№ 4756
гр. София, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело
№ 20241100510205 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С Решение № 13495/08.07.2024 г., постановено по гр. д. № 9957/2024 г. по описа на
СРС, ГО, 33 състав, е отхвърлен предявеният от Е. М. М. срещу „Топлофикация София”
ЕООД иск с правно основание по чл. 439 ГПК вр. чл. 124 ГПК за недължимост на сумата по
издаден изпълнителен лист от 21.06.2004 г. по гр. д. № 3050/2004 г. по описа на CPC за
сумата 1742,44 лв., представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода от
м. 01.2001 г. - м. 01.2004 г., ведно със законна лихва за забава, считано от 04.06.2004 г. до
окончателното изплащане, както и сумата в размер на 303,14 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата към 30.04.2003 г., както и сумата от 42,98 лева - сторени
съдебни разноски.
Срещу първоинстанционното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от
ищеца Е. М. М. с доводи за неправилност и незаконосъобразност, като постановено в
нарушение на материалните и процесуалните правила. Излага, че последното валидно
действие по принудително изпълнение срещу ищеца е предприето на 12.09.2014 г., когато е
изпратено запорно съобщение до работодателя на ищеца. В периода от 12.09.2014 г. до
12.09.2016 г., не са извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат започналата да
тече погасителна давност. Намира, че тъй като в течение на двегодишен период не са
извършвани никакви валидни изпълнителни действия, то на 12.09.2016 год. изпълнителното
дело се явява прекратено по силата на закона. Счита, че погасителната давност е започнала
да тече от 26.06.2015 г., когато е постановено Тълкувателно решение № 2 от 2013г. на
ОСГТК на ВКС и към 26.06.2018г. вземането се явява погасено по давност - не подлежи
повече на принудително изпълнение. Сочи, че дори да не е изтекла погасителната давност
към предявяването на исковата молба, то към датата на приключване на устните състезания
процесните вземания се явяват погасени по давност.
Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника „Топлофикация София“ ЕАД, с който се оспорва жалбата като неоснователна и
моли съда да я отхвърли. Намира, че давността за вземанията, установени след проведено
заповедно производство по ГПК и издаден изпълнителен лист, е винаги 5 години, а не
кратката 3-годишна давност. Счита, че давността за процесното вземане не е текла до
26.06.2015 г. съобразно приетото в т. 10 от ТР №2/26.06.2015 г. , постановено по тълк.д. №
2/2013 г. на ОСГГК на ВКС. Сочи, че от 26.06.2015 г., когато е започнал да тече отново 5-
годишен давностен срок за вземането, до 12.01.2018 г., когато е насрочен опис на движими
вещи /със съобщение с изх.№ 3822/, а така също и до 21.04.2020 г., когато е направено
искане от „Топлофикация София“ ЕАД за предприемане на конкретни изпълнителни
действия, не е изтекъл срок по-дълъг от 5 години.
Въззиваемият моли съда да потвърди изцяло обжалваното решение.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен
акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и
допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК от Е. М. М. срещу „Топлофикация
София” ЕООД иск с правно основание по чл. 439 ГПК вр. чл. 124 ГПК за недължимост на
сумата по издаден изпълнителен лист от 21.06.2004 г. по гр. д. № 3050/2004 г. по описа на
CPC за сумата 1742,44 лв., представляваща главница за потребена топлинна енергия за
периода от м. 01.2001 г. - м. 01.2004 г., ведно със законна лихва за забава, считано от
04.06.2004 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 303,14 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата към 30.04.2003 г., поради погасяване на
вземанията по давност.
Основният спор в настоящото въззивно производство е съсредоточен върху въпросът
– дали давността е изтекла преди подаване на исковата молба (22.02.2024 г.), по която е
образувано настоящото съдебно производство, или по време на съдебния процес.
По иска с правно основание чл. 439, ал. 1, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК:
Според чл. 439 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като се
основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Правопораждащият фактически състав за уважаване на предявения иск включва
следните елементи:
1. Удостоверено в изпълнително основание притезателно право, чийто титуляр е
ответникът;
2. Наличие на правопогасителен факт, настъпил след приключване на съдебното
дирене в производството по издаване на изпълнителното основание.
Между страните не е спорно, а е видно от приетите по делото писмени доказателства,
се установява, че в полза на „Топлофикация София“ ЕАД срещу А.Д.Г. е издаден
изпълнителен лист от 21.06.2004 г. по гр. д. № 3050/2004 г. по описа на СРС, 54 състав, за
сумата в размер на от 1742,44 лв., представляваща главница за потребена топлинна енергия
за периода от м. 01.2001 г. - м. 01.2004 г., ведно със законна лихва за забава, считано от
2
04.06.2004 г. до окончателното изплащане, както и за сума в размер на 303,14 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата към 30.04.2003 г., както и сумата от 42,98
лева – сторени съдебни разноски.
Върху процесният изпълнителен лист е отбелязано, че е образувано изпълнително
дело 2826/2004 г. по описа на съд. 9 уч.,, по което е изпратена покана на 04.10.2004 г.,
последното изп. действие е извършено на 01.12.2007 г., и изп. дело е прекратено на
30.12.2010 г., като посочените обстоятелства са удостоверени с протокол, обективиран с
положен печат върху лицевата страна на изпълнителния лист. На гърба на изпълнителния
лист е удостоверено погасяването на две суми по време на висящността на изп. дело №
2826/2004 г.
Безспорно е между страните обстоятелството, че в кантората на ЧСИ М.Б., по молба
на „Топлофикация София“ ЕАД и въз основа на същия изпълнителен листна 24.03.2011 г. е
образувано изпълнително дело № 1582/2011 г. по описа на съдебния изпълнител срещу
ищеца.
При съобразяване на разясненията, дадени с тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на
ВКС, в мотивите към т. 3 на тълкувателния акт е посочено, че по изпълнителните дела,
образувани за принудително събиране на вземания преди 26.06.2015 г., не е текла
погасителна давност до обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело
№ 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, като давността за тези вземания е започнала да тече от
26.06.2015 г., тъй като до посочената дата е обвързващото тълкуване за спряла да тече
давност на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, какъвто е и настоящият случай. Между
прекратяването на изп. дело 2826/2004 г. на 30.12.2010 г. и образуването на 1582/2011 г. на
24.03.2011 г. е изтекъл срок – недостатъчен да погаси процесните вземания. Нова давност е
започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г.
Изпълнителният лист от 21.06.2004 г., въз основа на който е образувано процесното
изпълнително производство, е издаден въз основа на съдебно изпълнително основание –
съдебно определение съгласно чл. 237, б. „а“ ГПК-отменен. Определението е влязло в сила
след изтичането на срока за обжалването му, което юридическо събитие следва да се приеме,
че е станало най-късно с издаване на изпълнителния титул на 21.06.2004 г. От този момент
започва да тече давността за вземането, като по силата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД установеното със
сила на пресъдено нещо процесно притезателно право се погасява с изтичане на 5-годишен
давностен срок. Между издаване на изпълнителния лист на 21.06.2004 г. до изпращане на
поканата за доброволно изпълнение на 04.10.2004 г., който е най-късният момент, в който
следва да се приеме, че е образувано изпълнително производство, не е изтекъл необходимият
период за погасяване на процесните вземания по давност.
Съобразно чл. 116, б. „в“ ЗЗД и съгласно разясненията в т. 10 от ТР № 2/2015г. на
ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013г. давността се прекъсва при предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано
от взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител. За разлика от исковия
процес, в изпълнителния няма състояние на висящност, по време на което давността е
спряна. Новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие, т.е. в рамките на надлежно образуван и висящ изпълнителен процес,
както и да е насочено към прилагане на изпълнителен способ. „Валидно изпълнително
действие“ в смисъла, разяснен с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. ОСГТК
на ВКС, означава действие за принудително събиране на паричното притезание, предприето
от съдебния изпълнител по редовна молба за изпълнение. Редовна е молбата за изпълнение,
в която взискателят е посочил изпълнителен способ за осребряване на имуществото на
длъжника (чл. 426, ал. 2 ГПК), включително когато първоначалната й нередовност е била
поправена в срок, както и молбата при възлагане по чл. 18 ЗЧСИ (Решение № 3 от
04.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о.). Примерно са посочени и действията,
които биха могли да прекъснат давността, ако са направени в рамките на висящ
изпълнителен процес (и разбира се, преди нейното изтичане) - насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
3
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
След 26.06.2015 г. е започнала да тече нова давност за процесните вземания.
На 12.01.2018 г. ищецът е уведомен за пристъпване към опис на движимите му вещи,
като съобщението му е връчено на 22.01.2018 г.
На 21.04.2020 г. с молба взискателят „Топлофикация София“ ЕАД е направил искане
за предприемане на конкретни изпълнителни действия спрямо имуществото на длъжника –
запори на банкови сметки, а в условие на евентуалност – опис на движими вещи.
Съгласно разрешението, дадено в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят е посочил способ за принудително изпълнение, като
е поискал налагането на запори, както е в случая, то давността се смята за прекъсната,
считано с всяка молба поотделно. За разлика от чл. 116, б. „б“ ЗЗД в случаите на чл. 116, б.
„в“ ЗЗД действието на прекъсването на давността не се свързва с резултата от предприетите
изпълнителни действия. При всички случаи обаче, действието, което прекъсва давността, е
действието на носителя на материалното право (кредитора), който е инициирал
производството, а не действието на компетентния орган, движещ производството, защото
законодателят свързва прекъсването на давността с активно поведение на носителя на
материалното право, а не с активното поведение на органа, който извършва действията на
принудителното изпълнение. За давността и нейното прекъсване водещо значение има
искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез
изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва,
ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора (т. 3 от ТР №
2/2023 по тълк. дело № 2/2023 г. на ОСГТК).
Най-дългият период, в който не е искано от кредитора извършване на същинско
изпълнително действие или не е насочвано принудително изпълнение към имуществото на
длъжника, е от 21.04.2020 г. до 22.02.2024 г. Образуването на исково производство за
вземанията на 22.02.2024 г. е прекъснало и спряло давността, като през периода на
разглеждане на настоящия спор пред първоинстанционният и въззивният съд, давност не
тече. На първо място основание за спиране, регламентирано в разпоредбата на чл. 115, ал. 1,
б. „ж“ ЗЗД не изисква други условия от предявяване на иск. На следващо място кредиторът
не бездейства, когато длъжникът оспорва вземането пред съд, без значение дали ответникът
е предприел активна защита по отрицателния установителен иск (Решение №
50017/27.03.2023 г. по гр.д. № 720/2022 г., IV Г.О. на ВКС).
В случая следва да бъде съобразен и срокът на въведеното в страната извънредно
положение през 2020 г. Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за
преодоляване на последиците (ЗМДВИП) давностните срокове спират да текат за времето на
обявеното извънредно положение на 13.03.2020 г. до изтичането на 7 дни от обнародването
на изменението на закона в „Държавен вестник“, с което се отменя извънредното
положение, т. е. считано до 20.05.2020 г. С оглед на тези нормативни разпоредби за времето
на извънредното положение, което е общо 69 дни, давността не е текла, поради което
петгодишният давностен срок за вземанията не е изтекъл към датата на предявяване на иска,
въз основа на който е образувано настоящото съдебно исково производство. Видно от
описаните по-горе поискани изпълнителни действия – за налагане на запори на банкови
сметки и на опис на движими вещи – активността на взискателя е била достатъчна за
прекъсване на давността за период между всяко от поисканите действия по-кратък от 5
години.
Без значение е и настъпилата перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като съгласно
т. 3 от ТР № 2/2023 по тълк. дело № 2/2023 г. на ОСГТК новото писмено искане по делото,
отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново
процесуално правоотношение. Процесуалните последици на прекратяването на
4
изпълнителното дело не рефлектират с обратна сила върху действията, с които по силата на
материалноправна норма погасителната давност вече е била прекъсната – т. 3 от ТР №
2/2023 по тълк. дело № 2/2023 г. на ОСГТК. В мотивите на тълкувателното още е посочено,
че кредиторът не бездейства, когато иска от съдебния изпълнител по вече перемираното
дело да приложи изпълнителен способ. Активността на взискателя е достатъчна за
прекъсване на давността. С оглед събраните доказателства съдът приема, че в настоящия
случай носителят на вземането е бил достатъчно активен, както вече бе посочено по-горе. С
всяко действие по изпълнението давността е прекъсвана и е започвала да тече нова
петгодишна давност, също прекъсвана с всяко последващо действие. Между никое от
отделните действия няма период по-дълъг от пет години, поради което погасителната
давност за вземанията не е изтекла, което обуславя извода, че искът за признаване на
несъществуването на процесните вземания е неоснователен.
При така изложените мотиви и поради съвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено изцяло.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора следва да се присъдят разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
в полза на въззиваемия. Същият претендира разноски за настоящата инстанция за
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство. Същото следва да се
определи съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37, ал.1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП в размер
на 100 лв. в тежест на въззивника с оглед липсата на правна и фактическа сложност на
производството.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 13495/08.07.2024 г., постановено по гр. д. № 9957/2024
г. по описа на СРС, ГО, 33 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Е. М. М. с ЕГН ********** да заплати на
„Топлофикация - София” ЕАД с ЕИК ********* съдебни разноски за въззивното
производство в размер на 100 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5