Решение по дело №566/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба на М. Л. Р. от [населено място], [жк], [адрес], против решение № 994 от 11.12.2024 г., постановено по административно дело № 4363/2024 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед, рег. № 431зз - 449/05.10.2024 г., издадена от полицай, Първо районно управление /РУ/, Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОД МВР/ Бургас, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е задържан за срок до 24 часа.

Касационният жалбоподател, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. С доводи за неправилност иска да се отмени оспореното решение и заповедта за задържане. Излага подробни съображения. Претендира разноски.

Ответникът - полицай, Първо РУ, ОД МВР Бургас, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Писмено е изразил становище за неоснователност на жалбата. Иска да се остави в сила решението на районния съд.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Бургас, двадесет и шести състав, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното:

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения:

С решение № 994 от 11.12.2024 г. по адм. дело № 4363/2024 г., Районен съд Бургас е отхвърлил жалбата на М. Л. Р. против заповед за задържане с рег. № 431зз - 449/05.10.2024 г., издадена от полицай, Първо РУ Бургас, ОД МВР Бургас. За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа посочените в чл. 74, ал. 2 ЗМВР реквизити, както и фактически и правни основания. Приел е, че данни, обосноваващи предположение, че Р. е извършител на престъпление безспорно се съдържат и в събраните доказателства - обяснения на издателя на заповедта, съставената от него докладна записка от 07.10.2024 г., и в писмената справка от Районна прокуратура /РП/ Бургас с вх. № 51163/03.12.2024 г. Обосновал е извод, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон - въз основа на първоначални данни, обосноваващи вероятни изводи за евентуално извършено престъпление и при пълно съответствие с целта на закона.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Районният съд е изяснил всички релевантни за спора факти, при редовно събрани и анализирани доказателства, въз основа на които е формирал правилни правни изводи. Настоящият касационен състав споделя мотивите на районния съд и препраща към тях по реда на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК.

В решението са разгледани подробно възраженията на жалбоподателя за липса на достатъчно данни за съпричастността при извършване на престъпление и за непропорционалност на приложената спрямо него ПАМ по реда на чл.72, ал.1 т.1 ЗМВР, поради което твърденията за необоснованост и липса на мотиви в оспорения акт е неоснователно.

Противно на твърденията в касационната жалба, е изпълнена хипотезата на чл. 72, ал.1 т.1 ЗМВР за задържане на Р.. Заповедта съдържа описание данни за извършено престъпление - управление на МПС след употреба на наркотични вещества, установено с техническо средство Dryg test 5000 с фабр.№ АRRС - 0041, който отчел положителен резултат - метаамфетамин. Понятието „данни“ за извършено престъпление като фактическо основание за задържането по чл. 72, ал.1 т.1 ЗМВР е със значително по - ограничен обхват от понятието по чл. 207, ал.1 от Наказателно - процесуалния кодекс/НПК/ за наличие на достатъчно данни за извършено престъпление. За да е законосъобразна мярката по чл.72, ал.1 т.1 ЗМВР е достатъчно наличието само на първоначални данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление, дори когато същите не са достатъчни за образуване на досъдебно производство и когато не са подкрепени с достатъчно доказателства, каквито в конкретния случай са налице в достатъчен обем и словесно посочени в заповедта за задържане. Това е така предвид естеството на задържането за не повече от 24 часа по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, което като принудителна административна мярка има освен преустановяваща и превантивна цел, включително да се попречи на задържаното лице да извърши друго престъпление и да се осигури безопасността на останалите участници в движението и в цялост обществената сигурност. Също така, задържането предоставя възможност за легитимно събиране на доказателства по реда, предвиден в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози/обн.ДВ, бр. 61/2017 г./, чрез които да бъдат събрани достатъчно доказателства или да бъдат опровергани наличните данни за съпричастност на задържаното лице към извършването на престъпление.

Неоснователно е и възражението за непропорционалност и липса на необходимост от задържането на касационния жалбоподател, тъй като на 09.10.2024 г., му е приложена принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б” ЗДвП - временно отнемане на СУМПС, т.е. три дни след като е осъществено задържането му за срок до 24 часа на 05.10.2024 г. Твърди, че с прилагането на ПАМ по чл.171, т.1, б „б” ЗДвП е била ефективно осигурена транспортната безопасност, поради което не е било необходимо Р. да бъде задържан за срок от 24 часа. ПАМ по чл.171, т.1, б „б” ЗДвП макар и да лишава временно водача от изискуемия от закона документ за управление на МПС, именно защото е по - малко рестриктивна мярка от задържането по чл. 72, ал. 1, т.1 ЗМВР, не го лишава от възможността да продължи фактически да управлява МПС, макар и без този документ. Реално безопасността на всички участници в движението, включително и на самия жалбоподател е постигната чрез задържането му на 05.10.2024 г. със заповед, рег. № 431зз-449/05.10.2024 г. С ограничаване свободното му предвижване за срок от 24 часа е препятствана възможността му да управлява МПС след приключване на полицейската проверка, в състоянието, в което е бил установен от полицейските органи. Ето защо правата на жалбоподателя не са били ограничени в по - голяма степен от необходимото за постигане на преследваната от закона цел.

По изложените съображения и при липса на касационни основания за отмяна, решението на районния съд следва да се остави в сила.

При този резултат разноски на касационния жалбоподател не се следват.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд Бургас, двадесет и шести състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 994 от 11.12.2024 г., постановено по административно дело № 4363/2024 г. по описа на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно.