МОТИВИ към Решение № 260002
от 16.12.2022 година по АНД №
349/2019 г. по описа на Районен съд Свищов
С постановление от 2.09.2019г. на
Районна прокуратура гр. Р, е направено предложение, наказателното производство
по отношение на Г.Й.И. с ЕГН ********** за
извършено престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12 пр. 1 от НК
вр. чл. 130 ал. 2 от НК да бъде прекратено, като се освободи от наказателна
отговорност, с налагане на
административно наказание.
Обвиняемият Г.Й.И. се явява лично. Дава обяснения според които, с Д. се познавали
от около 7-8 години – запознали се когато му продал автомобил, били приятелски
семейства , събирали се преди на празници. Според обясненията му, въпросния ден
бил в залата, след което имал среща със св. С., отивайки към склад на познат,
видял Д., че излиза от такси, което било спряло зад буса, за който знаел, че е
негов. Отишъл при *****,
говорили, след което се качил в „Сеата“
, казал на М., че иска да говори с „едно момче, но не искам да слиза от
колата“. Според обясненията му, спрял в предната част на буса, Д. правел нещо
отпред, искал да поговори с него за децата им, понеже имал момиче, а неговата
дъщеря била с една година по-голяма и се познавали. Отишъл при него и му казал
„Абе , човек, вие какви работи направихте?“, на което той отвърнал с обиди ,
казал му „Боклук, мършо, няма да ти обяснявам на тебе, а с дяснята ръка извадил
нож от джоба си . Според него шофьорът на таксито не е могъл да възприеме
случващато се, защото бил в задната част на буса, а те били в предната част, от
вътрешната страна към тротоара. При вида на ножа, понеже бил спортист, реагирал
и го блъснал, в момент на уплаха, а Д. се „блъсна в капака на буса „, след
което паднал на земята, а той тръгнал. При качването му в автомобила, М. го
питал дали да се обядат на 112, но той
прекратил разговора им, не го посочил когато почнало разследването за свидетел,
защото бил в чужбина , но след като
станал обвиняем по делото, му се обадил и той му казал „ щом са стигнали там
нещата, ще се върна и ще кажа реално какво се е случило“. Обясни, че
автомобилът Сеат бил с черни стъкла, затова не можело да се твърди, че в
автомобила е нямало лице на задната седалка. Даде обяснения, според които
на 1 август се видели с М., а месец след
това той заминал за Англия, след
известно време се прибрал и заминал за Германия, като бил на междинни договори,
връща се за по няколко месеца и пак заминава. Твърди, че М. бил в „Сеата“, на
задната седалка, защото на предната
седалка бил сложил сакове, ръкавици от залата и му казал да не слиза от
автомобила, не очаквал, че ще се стигне до такива неща „че някой ще ми вади
оръжие“. Заяви, че разговори и кореспондения с Д. преди въпросната случка не е имало.
Защитникът му – адв. М. взема становище , че обв. И. не е осъществил от обективна и
субективна страна деянието, за което му е повдигнато обвинение. Счита, че
обвинението е несъставомерно, тъ йкато липсва хулиганския мотив. Сочи, че за да
се квалифицира телесната повреда като такава по чл. 131 ал.1 т. 12 от НК е необходимо деянието да
представлява израз на съзнание и воля за непристойни дейстивя, нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Позовава се, че
причиняването на телесна повреда по хулигански подбуди предполага липсата на
лични взаимоотношения, вражда, завист и други или е необходимо липса на личен
мотив за извършване на деянието, а в случая пострадалия е заживял на семейни
начала с бившата жена на обвиняемия. Взема становище, че за причиняване на
телесна повреда по хулигански подбуди, освоният мотив на дееца е да засегне
лице, да демонстрира пренебрежение на обществените ценности чрез посегателство
към пострадалия или хулиганските подбуди изключвали всякакъв друг вид
подбуди включително лични. От доказателствата по делото не можело да се
приеме, че с действията си обвиняемия грубо е нарушил обществения ред,
действията му не са били да
демонстрира пренебрежение към
обществените порядки, а са били насочени
към пострадалия, заради негативно отношение към него. Счита, че действията му представлява типична проява по
цчл. 130 от НК, което престъпление се преследвало по тъжба на пострадалия, още
повече, че от показанията н св. ****
и И.И., се установило, че св. Б. е търсел конфликт с обвиняемия, провокирал го
е, а обвиняемият е причинил вреди на
пострадалия за да се защити от
противправното действие при употреба на хладно оръжие от страна пострадалия. Моли
обвиняемият да бъде признат за невинен за извършване на престъплението, в което
е обвинен. Обв. Г.И. лично моли да бъде
оправдан.
Районна прокуратура Свищов поддържа
направеното предложение, като се освободи от наказателна отговорност обв. Г.И. с
налагане на административно наказание глоба, която с оглед обществената
опасност на деянието и личната обществена опасност на обвиняемия следва да бъде
към средния размер, като му бъдат възложени и сторените разноски по разследването.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства, намери за установена следната фактическа обстановка:
Досъдебното
рпоизводство е водено за престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12 вр. чл. 130 ал. 1
от НК.
С
постановление от 18.06.2019г. на
разследващия орган, Г.Й.И. е привлечен в качеството на обвиняем за пестъпление
по чл. 131 ал.1 т. 12 пр. 1 вр. чл. 130
ал. 1 от НК.
От събраните доказателства е установено следното:
Обв. Г.Й.И. е роден на ***г***, с
постоянен адрес ***, настоящ адрес ***, със средно образование. Не е женен, не
работи, не е осъждан.
Обв.
И. и пострадалият Д.Б. се запознали преди около пет години, по повод покупко
продажба на автомобил, видно и от обясненията на обвиняемия И.. Отношенията им
били нормални до началото на 2018 година, когато обвиняемият узнал, че св. Б.
започнал да поддържа връзка със св. *****, с която той преди това живеел на семейни начала и с която
имал дъщеря на 9 години. Въпреки, че към
него момент отношенията между обв. И. и св. ***** вече били прекратени, имало образувано и приключило
гражданско дело и влязло в сила решение за присъждане на родителски права и
определяне на режим на лични отношнеия, обв. И. вече имал връзка с *******, когато разбрал за
връзката на св. ******
и пострадалия, той демонстративно
изразил несъгласието си с нея. При всеки повод обв. И. се държал спрямо тях
арогантно, агресивно, грубо, викал и крещял по св. ******, видно от показанията и, като в
нейно присъствие отправял нецензурни
думи и закани за саморазправа към пострадалия. В продължение на няколко месеца,
в социалната мрежа Viber,
обв. И. обиждал и се заканвал на св. Б., като го наричал „травестит“, Ще пиеш
сперма курво, курво долна. Някой ден ще бъдеш изнасилен и сниман помияр мръсен
… Да еба майка ти и долен педал. Как ще ти
пръснат педалски гъз, а аз как ще те разцепя като те видя. Спермояд
долен. Дано умреш …“, видно от приложените извлечения от съобщения. Обв. И.
и пред трети лица – св. ******
отправял вулгарни думи и заплахи по адрес на пострадалия, видно от показанията
й. Св. ****С. узнал
написан от обвиняемия СМС, който пострадалия получил в присъствието на
свидетеля и го прочел на глас, което съобщение гласяло „Курво, долен педал, ще
те изнасилят, ще те сцепят“. Това поведение на обвиняемия И., накарало св. ***** и св. Б. да променят
начина си на живот, като ограничили излизанията си и срещите си с познати и
приятели, за да не демонстрират отношенията си.
На
01.08.2018г. около 12,30 – 13,00 часа, обв. И. *** лек автомобил „Сеат Ибиза“ с
рег. № *****,
предоставен му за ползване от св. ******* от гр. ****,
баща на *****.
Последното се установи и от показанията на този свидетел, както и от дадените
обяснения от обв. И.. На същия ден – 01.08.2018г. по –рано пез деня св. Б. бил
получил обаждане от клиент, който искал да огледя обявен от него за продан товарен
автомобил. Тъй като автомобилът бил паркиран в района на „Търговия на едро“ на
ул. Търговска в гр. Р, св. Б. помолил св. И.И. да го закара до там, видно от
показанията на свидетелите Б. и И.И.. Когато стигнали, св. И.И. останал в
колата, а св. Б. слязъл и отишъл до своя автомобил и отворил предния капак, за
да свали акумулатора. В този момент обвиняемият забелязъл св. Б. и взел
решение да му нанесе побой. Обв. И.
демонстративно спрял рязко и напречно на пътното платно, с които си действия от
една страна създал опасност от пътно транспортно произшествие, а от друга –
възпрепятствал другите участници в движението и предизвикал задръстване. Без да
бъде провокиран от св. Б., който първоначално бил с гръб към него, обв. И. се
насочил към него и го нападнал в гръб, казвайки „Аз докога ще се разправям с
тебе бе, мършо? Сега ще те пребия“,
според заявеното от св. И.И.. Стигайки
до него започнал да нанася удари с юмруци в областта на главата на св. Б.,
който изненадан от действията му, не реагирал, останал пасивен, не отговорил на
агресията му, не се развикал, не се опитал да нанесе удари, а направил само
безуспешни опити за де защити. Видно от показанията на св. Б. , усетил много
силни удари в главата, лявото му око се
затворило, изпитвал болка по цялото тяло , а
„в един момент усетих, че започвам да падам и успях да се подпра на
автомобил, който беше паркирал точно пред буса“. Виждайки това, св. И.И. слязъл
от автомобила и се насочил към тях, за да се намеси, според показанията му, но
думите на обвиняемия „да не се меся защото да не обади и да станат по-лоши
работите“, вида на телосложението му и яростта му, го накарали да се откаже.
Обв. И. продължил да удря пострадалия. Въпреки, че от спрелите в задръстването
автомобили му подавали звукови сигнали, обв. И. спрял, едва след като нанесъл
на св. Б. множество удари и последният вече бил зашеметен, не виждал с лявото
око и от носа му течало кръв. Според
показанията на св. Б., „в един момент
чух клаксони и успях да видя с окото, с което все още виждах, че паркирайки
автомобила си по този начин, беше създал задръстване и в двете посоки, и
шофьорите недоволстваха, и се чуваха
някакви възмутителни възклицания от
тяхна страна“. Обстоятелството, че колата, от която слязъл обвиняемия била
спряна така, че затворила двете платна за движение и се образувала колона от
автомобили , които започнали да свирят, защото пътя бил задръстен се установи и
от показанията на св. И.И.. След като преместил автомобила и освободил
движението по улицата, обв. И. се върнал при пострадалия. Макар пасивността му,
зашеметения му и дезориентиран вид, кръвта по лицето, обв. И. продължил да го
обижда, заплашва и едва след като му отправил предупрежедение, да не уведомява
в полицията, за да не стане по -лошо, се
обърнал и си тръгнал. Св. И.И. е категоричен, че в колата, от която слязъл обв.
Г.И. и с която след това тръгнал, нямало друго лице, както и е категоричен, че
пострадалия Б. не е вадил нож, не е е
заплашвал обвиняемия. Същия заяви, че наблюдавал цялата случка, видял как обв. И.
удря с юмруци пострадалия Б.. Установи се от показанията на св. *****, че задните стъкла на
автомобила Сеат били затъмнени, потвърдено и от изнесеното от св. *****, но същевременно съдът
не кредитира заявеното от св. М.С., че е бил в този автомобил и от там е
наблюдавал случилото се, включително възприел как пострадалия извадил нож срещу
обвиняемия, който „го блъсна инстинктивно“, тъй като не се потвърди заявеното
от същия този свидетел, че по време на случката е работил като готвач по трудов договор в ресторант Тоскана Р,
съгласно справка за задграничните пътувания и писмо на А.Р. ЕООД изх. № 99/10.11.2022г.. Видно от писмото
на А.Р. ЕООД, за което се установи, че
към 2018 година е стопанисвало Ресторант Тоскана в гр. Р, в периода
16.11.2017г. до 18.03.2018г. св. М.С. е
работел на длъжност готвач. Установи се
от същото писмо, че към датата на деянието, св. С. вече не е работил във
въпросния ресторант, поради което и показанията му не се кредитират, още
повече, че същите не кореспондират с никое друго доказателство по делото.
Уплашен от предупреждението и
заканата отправена преди това, че ще го причака пред болницата, св. Б. не подал
сигнал в полицията и не потърсил медицинска помощ, а се прибрал в дома си,
видно от показанията му. Тъй като през цялата нощ той бил с главоболие и
повръщал, на другия ден – 02.08.2018г.. той потърсил медицинска помощ и бил освидетелстван при
съдебен лекар, който му издал приложеното съдебно-медицинско удостоверене №
8233/02.08.2018г..
Във
връзка с депозираната от св. Б. жалба за нанесения му побой от обв. И., по
случая извършил проверка полицейския
служител от Първо РУП Р – св. И.И.. Видно от покозанията му, в хода на
проверката установил, че на името на обвиняемия имало издадени разрешения за
дейности с ловно оръжие и същият притежавала 2 бр. ловни оръжия. Според
показанията му, снел обяснения от Д.Б., в които потвърдил жалбата и разказал,
че Г. започнал да го заплашва със
саморзправа след като разбрал за връзката му с *****, с която преди това Г.
съжителствал и имали дете.
Съгласно
показанията на св. *****
през месец октомври 2018 г., докаго чакала в двора на Второ РУ при ОД МВР Р,
пристигнал обвиняемия, който започнал да говори на висок глас, че бил „в
районното защото е пребил „миризливата сперма Д. – оня на *****“. Видно от показанията на същата
свидетелка й станало неприятно, тъй като разбрала, че „Г. се хвали, че е
извършил побой над д., приятеля на моята съседка *****“.
Видно
от заключението на съдебно-медицинската експертиза , в резултат от нанасените от обв. Г.И. удари
по главата и лицето на пострадалия били приченине следните увреждания:
субконюктивален кръвоизлив на ляво око, кръвонасядане на горен и долен клепач
на ляво око и дясно око, кръвонасядане на носа, охлузване на челото,
кръвонасядане на полулигавицата и
лигавицата на долна устна, кръвонасядане на лява ушна мида, охлузване на дясна
предкитка, кръвонасядане и охлузвания на дясно коляно, одрасквания на ляво
безро, ляво коляно и лява подбедрица, сътресение на мозъка, с наличие на
обективна неврологична симпотаматика, постравматична церебрастения, довело до
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал. 1 от НК.
Установи
се от заключението на техническата експертиза на мобилния телефон на
пострадалия, че наличните записи на
входящи кратки текстови съобщения в паметта на мобилен телефон марка Samsung модел Galaxy Note 5 с IMEI ******** и IMEI
*********с лице/контакт/ записан с име „*******“ са приложени, като екранни снимки на устройството в изследването
на експертизата. Вещото лице е дало заключение, че в представения за изследване
телефон е установен инсталиран интернет комуникатор Viber, както и водена комуникация с
потребител „*****“, като
за целта са направени екранни снимки на устройството, приложени в заключението.
Приложена
по делото е медицинска документация във връзка с оказаната на св. Б. медицинска
помощ, непосредствено след дейнитео, както и последвалото след това лечение.
Изложената фактическа обстановка се оспорва от обв. Г.И.. Тази фактическа
обстановка се установява от съдебномедицинско удостоверение № 8233/2018г.
на УМБАЛ – Канев, разпечатки от съобщения по Viber, заключение на техническа експертиза, заключение на
съдебно-медицинска експертиза, свидетелство за регистрация част I , свидетелство
за съдимост, декларация са семейно и
материално положение и имотно състояние ,
показанията на свидетелите Д.Б., **************, св. И.И., **** С.,*******, *****, И.И..
От изложеното съдът приема за безспорно доказано извършеното от обв. Г.Й.И.
***, причинил по хулигански подбуди лека телесна повреда на Д.И.Б. ***,
изразяваща се в субконюктивален кръвоизлив на ляво око, кръвонасядане на горен
и долен клепач на ляво око и дясно око, кръвонасядане на носа, охлузване на
челото, кръвонасядане на полулигавицата и лигавицата на долна устна, кръвонасядане
на лява ушна мида, охлузване на дясна предкитка, кръвонасядане и охлузвания на
дясно коляно, одрасквания на ляво бедро, ляво коляно и лява подбедрица,
сътресение на мозъка, с наличие на обективна неврологична симптоматика,
посттравматична церебрастения, довело до разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Обв. Г.Й.И. е причинил лека телесна повреда на св. Д.Б., изразяваща
се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, резултат от причиненото
сътресение на мозъка и кръвонасядане и кръвоизливи по лицето – ляво око, нос,
полулигавица и лигавица на долна устна и лява ушна мида.
Изпълнителното деяние на престъплението се квалифицира по чл. 131 ал.
1 т. 12 пр. 1 от НК – причиняване на телесна
повреда по хулигански подбуди, тъй като с извършеното деяние едновременно с пряко целения резултат – причиняване на
лека телесна повреда /при пряк умисъл/ е настъпил и допълнително целения
резултат /при евентуален умисъл/ - засегнати са в груба форма обществените
порядки, пренебрегвайки нормите на морала и човешката личност на пострадалото
лице. Макар обв. И. да съзнавал, че с действията си освен целения от него
резултат да нанесе побой на св. Борис, той щял да предизвика и друг такъв, а
именно да наруши обществения ред и да изрази явно неуважение към обществото и
към личността на пострадалия, не се отказал. Същият на публично място – ул.
Търговска в гр. Р, спирайки демонстративно на пътното платно, напречно на
длижението, в присъствието на всички водачи на автомобили, поподнали в
създаденото от него задръстване и присъствието на св. И.И., нанесъл побой над
с. Борисв. В Постановление № 2/1974г.
на ВС е прието, че „при нанасяне на обида, причиняване на телесна повреда или
извършването на други подобни действия по чисто личен мотив тези действия могат
да бъдат квалифицарани и като хулиганство при евентуален умисъл, ако са
съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и явно неуважение към
обществото. Субективната страна на престъплението не се определя само от мотива
или от целта на престъпника, а от съдържанието на неговия умисъл. Неоснователно
се явява становището на защитата на подсъдимия, че личния мотив изключвал
хулиганските подбуди и деянието било
несъставомерно. Както се посочи, причиняването на телесна повреда по личен мотив не изключва квалифицирането по хулигански
подбуди при евентуален умисъл, при грубо нарушаване на обществения ред и
изразяващо явно неуважение към обществото. Обв. Г.Й.И. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 131 ал. 1 т. 12 пр. 1-ро вр. чл. 130 ал. 1 от НК.
Посоченото деяние е извършено от
обв. Г.Й.И. виновно, при форма на вината - пряк умисъл. В съзнанието на същия са
намерили отражение представи относно обективните свойства на деянието. В
съзнанието на обвиняемия са намерили отражение представи относно
общественоопасният характер на извършеното от него деяние и пряко е целял
настъпването на общественоопасните последици от извършеното от него деяние. Обвиняемият
съзнателно нападнал пострадалия, за да му причини телесна повреда, нанесъл му
силен удар по главата , удари с юмрук в областта на лицевата част на главата, в
резултат на което му причинил разкъсно-контузна рана на главата и кръвонасядане
по лицето. С това си поведение обвиняемият целял да изрази явното си неуважение
към обществото, своето пренебрежение към обществените правила, нормите на
морала и човешката личност.
По този
начин обв. Г.Й.И. е
осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав по чл. 131 ал.
1 т. 12 пр. 1-ро вр. чл. 130 ал. 1 от НК.
Съдът след като взе предвид, че за
извършеното престъпление се предвижда наказание – лишаване от свобода до три
години, че обвиняемия не е осъждан и не
е освобождаван от наказателна отговорност по този ред и че от деянието няма причинени съставомерни имуществени вреди, намира, че са налице предпоставките за
прилагането на чл. 78а от НК. Обвиняемият следва да се освободи от наказателна
отговорност, като му се наложи
административно наказание – глоба.
С оглед на гореизложеното и като взе
предвид материалното положение на обвиняемия
- не работи, не получава доходи, не
притежава недвижими имоти и МПС /декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние/, мотива – не приемал
връзката на жената, с която преди живеел на семейни начала и с която има дете с
пострадалия Б., същевременно отчитайки и множеството телесни увреждания, които
му причинил, съдът счита, че следва да му се наложи административно наказание глоба над минимално
предвидения в закона размер, съгласно чл.78а, ал.1 от НК, а именно 1500,00 /хиляда и петстотин лева/ лева. Глоба
в този размер, съдът счита, че е достатъчен да изпълни целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК.
На обв. И. бяха
възложени направени по делото разноски, като същият беше осъден да заплати по
сметка на ОД МВР Р направените разноски за вещи лица в размер на 311,43 лева,
от които 166 лева за съдебно-медицинската експертика и 145,43 лева за
техническата експертиза, както и 5,00
лева – такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
На обв. И. бяха възложение
направените по делото разноски, като същият беше осъден да заплати на РС Свищов
направените разноски в размер на 31,64 лева, както и 5,00 лева – такса при
служебно издаване на изпълнителен лист.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :