№ 18433
гр. София, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110119402 по описа за 2024 година
Предявен е от В. С. С. срещу ********************** – дружество с ограничена
отговорност, учредено и регистрирано съгласно законодателството на
*********************, осъдителен иск за сумата от 250 евро – обезщетение за закъснял
полет № ********************* от 04.03.2024 г. по направление *********************,
ведно със законната лихва от 04.04.2024 г. до окончателното плащане. Претендират се в
полза на ищеца разноските по делото, а в полза на неговия процесуален представител –
адвокатско възнаграждение за безплатна адвокатска помощ.
Ищецът твърди, че е закупил самолетен билет за полет на ответника от
********************* на дата 04.03.2024 г. Сочи, че полетът е изпълнен с голямо
закъснение – над 3 часа. Излага, че дължината на полета от ********************* е 1
080.319 км., поради което му се дължи обезщетение в размер на 250 евро. Твърди, че е подал
искане за обезщетение за закъснял полет пред въздушния превозвач, но такова не е платено.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, в
който оспорва исковата молба като неоснователна при твърдения, че претендираното
обезщетение вече е платено. Сочи, че е получил искането за обезщетение на 13.03.2024 г. и
на 14.03.2024 г. е уведомил ищеца, че такова ще бъде заплатено, а впоследствие е извършил
плащането. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
С влязло в законна сила Определение № 33920/22.08.2024 г. производството е
прекратено частично – в частта относно иска за главница.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
1
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявена е осъдителна претенция за законна лихва върху обезщетение в размер на
250 евро, дължимо на основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, за закъснение на
полет № ********************* от 04.03.2024 г. по направление *********************.
В случая по делото е установено възникването на вземане на ищеца срещу
ответника в размер на 250 евро за обезщетение за закъснение на полет №
********************* от 04.03.2024 г. по направление *********************, както и че
задължението е погасено от ответника чрез плащане, извършеното в хода на процеса – на
03.05.2024 г. С оглед наличието на главен дълг, който не е бил погасен към момента на
подаване на исковата молба, за ищеца е възникнало вземане за законна лихва за периода от
04.04.2024 г. /датата на подаване на исковата молба/ до 03.05.2024 г. /датата на плащането/.
Неговия размер съдът определи на основание чл. 162 ГПК с помощта на интернет
калкулатор на законната лихва и приема, че възлиза на 5.62 лв.
По разноските:
Независимо от частичното прекратяване на производството ищецът претендира
сторените от него разноски по делото в пълен размер. Съдът намира, че след като
производството е прекратено в частта за главницата поради отказ от иска, обусловен от
извършено от ответника в хода на процеса плащане на главното задължение, то ответникът е
станал повод за завеждане на делото, поради което той следва да понесе отговорността за
всички сторени от ищеца разноски за исковото производство, респ. на ответника разноски не
се дължат. Този извод не се влияе от обстоятелството, че в предхождаща завеждането на
делото кореспонденция между страните ответникът е признал задължението си, щом не е
извършил плащането своевременно. Дължимите на ищеца разноски за исковото
производство са в размер на 50 лв. – държавна такса.
Процесуалният представител на ищеца претендира адвокатско възнаграждение за
оказаната от него безплатна адвокатска помощ по делото. Достатъчно за уважаване на
искането по чл. 38, ал. 2 ЗАдв е: правна помощ по делото да е осъществена без данни за
договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗАдв;
заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна, и липса на
данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски съобразно
правилата на чл. 78 ГПК /в този смисъл – Определение № 515/02.10.2015 г. по ч. т. д. №
2340/2015 г. на ВКС, I ТО/. В случая по делото е представен Договор от 26.04.2024 г. за
правна защита и съдействие /л. 90/, сключен между ищеца и адв. Ч.-М., в който е уговорено,
че правната помощ се предоставя безплатно съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съобразно
константната съдебна практика така посоченото обвързва съда, като в тежест на насрещната
страна е, ако оспорва наличието на съответното основание за оказване на безплатна правна
2
помощ, да представи доказателства. В случая такова оспорване е направено от ответника в
първото открито заседание, във връзка с което съдът му е указал, че носи доказателствената
тежест. Представени са от ответника доказателства – справки от НАП за период, считано от
1 година преди подаване на исковата молба, които опровергават посоченото в договора
основание за безплатна правна помощ – че ищецът е материално затруднено лице, защото се
установява, че същият полага труд по трудово правоотношение при основно месечно
трудово възнаграждение в размер на около 2 000 лв., като няма задължения към НАП. При
това положение съдът намира, че в случая е опровергано от ответника твърдението, че
ищецът е материално затруднено лице. Следователно не е налице основание за осъждане на
ответника да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение
по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ********************** – дружество с ограничена отговорност,
учредено и регистрирано съгласно законодателството на *********************, вписано в
********************* регистър на дружествата с рег. № ********************* със
седалище и адрес на управление: ********************* *********************, да
заплати на В. С. С., ЕГН **********, с адрес: *********************,следните суми: на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 5.62 лв. – законна лихва за забава за периода от
04.04.2024 г. до 03.05.2024 г., начислена върху главница в размер на 250 евро,
представляваща обезщетение за закъснял полет № ********************* от 04.03.2024 г.
по направление *********************; на основание чл. 78, ал. 1 сумата 50 лв. – разноски
за по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3