Р Е Ш Е Н И Е № 3353
гр.Варна, 08.07.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският районен съд, ХХVІ-ти състав в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
Районен съдия: И.ка Дрингова
при секретаря В.М., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7938 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС от Ю.А.Ж., ЕГН **********, А.И.Ж., ЕГН ********** и П.И. Б., ЕГН ********** срещу М.Б.Л. и Б.П.Г.,***.
Ищците твърдят в исковата си молба, че са собственици на жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, *************, като собствеността е придобита от първата ищца въз основа на строителство по време на брака й с И.А.Ж., а след неговата смърт – и по наследяване, а от втората и третата ищца- по наследяване от техния баща И.Ж.. Ищците твърдят, че ответниците без правно основание живеят в част от таванските помещения на сградата – коридор, северозападното таванско помещение, балкон в северозападната част на сградата и по – голямата част от сушилня, които са променили в баня и тоалетна, като обща площ на заеманите помещения са 56,50 кв.м. Твърдят, че са поканили ответниците да освободят и предадат владението на имота, което те не са сторили. Отправеното искане е да се осъдят ответниците да предадат на ищците владението върху реална част от подпокривното пространство със застроена площ от 56,50 кв.м. в жилищна сграда с административен адрес гр. Варна, *************. Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали писмен отговор за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Сочат, че не са се настанили самоволно в имота, а владението им е предадено през 1991г. от И.А.Ж. на първата ответница и на нейната майка – Н. Л.. Твърди се, че от този момент първата ответница е установила фактическа власт върху имота, който представлява самостоятелен обособен обект, а не обслужваща част, като е упражнява необезпокоявано владение върху имота по отношение на ищците с намерение за своене от 1992г. до датата на предявяване на иска, поради което го е придобила по давностно владение. В условията на евентуалност сочи, че е извършила многобройни подобрения, описани подробно, на обща стойност 19224 лв., поради което отправят възражение за прихващане и възражение за задържане. Молят за отхвърляне на иска и и за присъждане на разноски.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От нотариален акт № 188, том IX, дело № 2993/1987г. на Варненския нотариус е видно, че А.Ж.Д. И М. И.Д. са дарили на сина си И.А.Ж., 1/2 ид. част от къща и от дворно място с площ от 400 кв. метра, находящо се в гр. Варна ул. „******, съставляващо парцел **** в кв. 55 по плана на 27 подрайон на гр. Варна, при съседи: ул. „И.М.” и парцели №№ *********
Със заявление по чл. 56, ал. 2 и 3 от ЗТСУ, вписано в книгите за вписване на 01.07.1988г., А.Ж.Д. И М. И.Д. са учредили на сина си И.А.Ж. право на строеж върху дворното място за построяване на жилищна сграда с приземен етаж, с избени помещения и гараж, и първи етаж.
На И.А.Ж. е издадено разрешение за строеж № 48/27.04.1988г. от ОбНС Варна, кметство Аспарухово, за строеж на първи етаж с гаражи, при условията на етапно строителство.
От удостоверение за граждански брак се установява, че И.А.Ж. и Ю.А.Ж. са съпрузи от 22.07.1979г. От удостоверение е видно, че И.А.Ж. е починал на 07.02.2012г. и е оставил за свои наследници съпруга си Ю.Ж. и дъщерите си А.Ж. и П. Б..
От заключението на вещото лице инж. П.К.М. по назначената съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че в поземлен имот с идентификатор 10135.5504.118 е изградена жилищна сграда на три нива - приземен етаж, първи жилищен етаж и тавански етаж. Издадено е строително разрешение № 47/27.04.1988 г., с което е разрешено поетапно изграждане на жилищна сграда на И.Ж., А.Ж. И М. Ж., първият етап обхваща първи жилищен етаж, приземен етаж и гараж. Първият жилищен етаж е изпълнен съгласно проекта. Таванът по проект е със ЗП 144.72 кв. метра., като няма промяна в хоризонталното очертание на тавана при изграждане на сградата. Увеличена е височината на надзида, при което е получен тавански етаж с по-голям обем от предвидения по проект. Според вещото лице строителството е изпълнено по одобрения архитектурен проект, но вместо таван е изпълнен тавански етаж, като са изпълнени надзид от 1,70 м. и било 3,50м., вместо разрешените съотв.1,20м. и 3м. При извършване на огледа вещото лице е установило, че вместо четири тавански стаи и сушилня по проекта за жилищната сграда са изградени две почти самостоятелни жилища с общ коридор и състоящи се от спалня, дневна-кухня, тераса, баня и тоалетна. Налице е идентичност между поземления имот описан в нотариален акт № 188, том IX, дело № 2993/1987 г. на Варненския нотариус, с имота, върху който е учредено право на строеж със заявление по чл. 56, ал. 2 и 3 от ЗТСУ и имот с идентификатор 10135.5504.118. Според вещото лице извършените подобрения от ответниците увеличават пазарната стойност на имота с 18351,43 лв.
В хода на производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на водените от ищците свидетели – М.Я.Ж. И Л.И.Л. и от ответниците – Б. Д.Л.И Е.П.С-.
Св. Ж. е съседка на страните и сочи, че през 1988-90г. И. и Ю. са започнали да строят къща , през което време са живели в нейната къща под наем. Излага, че къщата се състои от сутерен, етаж и тавански стаи. Познава сестрата на И. - Н., която е живяла в апартамент в гр. Варна и не е участвала в строителството на къщата. След построяване на сградата, М., племенница на И., заживяла със семейството си на таванския етаж и от тогава не са се местили от там. Свидетелката е виждала бащата на М. да кара материали за ремонта на тавана.
Св. Л. е бил приятел с И. и му е помагал при строежа на къщата, която била готова 1991-92г. и се състояла от гаражи, етаж и таван. Свидетелят сочи, че таванът е бил разделен на две. Излага, че от построяването на сградата до сега М. и децата й живеят на тавана. Излага, че И. пуснал М. да живее на тавана на роднински начала и имали уговорка тя да си го направи удобно за живеене. Излага, че в едната част на тавана живее М., а в другата има вещи на ищците.
Св. Л. е баща на ответницата М.Л. и сочи, че дъщеря му живее в обособено жилище в гр. Варна, ул. „******, състоящо се от две стаи, баня, тоалет и тераса от 1992г. със съгласието на вуйчо си. Не му е известно докато е бил жив вуйчо й, М. да е била гонена от жилището. Натиск върху нея са започнали да упражняват ищците едва след смъртта на И.. Сочи, че е помагал на дъщеря си и зет си да направят жилището годно за обитаване, като излага подробно какви подобрения са извършени в имота. Излага, че М. е извършвала тези подобрения, защото е имала уговорка с вуйчо си и роднините си жилището да остане за нея. Излага, че И. не се е противопоставял на извършването на подобрения. Излага, че М. е теглила заем за ремонта и той също им е помагал със средства.
Св. Стойкова е близка на ответницата от 1995г. и сочи, че М. и децата й живеят в имота в кв. Аспарухово от 1992г. От М. знае, че преди да се нанесат баща й е направил сериозен ремонт, както и че жилището й е дадено за нейно. Знае, че М. има проблеми за ползването му едва след смъртта на вуйчо й.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните изводи от правна страна:
Основателното провеждане на ревандикационния иск е обусловено от установяване по пътя на пълното и главно доказване на елементите от фактическия състав на приложимата разпоредба на чл. 108 от ЗС, а именно: право на собственост на ищците, придобито на твърдяното основание, упражнявана фактическа власт от ответниците върху спорния имот с намерение за своене, както и липса на правно основание за това. Наведените твърдения за това, че ищците са собственици на процесния имот, който се владее без правно основание от ответниците обуславя извод за допустимост на предявения осъдителен иск за собственост, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на спора.
В настоящия случай ищците са въвели твърдения за собственост върху процесната реална част от жилищна сграда, придобита въз основа на реализирано право на строеж при условията на СИО и по наследяване. Първата ответница от своя страна противопоставя собственически права върху процесната реална част от недвижимия имот, основани на изтекла придобивна давност. От събраните в хода на производството доказателства безспорно се установи, че по време на брака им, И. и Ю. Жекови са построили жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, *************, състояща се от сутеренен етаж, жилищен етаж и тавански етаж. Няма спор между страните и относно обстоятелството, че от 1992г. до предявяване на исковата молба М.Л. и децата й обитават част от таванския етаж. Спорния въпрос е дали обитаваните от ответниците помещения имат самостоятелен характер и дали представляват годен обект на придобивна давност. По въпроса относно вещноправния статут на тавана на сградите е постановено ТР № 34/84г. на ОСГК на ВС. В него е посочено, че когато подпокривното пространство има нужната височина, обем и пространство за изграждане на складови помещения, стаи за творческа дейност и самостоятелни обекти, които да бъдат придадени към жилищата или други самостоятелни обекти на собственост, то е обща част по предназначение, а когато не отговаря на тези изисквания и не може да служи за задоволяване на други нужди, освен като изолация между последната етажна плоча и покривната конструкция- то е обща част по естеството си. Посочено е също, че за разлика от общите части по естеството си, законът допуска възможност общите части по предназначение да променят статута си и от такива за общо ползуване на всички да станат общи само на лицата, чиито помещения обслужват или да се преустроят и разпределят между етажните собственици или да се придобият от трети лица. От заключението на вещото лице по проведената съдебна експертиза се установи, че таванският етаж не е изпълнен съобразно одобрения архитектурен проект и вместо предвидените тавански стаи и определената височина на надзида и билото на покрива са изградени две почти самостоятелни жилища с общ коридор и състоящи се от спалня, дневна-кухня, тераса, баня и тоалетна. При тези доказателства се налага извод, че процесното таванско помещение не е обща част по смисъла на чл. 38, ал.1 ЗС, а представлява таванско жилище, което е самостоятелен обект на собственост и може да бъде придобито по давност. От показанията на разпитаните свидетели безпротиворечиво се установи, че от построяването на сградата това таванско жилище се ползва от ответницата и семейството й, която го е своила за себе си и е демонстрирала това по отношение на собствениците на сградата. При това положение следва да се приеме, че ищците не се легитимират като собственици на процесната част от таванския етаж, а същият е станал собственост на ответниците след изтичане на 10 годишната придобивна давност.
Липсата на първата от кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на иска по чл.108 от ЗС, а именно установено право на собственост на ищцата по отношение на процесния имот, прави безпредметно изследването на останалите предпоставки и евентуалните права на ответниците по иска.
Предявеният осъдителен иск за собственост с правно основание чл.108 от ЗС се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищците следва да заплатят на ответниците сторените от тях разноски в настоящето производство в размер на 1150 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените субективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС от Ю.А.Ж., ЕГН **********, А.И.Ж., ЕГН ********** и П.И. Б., ЕГН ********** срещу М.Б.Л. и Б.П.Г.,*** за осъждане ответниците да предадат на ищците владението върху върху реална част от подпокривното пространство със застроена площ от 56,50 кв.м. в жилищна сграда с административен адрес гр. Варна, *************, при твърдения за придобИ.е на собствеността по силата на реализирано право на строеж в СИО и наследяване.
ОСЪЖДА Ю.А.Ж., ЕГН **********, А.И.Ж., ЕГН ********** и П.И. Б., ЕГН **********, и трите от гр. Варна, ************* ДА ЗАПЛАТЯТ на М.Б.Л. и Б.П.Г.,*** сумата от 1150 лв. /хиляда сто и петдесет лева/, представляваща сторени от ответниците съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: