Решение по дело №2467/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 262
Дата: 28 февруари 2023 г.
Съдия: Борислав Георгиев Милачков
Дело: 20227050702467
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№………………2023 г.                                                                                            гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд,

двадесет и четвърти състав

в открито заседание, проведено на тридесети януари 2023 г.,

в следния състав:     

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ

 

при участието на секретаря Нина Атанасова,

като разгледа докладваното от съдия Милачков

административно дело №2467 по описа за 2022 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.145 от АПК.

Производството е образувано по жалба на К.А.К. и И.К.Б.-Кичукова и двамата от гр. Варна, чрез адв. А.А. срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 22-0819-001514/18.10.2022 г. издадена от К.Б.Е.– мл.автоконтрольор в сектор ПП при ОД на МВР - Варна, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, на основание чл.171, т.2а, буква „б“ от ЗДП.

С определение №3361/24.11.2022 г. съдът е оставил без разглеждане жалбата на И.К.Б. Кичукова и е прекратил производството по делото в тази му част. Определението на съда е влязло в законна сила на 07.12.2022 г.

В жалбата се сочи, че заповедта е незаконосъобразна, т.к. е издадена в противоречие материалния закон, както и с принципа за съразмерност, прогласен в чл.6 от АПК. Твърди се, че липсват мотиви относно срока на прекратяване на регистрацията, което се навежда, като самостоятелно основание за нейната незаконосъобразност. Молбата към съда е за отмяна на заповедта.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се  явява. Процесуалният му представител поддържа жалбата на сочените в нея основания. Твърди, че при липса на резултат от кръвното изследване, не са налице основания за налагане на ПАМ. Претендират се разноските по делото.

Ответната страна, редовно призована се представлява в съдебно заседание ю.к.Г . По същество оспорва жалбата. Моли съда да отхвърли същата, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл. 168 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбоподателя К. притежавал лек автомобил „Мазда 6“ с рег.№ ***. На 18.10.2022 г. К. ***, в южна посока. Около 16.14 часа К. бил спрян за проверка от служители на Сектор ПП при ОД на МВР – Варна, на 50 м. след ул. „Дубровник“. В хода на проверката било установено, че К. управлява автомобила, след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Проверката била извършена с Дръг Тест 5000 с № ARJM-0053, който отчел позитивен резултат за „Амфетамин“.

Въз основа на горните констатации административния орган е издал процесната Заповед 22-0819-001514/18.10.2022 г., с която на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДП е наложена ПАМ – Прекратяване на регистрацията на ППС л.а. „Мазда 6“ с рег.№ ***, за срок от шест месеца.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че  жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149, ал.1 АПК. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения.

Предмет на делото е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, буква „б“ от ЗДП. Акта е издаден от компетентен орган, младши инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, съгласно чл.172, ал.1 от ЗДП и приложената по делото Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР - Варна. Съгласно точка 2.3 от тази заповед, назначените по график полицейски инспектори в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Варна са оправомощени да издават Заповеди за налагане на ПАМ по чл.171 т.2а от ЗДП. Съгласно приложения график, младши инспектор Ефтимов е бил дневна смяна на 18.10.2022 г.

Акта съдържа всички необходими реквизити заложени в изискванията на чл.59, ал.2 от АПК. В тази връзка съдът не намира, при издаването на атакуваната заповед да са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до нейната отмяна.

Съдът намира за безспорно установено по делото, че на 18.10.2022 г. пробата извършена на К. с Дръг тест е дала положителен резултат за употреба на „амфетамин“.

Същевременно в чл.171 т.2а, б.“б“ от ЗДП ясно е записано, че се налага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година;

При тази законова уредба, съдът намира, че административния орган е действал при условията на обвързана компетентност и е нямал право на преценка дали да издаде или не атакувания индивидуален административен акт. При наличието на законовите предпоставки за издаването на ПАМ, административният орган дори не е длъжен да излага допълнителни мотиви към акта си.

Не се споделят възраженията на жалбоподателя за противоречие на ЗППАМ с целта на закона. В чл.22 от ЗАНН е посочено че ЗППАМ се налагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. ПАМ се налага независимо от обстоятелството дали и кога ще бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето. С ПАМ не се налага наказание, а се цели да се въздейства по друг начин върху адресатите, с цел препятстване на възможността за продължаване извършването на конкретно нарушение.

Не се споделят възраженията и относно нарушение, принципа на съразмерност, заложен в чл.6 от АПК. Още повече, че със заповедта, срокът на налагане на ПАМ е определен от административния орган в минималния размер предвиден в закона.

Не се споделят и възраженията на жалбоподателя за липса на предпоставки за издаване на процесната ПАМ, поради липса на резултат от изследването на взетата кръвна проба от жалбоподателя. Определяйки реда за установяване на употребата на наркотични вещества чл.171, ал.4 от ЗДП препраща към Наредба №1 за РЕДА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ КОНЦЕНТРАЦИЯТА НА АЛКОХОЛ В КРЪВТА И/ИЛИ УПОТРЕБАТА НА НАРКОТИЧНИ ВЕЩЕСТВА ИЛИ ТЕХНИ АНАЛОЗИ. Чл.5, ал.2 от Наредбата дава възможност употребата на наркотични вещества да се установява с тест. От своя страна чл.171, т.1 б.“б“ от ЗДП постановява, че само при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Тоест до получаване на резултатите от изследването на кръвната проба, определящ ще е резултата от проведения по време на проверката тест. От друга страна чл.172, ал.4 от ЗДП указва на проверяващите, че в случаите по чл. 171, т. 2, букви "в", "к", "л", "м" и т. 2а свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство, а в случаите на чл. 171, т. 2а се изземват и табелите с регистрационен номер.

В тази връзка, съдът не кредитира представените от жалбоподателя изследвания на кръвта му, тъй като същите не са изготвени по реда на Наредба №1, а и в самите тях е посочено, че нямат доказателствена тежест.

Горното води до извода, че при наличие на положителен резултат от теста, по време на проверката, административния орган действа при условията на обвързана компетентност и следва да изпълни цитираните законови разпоредби.

            Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна. При издаването й не са допуснати нарушения на процесуални правила и материалноправни норми, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Предвид изхода на спора на основание чл.143 ал.4 от АПК, вр. чл.78 ал.8 от ГПК, в полза на ОДМВР Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на спора, и предприетите от представителя на ответника процесуални действия, размерът на възнаграждението следва да бъде определено в минималния размер, установен в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 100 (сто) лева.

 

Водим от горното, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на К.А.К. ***, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 22-0819-001514/18.10.2022 г. издадена от К.Б.Е.– мл.автоконтрольор в сектор ПП при ОД на МВР - Варна, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, на основание чл.171, т.2а, буква „б“ от ЗДП.

 

ОСЪЖДА К.А.К., ЕГН ********** *** , да заплати на ОДМВР – Варна, сумата от 100/сто лева/лв.

На основание чл.172, ал.5 от ЗДП, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: