№ 11421
гр. София, 14.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110140232 по
описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за установяване на
вземането на ищеца с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79
ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът “Т.С.” ЕАД твърди, че на 24.01.2024 г. е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение против Н. Д. А. за сумата от 1756,94 лева, представляваща цена на топлинна
енергия, доставена в обект, намиращ се в **************, за периода от месец май 2020г. до
месец април 2023г., сумата 223,17 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за цената на топлинната енергия за периода 15.09.2021г.- 17.01.2024г., сумата
63,52 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от
01.08.2021г. до 30.04.2023г., сумата 11,88 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за цената на услугата дялово разпределение за
периода 15.02.2021г.- 17.01.2024г.
Въз основа на подаденото заявление пред Софийски районен съд било образувано ч.гр.
дело № 4411/ 2024г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав, в хода на което била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. След постъпило
възражение по реда на чл. 414 ГПК от ответницата са предявени установителни искове за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните
съществува облигационно отношение, възникнало с ответницата, въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа,
че съгласно тези ОУ през периода м. май 2020 г.- м. април 2023 г. е доставил на ответницата
1
топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в
**************, като купувачът не заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Ищецът
сочи, че през процесния период действат Общите условия за продажба на топлинна енергия
„Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с решение от 2016 г., в
сила от 10.07.2016 г. Твърди, че съгласно посочените ОУ купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок, като ответницата не изпълнила
задължението си да плати цената на доставената топлинна енергия. Ищецът също така сочи,
че етажните собственици в процесната сграда, в която се намира имотът на ответницата,
сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с дружество,
осъществяващо услугата дялово разпределение.
Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на Н. Д. А. съществуването на вземането на
„Т.С.“ ЕАД сумата 1756,94 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в
обект, намиращ се в **************, за периода от месец май 2020 г. до месец април 2023 г.,
сумата 223,17 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цената на
топлинната енергия за периода 15.09.2021г.- 17.01.2024г., сумата 63,52 лева, представляваща
цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2023г., сумата
11,88 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за цената на услугата дялово разпределение за периода 15.02.2021 г. – 17.01.2024
г., за които вземания в полза на „Т.С.“ ЕАД била издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 14.02.2024 г. по ч.гр.д. № 4411/2024 г. по описа на СРС, 170 състав.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК ответницата е подала писмен отговор на исковата
молба, в който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. В отговора
се релевират доводи, с които се оспорва съществуването на облигационно отношение между
страните, количеството топлинна енергия, доставена в имота и забавата на ответницата в
изпълнение на задължението да плати цената на доставената топлинна енергия и услугата
дялово разпредление. Ответницата релевира възражение за изтекла погасителна давност.
В обобщение, ответницата поддържа, че процесните искове са неоснователни и
недоказани, поради което моли да бъдат отхвърлени.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От представения договор за продажба на държавен недвижим имит по реда на Наредба за
държавните имоти от 07.01.1992г. се установява, че Д.А.А. е придобил правото на
2
собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент ****************
Установява се, че Д.А.А. е починал на 26.02.2021г. и е оставил наследници по закон
низходящата от първа степен Н. Д. А..
От представения договор № 169- 1/ 08.08.2002г. се установява, че етажните собственици в
сграда в режим на етажна собственост са възложили извършването на услугата дялово
разпределение на "*************". Договорът е скл. въз основа на решение на общото
събрание на етажните собственици от 30.05.2025г. От списъка на етажните собственици се
установява, че Д.А.А. е заявил, че в имота има 5 радиатора, 5 ИРРО, 5 термовентили.
Относно количеството топлинна енергия, доставена в имота през процесния имот е
назначена съдебно- техническа експертиза. От заключението на вещото лице се установява,
че абонатните станции на процесния вход са две, по една за долна и горна зона. Те са
автоматични, с пластинчати топлообменници и мощност. Общите топломери се отчитат по
електронен път в 0 часа на първо число на месеца. Отчитането се извършва чрез електронно
устройство. От отчетеното количество се приспадат технологичните разходи. Съгласно
констатациите на експерта, в процесният имот е топлоснабден и в него има четири броя
радиатори с ИРРО, от които два радиатора са с уреди за дистанционно отчитане и една
щранг лира без ИРРО. Топлата вода за БГВ се отчита чрез два водомера за топла вода.
Според вещото лице за периода м. май 2020г.- м. април 2023г. в имота е доставена топлинна
енергия на стойност 2239,61 лева. За периода м. август 2020г.- м. април 2023г. в имота е
доставена топлинна енергия на стойност 2184,76 лева.
Видно от издадената от ищеца обща фактура № **********/ 31.07.2021г. за отчетен период
01.05.2020г.- 30.04.2021г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на
сумата 511,32 лева. От представената обща фактура № **********/ 31.07.2022г. се
установява, че за отчетен период 01.05.2021г.- 30.04.2022г. за процесният имот е начислена
топлинна енергия в размер на сумата 1018,22 лева. От представената обща фактура №
**********/ 31.07.2023г. се установява, че за отчетен период 01.05.2022г.- 30.04.2023г. за
процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 710,07 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в тежест
на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно
правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за продажба на
топлинна енергия, съгласно който в рамките на процесния период е доставил в
притежавания от ответника недвижим имот топлинна енергия, поради което за ответника е
възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена. По отношение на
претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже
правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността
на претендираното вземане.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
3
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ), като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е
форма за действителност, а форма за доказване. Страните по договора за продажба на
топлинна енергия, сключен при публично известни условия са регламентирани в
разпоредбите на чл. 150 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по
договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия
за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а
от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012г., е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29- чл. 36 Наредба № 16- 334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в нормата на чл. 153 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет- доставка на топлинна енергия за битови нужди
(чл. 153 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В т.см. са и задължителните
разяснения, дадени в Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г.,
ОСГК, т.1.
Конкретиката на случая сочи, че наследодателят на ответницата е придобил правото на
собственост по силата на правна сделка- продажба. Продажбата на държавен имот по реда
на чл. 120 и чл. 121 НДИ (отм.) представлява смесен фактически състав, включващ
административно правен елемент- заповед на председателя на ИК на ОбНС и гражданско
правен елемент- договор. Конкретиката на случая сочи, посоченият фактически състав е
осъществен, поради което вещноправният ефект на сделката е настъпил.
В светлината на изложеното, съдът счита, че между ищеца и ответницата е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, респ. същата се явява пасивно
материално легитимирана да отговаря по предявените искове.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
4
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най- малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответницата е
упражнила правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът
приема, че между ищеца и ответница е възникнало облигационни правоотношение,
възникнало въз основа на договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за
периода м. 05.2020г.- м. 04.2023г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
третото лице- помагач “*************” ЕООД.
Относно иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД:
Към посочената сума, представляваща стойността на потребената топлинна енергия в
имота, следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово
разпределение в размер на 63,52 лева за периода м. август 2021г.- м. април 2023г., които
съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16- 334/
06.04.2007г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между
"Т.С." ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда- етажна собственост се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
При извод за основателност на исковете, следва да бъде извършена преценка на
релевираното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от
претендираните вземания. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011г. на ВКС, ОСГТК, следва че
задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки
5
и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт- договор, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за
забава. В конкретния случай се претендира цена на топлинна енергия за периода м. май
2020г. до м. април 2023г. В настоящия случай искът е предявен на 24.01.2024г., към която
дата давността се счита прекъсната, като в периода 13.03.2020г.- 20.05.2020г. същият е спрял
да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване
на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г.). Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди м. юли
2019г., са погасени по давност.
По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите Общи условия на
ищеца, одобрени с Решение № 0У-1/ 27.06.2016г. на КЕВР, като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Вземането за цена на топлинна
енергия за м. юли 2020г. е станало изискуемо на 15.09.2020г. Тригодишната погасителната
давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД. С добавяне на
два месеца и 7 дни в периода 13.03.2020г.- 20.05.2020г., през които давностният срок е спрял
да тече, същият е изтекъл преди подаване на исковата молба на 24.01.2024г. Вземането за
цена на топлинна енергия за периода м. август 2020г.- м. април 2023г. не е погасено по
давност
В обобщение, предявеният иск за цена на топлинна енергия е основателен за периода м.
август 2020г.- м. април 2023г.. Съобразявайки диспозитивното начало в гражданския процес,
съдът счита, че предявеният иск следва да се уважи в предявения размер.
Исковете за цена на услугата дялово разпределение не са погасени по давност.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава- уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури, както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да плащат
месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно при действието на горепосочените Общи условия задълженията за заплащане
на стойността на доставената топлинна енергия възникват като срочни по аргумент на чл.
84, ал. 1 ЗЗД, от което следва извода че не е нужно кредиторът да отправя покана за
6
изпълнение до длъжника, тъй като длъжникът изпада в забава с изтичане на срока за
изпълнение (срокът кани). Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Видно от фактура № **********/ 31.07.2021г за отчетен период
м. май 2020г.-м. април 2021г., падежът на задължението е настъпил на 14.09.2021г.;
задължението по фактура № **********/ 31.07.2022г., за отчетен период м. май 2021г.- м.
април 2022г., е станало изискуемо, считано от 14.09.2022г.; задължението по фактура №
**********/ 31.07.2023г., за отчетен период м. май 2022г.- м. април 2023г., е станало
изискуемо, считано от 14.09.2023г. Обезщетението за забава в размер на законната лихва
върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2021г.- 17.01.2024г. е в
размер на сумата 223,17 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана– арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция и в тази част се явява
неоснователна. Изложеното обуславя и извод за отмяна на обжалваното решение в
посочената част.
По отношение на разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение
№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
По отношение на разноските на ищеца:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
извършените в производството разноски, съразмерно на уважената част от иска.
В заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на
41,11 лева и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 50 лева,
съгласно правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането на правна
помощ. Съобразно уважената част от исковете, на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на 90,58 лева.
В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 40,11
лева, депозит за възнаграждението на вещо лице в размер на 400 лева и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя същото в размер на 100 лева, съгласно правилата на
чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането на правна помощ. Съобразно
уважената част от исковете, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 536,99
лева.
По отношение на разноските на ответницата:
Конкретиката на случая сочи, че защитата на ответницата е осъществена при условията на
7
чл. 38 Закона за адвокатурата (ЗА). ъгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА, адвокатът може
да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на
издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. Съгласно
разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение. В случая от представения договор за правна помощ се установява, че
страните са постигнали съгласие, че представителството се осъществява при условията на
чл. 38 ЗА.
В практиката си Съдът на Европейския съюз (СЕС) застъпва становището, че чл. 101, § 1
ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения
член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор
за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т.см. са решение от 25.01.2024г. на
СЕС по дело С- 438/ 22, решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела C- 427/ 16 и C-
428/ 16. Следователно националният съд не е обвързан от предвидения в НМРАВ размер на
адвокатските възнаграждения. Решението на СЕС по преюдициалното запитване се ползва
със сила на тълкувано нещо, като се изяснява значението на съществуващите норми на
правото на ЕС, поради което и действието му е erga omnes. Силата на тълкувано нещо се
изразява в забрана за националният съд да се отклонява от поставеното по преюдициалното
дело или да замести даденото тълкуване, респ. да постави под съмнение допустимостта или
правилността на решението на СЕС – в т.см. решение по дело 05.10.2010г., Elchinov, C-
173/09, т. 29.
Основният критерии при преценката за това дали размерът на адвокатското
възнаграждение е справедлив и обоснован е фактическата и правна сложност на делото.
Фактическата сложност на едно производство се определя както от наличието на
множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на доказателствените
средства, които се ползват, за да се установят релевантните обстоятелства или от предмета и
обсега на доказване, включително когато последното се провежда по индиции.
Правната сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на
релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато приложимият закон е
уреден в юридически актове от различен ранг, респ. в законодателство, което е
наднационално това само по себе си обуславя правната сложност на делото. Последната
може да бъде обусловена и от други фактори, като наличието на множество искове или
множество жалби, необходимостта от ползване на специфични производства – напр. при
отправяне на преюдициално запитване.
Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява
8
фактическа и правна сложност трябва да се вземе предвид и поведението на процесуалния
представител на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната
релевантност за изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата
процесуална активност по обосноваване на поддържаната позиция от правна страна. В тази
връзка съдът, трябва да отчете не само спецификата на производството, но и известните му
обстоятелства, когато съответният процесуален представител води множество сходни
производства, с ангажирани идентични доказателства и доказателствени средства и с
идентични доводи от правна страна.
Съдът, като съобрази, че от една страна фактическата и правна сложност на заповедното
производство не е висока, а от друга, че работата на адвоката не се изчерпва с техническата
дейност по попълване и подаване на възражението, а и с преценка на правния спор и
необходимостта от подаване на възражение (т.е. адвокатът извършва и преценката относно
основателността на възражението, доколкото при липсата на такава преценка и при
образуване на производство по чл. 422 ГПК, клиентът му би отговарял за разноски в много
по- висок размер от тези в заповедното, като би се натрупала и допълнителна лихва), счита,
че възнаграждение в размер на 50лв. напълно съответства на правната и фактическа
сложност на делото и на осъществената защита. Съразмерно с отхвърлената част от иска, на
адвоката следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на сумата 0,29 лева.
Съдът, като съобрази, фактическата и правна сложност на делото, осъществената защита
от страна на адвоката, събраните доказателства, обстоятелството, че пред настоящата
инстанция е проведено едно открито съдебно заседание, счита, че на процесуалния
представител на ответника в настоящото исково производство следва да бъде определено
възнаграждение в размер на 400 лева. Съразмерно отхвърлената част от исковете, на същия
следва да се присъдят разноски в размер на 2,31 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
9
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Д. А., с ЕГН **********,
съществуването на вземането на "Т.С." ЕАД, с ЕИК ***************, за сумата 1 756,94
лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София,
*********************, за периода 01.05.2020г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
24.01.2024г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153
ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД, сумата 223,17 лева, представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от
15.09.2021г. до 17.01.2024г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, сумата 63,52 лева,
представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2021г. до
30.04.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение- 24.01.2024г., до окончателното плащане на сумата, на
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, за което е издадена заповед № 5291 за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.02.2024г., издадена по ч.гр. дело № 4411/ 2024г.
по описа на Софийски районен съд, 170 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявенияя от "Т.С." ЕАД, с ЕИК *************** против Н. Д. А., с ЕГН
**********, иск за установяване съществуването на вземането на "Т.С." ЕАД, с ЕИК
***************, за сумата 11,88 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от
15.02.2021г. до 17.01.2024г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Н. Д. А., с ЕГН **********, да плати на "Т.С." ЕАД, с ЕИК ***************,
сумата 90,58 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр. дело №4411/ 2024г.
по описа на Софийски районен съд, 170 състав, и сумата 536,99 лева, представляваща
разноски в първоинстанционното исково производство, съразмерно с уважената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА "Т.С." ЕАД, с ЕИК ***************, да плати на адв. В. Б. И. от Пловдивска
адвокатска колегия, с личен номер **********, сумата 0,29 лева, представляваща
възнаграждение за безплатна адвокатска защита на Н. Д. А., с ЕГН **********, в
производството по ч.гр. дело № 4411/ 2024г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав
и сумата 2,31 лева, представляваща възнаграждение за безплатна адвокатска защита на Н. Д.
А., с ЕГН **********, в производството по гр. дело № 40232/ 2024г. по описа на Софийски
районен съд, 170 състав, на основание чл. 38 ЗА.
Решението е постановено при участието на "*************" ЕООД като трето лице
помагач на страната на "Т.С." ЕАД.
10
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Софийски
градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11