№ 23541
гр. София, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110106854 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „А1 България“ ЕАД срещу В. Е. П., с
която са предявени кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 92 ЗЗД за
признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми:
462,82 лв. – представляваща главница за неплатени месечни абонаментни такси и
използвани услуги, дължими по Договор за мобилни услуги ********* с партиден номер
М6750497, сключен между „А1 България“ ЕАД и В. Е. П. за периода 16.12.2022 г. -
15.05.2023 г.; 1 422,29 лв. -представляваща неплатена сума за устройства на изплащане, от
които 410,44 лв. - за устройство Tablet Samsung Galaxy Tab A8 4; 874,30 лв. - за телевизор TV
SAMSUNG UE 043AU7172 и 135,55 лв. - за устройство TLC 305 2/32 Blue; 1 361,74 лв. -
представляваща сбор на неустойки, от които 2 лв. - обезщетение за обработка на просрочени
задължения; 100 лв. - начислена неустойка, представляваща цена на невърнато оборудване
по ценова листа за предоставен Wifi Router за услуга 101002821490; 60 лв. - начислена
неустойка, представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа за предоставен
TR-Link C6/A6 за услуга 101002821490; 28.50 лв. - начислена неустойка в размер на 3
стандартни месечни такси без ДДС за услуга 101002821490; 2,49 лв. - начислена неустойка
за допълнителна услуга екстра; 100 лв. - начислена неустойка, представляваща цена на
невърнато оборудване по ценова листа за предоставен цифров приемник за посочения
1
номер: 201002821512; 68,97 лв. - начислена неустойка в размер на 3 стандартни месечни
такси без ДДС за услуга 201002821512; 65,38 лв. - начислена неустойка, представляваща
отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за посочения номер 201002821512; 80,35
лв. - начислена неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за услуга
+359*********; 89,17 лв. - начислена неустойка, представляваща отстъпка от цената на
месечна абонаментна такса за посочения номер: +359*********; 28,82 лв. - начислена
неустойка, представляваща отстъпка от цена на закупено устройство с номер +359*********;
40,33 лв. - начислена неустойка, представляваща неустойка в размер на 3 стандартни
месечни такси без ДДС за посочения номер: +359*********; 69,06 лв. - неустойка,
представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за посочения номер
+359*********; 155,87 лв. - начислена неустойка, представляваща отстъпка от цена на
закупено устройство Tablet Samsung Galaxy Tab A8 4; 90 лв. - неустойка, представляваща
цена на невърнато оборудване по ценова листа предоставен апарат за фиксирана телефонна
услуга за посочен номер: 35924235870; 7,71 лв.- начислена неустойка в размер на 3
стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер 35924235870; 89,97 лв. - неустойка в
размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочен номер: +359*********; 220,60 лв. -
неустойка, представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за посочен
номер: +359*********; 62,52 лв. - неустойка, представляваща отстъпка от цената на закупено
устройство Handset tcl 305 2/32 Blue+ HF TTEC; както и сумата в размер на 311,63 лв. -
мораторна лихва, начислена в периода от 09.01.2023 г. до 10.05.2024 г., върху главниците в
размер на общо 3 246,85 лв. (сбор на главница за неплатени електронни съобщителни услуги
и неустойки).
Ищецът твърди, че между „А1 България“ ЕАД и В. Е. П. е имало валидна
облигационна връзка по повод сключени между страните договор за електронни
съобщителни услуги, идентифициран с неговия уникален номер ********* с партиден
номер М6750497 от 10.08.2021 г. Обяснява, че към него са уговорени следните услуги: за
мобилна услуга с номер +359********* с план за срок от 24 месеца; за мобилен интернет с
номер +359********* сплан за срок от 24 месеца; за мобилен интернет с номер +359*********
с план за срок от 24 месеца; за фиксирана телефонна услуга с номер 35924235870 с план за
срок от 24 месеца; за пакетна ъслуга фиксиран интернет и телевизия с номер 101002821490
(интернет) и номер 201002821512 (телевизия) с план за срок от 24 месеца. Към процесния
договор с оглед тарифното обвързване за определени услуги са закупени устройства на
изпалащене, както следва: Tablet Samsung Galaxy Tab A8 4 - с договор от 10.11.2022 г. на
изплащане с първоначална вноска в размер на 19,50 лв. и 23 последващи равни месечни
вноски; телевизор TV SAMSUNG UE 043AU7172 - с договор от 30.12.2022 г. на изплащане с
първоначална вноска в размер на 24,98 лв. и 35 последващи равни месечни вноски по
погасителен план; TLC 305 2/32 Blue - с договор от 30.12.2022 г. с първоначална вноска в
размер на 5,98 лев. и 23 последващи равни месечни вноски по погасителен план. Твърди, че
в периода от 16.12.2022 г. - 15.05.2023 г. ищецът е изпълнил задълженията си по договора, а
от своя страна ответникът не е заплатил съответно задълженията си. Във връзка с
натрупаните просрочени задължения за посочения период договорът е прекратен поради
2
неплащане, продължило повече от 124 дни и съгласно ОУ е начислена неустойка в размер на
1 361,74 лева. Обяснява, че на ищеца се дължи и обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
начислено върху главните вземания. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от В. Е. П., чрез адв. Б. -
с приложено на л. 100 от заповедното производсво пълномощно. В отговора се излагат
съображения за неоснователност на предявения иск. Оспорва наличието на валидна
облигация между страните, оспорва процесните договори да 2 Този файл е копие на
електронно подписан документ. Оригиналът е подписан са подписани от ответника или от
надлежно упълномощен негов представител. Оспорва ответника да се е съгласил с ОУ на
дружеството - ищец. Оспорва услугите, предмет на договорите, да са реално предоставени
на ответника. Оспорва ответникът П. да е изпадал в забава относно плащането на
задълженията по процесните договори. Твърди, че ищецът е прекратил договорното
отношение неправомерно. Оспорват се представените фактури. На основание чл. 111 ЗЗД
прави възражение за изтекла в полза на ответника погасителна давност. Оспорва клаузите по
договора с оглед качеството на "потребител" на ответника, считайки, че те са
неравноправни. Инвокира се възражение и досежно акцесорната претенция за лихва за
забава, предвид неоснователност на главните задължения. Моли съда да отхвърли
предявените с исковата молба претенции
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
342, ал. 1 ТЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете се обуславя от установяване от ищеца наличието на
следните предпоставки: 1 облигационно правоотношение с ответницата по силата на
твърдените договори за мобилни услуги и договори за лизинг с посоченото съдържание; 2
изпълнение на задълженията си по тях посредством предоставяне на
съответната услуга и мобилни устройства за ползване от ответницата, както и тяхната цена;
3 наличието на валидна клауза за неустойка в случай на предсрочно прекратяване на
договорите поради виновно неизпълнение на задълженията на ответницата, както и размера
на уговорената неустойка; 4 настъпване на обстоятелства, довели до спиране и/или
прекъсване на давностния срок за вземанията. При установяване на посочените
обстоятелства, в тежест на ответницата е да установи погасяване на претендираните суми в
случай, че твърди това.
В случая, от писмените доказателства по делото в това число и от материалите,
съдържащи се в приобщеното към настоящото такова ч. гр. дело № 29009/2024 г. по описа на
съда, се установява, че между ищеца „А1 България“ ЕАД (с предишно наименование
„Мобилтел България“ ЕАД) в качеството на мобилен оператор - доставчик, и ответника В. Е.
П., в качеството на абонат - потребител, е сключен договор № *********
за мобилни услуги от 10.08.2021 г. с предмет – предоставяне на електронни
съобщителни услуги чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи. Установява се,
че по силата на уговореното в него, същият е в сила, докато е налице действащо
3
Приложение или друго Споразумение за ползване на услуги, сключени към него.
Към процесния договор № ********* за мобилни услуги от 10.08.2021 г. е сключен и
Анекс от 04.07.2022 г. между същите страни, където е описан номер на фиксирана услуга –
мобилен номер **********. В Анекса е уточнено, че срокът за ползване на услугите по
Договора, предоставяни чрез посочените в него номера, се удължава с 24 месеца, считано от
датата на издаване на първата таксуваща фактура след сключването на настоящия Анекс.
Срокът за ползване е с начална дата 04.07.2022 г. и с крайна дата 04.07.2024 г. Описано е, че
абонатът няма право да спира временно достъпа до мрежата или да прекратява договора за
която и да е услуга по него освен след заплащане на дължимата неустойка или в случаите на
неизпълнение от страна на Оператора, посочени в приложимите Общи Условия. По силата
на т. 3.4. от процесния Анекс е уредено, че при липса на изразена воля от страна на Абоната
в срока след определения 24 часов период, ползването на услугите по Приложението
продължава за неопределен срок и може да бъде прекратено по всяко време с едномесечно
предизвестие от всяка страна без неустойки. Съгласно т. 3.5. от Анекса – ако достъпът до
Мрежата бъде спрян от абоната или последният прекрати по негова инициатива или по
негова вина договора преди изтичане на срока на ползване, така както е уговорено преди
това, абонатът дължи неустойка в размер на месечните такси, дължими за абоната, за който
договорът се прекратява. Уточнена е хипотезата в случай, че абонатът е физическо лица,
какъвто е и процесният случай. Тогава, в допълнение на посочените неустойки, се дължи и
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от
пазарните цени на крайните устройства, закупени или предоставени на лизинг/на
изплащане, съответстваща на оставащия срок на ползване на съответния абонамент.
Отбелязано е, че понятието „физическо лице“ не включва бизнес клиенти. Дадено е и
определение за ползвания в документа термин „пазарни цени за крайни устройства“.
На 04.07.2022 г. е подписано и Допълнение към Анекс към Договор № *********
за мобилни услуги от 10.08.2021 г. Допълнението касае допълнителни декларации по Закона
за защита на потребителите, Закона за електронните съобщения и Регламент на ЕС 2016/679.
И този документ е подписан и от двете страни по делото – ищеца /оператор/ и ответника
/потребител/.
По делото е представено и Приложение № 1 от 10.11.2022 г. към Договор №
********* за мобилни услуги от 10.08.2021 г., касаещо Условия за ползване на тарифен план
на национален мобилен интернет Surf Unlimited Special (срок 2 години) за телефонен номер
**********.
По делото е представено и Приложение № 1 от 10.11.2022 г. към Договор №
********* за мобилни услуги от 10.08.2021 г., касаещо Условия за ползване на тарифен план
на национален мобилен интернет Surf 20 (срок 2 години) за телефонен номер **********.
По делото е представено и Приложение № 1 от 10.08.2021 г. към Договор №
********* за мобилни услуги от 10.08.2021 г., касаещо Цени и условия за ползване на
услугата Фиксиран Интернет (А1 Нет) в комбинация с А1 ТВ или мобилна услуга (срок 2 г.)
с адрес за ползване на услугата домашен интернет: гр. София, кв. „Княжево“, ул. „Жеравна“
№ 10 с тарифен план А1 Нет 50 – Промо Кис Юни21 – 2г.
По делото е представено и Приложение № 1 от 30.12.2022 г. към Договор №
********* за мобилни услуги от 10.08.2021 г., касаещо Цени и условия за ползване на
пакетен план – фиксиран интернет и телевизия (срок 2 г.) с адрес за ползване на услугата
домашен интернет: гр. София, кв. „Княжево“, ул. „Жеравна“ № 10 с тарифен план А1 ТВ 200
+ Нет 300 + Max Sport Plus
По делото е представено и Приложение № 3 от 30.08.2021 г. към Договор №
********* за мобилни услуги от 10.08.2021 г., касаещо Ценоразпис на дружеството – ищец с
подробно описано тарифиране на всяка предлага услуга и съответстваща цена за ползването
й.
4
На 30.08.2021 г. е подписано и Допълнение към Приложение № 1 към Договор №
********* за мобилни услуги от 10.08.2021 г. Допълнението касае допълнителни
декларации по Закона за защита на потребителите, Закона за електронните съобщения и
Регламент на ЕС 2016/679. И този документ е подписан и от двете страни по делото – ищеца
/оператор/ и ответника /потребител/.
Част от целокупния писмен доказателствен материал представлява и представено
Приложение № 1 към Договор № ********* за мобилни услуги от 10.08.2021 г. – Условия за
ползване на тарифен план за мобилни услуги Unlimited 29,99 (срок 2 г.)
По делото е представено и Приложение № 1 от 30.12.2022 г. към Договор №
********* за мобилни услуги от 10.08.2021 г. – Цени и условия на тарифни планове за
фиксирана услуга телефонна услуга А1 Фикс специален (срок 2 години) за телефонен
номер: *********. За този стационарен номер е представена и гаранционна карта №
********* във връзка с предоставянето на абоната за ползване на Cordless phone A1210K. За
тази цел между страните е съставен и подписан приемо-предавателен протокол за
предоставено крайно устройство също от 30.12.2022 г.
С допълнително споразумение от 10.11.2022 г., се установява, че страните са
постигнали споразумение помежду си, клиентът П. да закупи устройство Tablet Samsung
Galaxy Tab A8 4/64 Gold. В тази връзка и на същата дата /10.11.2022 г./ между страните е
подписан Приемо-предавателен протокол за предоставяне на крайно устройство на клиента
– физическо лице П., а именно Tablet Samsung Galaxy Tab A8 4/64 Gold.
След това на 30.12.2022 г. страните са сключили допълнително споразумение към
основния договор във връзка със закупуването на друг уред – Телевизор SAMSUNG UE – 43
AU7172. По този повод на 30.12.2022 г. е подписан и Приемо-предавателен протокол за
предоставяне на въпросния телевизор на абоната П., като следва да се отбележи, че за
потребителя П. се е подписало трето за спора лице – Калина Крис.
На 30.12.2022 г. страните са се съгласили относно съдържанието и на допълнително
споразумение към основния договор по повод закупуването на Апарат TCL 305 2/32
BLUE+HF TTEC. Към допълнителното съглашение е подписан и Приемо-предавателен
протокол от 30.12.2022 г.
Към целокупния писмен доказателствен материал по делото са приобщени и
множество фактури за задължения на ответното лице.
Приложени са ОУ на търговеца – ищец.
В хода на първоинстанционното производство е изслушано и заключение по СГЕ,
изготвена от вещо лице в областта на криминалистиката. Експертът е имал за задача да
изследва авторството на представения по делото договор за електронни съобщителни услуги
№ *********, сключен на 10.08.2021 г. между ищеца и ответника. Съдът счита, че
заключението е обосновано, логически добре аргументирано и подредено, защитено
успешно по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК в хода на проведеното на 15.11.2025 г. открито
съдебно заседание, поради което съдът го кредитира изцяло и полага същото в основата на
изводите си за фактите по същество на спора. Вещото лице – графолог изяснява, че
изследваният договор е представен на електронен носител от „А1 България“ и на хартиен
носител, приложен по делото. Текстовете са набрани с помощта на компютърна техника, а в
графи „За оператора“ и „За Потребителя“ са интегрирани подписи, които са положени с
помощта на електронно пишещо средство. След като е изследвал сравнителния материал,
достъп до който му е предоставен от МВР, експертът е констатирал, че установените
съвпадения са устойчиви, индивидуални и по обем достатъчни за извода, че подписи „За
Потребителя/Абонат“ в Договор за електронни съобщителни услуги №
*********/10.08.2021 г., са положени от едно и също лице, а именно ответникът В. Е. П., с
помощта на електронно пишещо средство.
5
Данните по делото навеждат настоящия съдебен състав на заключението, че между
„А1 България“ ЕАД и В. Е. П. е имало валидно възникнала облигационна връзка, породена
от сключения помежду им на 10.08.2021 г. първоначален договор за предоставяне на
електронни съобщителни услуги – същият идентифициран със своя уникален номер
********* с партиден номер М6750497. Към него обаче страните сключили допълнително
следните сделки: Договор от 30.12.2022 г. за мобилна услуга с номер ++359********* с план
Unlimited 29.99 за срок от 24 месеца, ведно с Приложение № 1 към договора; Договор от
10.11.2022 г. за мобилен интернет с номер + +359********* с план Surf 20 за срок от 24
месеца, с Приложение № 1 – неразделна част от него; Договор от 10.11.2022 г. за мобилен
интернет с номер + 359 ********* с план Surf Unlimited Special за срок от 24 месеца, ведно с
Приложение № 1 към него; Договор от 30.12.2022 г. за фиксирана телефонна услуга
(домашен телефон) с номер + 359 24235870 с план А1 fix special за срок от 24 месеца, заедно
с Приложение № 1 към договора; Договор от 30.12.2022 г. за пакетна услуга фиксиран
интернет и телевизия с номер 101002821490 (интернет) и номер 201002821512 (телевизия) с
план 300 Mbps + TVA 200 + за срок от 24 месеца, заедно с Приложение № 1 към
допълнителното споразумение.
На следващо място – въз основа на основното съглашение между страните,
подписано от тях на 10.08.2021 г., с оглед тарифното обвързване за определени услуги,са
закупени на изплащане /или т.нар. „лизинг“/ следните устройства: Tablet Samsung Galaxy
Tab A8 – с договора от 10.11.2022 г. (на изплащане с първоначална вноска в размер на 19,50
лева и 23 последващи равни месечни вноски, съгласно приложен Погасителен план);
Телевизор TV SAMSUNG UE-43 AU7172 - с договора от 30.12.2022 г. (на изплащане с
първоначална вноска в размер на 24,98 лева и 35 последващи равни месечни вноски,
съгласно представен Погасителен план), както и Апарат TCL 305 2/32 BLUE – с договора от
30.12.2022 г. (на изплащане с първоначална месечна вноска в размер на 5,98 лева и 23
последващи равни месечни вноски съгласно приложен Погасителен план).
В случая, съобразявайки данни, удостоверени в обсъдените по-горе договори
за мобилни услуги, договори за лизинг и допълнителни споразумения към тях, съдът приема
за установено възникването на така описаните договорни правоотношения, свързани с
предоставяне от страна на мобилния оператор „А1 България“ ЕАД в полза на ответника П.
за ползване на мобилни услуги във връзка със следните номера: ++359*********; +
+359*********; + 359 *********; 101002821490 (интернет) и номер 201002821512
(телевизия), както и по повод устройствата: Tablet Samsung Galaxy Tab A8; ); Телевизор TV
SAMSUNG UE-43 AU7172; Апарат TCL 305 2/32 BLUE срещу заплащането от нейна страна
на дължимите месечни абонаментни такси за потребление съгласно уговорените тарифни
планове, съответно с предоставяне за временно и възмездно ползване на конкретни
устройства срещу заплащането на месечни лизингови вноски, при което следва да се намери
за доказана първата измежду посочените по-горе предпоставки за възникване на процесните
вземания в полза на ищцовото дружество, а именно: валидно съществуващи през съответния
период договорни правоотношения. В тази връзка следва да се отбележи, че всички
обсъдени до тук договори и допълнителни споразумения към тях са двустранно подписани
от страните. Тук е мястото да се подчертае, че, противно на твърдяното от ответника,
подписът в договора от 10.08.2021 г. – дал начало на правоотношенията между страните,
несъмнено е подписан от него, както се изтъкна от вещото лице по СГЕ. Ето защо съдът
преценява, че представените от ищеца договори и допълнителни споразумения към тях
съставляват валиден изтоюник на договорна връзка, която обвързва ответния потребител в
обема и съдържателната ангажираност на същите.
На следващо място, при анализ на събраните по делото писмени доказателства съдът
приема за установено още, че в изпълнение на задълженията си по процесните договори
през релевантните отчетни периоди ищецът „А1 България“ ЕАД реално е предоставил за
ползване на ответника П. конкретни мобилни услуги, както и
6
съответните мобилни устройства Tablet Samsung Galaxy Tab A8; ); Телевизор TV SAMSUNG
UE-43 AU7172; Апарат TCL 305 2/32 BLUE за временно и възмездно ползване, за което
свидетелстват данните, удостоверени в издадените от ищеца фактури (дубликати), също
приети като писмени доказателства по делото, приложено по последното от л. 59 до л. 93
включително.
В случая, всяка една от посочените фактури съдържа информация относно общото
потребление на услуги по всеки един от предоставените на ответника мобилни номера, като
наред с това са представени и детайлни справки относно конкретно потребените услуги.
Същевременно, както се изясни, в клаузите на сключените между страните договори
за лизинг изрично е удостоверено предаването на съответното мобилно устройство от
лизингодателя на лизингополучателя във вид, годен за употреба и отговарящо на
договорените технически характеристики, като по делото не се твърди и не се установява
тези мобилни устройства да са върнати от ответника.
Ето защо, съобразявайки данните, следващи от представените фактури и договори за
лизинг, съдът намира за установено, че през периода от 16.12.2022 г. до 15.05.2023 г. ищецът
„А1 България“ ЕАД като мобилен оператор и лизингодател, е предоставил конкретните по
вид и обем мобилни услуги/устройства на ответника.
В тази връзка съдът намира за необходимо да посочи, че доказателственото значение
на приетите фактури и справки за потребление следва от разпоредбите на 182 ГПК, предвид
липсата на проведено по делото оспорване на редовността на воденото от ищеца
счетоводство.
При наличието на писмени договори между страните, уреждащи облигационните
правоотношения между тях, в т. ч. и правото да се търси обезщетение за вредите, настъпили
от неизпълнението на договора, доколкото в представените по делото общи условия е
налице изрична уредба – т. 54. 12 от същите, съдът приема, че последиците от развалянето
им настъпват при наличието на забава в плащането на дължимите суми от абоната с повече
от 124 дни, каквато в случая е налице, още повече, че фактът на предсрочното прекратяване
на договоите и приложенията към тях (поради неплащане от абоната на начислените
задължения за мобилни услуги и месечен абонамент) не се оспорва от ответника, поради
което съдът приема, че те са били едностранно прекратени от страна на ищеца, респ. е
налице основание за начисляване на неустойка по тях.
Липсата на проведено доказване от страна на ответника П. да е изпълнил изцяло или
частично своите договорни задължения по договорите за мобилни услуги и договора за
продажба на изплащане означава, че за мобилния оператор е въникнало правото да прекрати
правоотношенията, респ. да претендира уговорената при прекратяване на договоите и
приложенията към тях неустойка.
В случая, макар да няма изрично заявен довод в тази насока, по въпроса относно
действителността на посочените клаузи съдът намира, че следва да бъде съобразена
разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, съгласно която неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. Неустойката представлява договорен способ, при който страните при сключване
на договора уговарят начин на обезвреда за едната страна по договора, ако е допуснато
неизпълнение от насрещната страна на договорно правоотношение. В хипотезата, когато е
уговорена неустойка, страната не е длъжна да доказва вредите си, а има правото да
претендира уговорената в нейна полза неустойка. За да бъде действителна клаузата за
неустойка, необходимо е неустойката да съответства на нейните обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
В случая, ищецът обосновава правото си да получи неустойка по процесния рамков
договор № ********* и услугата по партида № М6750497 с оглед прекратяване действието
7
му по вина на абоната, с разпоредбата на чл. 7. 1 от приложение № 1 към него, според която
клауза в случай на предсрочно прекратяване по вина или по инициатива на потребителя
преди изтичане на срока му последният дължи на оператора неустойка в размер на
месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по
техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок на ползване, като в
случай, че абонатът е физическо лице, размерът на неустойката е ограничен до трикратния
размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния
стандартен размер без отстъпка, като наред с това се дължи и възстановяване на част от
стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните
устройства, съответстваща на оставащия срок на договора.
Съдът приема, че така уговорените неустойки съответстват на обезщетителната и
санкционна функции, които са присъщи на неустойката, отчитайки допуснато неизпълнение
на договорно задължение от страна на потребителя на далекосъобщителни услуги. В
задължителната практика, обективирана в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. по
описа на ОСТК на ВКС /т. 3/, е дадено разяснение, че съдът следи служебно за валидността
на неустоечните клаузи, както и че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за
неустойка произтичат от нейните функции и от принципа за справедливост в гражданските и
търговски правоотношения. Съгласно мотивната част на TP № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС
начинът на определяне на неустойката, както и границите, не са уредени с императивни
правни норми, поради което договарянето без краен предел, както и евентуалната
прекомерност, сами по себе си не водят до нищожност на клаузата за заплащане на
неустойка. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави
следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като
могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии – естество на
задължението, което се обезпечава с уговорената неустойка, размер на обезпеченото по този
начин вземане, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, от което произтича,
съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди.
При всяка преценка за нищожност на неустойката могат да се използват и други критерии,
като се съобразят конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай. Съдът
намира, че клаузата в приложение № 1 към договор № ********* от 10.08.2021 г.,
предвиждаща, че при прекратяване на договора по вина на потребителя последният дължи
неустойка в размер на всички стандартни месечни вноски за периода от прекратяване на
договора до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, доколкото
потребителят е физическо лице, е валидна и обвързва страните.
При изначално уговорен праг на неустойката (постигната между страните уговорка
за краен предел на задължението за неустойка) и възможност същата да бъде определена,
следва, че клаузата за неустойка не създава неравновесие в правата и задълженията на
потребителя и мобилния оператор, отговаря на изискването за добросъвестност и не излизат
извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и
като такава не е нищожна като противоречаща на добрите нрави, съгласно дадените
задължителни разяснения в т. 3 от ТР № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. по описа на
ОСТК на ВКС, при тази редакция на неустоечните клаузи. Основното задължение на
потребителя по договор за мобилни услуги е да заплаща в срок абонаментните такси.
Уговорената неустойка обезпечава възстановяване на вредите от неизпълнението на това
задължение, водещо до предсрочно прекратяване на договора и невъзможността мобилният
оператор да получи абонаментните вноски, дължими до изтичане на срока на договора.
В случая, тази неустойка не е необосновано висока и не води до неоснователно
обогатяване на мобилния оператор. Стандартният месечен абонамент е конкретно
определен, като претендираната неустойка не надвишава уговорения между страните
максимален размер от три стандартни месечни такси. Съдът счита, че така уговорената
8
клауза не разкрива признаците и на неравноправна такава. За да е неравноправна и
следователно нищожна договорна клауза в договор, сключен с потребител, тя следва да не е
уговорена индивидуално, да осъществява фактически състав на чл. 143 ЗЗП и да не попада в
някое от изключенията на чл. 144 ЗЗП. В случая, не е осъществена никоя от хипотезите на
чл. 143 ЗЗП, поради което не се касае за неравноправни клаузи в потребителски договор.
Същевременно неустойката се равнява на месечния абонамент за три месеца и според съда
не е в противоречие със закона или добрите нрави, доколкото притежава присъщите на
неустойката функции, а по начина, по който е уговорена, представлява санкция за страната,
допуснала неизпълнение на свое договорно задължение и същевременно обезщетяват
изправната страна, изпълнила своите договорни задължения. Следователно, налице е
валидна неустоечна клауза.
Ето защо, съобразявайки обстоятелството, че мобилният оператор претендира
неустойка в размер на три месечни абонаментни такси, както и част от ползваната стойност
на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора,
отчитайки наличието на доказателства за размера на абонаментните такси в договора за
мобилни услуги, отстъпките и разликата между стандартната цена без отстъпка на
устройството и преференциалната цена при сключване на договорите, посочени в самия
договор за мобилни услуги и приложенията, които размери са установени и въз основа на
заключението по съдебносчетоводната експертиза, както и предвид наличието на съдебни
решения, постановени по искове от КЗП по отношение на клаузите на мобилните оператори
относно неустойка за прекратяване, според които неустойка в размер на три месечни
абонаментни такси не се явява недействителна, приема, че включително и в частта относно
претендираните неустойки исковата претенция също е доказана. Следва да се отбележи, че
страните са уговорили, че максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, съответно такава уговорка е
постигната и в приложение № 1 от 10.08.2021 г. към рамков договор за мобилни услуги от
същата дата, които писмени доказателства носят подписа на ответницата, неоспорен от
последната, с което размерът на неустойката е бил уреден във вътрешните отношения между
страните с клауза, която настоящият съдебен състав приема за действителна. Съответно
основанието за начисляване на неустойка в посочения по – горе размер се съдържа в самия
договор, а клаузата за неустойка в този размер не е нищожна поради противоречие с добрите
нрави, както и не е неравноправни.
Ответникът П. не твърди, а и не доказва плащане на процесните вземания, поради
което предявените срещу нея главни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД са доказани в предявените размери.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете се обуславя от установяване от ищеца наличието на
следните предпоставки: главен дълг, изпадане на ответницата в забава и размера на
обезщетението за забава.
В случая, с оглед извода на съда относно съществуването на главните задължения, в
правната сфера на ищеца е възникнало и акцесорното вземане за обезщетение за забава, като
от страна на ответницата не се оспорва твърдяния от ищеца падеж на отделните вземания.
Определен по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен онлайн калкулатор, размерът на
отделните вземания за лихва за забава върху всяка една от отделните суми за главница се
равнява на посочените от ищеца суми, начислени за претендираните периоди.
Изложеното обосновава извод, че предявените искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД също са доказани в предявените размери.
За пълнота следва да се отбележи, че възражението на ответницата за изтекла
9
погасителна давност съдът счете за неоснователно.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК
на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилага 3-годишната давност. Предявяването на
иска спира течението на давността, като в случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в
съда на 16.05.2024 г., поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято
изискуемост е след и на 16.05.2021 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
От страна на ищеца се претендират вземания, чиято изискуемост настъпва след тази
дата, поради което никое от тях не е покрито от изтекла погасителна давност. Това е така и
по отношение на вземанията за лихва за забава, които съгласно чл. 111, б. "в" ЗЗД също се
погасяват с изтичането на 3-годишна давност, т. е. периодите, за които се претендират, също
не са обхванати от изтекла погасителна давност.
По разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора – цялостна основателност на предявените искове, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на заявителя – ищец следва да се присъдят
претендираните разноски в производството по ч. гр. дело № 29009/2024 г. по описа на СРС,
65 състав, а именно - 71,17 лв. – платена държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, както и в исковото производство, които съответно възлизат на 140,19 лв.,
държавна такса както и на 527 лв. – депозит за СГЕ, както и юрисконстултско
възнаграждение в размер на 200 лева, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр.
чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП (изм. от 01.10.2025 г.)
Общо на ищеца следва да се признаят разноски в празмер на 788,36 лева.
Ответникът е останал задължен и за сумата от 227 лв. – допълнителен депозит за
СГЕ, и на основание чл. 77 ГПК следва да бъде осъден да я заплати по сметката на съда,
като въз основа на внесения депозит съдът ще издаде РКО на вещото лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********
срещу В. Е. П., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 92
ЗЗД, че ответникът В. Е. П., ЕГН ********** дължи на ищеца „А1 България“ ЕАД, ЕИК
*********, следните суми: сумата в размер на 462,82 лв. – представляваща главница за
неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги, дължими по Договор за
мобилни услуги ********* с партиден номер М6750497, сключен между „А1 България“
ЕАД и В. Е. П. за периода 16.12.2022 г. - 15.05.2023 г.; сумата в размер на 1 422,29 лв. -
представляваща неплатена сума за устройства на изплащане, от които 410,44 лв. - за
устройство Tablet Samsung Galaxy Tab A8 4; 874,30 лв. - за телевизор TV SAMSUNG UE
043AU7172 и 135,55 лв. - за устройство TLC 305 2/32 Blue; сумата от 1 361,74 лв. -
10
представляваща сбор на неустойки, както и сумата в размер на 311,63 лв. - мораторна лихва,
начислена в периода от 09.01.2023 г. до 10.05.2024 г., върху главниците в размер на общо 3
246,85 лв. (сбор на главница за неплатени електронни съобщителни услуги и неустойки),
ведно със законната лихва от 16.05.2024 г. до изплащането на вземанията, за които суми има
издадена Заповед по чл. 410 ГПК от 18.06.2024 г. по ч.гр.д. № 29009/2024 г. по описа на СРС,
65 състав.
ОСЪЖДА В. Е. П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.1 вр. ал. 8 ГПК, да заплати
на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от общо 788,36 лв. – разноски, сторени пред
СРС.
ОСЪЖДА В. Е. П., ЕГН **********, да заплати по депозитната сметка на Софийския
районен съд, сумата в размер на 227 лева – допълниелен депозит за вещо лице по СГЕ.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11