ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 510
гр.Хасково, 18.05.2023 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО, в закрито заседание
на
осемнадесети май две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА
ЖЕЛЕВА
разгледа
докладваното от съдията адм.дело №603/2023 г.
Произнасянето
е по реда на чл.60, ал.6, вр. ал.5 от АПК.
Съдебноадминистративното
производство по делото е образувано по жалбата на „БАЙТ - 1“ ЕООД, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от управителя Я. Г. Ч., подадена чрез
пълномощника му адв.М.Ф., с посочен по делото съдебен адрес, срещу Разпореждане,
с което на основание чл.188 от ЗДДС, във връзка с чл.60 от АПК, се разпорежда
предварително изпълнение на принудителна административна мярка запечатване на
търговски обект – офис и склад, находящ се в ***, стопанисван от „БАЙТ - 1“
ЕООД, обективирано в Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№ФК-182-0115908/03.05.2023 г., издадена от Началника на отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.
В жалбата се твърди, че обжалваното Разпореждане било неправилно и незаконосъобразно, и се претендира неговата отмяна.
Излагат се доводи, че Разпореждането било издадено в противоречие с разпоредбата на чл.6, ал.5 от АПК, съгласно която административните органи трябвало да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди явно несъизмерими с преследваната цел. Счита се, че Разпореждането за допускане на предварителното изпълнение на наложената със Заповедта ПАМ „запечатване на търговски обект“ било и немотивирано, доколкото изложените от административния орган „мотиви“ представлявали едно общо теоретично изложение, без в същото да се излагали ясни и конкретни факти, а не само твърдения, от които конкретни факти да се установяло наличието в случая на предпоставките, визирани в чл.60, ал.1 от АПК, които допускали такова предварително изпълнение.
Сочи се, че връчването на заповедта, с която е наложена ПАМ, две седмици след издаването й, и почти месец след констатиране на нарушението, във връзка с което същата е издадена, опровергавало само по себе си тезата на административния орган, залегнала в мотивите на обжалваното Разпореждане, че предварителното изпълнение се налагало, за да се предотврати осуетяването или сериозното затрудняване изпълнението на акта, и при хипотезата, в която от закъснението на изпълнението могат да последват значителни или труднопоправими вреди за бюджета.
Твърди се, че се касаело за първо по своето естество нарушение, а наложената ПАМ била за сравнително дълъг период от време 14 дни, през който дружеството щяло да бъде лишено от възможност да развива дейност в обекта и да реализира приходи от същия. Сочи се, че кумулативно с производството по налагане на ПАМ било образувано АНП, със съставен АУАН №F706108/16.05.2023 г. за същото административно нарушение. За да можело дружеството да реализира в пълен обем правото си на защита срещу издадената заповед за налагане на ПАМ, се моли, ако съдът не уважи жалбата за отмяна на Разпореждането за допускане на предварително изпълнение на наложената ПАМ, то да спре изпълнението на ПАМ до приключване на производството.
Развиват се подробни съображения относно незаконосъобразността на обжалваното Разпореждане, като се твърди, че административният орган не бил изпълнил задължението си да докаже наличието на някоя от предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.60 от АПК. Твърди се, че в случая Разпореждането не било съобразено и с публикуваните указания, разработени от НАП към нейните служители, относно налагането на принудителната административна мярка „Запечатване на ТО“.
Твърди се, че съгласно Решение на СЕС от 04.05.2023 г., разпоредбата на чл.186 от ЗДС била приета за противоречаща на член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година.
Сочи се, че ЗДДС по никакъв начин не бил обвързал неизпълнението на задължението за издаване на касова бележка със засягането на съществен държавен интерес, за какъвто органът бил приел интересът на държавния бюджет за законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в търговския обект. В случая накърняването на фискалната политика и интереса на държавата от попълване на бюджета с данък се изразявало в неначислен ДДС (укрит ДДС) ДДС за конкретната продажба в размер на 5,83 лв. и приход 10% на разликата между продажната стойност и отчетната стойност на стоката. Дори и установената касова разлика не можела да обоснове тезата на административния орган че в случая съществено е засегнат фискалния интерес на държавата и ако не се пристъпи към незабавно изпълнение на ПАМ, чрез запечатване на ТО, от закъснялото изпълнение може да последва значителна или труднопоправима вреда. По никакъв начин не било безспорно доказано, че тази касова разлика се дължи и на други неотчетени продажби от обекта. В случая констатираната разлика се дължала на обстоятелството, че във връзка с две извършени на 20.04.2023 г. продажби на клиенти, за които били издадени фактури с прикрепен към всяка фактура КБ, плащането на сумата в брой било направено на 21.04.2023 г. и така постъпилите суми не били отново маркирани на ФУ, за потвърждаване на което обстоятелство към жалбата се прилагали двете фактури.
Никъде в мотивите към Разпореждането, или в самата Заповед за налагане на ПАМ, не било посочено и изследвано какъв е декларираният от дружеството приход през годината и какъв е месечният размер на внасяния ДДС за извършваните доставки от обекта. От изложените от административния орган мотиви оставало неясно как могат да се създадат условия за своевременно проследяване на реализирани обороти и защита на този държавен интерес именно чрез незабавното запечатване на ТО. Тази необходимост от защита на особено важен държавен интерес не можела по никакъв начин да бъде обоснована с факта на извършеното нарушение, което било основание за налагане на мярката с издаването на Заповедта на основание чл.186, ал.3 от АПК, но не и за предварителното й изпълнение.
Необосновано било и твърдението на административния орган, че създадената в този търговски обект организация не води до изпълнение на установените правни регламенти, като една от целите пред търговеца да е именно отклонение от данъчно облагане. В тази връзка не била посочена конкретно каква е тази организация и не били представени доказателства.
Мотивира се съображението, че сам по себе си фактът на неиздадена касова бележка не можел да бъде основание за допускане на предварително изпълнение на наложената ПАМ, а ако законодателят бил счел, че всяко неспазване на реда и начина за издаване на съответния документ за продажба засяга особено важни обществени и държавни интереси, или обуславя някои от предпоставките на чл.60, ал.1 от АПК, то той щял да допусне предварителното изпълнение на тази мярка по силата на закона, а не по преценка на органа. Също така се твърди, че предварителното изпълнение на ПАМ не гарантирало законосъобразното отчитане на продажбите чрез фискалното устройство на търговския обект, нито неизвършване на нарушения от същия вид. Обосновава се, че превантивният характер на ПАМ не предпоставял автоматично извод за наличие на основание за допускане на предварително изпълнение на акта, с който се налага, а в случая административният орган бил направил опит да бъде доказана предпоставка за допускане на предварително изпълнение, посредством целите на ПАМ.
Сочи се, че дружеството жалбоподател винаги било заплащало в срок дължимите данъчни и осигурителни задължения, твърдения за обратното липсвали в заповедта, а в случая вредата, която би настъпила от допуснатото предварително изпълнение на ПАМ определено щяла да е по-голяма за самия търговец, отколкото за фиска. Със затварянето на обекта се забранявало на търговеца да извършва дейност, да полага труд и да реализира доходи. Освен това ефектът от изпълнението на ПАМ за държавата и фиска нямало да бъде по-различен, ако тя се изпълнява след като административният акт за налагането й влезе в сила.
Моли се също така съдът да има предвид постановеното Решение на СЕС (Първи състав) по дело С-97/21 г.
С изпращането в съда на административната преписка по издаване на Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-182-0115908/03.05.2023 г., ответникът, Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, чрез упълномощен представител, излага писмено становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата твърдения и прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
От Началника на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, въз основа на констатациите в Протокол за извършена проверка в обект, сер.АА №0115908/21.04.2023 г., на основание чл.186, ал.3 и чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС е издадена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) №ФК-182-0115908/03.05.2023 г., с която на „БАЙТ - 1“ ЕООД, гр.Х., се налага принудителна административна мярка – запечатване на стопанисвания от дружеството търговски обект – офис и склад, находящ се в ***, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Мярката е наложена за констатирано на 21.04.2023 г. нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, изразяващо се в това, че при извършена на същата дата от проверяващите в обекта контролна покупка на 1 брой каска на стойност 35 лв., за заплатената в брой на продавача в обекта сума не е бил издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, за извършената продажба е издадена единствено разписка №11281/21.04.2021 г., приложена към ПИП. В Заповедта е посочено, че извършеното нарушение се доказва и от установеното наличие на касова разлика в размер на 1 939,20 лв. между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във фискалното устройство.
В Заповедта е обективирано и Разпореждане за предварително изпълнение на принудителната административна мярка, на основание чл.188 от ЗДДС, във връзка с чл.60 от АПК, и са изложени пространни „Мотиви за допускане на предварително изпълнение“, в които е посочено следното:
- предварителното изпълнение било наложително за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид;
- възниквала необходимост да се защитят особено важни държавни интереси – ако не бъдело допуснато предварително изпълнение на ПАМ, съществувала възможност да се извърши ново нарушение, а опасността за фискалния ред при констатирана подобна практика, водеща до отклонение от данъчно облагане, би била непосредствена;
- издаването на касова бележка било нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи или управляващи търговски обекти, и неспазването на това задължение винаги водело до негативни последици за фиска, тъй като не се отчитали приходи и по този начин се стигало до отклонение от данъчното облагане. Следвало да се вземе предвид местоположението на търговския обект в централната градска част на гр.Хасково, на комуникативно място, площта на обекта от около 1000 кв.м., продължителното работно време и характера на дейността – продажба на разнообразни стоки с посочени цени, които факти предразполагали разрастването на причиняваните вреди на фиска. От значение била и високата стойност на установената при проверката положителна разлика в размер на 1 939,20 лв. между фактически установените пари в касата и регистрираните във ФУ, което налагало извод за системно неизползване на касовия апарат. Фактите сочели, че с това свое поведение проверяваното лице накърнявало съществено обществения интерес и фискалната политика на държавата, тъй като от една страна препятствало контролната дейност към НАП, а от друга – укривало част от своите продажби (повече от половината от своите продажби), което като последица водело до неправилно определяне на реализираните от него доходи и до възможност за отклонение от данъчно облагане. Неизпълнението на задължението за издаване на съответен документ за продажба засягало важни държавни интереси, свързани с отчитането на приходите от задължените лица и заплащането на данъци върху действителния им размер, и възпрепятствало възможността за проследяване на реализираните обороти, което от своя страна се отразявало негативно на фиска. Превенцията срещу този нежелан резултат за фиска, а оттам и за обществото, било именно разпореждането за предварително изпълнение на ПАМ. Налице бил защитим държавен интерес от категорията на визирания в чл.60, ал.1 от АПК.
- създадената организация в търговския обект нямала за цел и не водела до изпълнение на установените правни регламенти. Налагал се извода, че една от целите пред търговеца била именно отклонение от данъчното облагане, което водело винаги до негативни последици за фиска.
- аргумент за допускане на предварителното изпълнение се явявала възможността да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта.
- от закъснението на изпълнението на ПАМ можело да последва значителна или труднопоправима вреда, а именно съществено отклонение от данъчното облагане по отношение на конкретния субект.
Видно от Разписката, инкорпорирана под текста на ЗНПАМ №ФК-182-0115908/03.05.2023 г., екземпляр от същата е връчен на управителя на „БАЙТ - 1“ ЕООД срещу подпис на 16.05.2023 г.
Жалбата на „БАЙТ - 1“ ЕООД е подадена в съда на 16.05.2023 г.
Заповед за налагане на ПАМ №ФК-182-0115908/03.05.2023 г. не попада сред актове, които на основание изрична разпоредба се ползват с предварително изпълнение по силата на закон. Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДДС, принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 подлежи на предварително изпълнение „при условията на чл.60, ал.1 – 7 от АПК“.
В нормата на чл.60, ал.1 от АПК е предвидена възможността в административния акт да бъде включено разпореждане за предварителното му изпълнение, а на основание чл.60, ал.5 от АПК, Разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва чрез административния орган пред съда в тридневен срок от съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен.
В настоящия случай жалбата на „БАЙТ - 1“ ЕООД, гр.Х., срещу Разпореждането за предварително изпълнение на наложената със ЗНПАМ №ФК-181-0115908/03.05.2023 г. принудителна административна мярка, се явява процесуално допустима за разглеждане, тъй като е подадена в тридневен срок от съобщаването на акта, в който се съдържа обжалваното Разпореждане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В специалния закон липсват нормативно
регламентирани критерии, чрез които да се преценява основателността на искането
за отмяна на допуснатото от административния орган предварително изпълнение на
акта, поради което приложение следва да намерят условията, регламентирани в
АПК.
Според чл.60, ал.1 от АПК, в
административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение,
когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да
се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че
може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от
закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима
вреда, или по искане на някоя от страните – в защита на особено важен неин
интерес. В последния случай административният орган изисква съответната
гаранция.
Трайно в съдебната практика се застъпва
становището, че общият критерий по
чл.60, ал.1 от АПК за допустимостта на предварителното изпълнение е
защитата на визираните ценности и интереси да е в такава непосредствена
причинна зависимост от момента на изпълнение на административния акт, че
по-късното му изпълнение да създава вероятност за настъпването на значителна
или трудно поправима вреда. Когато такава зависимост не съществува,
предварителното изпълнение не следва да се допуска.
Нормата на чл.60, ал.2 от АПК въвежда и
задължителното изискване разпореждането за предварително изпълнение да се
мотивира.
С оглед цитираната правна регламентация,
в тежест на административния орган е да изложи конкретни съображения за
наличието на някоя от изброените предпоставки, които да обуславят постановяване
на разпореждането му за предварително изпълнение.
Настоящият съдебен състав намира, че в
процесното Разпореждане административният орган не е изложил конкретни мотиви
за необходимостта от предварителното изпълнение, в съответствие с изискванията
на закона.
Въведеното на първо място от
административния орган съображение за необходимост от предотвратяване
и преустановяване на административни нарушения от същия вид, е ирелевантно към
критериите, предвидени в закона, за налагане на предварително изпълнение на
административен акт.
В обжалваното Разпореждане по чл.60,
ал.1 от АПК не се навежда довод за осигуряване живота или здравето на
гражданите, а останалите посочени в него съображения – за защита на особено
важен държавен интерес; за наличие на опасност, че може да бъде осуетено или
сериозно затруднено изпълнението на акта, и за вероятност за настъпването на
значителна или трудно поправима вреда от по-късното изпълнение на акта – в
случая не покриват изискването за мотивиране на разпореждането, защото не дават
представа за конкретни фактически установявания, а са изложени общо и
абстрактно.
Административният орган не е изпълнил
задължението си да изложи ясни мотиви за възприетото административно решение, а
липсата на такива води до невъзможност съдът да извърши проверка действително
ли недопускането на предварително изпълнение на наложената със заповедта ПАМ е
от особено важен държавен интерес и ще доведе до осуетяване или затрудняване на
изпълнението й.
Излагането на мотиви за всеки един от
възприетите елементи на фактическия състав на нормата на чл.60, ал.1 от АПК, е
условие за законосъобразност на разпореждането, а липсата на конкретни
фактически основания, налагащи допускане на предварителното изпълнение на
административния акт, води до неговата незаконосъобразност.
Съдът изцяло споделя изложените от
жалбоподателя съображения, че в случая мотивите относно необходимостта от
защита на безспорно важния държавен интерес по регистриране и отчитане на
продажбите, на практика обосновават налагането на самата принудителна
административна мярка, но не и предпоставките за необходимостта от нейното
предварително изпълнение. Въпреки пространното излагане в Заповедта на мотиви
за допускане на предварително изпълнение, от същите не става ясно по какъв
начин биха били предотвратени щети за фиска посредством изпълнението на мярката
преди влизането в сила на заповедта за нейното налагане. Самият вид на
приложената принудителна мярка – запечатване и забрана достъпа до търговски
обект – офис и склад, с въведено в експлоатация и работещо фискално устройство
– сам по себе си не предпоставя от предварителното изпълнение на мярката да се
създадат условия за своевременно проследяване на реализирани търговски обороти,
в какъвто смисъл са съображенията за защита на държавния интерес. Не е
мотивирано по какъв начин в случая предварителното изпълнение на ПАМ би гарантирало
законосъобразното отчитане на продажбите в търговския обект чрез фискално
устройство, нито каква е конкретната и непосредствена опасност за фискалния
ред, водеща до отклонение от данъчно облагане. Констатираното нарушение,
изразяващо се в еднократно неиздаване на фискален касов бон за покупка на
стойност 35 лв., както и установеното наличие на касова разлика в размер на 1 939,20
лв. (за произхода на която в акта липсват констатации), също сами по себе си нямат характеристиките да
представляват укриване на повече от половината от продажбите на търговеца, респективно
да установят създадена в търговския обект организация, целяща накърняване фискалната
политика на държавата. На практика административният орган не е изложил никакви
съображения, релевантни към предпоставката – да се защитят особено важни
държавни или обществени отношения, и относими конкретно към самото
предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка.
Освен това по делото липсват каквито и
да било доказателства, от които да се установи, че е налице опасност от закъснението
на изпълнението на ПАМ да последва значителна, или труднопоправима вреда, изразяваща
се в съществено отклонение от данъчното облагане. Самият административен орган
опровергава това си твърдение с обстоятелството, че при констатирано на 21.04.2023
г. с проверка в търговския обект нарушение неиздаване на касов бон от
регистрираното и работещо фискално устройство, връчва ЗНПАМ на търговеца три седмици
по-късно, очевидно пренебрегвайки евентуални вредни последици от по-късното
изпълнение на наложената мярка.
Съдът приема, че не се доказва предпоставката
необходимост от защита на особено важни държавни и обществени интереси,
изискуема от нормата на чл.60, ал.1 от АПК, както и липсват останалите визирани
от нормата критерии за допускане предварителното изпълнение на издадената ЗНПАМ.
Налице са обстоятелства, обуславящи материалната
незаконосъобразност на Разпореждането и отмяната на допуснатото с него предварително
изпълнение на заповедта.
Предвид това и на основание чл.60, ал.7 от АПК, жалбата на „БАЙТ - 1“ ЕООД, гр.Х., следва да бъде уважена, като се отмени предварителното
изпълнение на ЗНПАМ №ФК-182-0115908/03.05.2023 г., допуснато с Разпореждане на
административния орган, обективирано в заповедта.
Основателна е своевременно заявената
претенция на жалбоподателя за присъждане на разноски, платими от ответника. По
делото са направени разноски в общ размер 450 лв., от които 50 лв. – внесена
държавна такса и 400 лв. – изплатено възнаграждение за един адвокат по Договор
за правна защита и съдействие от 16.05.2023 г.
С оглед изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „БАЙТ - 1“ ЕООД, гр.Х., Разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-182-0115908/03.05.2023 г., издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, Централно управление, Отдел „Оперативни дейности“ Пловдив, да заплати на „БАЙТ - 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, разноски по делото в размер на 450 (четиристотин и петдесетггг) лева.
На основание чл.188, ал.2 от ЗДДС определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: