Определение по дело №433/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда чл.278 от ГПК.

Окръжният съд е сезиран с въззивна частна жалба, подадена от „Г.-М.” , Г.М., против определение № 498/18.03.2010г., постановено по Г.д.№314/2010г. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е прекратено производството по делото и исковата молба е върната на „Г.-М.” , Г.М..

Постъпил е отговор по реда на чл.276, ал.1 от ГПК. С отговора жалбата се оспорва като недопустима и неоснователна. Претендират се деловодни разноски за тази инстанция, като се прилага списък на разноските на страната.

Съдът, като прецени данните по делото, намира за установено следното:

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Г. М." , Г.М., срещу „Е. В. Е. П." Е. Г.К., с която е предявен иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 изр.1 от ЗЗД за връщане на сумата 1 433.48 лв. като платена без основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска -17.02.2010г. до окончателното й изплащане. Твърди се, че с Решение по Г.д. N 162/2009г. на РС-К. „Г. М." , Г.К., е осъдено да заплати на „Е. В. Е. П.", Г.К., сумата в размер на 4 019.06 лв., от която 3 681.36 лв. - главница по описаните в исковата молба фактури, 157.70 лв. - лихва за забава върху главницата, както и разноски по делото, в т.ч. по Фактура N 1424/13.10.2008г. сумата 1 198.55 лв. с ДДС и по фактура N 1460/30.10.2008г. сумата в размер на 881.99 лв. с ДДС, като междувременно се установило, че по първата фактура „Г. М." било извършило изцяло плащане с платежно нареждане от 25.11.2008г., а по втората фактура частично плащане на сума от 234.93 лв. отново със същото платежно нареждане. Поради това „Г. М." обжалвало постановеното от РС-К. решение и било образувано в.Г.д. N 308/2009г. по описа на Окръжен съд-К., който потвърдил решението на РС-К., тъй като пред първоинстанционния съд не било направено възражение, че по тези фактури било платено и по отношение на тези факти настъпила преклузия. Впоследствие за главницата и лихвата „Ей Ви Ер П." Е. се снабдило с изпълнителен лист и образувало изпълнително дело N 88/2009г. по описа на СИС при РС-К. като в призовката за доброволно изпълнение била включена цялата присъдена сума, в т.ч. и тази, която била заплатена. "Г. М." заплатило изцяло дължимата по изпълнителното дело сума и изпълнителното дело било прекратено. Ищецът твърди, че по този начин двукратно заплатил сумата по фактура N 1424/13.10.2008г. и частично по фактура N 1460/30.10.2008г., поради което „Е. В. Е. П." Е. се обогатило неоснователно общо със сумата от 1 433.48 лв.

Към исковата молба са приложени Решение N 77/09.07.2009г. по Г.д. N 162/2009г. на РС-К., Решение N 144/02.11.2009г. по в.Г.д. N 308/2009г. на Окръжен съд-К., Изпълнителен лист от 18.11.2009г. на РС-К., издаден по Г.д. N 162/2009г, Изпълнителен лист от 21.12.2009г. на РС-К., издаден въз основа на решение по в.Г.д. N 308/2009г. на Окръжен съд-К. и решение по Г.д. N 162/2009г. на РС-К., Покана за доброволно изпълнение изх.М 7834/29.12.2009г. на ДСИ при РС-К., Платежни нареждания от 03.12.2009г. и от 04.12.2009г. в полза на ДСИ при РС-К., Съобщение изх.И 7718/18.12.2009г. на ДСИ при РС-К. до „Г. М." за прекратяване на изп.дело N 88/2009г. поради изплащане на задължението.

Депозиран е отговор от ответника по иска, с който предявеният иск се оспорва като недопустим. Излагат се съображения, че съгласно чл.297 от ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България, в частност, че вземането -предмет на предявения иск, е установено със сила на присъдено нещо с решенията на РС-К. и ОС-К., приложени към исковата молба. По същество оспорва иска като неоснователен и моли да се отхвърли.

С атакуваното определение първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е недопустим и е прекратил производството по делото, и е върналподадената от „Г. М." Г.М., със седалище и адрес на управление: Г.М., У.Я. N , ЕИК ********* срещу „Е. В. Е. П." Е. Г.К., със седалище и адрес на управление: Г.К., ж.к.В., Б. В.Д, ап.ЮО, ЕИК искова молба.

Настоящата инстанция споделя изводите, изложени в атакуваното определение и намира, че предявеният иск е недопустим. Това е така, тъй като ищецът се позовава на факти, преклудирани със сила на присъдено нещо, и така цели пререшаване на спора относно дължимостта на сумата 1 198.55 лв. по фактура N 1424/13.10.2008г. и на сумата 234.93лв. по фактура N 1460/30.10.2008г. По дължимостта на тези суми е формирана сила на присъдено нещо с влязлото в сила Решение N 77/09.2009г. по Г.д. N 162/2009г. на РС-К., потвърдено с решение на Окръжен съд-К., въз основа на което е издаден изпълнителен лист. Платеното въз основа на влязло в сила съдебно решение не е платено без основание; а платеното преди влизане в сила на съдебното решение, с което е установено вземането, е преклудирано като факт от силата на присъдено нещо на решението.

Водим от изложеното, въззивният съд намира, че следва да се остави без уважение жалбата, подадена от „Г.-М.” , Г.М., против определение №498/18.03.2010г., постановено по Г.д.№314/2010г. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е прекратено производството по делото и исковата молба е върната на ищеца, а атакуваното определение следва да се потвърди.

При този изход на делото, и с оглед претендираните от ответника по въззивната частна жалба деловодни разноски за настоящата инстанция, такива му се следват в размер на 400лв., които следва да се възложат в тежест на жалбодателя „├.-М.” , Г.М..

Ето защо, и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №498/18.03.2010г., постановено по Г.д.№314/2010г. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е прекратено производството по Г.д.№ 314/2010г. по описа на КРС и исковата молба е върната на „Г.-М.” , Г.М..

ОСЪЖДА „Г. М." , Г.М., със седалище и адрес на управление Г.М., У.Я. N , ЕИК, да заплати на „Е. В. Е- П." Е., Г.К., със седалище и адрес на управление - Г.К., ж.к.В., Б. В.Д, А., ЕИК, сумата в размер на 400лв., представляваща разноски по делото за тази инстанция.

Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчването му на страната, на осн.чл.283 във вр. с чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.

Председател : Членове : 1. 2.