Протокол по дело №2575/2022 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1777
Дата: 21 декември 2022 г.
Съдия: Мира Мирчева
Дело: 20225220102575
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 1777
гр. Пазарджик, 02.12.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря И.ка Панчева
Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20225220102575 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:50 часа се явиха:
А. Г. Р. (ищец), редовно призован чрез адвокат И. А. М. от АК
Пазарджик, се явява лично и с адвокат И. А. М., надлежно упълномощен,
с пълномощно, представено по делото.

И. Р. Р. (ответник), редовно призован, не се
явява.
От ответника И. Р. Р. по делото е постъпило
становище.

АДВОКАТ М.: – Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, с
оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СЪДЪТ пристъпи към изясняване на делото от фактическа страна по
реда на чл.143 от ГПК:
АДВОКАТ М.: – Поддържам подадената искова молба и
доказателствата към нея.
1
Направили сме искания за разпит на свидетели, които водим.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило е становище от ответника И. Р. Р., с
което той заявява, че не оспорва факта на фактическата раздяла, но оспорва
твърденията, че е упражнявал физическо или психическо насилие върху
съпругата си. Счита, че проблемите в брака им се дължат на действия на
роднините на съпругата му, които я убеждавали да се раздели с него. Заявява,
че желае брака му да се запази, но в случай че бъде прекратен, претендира
упражняването на родителските права върху детето, а ако не му бъдат
възложени, прави искане за разширен режим на лични контакти и минимална
издръжка, като заявява, че няма постоянни доходи, по отношения на
издръжката. По отношение на личните контакти и родителските права, децата
се чувствали добре в дома му в село К. и двете, вкл. и неприпознатото, и
могат да го подпомагат родителите му и цялото му семейство. И за двете деца
имало осигурен собствен кът в дома му в с. К.. В случай, че съдът приеме, че
майката ще упражнява родителските права моли да бъде присъден разширен
режим на лични контакти, както и време през празничните дни и ваканциите,
в които детето да бъде при него. В случай, че бъде осъден да заплаща
издръжка, моли да бъде определена същата в минимален размер, тъй като
нямам постоянни трудови доходи, но доколкото му е възможно ще купува на
детето дрехи и обувки за съответния сезон.
Категорично се противопоставя на искането на детето да бъде
издаден паспорт и разрешение за пътуване без ограничение, тъй като това ще
даде възможност на майката, ако тя упражнява родителските права да изведе
детето от България и той да няма възможност да осъществи контакт с него.
На следващо място не са посочени основателни причини дете на такава малка
възраст да пътува извън страната, при липсата на каквито и да било
доказателства, налагащи тези пътувания. Освен това към момента детето се
чувства добре в България, има приятели и извеждането му извън страната за
неопределен период би разкъсало връзката му както с него,така и с неговите
родители, баба му и дядо му, както и с родината му. Моли, в случай че съдът
разреши детето да получи паспорт и заместващо съгласие, срокът на
пътуванията да бъде строго определен, със задължение майката да връща
детето в България, за да може то да посещава съответните образователни
2
заведения, както и да може да бъде осъществявано правото му на личен
контакт с детето, включително и със неговите родители и роднини.
Прави искане дори съдът да уважи предявения иск за развод и
съпътстващите искове, свързани с упражняването на родителските права и
издръжката, да се отхвърли искането с правно основание чл.127а от СК като
неоснователно.

СЪДЪТ на основание чл. 146 от ГПК предяви на страните изготвения по
делото доклад с определение № 2033/28.09.2022 г.
АДВОКАТ М.: – Възражения по доклада нямаме, да се обяви за
окончателен.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА за окончателен изготвения по делото доклад с определение
№ 2033/28.09.2022 г.

Съдът, преди да пристъпи към разпит на свидетелите, докладва и
постъпилия доклад от ДСП – Септември, както и данни от НАП за трудови
правоотношения и изплатени трудови доходи на ответника И. Р. Р. и данни за
пътувания извън страната от МВР на И. Р. Р..

АДВОКАТ М.: - Да се приемат.
Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като доказателства по делото: доклад с вх. № 22641 от
09.11.2022 г. от ДСП – Септември, както и писмо вх. № 20280 от 10.10.2022
г. с данни от НАП за трудови правоотношения и изплатени трудови доходи на
ответника И. Р. Р. и данни за пътувания извън страната с писмо вх.
20093/06.10.2022г. от ОД на МВР – Пазарджик за И. Р. Р..
3

Съдът
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до разпит като свидетел Г.Ю.И..

Съдът пристъпи към разпит на свидетеля, който се въведе в
съдебната зала.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
Г.Ю.И. на 39 години, родена *********** живуща в с. К., българска
гражданка, омъжена, неосъждана, родство – майка на ищцата.
На свидетеля се напомни възможността да откаже да даде
показания, на основание чл. 166 ГПК.
Свидетелят: – Желая да свидетелствам по делото.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.
290, ал. 1от НК.
Свидетелят: – Обещавам да говоря истината.
А. и И. заживяха заедно от 2018 г. Брак сключиха през 2019г.
От самото начало той започна с грубости, с бой. Тя на същия месец
забременя. Затова чакахме да се оправи, давахме му шанс да се оправи, заради
детето. А. идваше у нас, напускаше го и идваше у нас. Тя седеше около две-
три седмици у нас, той идваше, обещаваше да се промени и тя се връщаше.
Той една седмица се държеше добре, все едно се е променил и пак започваше
с обиди, с бой, с грубости и така си продължаваше. Така тя пак си дойде и
стоя горе-долу един месец у нас. Отидоха във Финландия, като се ожениха, и
стояха там малко, докато тя беше бременна на пет месеца с момичето. Там
беше същото нещо, и там я биеше и я тормозеше. Върнаха се и пак същото. Тя
роди тук, в България, детето стана на един-два месеца и той я подгони с нож
да я коли. След известно време тя се върна пак у нас, детето беше вече не
помня на колко, и седя у нас един месец. Той дойде у нас, заклеваше се, даже
целуна Корана и ние вече мислехме, че ще се промени, като целуна Корана,
че ще си поправи грешките и затова и А. се съгласихме пак да се върне заради
4
детето, да не остане без баща.
После след кратко те решиха да сключат брак. Сключиха брака и
отидоха във Финландия, първото дете беше на седем месеца, когато отидоха
там. После А. забременя с второто дете, първото беше на годинка, след
рождения ден тя разбра, че е бременна. По това време пак си продължаваше
да я тормози, да я обижда почти всеки ден. Да, и когато беше бременна, и с
първата, и с втората бременност пак си позволяваше да я обижда, и да я бие.
Не само физически, но и психически тормоз имаше.
Тя беше на три месеца бременна, когато решиха да дойдат при нас да
живеят в Г понеже И. го изгониха от Финландия. Имаше там някакви
нарушения и има забрана за три или пет години, не съм сигурна, да се връща
там.
Те заживяха в Гтам, в град Касел, докато А. стана на 7 месеца бременна,
и поредният скандал беше вече тогава, когато тя беше на 7 месеца, и тя се
върна пак в Гпри нас, но в друг град – Есемюхайлер. И оттогава вече всеки си
гледа живота – той отделно, тя отделно. Но той не спираше да ни досажда, да
използва децата, първото дете, за да се върне А. при него.
Второто дете се роди. До 6-ия месец детето нямаше регистрирано акт за
раждане, понеже той не искаше да го признае. Отидоха да се подпише, но той
отказа. Там се обадиха на Ордостамт, не знам как се казва на български.
Оттам те взеха А. и детето с бебето и понеже той буйстваше вътре, плашеше
я, и хората видяха неговото поведение и ги беше страх, той нещо да не й
направи с бебето. Взеха А. с бебето и ги отведоха някъде на друго място. Аз
чаках отвън. После излезна Ордостамт и изведе и мен. Да взеха и мен.
Питаха ме дали нещо може да й направи, аз казах, че като съм там няма
да посмее да й направи нещо. Но те направиха някаква жалба и минаха през
съд А. и И., понеже той не искаше да припознае детето и те сигурно решиха,
че не го искат. Детето беше вече на петия месец, мисля, и минаха през съд.
На 6 месец той реши, че ще се подпише на акта за раждане и тогава
детето вече имаше акт за раждане.
Докато бяхме в Гидваше да ги види децата, но все ставаше нещо.
Нахалстваше.
С А. първо гледаше с добро пак да й вземе акъла да се върне и гледаше,
че не ще, и почваше с обиди. Не можеше да й посегне, защото е при нас.
5
Това лято като се прибрахме, ние му давахме децата. Детето по-
голямото беше с температура, а той я разкарваше насам-натам и я водил по
сватби.
А. се грижи добре за децата си, аз й помагам, баща й също й помага.
Когато сме в Г брат й също й помага, баба й - свекърва ми също й помага.
Всички сме в Г Ако тя остане тук, няма да има кой да й помага. Ние ако
стоим тук, не става и тя с две деца, кой ще й помага? Там ще й намерим
градинка за децата, имат си лекари и всичко е най- нормално и си върви.

АДВ. М.: - Нямаме въпроси към свидетеля. Да се освободи.
Освободи се свидетелят от съдебната зала.

Съдът
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до разпит като свидетел З.Н.М..

Съдът пристъпи към разпит на свидетеля, който се въведе в
съдебната зала.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
З.Н.М. на *** г, **********,живуща в село К., българска гражданка,
омъжена, неосъждана, родство – баба съм на молителката.
На свидетеля се напомни възможността да откаже да даде
показания, на основание чл. 166 ГПК.
Свидетелят: – Желая да свидетелствам по делото.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.
290, ал. 1от НК.
Свидетелят: – Обещавам да говоря истината.
И. и А. заживяха през 2018 г. заедно. Те почти не живяха. Той почти я
биеше. 2019 г. той обеща, че няма да я бие, целуна Корана и обеща, че той
няма да я бие, няма да я тормози повече. И тогава се ожениха и отидоха при
6
майка му и баща му в Холандия. Финландия ли беше, аз тези държави ги
бъркам.
И там я биеше и я тормозеше.
Беше бременна с И., пак я биеше, пак я тормозеше. Живяха 6 месеца
във Финландия и се преместиха в Г
В Гпак същото правеше, тормозеше я, пак пиеше и пас я биеше, тя
беше бременна.
Те се разделиха, когато беше бременна в седмия месец с детето И..
Това лято като си дойдоха, И. взимаше децата, искаше на два часа.
Обаче той не ги взимаше в къщи да ги гледа, той по сватбите ги държеше до
12 часа, до 1 часа през нощта. И. е в Гв момента, работи ли, не работи ли, не
знам. Замина септември месец.
На А. й помагат майка й, и баща й, те бяха в Г Баща й, майка й и брат й
работят в Ги й помагат. Те не са лишени от нищо тези деца.

АДВ. М.: - Нямаме въпроси към свидетеля. Да се освободи.
Освободи се свидетелят от съдебната зала.

А. Г. Р.: - Моля да си възстановя името преди брака и да нося
предбрачното си фамилно име ИБРИЯМ.

АДВОКАТ М.: – Нямам други искания. Да се приключи делото.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ и
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

АДВОКАТ М.: – Уважаема госпожо председател, считаме исковете
предявени с исковата молба за доказани, фактическата обстановка за
изяснена. Доказана е фактическата раздяла между моята клиентка и
7
ответника, всичко, каквото сме описали в исковата молба, се доказа.
Моля да уважите всички искове предявени с ИМ, като ще помоля съда
при определяне на режима на лични отношения между детето И. и бащата И.
да бъде стеснен този режим, а именно така както е записано - всяка втора и
четвърта събота и неделя, но без преспИ.е от 10.00 часа сутринта в събота до
16.00 ч. след обяд след това от10.00 часа сутринта в неделя до 16.00 ч. след
обяд, но без преспИ.е, с оглед казаното от свидетелките днес не мисля, че е
редно да оставят децата с преспИ.е при бащата.
По отношение на всички други искове моля да бъдат уважени така както
са предявени, вкл. заместващото съгласие за паспорти и пътуване извън
страната.
Представям списък с разноски по делото и договор за правна защита и
съдействие. Моля да ни се присъдят сторените разноски.

СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения
едномесечен срок, считано от днес, а именно до 02.01.2022г.

Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 11:40 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
8