Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 13.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на осемнадесети
декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №2511 по описа на СГС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу
решение от 04.01.2019 г. по гр.д. №18722/2018 г. на Софийски районен съд, 65
състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу С.П.Л.
установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за сумата от
243,91 лв. – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
16.09.2015 г. – 20.11.2017 г. и за сумата от 11,41 лв. – лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода 16.09.2015 г. – 20.11.2017 г.,
като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в исковото и заповедното
производство.
В жалбата се
съдържат оплаквания, че решението е неправилно, тъй като е постановено в
нарушение на материалния закон. Поддържа се, че СРС неправилно е приел, че
ответникът не е изпаднал в забава по отношение цената на топлинната енергия,
тъй като задълженията са платими най-късно до текущия месец, следващ месеца на
доставката на топлинна енергия. С оглед изложеното, моли решението на СРС да
бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковете за
лихва за забава върху цената на топлинната енергия и дяловото разпределение да
бъдат уважени за пълния претендиран размер. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна С.П.Л. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната му част.
Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Н.” ЕАД не взема становище по
въззивната жалба.
Решението не е обжалвано от ответника в частта, в която исковете с
правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ за главница за топлинна енергия и за главница за дялово
разпределение са уважени съответно до размера на сумата от 1491,72 лв. и 58,46
лв., не е обжалвано и от ищеца в частта, в която
искът с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр.
чл.149 ЗЕ за главница за топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.10.2014
г. е отхвърлен, поради което решението в тези части е
влязло в законна сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и
на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Съгласно чл.31 ал.1 от Общите условия от 2014 г., клиентите
заплащат топлинната енергия по един от следните начини: т.1 - на десет равни
месечни вноски; т.2 - на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
сградата и една изравнителна вноска и т.3 - по реална месечна консумация, като
в случаите когато клиентите в сграда етажна собственост, присъединени към една
абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, заплащат топлинната
енергия по реда на ал.1 т.2, месечната консумация се определя от търговеца въз
основа на съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през
предходния отчетен период. Съгласно чл.32 ал.1 и ал.2 ОУ/2014 г., месечната
дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на
определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в СЕС и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на фактурите по ал.1 /т.е. за месечната дължима
сума/ и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Когато при издаване на общата фактура
се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата, и
ако клиентът няма просрочени задължения към продавача, заплатената в повече
сума се приспада от дължимите суми за следващ период, или по желание на
клиента, се възстановява от продавача. Когато при издаване на общата фактура се
установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата и
клиентът има просрочени задължения към продавача, със сумата в повече може да
се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на продавача. Съгласно
чл.33 ал.1 и ал.2 ОУ/2014 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл.32 ал.1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните
фактури в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на продавача, а стойността на фактурата по чл.32 ал.2, т.е. общата фактура за
реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен
срок дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача. Анализът на тези разпоредби налага извод, че падежът на сумите по
ежемесечните фактури, обективиращи прогнозните суми, настъпва с изтичането на
30-дневен срок от датата на издаването и публикуването им, а не с изтичане на
30-дневния срок от издаване на общата фактура за реално потребеното количество
топлинна енергия. Съгласно чл.33 ал.5 ОУ/2014 г., обезщетение за забава в
размер на законната лихва се начислява само за задълженията по чл.32 ал.2 /по
общата фактура/, ако не са заплатени в срока по ал.2 на чл.33 – в 30-дневен
срок от датата на публикуването на интернет страницата на купувача.
От страна на
ищеца, чиято е доказателствената тежест за това, не са ангажирани доказателства
за датата на публикуване на фактурите на интернет страницата му, поради което
не може да се установи дали ответникът е изпаднал в забава, респ. от кой
момент.
Ето защо, въззивният съд приема, че жалбата на ищцовото
дружество е неоснователна и решението е правилно, и следва да бъде потвърдено
изцяло в обжалваната му част.
С оглед изхода
на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на
сумата от 350,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2026/04.01.2019
г., постановено по гр.д. №18722/2018 г. по описа на СРС, ГО, 65 състав, в обжалваната
част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление:***,
да заплати на С.П.Л., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.78
ал.3 ГПК сумата от 350,00 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
Решението е постановено при участие на третото
лице-помагач на страната на ищеца „Н.” ЕАД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.