Р Е Ш
Е Н И Е
262434
1.11.2021г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XVII граждански състав, в публично заседание на 07.10.2021г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на
секретаря Соня Букова,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 15104 по описа на съда за 2020г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет
на делото са искове с правна квалификация чл.422 вр. с чл.415 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът
***** АД с ЕИК ************чрез пълномощник ******** ЕООД с ЕИК ******** чрез
юрк. В.Й. иска да се признае за установено по отношение на ответник Е.И.К., че
последният дължи сумата от 12 865,26 лв. - главница, 365,01 лв. - договорна
лихва за периода от ****** - ******** г., 1476,10 лв.- наказателна лихва за период от ****** г. до ******** г.,
всичките съгласно сключен договор за кредит от ********* г., за които суми е
била издадена заповед по ЧГД ******. по описа на РС – П.
Ответник
Е.И.К. оспорва предявените искове. Прави се възражение за недействителност на
договора, поради неспазване на изискванията на
чл. 7 от ЗПК. Възразява се за
наказателните лихви и вноските по
договора като погасени по давност.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
Ищецът
доказва, че на *********. е сключен договор за кредит с ответника съгласно
който в заем е предоставена сумата от 13 537 лева за потребителски нужди с
редовна лихва от 10% и ГПР 10.5% като при забава в изплащането на дълга,
включително и в случаите на предсрочна изискуемост банката олихвява
просрочените суми с наказателна лихва в размер на 5 пункта над уговорения
съгласно чл. 4 лихвен процент, т.е 15%. Дългът е следвало да се изплати на 120
месечни вноски като считано от ******** е налице пълно неизпълнение на
ответника поради което и дългът е с автоматично настъпила предсрочно
изискуемост на основание чл. 19 от договора, която е настъпила преди
постановяването на ТР № *******. по т.д. № ******. на ОСГК на ВКС респ. падежът
на задължението е настъпил на *******
Съгласно
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Д.К. банката е
прилагала ГПР от 10.5% съгласно договора, не е налице увеличение на лихвения
процент в размер на 16.25% за целия договор считано от *******. – датата на
сключване на договора до ******. – последното плащане. Общият размер на
начислените наказателни лихви е 1 476.10 лева като няма данни за
увеличаване на таксите от страна на банката – ищец, като към ***** са платени
общо договорни лихви в размер на сумата от 1154.36 лева, а размерът на
неплатената наказателна лихва за периода за период от ********* е 1476.10 лева,
а неплатената договорна лихва за периода ********. е 365.01 лева.
По
възраженията на ответника:
Отхвърлят
се възраженията на ответника за неспазването на чл. 7 ЗПК /отм./ тъй като договорът съдържа изискуемата от
закона информация;
Банката
не е начислявала лихва от 16.25% при прекратяване на трудовото правоотношение
на ответника, което се потвърди от съдебно-счетоводната експертиза;
ГПР
съгласно счетоводната експертиза е в размер от 10.5% съгласно договора;
По
делото няма данни договорът да нарушава чл. 6, чл. 7, т. 4 - 14, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10 ЗПК който е бил
приложим до 12.05.2010г./ Обн., ДВ, бр. 53 от
30.06.2006 г., в сила от 1.10.2006 г., изм. и доп., бр. 105 от
22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., бр. 110 от
30.12.2008 г., изм., бр. 82 от 16.10.2009 г., в сила от 16.10.2009 г., отм.,
бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г./ поради което и не може да се
бъде обявен за недействителен.
Клаузата на чл.7, ал.1 от договора е частично
недействителна като противоречаща на чл. 19, ал.2 ЗПК /отм./ по отношение
правото на банката да начислява лихва за забава над уговорената по чл. 4 от 10%
с 5 пункта, т.е 15% поради което претенцията за наказателна лихва се уважава
само до размера на законната лихва, която за периода от ********* до ******* е
1 261.13 лева върху неплатената главница от 12865,26 лева като иска над тази
сума до пълния претендиран размер от 1476,10 лева се отхвърля като
неоснователен.
Банката не е начислявала наказателни лихви за периода
преди автоматичното настъпване на предсрочната изискуемост, респ. такива не са
претендират поради което и се отхвърля възражението за отнасяне на платените
суми като погасяващи дълга.
Възнаградителните лихви са правилно определени и
начислени, което се потвърди от приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза;
Клаузата на чл. 6, ал.2 от договора е неравноправна, но банката не е
упражнила правото си по нея, респ. не е увеличила едностранно лихвения процент,
което се потвърди от съдебно-счетоводната експертиза. Поради факта, че по тази клауза
не се претендират суми съдът не намира за основание да я прогласява за
недействителна. Клаузата, която предоставя правото на банката да начислява
възнаградителна лихва е уредена в чл. 4 и е законосъобразна.
Кредитът е законосъобразно обявен за предсрочно
изискуем до колкото към момента на настъпване на тази изискуемост не е
действало ТР № *********. по т.д. № ******. на ОСГК на
ВКС, респ. падежът на дълга е настъпил на ******
Не
са погасени по давност нито суми от главницата, нито пък от договорната или
мораторната лихва тъй като ищецът е инициирал заповедно производство по чл. 417 ГПК на *****. като е било образувано ч.гр.д. № ******. по описа на РС – П. с
което течението на давността е прекъснато, респ. през време на заповедното
производство и свързаните с него процедури давност не е текла. Възможно е
давността да е изтекла в рамките на изпълнителното производство предвид ТР №
****** от *******. на ОСГТК на ВКС но това обстоятелство може да се прецени в
производство по иск с предмет чл. 439 ГПК, респ. постановките на тълкувателното
решение не касаят течението на давността в рамките на заповедното производство,
а в рамките на изпълнителния процес.
Предвид
на гореизложеното искът за главница и договорна лихва се уважават в пълен
размер, а за наказателна лихва до размера на сумата от 1 261.13 лева.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят сторените от него разноски в размер на 390 лева по съразмерност на
уважените искове;
В полза на адв. С. Н. М. на основание чл. 38, ал.2 ЗА
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева съобразно
отхвърлената част на исковете.
Така мотивиран съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.И.К. с
ЕГН ********** с адрес: *** ДЪЛЖИ В ПОЛЗА НА „**************“ АД с ЕИК ******чрез пълномощник *******с ЕИК
******** чрез юрк. В.Й. сумата от 12 865,26 лв. - главница, 365,01 лв. -
договорна лихва за периода от **** - *****, 1261,13 лв.- наказателна лихва за период от *****. до ******* г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на
заявлението по чл. 417 ГПК- ******. до окончателното му изплащане за които суми
е била издадена заповед по ЧГД ******. по описа на РС – П. КАТО ОТХВЪРЛЯ иска
за наказателна лихва за сумата над 1261,13 лева до пълния претендиран размер от
1476,10 лева като неоснователен и недоказан;
ОСЪЖДА Е.И.К. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на *************
АД с ЕИК ****** чрез пълномощник ********* ЕООД с ЕИК ****** чрез юрк.
В.Й. сумата от 390 лева - разноски за
настоящата инстанция съобразно уважената част на исковете;
ОСЪЖДА „*********“ АД с ЕИК ***** чрез пълномощник ****** с ЕИК ******* чрез
юрк. В.Й. ДА ЗАПЛАТИ в полза на адв. С. Н. М. от
АК – П. с адрес: гр. П., ул. ******* на основание чл. 38, ал.2 ЗА сумата от 100
лева за адвокатско възнаграждение с оглед изхода на спора по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
С.Б.