гр.д. № 9593/2017г. по описа на ВРС, относно определяне на издръжка за детето. С решение
№ 3793/26.09.2017г. , влязло в законна сила на 11.10.2017г. подс. П. бил осъден
да плаща ежемесечна издръжка за детето си в размер на 140лв.
чрез неговата майка и законен представител с
падеж всяко 10-то число на месеца, за който се дължи. Подсъдимият обаче не изпълнил
това си задължение , като не изплатил дължимата издръжка от м.10.2017г. до м.03.2019г.
включително. Поради това св. Д. депозирала жалба до ВРП и било образувано
настоящото производство.
В хода на разследването
се установило, че в този период
подс. П. е работел по силата на
трудов договор към „ Строй Мат" ЕООД , че не е бил
регистриран в Дирекция „Бюро по труда"-
Варна, както и че за него
в имотния регистър нямало данни за вписвания,
отбелязвания и заличавания на тежести и права
за него.
На 07.09.2019г. подс.П. изплатил на св.Д. дължимите от него месечни вноски за издръжка на детето си в размер на 2 520лв.
Подс. Р.И.П. е роден на ***г***,
български гражданин, неженен,
с основно образование, работи.Към настоящият
момент подс. П. не е бил осъждан за извършени от него престъпления от общ характер.
Горната
фактическа обстановка, принципно безспорна между страните,съдът прие за
установена въз основа на гласните доказателства по делото- самопризнанията на
подс. П., както и от приобщените в хода на съдебното
следствие писмени доказателства-
разписка от 07.09.2019г., така и от писмените доказателства по досъдебно
производство № 2263/2018г. по описа на ІV РУ при ОД-МВР-Варна – жалба, заверени копия от решение по гр.д. № 9593/2017г. на ВРС, протоколи за разпит на свидетел, справки от
СИС при ВРП, от ТД на НАП, Агенция по вписванията, Дирекция „Бюро по труда”, справка за съдимост и други, инкорпорирани
по реда на чл.283 от НПК, чиито съвкупен анализ не налага различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка,съдът прави
следните правни изводи:
Подс. Р.И.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ
характер по чл.183 ал.1 от НК, тъй като
че през периода от м.10.2017г. до
м.03.2019г. вкл. В гр. Белослав обл. Варна, след като
е бил осъден с Решение № 3793/17г. по гр. дело № 9593/2017г. по описа на
РС-Варна, вл.с. на 11.10.17г., да издържа свой
низходящ – детето си И.Р. И., род. на ***г. чрез неговата майка и законен
представител П.Г.Д., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече
от две месечни вноски, а именно 18 месечни вноски по 140.00 лв. месечно, всичко
на обща стойност 2520лв.
От обективна
страна изпълнителното деяние е осъществено
от подсъдимия чрез бездействие, изразяващо
се в неизплащане на определената
с влязъл в сила съдебен акт месечна сума за издръжка на низходящите
му.
От субективна
страна подс. П. е действал
с пряк умисъл, тъй като
безусловно добре е знаел, че е осъден
със стабилен съдебен акт да
заплаща определена месечна
сума за издръжка на сина
си, съзнавал е, че неизпълнението
на това задължение има общественоопасен характер, както и неговите обществено опасни последици. Този извод съдът приема въз основа на факта,
че подсъдимият е в трудоспособна възраст,
не е страдал от заболявания, които
да му пречат да реализира трудови доходи,
напротив - определено е реализирал финансови постъпления.Във
всички случаи личните и финансови взаимоотношения между родителите, независимо
дали са близки или конфликтни,
са ирелевантни за изпълнението на безусловното задължение за заплащане на издръжка.
С оглед
горното и като прецени, че обвинението против подсъдимия е доказано по несъмнен
начин по см.чл.301 ал.2 от НПК със събраните в производството доказателства, съдът призна Р.П. за виновен по предявеното
му обвинение по чл.183 ал.1 от НК.
Доколкото от
представените по делото доказателства се установи, че подс. П. е изпълнил задължението си в цялост,
съдът приложи разпоредбата на чл.183
ал.3 от НК.Съгласно този законов текст виновният
не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция
изпълни задължението си, както и ако не са настъпили други вредни
последици за пострадалия. Съдът намира, че обстоятелството,
че подсъдимият е внесъл забавената издръжка в срока, предвиден в закона, както и че не са налице
доказателства, че за пострадалия са настъпили други вредни последици от
забавянето на плащането , обуславя приложението на тази привилигирована
норма, от която подс. П. не се е
възползвал до този момент. Предвид гореизложеното и на основание
чл.183 ал.3 вр.ал.1 от НК, съдът призна
подсъдимия П.
за виновен, но не му наложи наказание.
Като причини за осъществяване на деянието съдът възприе безотговорност
и дезинтересираност по отношение на родителските задължения и незачитане на установения в страната правов ред.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: