№ 21544
гр. София, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20251110144056 по описа за 2025 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 279249/20.08.2025г. на СРС,
подадена от М. С. А. срещу „*************“ ЕООД.
Ищецът М. С. А. чрез адв. Н. Р. – АК-Бургас, е предявил срещу ответника
„*************“ ЕООД искове с правно основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл.
143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр и чл. 55 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения
между страните Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №
****7376463/06.01.2022г., както и за осъждане на ответника да върне на ищцата сумата от
8185,00 лева, недължимо платена по нищожния договор за заем, ведно със законната
лихва от подаването на исковата молба /20.08.2025г./ до окончателното ú изплащане.
Ищцата твърди, че с ответника сключили посочения договор за кредит, по силата на
който ответникът като заемодател ú отпуснал в заем сумата от 5000,00 лева, която следвало
да се върне на 36 вноски по 241,07 лева при 41% лихва и ГПР от 49,03%. Така общо
дължимата сума по договора била 8678,05 лева. Главницата от 5000,00 лева била
предоставена и усвоена от ищцата. Към договора били избрани и закупени пакети от
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, даващи приоритетно отпускане на кредита,
възможност за отлагане изплащането на кредита, намаляване и отлагане на вноски и т.н.,
срещу което ищцата следвало да заплати възнаграждение от 1250,00 лева за услугата „Фаст“
и 2300,00 лева за услугата „Флекси“. Така общо дължимите суми по договора нараснали до
12228,05 лева, а размерът на погасителната вноска станал 339,68 лева. Договорът не
съдържал методиката на изчисляване на ГПР и елементите, въз основа на които той се
формирал. При изчислението на ГПР не били включени и разходите за възнаграждения по
допълнителните услуги, въпреки че това трябвало да бъде направено. По този начин се
заобикалял чл. 19, ал. 4 ЗПКр, а договорът за заем бил нищожен. Оттук и ищцата дължала
само чистата стойност на кредита /чл. 23 ЗПКр/, а платеното в повече подлежало на
връщане. В насроченото поделото открито съдебно заседание ищцата не се явява и не
изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид, като предявените искове се
1
поддържат.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „*************“ ЕООД чрез юрк. Е.К. е
подал Отговор на исковата молба, вх. № 306958/19.09.2025г. на СРС, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че ищцата е изплатила 8117,20 лева над
главницата от 5000,00 лева /ищецът твърди, че се касае за 8185,00 лева/. Подробно
обосновава, че клаузите на същия са действителни и в съответствие с националното и
европейското законодателство. Посоченият в договора ГПР съответствал на действителния
такъв, като той бил правилно изчислен. Възнагражденията за допълнителните услуги не
следвало да се вземат предвид при изчисляването на ГПР. Дори и това да не било така, то
това не водело до недействителност на целия договор. За насроченото по делото открито
съдебно заседание не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове, както и възраженията на ответника, съобразявайки
събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр е и за двете
страни. Ищецът следва да докаже, че такъв договор съществува и е със съдържанието,
посочено в исковата молба, както и наличието на предпоставките, установяващи
недействителността му на сочените основания. В тежест на ответника е да докаже, че е
изпълнил задълженията си за предоставяне на предварителна информация на потребителя,
че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. В тежест на ответника е
да докаже, че клаузите на сключения между страните договор не са неравноправни (чл. 146,
ал. 4 ЗЗПотр), както и че ищецът е бил наясно с клаузите на договора, т.е. не е въведен в
заблуждение. Доказателствената тежест по иска с правно основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е и
за двете страни. Ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи
наличието на плащане, че същото е извършено на ответника, наличието на предпоставките,
изложени в исковата молба, обосноваващи липса на основание за извършеното плащане,
включително че същото е недействително. Ответникът следва да установи, че за него е
налице основание да задържи внесената сума. Извън това в тежест на всяка от страните е да
установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
Съдът следи служебно за нищожността на клаузите на договорите в хипотезите, в
които нищожността следва от клаузите на самия договор /ТР 1/2020-2022-ОСГТК/, а в
договори, сключени с потребители, следи служебно за недействителност на договора или
уговорки в него, свързани с наличието на неравноправни клаузи.
Страните не спорят, че между тях е сключен Договор за потребителски кредит Профи
Кредит Стандарт № ****7376463/06.01.2022г. със съдържание съобразно представената към
исковата молба разпечатка, че ищцата е усвоила предоставената в заем сума от 5000,00 лева,
като ответникът не спори, че ищцата му е изплатила общо 8117,20 лева над нея.
Видно от представеното копие от Договора, на потребителя са предоставени
допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“. Услугата „Фаст“ представлява /т. 15.1 от
Договора/ предоставяне на приоритетно разглеждане на искането за отпускане /до 1 час/ на
потребителски кредит преди клиентите, които не са закупили тази допълнителна услуга.
2
Услугата „Флекси“ предоставя /т. 15.2 от Договора/ право за променяне на погасителния
план при изпълнение на специфични изисквания, посочени в договора: да отложи на части
или накуп определен брой погасителни вноски с или без причина и при представяне
съобразно случая на необходими и описани в договора документи за това.
Според чл. 22 ЗПКр, когато не са спазени изискванията на посочените в разпоредбата
норми, между които и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр изисква договорът да съдържа ГПР, както и общата
сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора. Факт е, че
процесният договор за кредит външно формално отговаря на това изискване, тъй като е
посочен ГПР и обща дължима от потребителя сума. Техните стойности обаче не
съответстват на действителните такива. Чл. 19, ал. 1 ЗПКр определя, че годишният процент
на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, включая тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на
ЗПКр "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит. При това положение в процесния договор за кредит обаче в
ГПР не са включени допълнителните разходи за т.нар. „допълнителни услуги“ по т. V и т. VІ
определени на точната сума от 1250,00 лева и 2300,00 лева.
Според чл. 10а, ал. 1 ЗПКр кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Ал. 2
забранява на заемодателя да събира такси и комисионни за услуги и действия свързани с
управлението и усвояването на кредита. Целта на таксите и комисионите по смисъла на
разпоредбата на чл. 10а. ал. 1 от ЗПК е да се покрият административните разходи на
кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, но различни от основната услуга за предоставяне на заемни средства. Процесният
договор не регламентира такива услуги и въобще услуги. Описаните услуги реално
представляват въвеждане на допълнителни плащания от страна на заемателя към
заемодателя. Първото е за това, кредиторът да разгледа уж по-бързо искането за отпускане
на кредита, а второто – да се даде възможност за отлагане плащането на определени вноски.
И двете суми могат да се разглеждат като уговорени в противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПКр,
доколкото тези действия са пряко свързани с управлението на кредита. От друга страна
заплащането им е в противоречие с чл. 33 ЗПКр, който определя какво дължи потребителят
при забава – само законната лихва, а не и други суми, независимо дали са наречени разходи,
неустойки или възнаграждения. Договорът не предвижда предоставяне на реални услуги, а
цели единствено да натовари заемателя с допълнителни плащания, независимо дали
обективно ползва или не т.нар. „услуги“. Единствено от кредитодателя зависи колко бързо
ще разгледа искането за отпускане на кредит, поради което е недопустимо финансовата
тежест за този организационен въпрос да бъде прехвърляна на заемателя, още по-малко да
бъде външно представян като някаква услуга, която се представя на заемателя. Реалното
ползване на „услугата“ „Флекси“ предполага крайно усложнена процедура и представяне на
документация, като, обективно погледнато, е обусловено от едностранна преценка на
кредитора-заемодател за наличието на формалните предпоставки. Създадената конструкция
от договор за кредит и допълнителни „услуги“ към него на практика съставлява опит за
заобикаляне на законовите норми за защита на потребителите и натоварване на
заемополучателя с допълнителни и чрезмерни, съизмерими с отпуснатата в заем сума,
плащания, като тези плащания не бъдат отчетени в ГПР и така формално той бъде фиксиран
в привидно съответстващ на чл. 19, ал. 4 ЗПКр процент. Така биват нарушени и принципите
3
на добросъвестността и справедливостта, като се стига до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя. Затова и договорът за кредит следва да
се приеме за изцяло нищожен. Този извод е верен, доколкото при преценка съобразно чл. 162
ГПК и прилагане на съответен софтуерен продукт се установява, че, ако възнагражденията
по допълнителните услуги бъдат калкулирани при изчисляването на ГПР, то същият би
възлизал ориентировъчно на над 100%.
Декларативно посочване, че клаузите на договорите са индивидуално уговорени, не
променя тези изводи, доколкото доказателства в тази насока не са ангажирани.
Доводите на ответника, изразени в депозираното от него становище, не могат да
бъдат споделени.
За пълнота следва да се изтъкне, че сама по себе си и клаузата, определяща
възнаградителната лихва от 41%, е нищожна. По действащото българско право
максималният размер на договорната лихва, независимо дали възнаградителна или
компенсаторна, е ограничен единствено от добрите нрави (арг. от чл. 9 ЗЗД), като страните са
свободни да уговорят размер на възнаградителната лихва по свое усмотрение. Тази тяхна
свобода обаче се простира до пределите, определени с чл. 10, ал. 2 ЗЗД, който допуска
размерът на лихвите да може да се уговаря до размер, предвиден от Министерския съвет, а
ако уговореният е по-голям, то той да се намалява по право до този размер. Тъй като към
настоящия момент Министерският съвет не е определил такъв размер, критерият за
извършването на съответната преценка следва да намери своята опора в размера на
законната лихва (по аналогия с чл. 19, ал. 4 ЗПКр), но без непременно да е необходимо да се
равнява по нея. С оглед изискването на закона при договаряне между страните да не се
накърняват добрите нрави следва да се приеме, че именно те налагат максималният размер,
до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително. Добрите нрави
са критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото, поради това, че
значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с
тях. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се
третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални
средства на един субект за облагодетелстване на друг. Съдебната практика приема, че
противоречи на добрите нрави възнаградителна лихва, която е в размер на повече от два до
три пъти размера на установената законна лихва за забава. В този смисъл е и практиката на
Върховния касационен съд – р.378/08.05.2006г.-гр.д.315/2005г.-ІІг.о., р.1270/09.01.2009г.-
гр.д.5093/2007г.-ІІг.о., опр. 901/10.07.2015г.-гр.д.6295/2014г.-ІVг.о., както е и налице практика
на Софийския градски съд - опр.260283/17.09.2020г.-ч.гр.д.9521/2020г.-СГС,ТО-VІ,
опр.266415/17.12.2020г.-ч.гр.д.10945/2020г.-СГС-ІІ-Г, опр.266852/29.12.2020г.-
ч.гр.д.7204/2020г.-СГС-І-24с-в, опр.260551/12.01.2021г.-ч.гр.д.12338/2020г.-СГС-ІV-Д,
опр.261885/29.01.2021г.-ч.гр.д.10946/2020г.-СГС-І, опр.264704/11.03.2021г.-ч.гр.д.842/2021г.-
СГС-І, опр.267499/22.04.2021г.-ч.гр.д.3671/2021г.-СГС, ТО-VІ, опр.268991/20.05.2021г.-
ч.гр.д.5247/2021г.-СГС-ІІІ-В, опр.1227/16.07.2021г.-ч.гр.д.8622/2021г.-СГС,ІV-Е,
опр.1614/09.08.2021г.-ч.гр.д.9449/2021г.-СГС-ГК, опр.2820/30.09.2021г.-ч.гр.д.10400/2021г.-
СГС-ГО-ІV-А, опр.2810/01.10.2021г.-ч.гр.д.11619/2021г.-СГС-ЧЖ-І-К, опр.3352/14.10.2021г.-
ч.гр.д.5828/2021г.-СГС-ГО-ІV-Е, опр.275245/29.10.2021г.-ч.гр.д.5236/2021г.-СГС-ІV-В,
опр.3737/29.10.2021г.-ч.гр.д.11615/2021г.-СГС-ІІ-Д, опр.3689/28.10.2021г.-ч.гр.д.11629/2021г.-
СГС-ІІ-Б, опр.5127/15.12.2021г.-ч.гр.д.14401/2021г.-СГС, опр. 260474/21.01.2022г.-
ч.гр.д.2624/2021г.-СГС-ІІ-Д, опр. 1161/15.02.2022г.-ч.гр.д.890/2022г.-СГС-І-К, опр.6623-
12.07.2022г.-ч.гр.д.898/2022г.-СГС-І, опр.6309/01.07.2022г.-ч.гр.д.190/2022г.-СГС-ГО-ІVГ,
опр.6150/28.06.2022г.-ч.гр.д. 1249/2022г.-СГС-ГО-ІІД, опр.7483/02.08.2022г.-
в.ч.гр.д.3669/2022г.-СГС-ГО-ЧЖ-ІІ-Д, и много други. Законната лихва за забава към датата
на сключване на договора е 10% годишно. Следователно уговореният размер от 41% за
година, който надхвърля три пъти размера на законната лихва за забава, е в противоречие с
добрите нрави, а съответната клауза в договора е нищожна.
4
Съобразно чл. 23 ЗПКр, когато договорът за потребителски кредит е признат за
недействителен, потребителят дължи връщане само на чистата му стойност. Ответникът е
признал плащане над чистата стойност на кредита за 8117,20 лева, а от представените към
исковата молба доказателства се установяват плащания на стойност общо 13388,07 лева.
Следователно са надплатени 8388,07 лева, като процесната сума от 8185,00 лева подлежи на
връщане.
Предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени. Изложеното е
достатъчно за аргументиране основателността им, като останалите наведени от
страните доводи не променят този извод и е безпредметно да бъдат обсъждани.
Доколкото главният иск за прогласяване на договора за нищожен е уважен, то
липсва основание за произнасяне по евентуално съединения с него иск.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото право на разноски има само
ищцата, в полза на която следва да се присъдят доказаните от нея разноски от 3316,52 лева
за заплатена държавна такса и депозит за вещо лице. Съобразно защитавания по делото
материален интерес, фактическата, правната, процесуалната сложност на спора и
съответстващата им степен на професионална активност, съдът намира, че заплатеното
адвокатско възнаграждение от 2500,00 лева не може да се окачестви като прекомерно.
Водим от горното, съдът.
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН в отношенията между М. С. А. , ЕГН **********,
от град София, и „*************“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в град София,
сключения между тях Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт №
****7376463/06.01.2022г.
ОСЪЖДА „*************“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в град София, да
заплати на М. С. А., ЕГН **********, от град София, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 8185,00 лева, недължимо платена по нищожния Договор за потребителски кредит
Профи кредит Стандарт № ****7376463/06.01.2022г., ведно със законната лихва от
подаването на исковата молба /20.08.2025г./ до окончателното ú изплащане.
ОСЪЖДА „*************“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в град София, да
заплати на М. С. А., ЕГН **********, от град София, на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 3316,52 лева, представляваща разноски по делото в първоинстанционното
производство /гр.д. № 44056/2025г. на СРС/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5