№ 73
гр. Горна Оряховица, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Станчев
при участието на секретаря Анита Ем. Личева
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно
наказателно дело № 20244120200128 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА Д. З. Т. е останала недоволна и чрез
защитника адв. А. Ч. от АК – Велико Търново обжалва електронен фиш серия
К № 8382673, издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с който на основание
чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП й е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение по чл. 21,
ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Посочва, че протоколът за използване на АТСС не е подписан от съставителя,
респ. от служителя, използвал АТСС, и че е неправилно попълнен. Тези
пороци водели до извод, че такъв протокол не е съставен, поради което била
нарушена разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
Административнонаказващият орган не представил доказателства дали
използваното АТСС е от одобрен тип и дали е преминало първоначална и
последваща метрологична проверка. Не била представена и техническа
спецификация на използваното АТСС. В протокола за използване на АТСС не
било удостоверено надлежно изпълнението на действията по чл. 9, ал. 4 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Във фиша не било описано точно мястото
1
на нарушението. Поради липсата на точно посочване на мястото на
нарушението не можело да се установи дали е нарушена разпоредбата на чл.
21, ал. 1 или разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и съответно да се провери
дали наложеното наказание е законосъобразно. Към връчения на
жалбоподателката електронен фиш не били приложени никакви снимки,
поради което не можело да се приеме, че нарушението е доказано. В
обстоятелствената част на обжалвания електронен фиш липсвал глагол, от
което следвало, че не е посочено действието, което съставлява нарушението,
за което е наложено административното наказание. По-конкретно не било
посочено управление на автомобил. Поддържа, че към посочената във фиша
дата на нарушението 14.11.2023 г. в процесния участък от пътя не било
въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч с пътен знак В26. Във фиша не
било посочено дали нарушението е извършено във или извън населено място.
Моли съда да отмени обжалвания електронен фиш и да присъди на
жалбоподателката направените по делото разноски.
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не
изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото
на жалбата.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 14.11.2023 г. в 13:53 часа при км 143+800 на път I-4, на територията
на община Лясковец, бил заснет с преносима система за контрол на скоростта
ARH CAM S1 с фабричен № 120cd2d лек автомобил „К.“ с рег. № ***,
движещ се в посока към гр. Велико Търново със скорост 83 км/ч при
въведено в този участък с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60
км/ч.
За така установеното с автоматизираното техническо средство
нарушение на 16.11.2023 г. против жалбоподателката Д. З. Т. в качеството й
на законен представител (управител) на дружеството собственик на
автомобила „А.“ ЕООД, ЕИК ***, бил издаден обжалваният електронен фиш
2
серия К № 8382673, в който било прието, че в момента на заснемането
автомобилът се е движел със скорост 80 км/ч.
Обжалваният електронен фиш бил връчен на жалбоподателката на
22.02.2024 г. На 26.02.2024 г. защитникът на Т. подал жалбата против фиша
по пощата, а на 27.02.2024 г. така подадената жалба била заведена с входящ
номер в ОД на МВР – Велико Търново.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства,
подробно описани в протокола за проведеното открито съдебно заседание.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП от името на лице,
което има право да обжалва електронния фиш, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания
електронен фиш. Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа
предвидените в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП задължителни
реквизити – териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Неоснователен е развитият в жалбата довод, че във фиша не е
посочено надлежно мястото на извършване на нарушението. Съдържащите се
в електронния фиш данни, че нарушението е извършено на път I-4, при км
143+800, на територията на община Лясковец, при движение на автомобила в
посока към гр. Велико Търново, удовлетворяват в пълна степен изискването
на закона за посочване на мястото на нарушението. Така посочените данни са
достатъчни за определяне на мястото на нарушението според приетата като
писмено доказателство схема на хоризонталната маркировка и вертикалната
сигнализация в процесния участък от пътя от км 142+500 до км 144+500, в
сила към 14.11.2023 г. (л. 65), на която е нанесено и мястото на пътния знак
3
В26, въвеждащ ограничението на скоростта от 60 км/ч, и въз основа на която
се установява зоната на действие на този знак. Поради това са неоснователни
доводите, че поради неточното описване на мястото на нарушението не може
да се определи правилната правна квалификация на нарушението, а именно
дали е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 или на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и
дали е осъществено нарушение по чл. 182, ал.1 или по чл. 182, ал. 2 от същия
закон.
Неоснователно е и оплакването относно липсата на изрично посочване
на обстоятелството дали нарушението е извършено във или извън населено
място. В процесния случай надлежното изпълнение на задължението за
посочване на точното място на нарушението и липсата на наименование на
конкретен град или село след посочването на наименованията на областта и
общината, на чиято територия е извършено нарушението, позволяват да се
определи еднозначно, че процесното нарушение е извършено извън населено
място. До този извод води и посочената във фиша правна квалификация на
нарушението по ал. 2 на чл. 182 от ЗДвП.
Не е нарушение на процесуалните правила и невключването на текста
на фиша на глаголна форма или друга дума или израз, чрез които да се
формулира фактическата констатация, че нарушението е извършено при
управление на автомобила. В обстоятелствената част на фиша е включен
изразът „е извършено нарушение за скорост“, посочена е марката, моделът и
регистрационният номер на заснетия автомобил, стойностите на разрешената
и приетата за установена скорост и на определената въз основа на тях
стойност на превишението на скоростта. Съвкупната преценка на тези данни
позволява да се установи по несъмнен начин, че във фиша е описано
нарушението управление на моторно превозно средство със скорост над
максимално разрешената. Следва да се има предвид също така, че в
приложимите за случая разпоредби на чл. 21, ал. 1 и 2 и чл. 182, ал. 2 от ЗДвП
също не е употребена някоя от формите на глагола ‘управлявам’, вместо
което правилото за поведение и съставът на нарушението са формулирани
чрез форми на глагола ‘превишавам’ и чрез съществителното ‘скорост’. В
текста на обжалвания фиш са употребени както една от формите на посочения
глагол (страдателното причастие ‘превишена’), така и членна форма на
съществителното ‘скорост’ (‘скоростта’). Поради това не може да се приеме,
че е допуснато каквото и да е нарушение в описанието на нарушението, което
4
да осуетява или да затруднява установяването на обстоятелството за какво
конкретно деяние е наказана жалбоподателката.
Не представлява нарушение на процесуалните правила и соченото в
жалбата обстоятелство, че на жалбоподателката не е връчено копие от
изготвената снимка на нарушението едновременно с връчването на фиша.
Съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП на наказаното лице се връчва само копие от
издадения електронен фиш, но не и от другите материали по преписката.
Законът предвижда, че в случай на обжалване на фиша директорът на
съответната ОДМВР изпраща в съда цялата административнонаказателната
преписка. Упражнявайки процесуалните си права в съдебното производство,
наказаното лице има възможност да се запознае с всички представени пред
съда доказателства в подкрепа на констатациите във фиша (вкл. с изготвените
фотоснимки, видеозаписи или разпечатки, възпроизвеждащи изображение
или данни за нарушението) и да упражни правото си на защита, като оспори
представените от ОДМВР доказателства и като посочи и представи други
доказателства в подкрепа на своите фактически твърдения и направените
оспорвания. В процесния случай директорът на ОД на МВР – Велико Търново
е изпълнил задължението си да изпрати в съда цялата
административнонаказателна преписка, вкл. снимката, на която е заснето
нарушението, както и останалите доказателства, потвърждаващи неговото
извършване. Тези доказателства са били на разположение на
жалбоподателката и нейния защитник през цялото време от образуването на
делото до обявяването му за решаване, в т.ч. и към датата на насроченото
открито съдебно заседание, за което жалбоподателката и защитникът са
редовно призовани.
От приетото като писмено доказателство удостоверение 17.09.5126,
издадено от Българския институт по метрология (л. 19), се установява, че е
одобрен типът на преносимата система за контрол на скоростта ARH CAM S1,
с която е заснет автомобилът и е измерена скоростта му, и същата е вписана
под № 5126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване. Срокът на валидност на удостоверението за одобряване на типа
средство за измерване е от 07.09.2017 до 07.09.2027 г. и включва датата на
заснемане на процесното нарушение. А от протокола за проверка № 071-СГ-
ИСИС/19.05.2023 г. (л. 16) е видно, че използваната в процесния случай
преносима система за контрол на скоростта ARH CAM S1 с фабричен №
5
120cd2d е преминала последваща метрологична проверка, при която е
установено съответствие с изискванията за това средство за измерване.
С оглед изложеното е неоснователно оплакването, че не е доказано
обстоятелството дали използваното АТСС е от одобрен тип и дали е
преминало първоначална и последваща метрологична проверка.
Цитираното по-горе удостоверение 17.09.5126 е представено с препис
от приложението към него, съдържащо описание на техническото средство,
указания за монтаж и работа, подробни данни за техническите и
метрологичните му характеристики. Поради това не може да се приеме за
основателно оплакването в жалбата, че преписката не е окомплектована с
техническата спецификация на използваното АТСС.
За използването на преносимата система за контрол на скоростта ARH
CAM S1 в процесния случай е съставен предвиденият в чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. протокол по образеца, предвиден в
приложението към тази разпоредба (л. 15 от делото), като е изпълнено и
изискването по чл. 10, ал. 3 от наредбата към протокола да е приложена и
снимка на временно разположеното на съответния участък от пътя АТСС (л.
18 от делото).
Противно на поддържаното в жалбата, протоколът е надлежно
попълнен и съдържа подписите на служителите, вписали в него съответните
свои удостоверителни изявления, включително подписа на служителя, който е
извършил действията по чл. 9, ал. 1 – 3 от наредбата.
В протокола е посочено изрично, че информацията със запаметените
от техническото средство данни се съхранява в компютърна
конфигурация/сървър в сектор ПП при ОДМВР – Велико Търново, като това
обстоятелство е удостоверено с подписа на служител с посочени длъжност,
име и фамилия. При това положение е неоснователно оплакването, че в
протокола за използване на АТСС не е удостоверено надлежно изпълнението
на действията по чл. 9, ал. 4 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
Предвид изложеното съдът приема, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Нарушението е установено и заснето в момента на извършването му на
14.11.2023 г., а видно от справката на л. 14 от делото, обжалваният
6
електронен фиш е издаден на 16.11.2023 г. Следователно фишът е издаден
преди изтичане на шестмесечния давностен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН,
броен от заснемане на нарушението. Към настоящия момент не е изтекъл и
срокът на предвидената в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК тригодишна преследвателна
давност, която по силата на чл. 11 от ЗАНН намира приложение и за
процесното административно нарушение. (В този смисъл задължителните
указания в т. 2 от Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС от
НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС по тълк.д. № 1/2014 г.). Посочената
давност е започнала да тече на 14.11.2023 г., когато нарушението е
довършено. На основание чл. 81, ал. 2 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН същата
е прекъсната по отношение на жалбоподателката на 16.11.2023 г., когато е
издаден обжалваният електронен фиш. От това прекъсване е започнала да
тече нова тригодишна преследвателна давност, прекъсната на 22.02.2024 г.,
когато фишът е връчен на жалбоподателката (разписката на л. 30 и справката
на л.14 от делото). А започналата да тече на 22.02.2024 г. поредна нова
тригодишна преследвателна давност не е изтекла към момента на настоящото
произнасяне.
Към момента на настоящото произнасяне не е изтекла и
регламентираната в чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл.
11 от ЗАНН абсолютна преследвателна давност от четири години и половина,
започнала да тече на датата на довършване на нарушението 14.11.2023 г.
Обжалваният електронен фиш е законосъобразен и по същество.
От приложената към преписката снимка № 0032242, заснета с
преносима система за контрол на скоростта ARH CAM S1 с фабричен №
120cd2d (л. 27 и 68 от делото), представляваща по смисъла на чл. 189, ал. 15
от ЗДвП веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес, както и от данните от паметта на
техническото средство, възпроизведени на същия хартиен носител, се
установява, че на 14.11.2023 г. в 13:53 часа лек автомобил с рег. № *** се е
движел със скорост 83 км/ч.
Видно от данните в протокола за използване на АТСС (л. 15) и в
справката към снимката (л. 27 и 68 на гърба), в момента на заснемането
лекият автомобил с рег. № *** е преминавал през участъка от път I-4 при км
143+800. От цитирания протокол и справка се установява също така, че
7
използваното техническо средство е измервало скоростта и е заснемало
превозните средства, движещи се от гр. Варна към гр. София (гр. Велико
Търново). А от служебно изисканата схема на вертикалната сигнализация и
хоризонталната маркировка в процесния участък от пътя от км 142+500 до км
144+500, в сила към 14.11.2023 г. (л. 65), е видно, че установеното от
доказателствата и посочено във фиша място на нарушението – при км
143+800 на ПП I-4 – попада в зоната на действие на пътния знак В26,
поставен преди посочения участък от пътя в посока към гр. София (гр.
Велико Търново), с който за движещите се в тази посока е въведено
ограничение на скоростта от 60 км/ч.
Цитираните по-горе данни от схемата на вертикалната сигнализация и
хоризонталната маркировка опровергават доводите на защитника, че от
доказателствата не се установява към посочената във фиша дата на
нарушението 14.11.2023 г. в процесния участък от пътя да е било въведено
ограничение на скоростта от 60 км/ч с пътен знак В26.
В съответствие с установения в чл. 53 от ЗАНН стандарт за доказване
на административнонаказателното обвинение от измерената скорост на
заснетия автомобил от 83 км/ч е приспадната максимално допустимата
грешка на измерване с използваното в случая техническо средство от +/– 3
км/ч (т. 9 от протокола на л. 16 и ред 4 от таблицата в т. 2 на л. 23), като в
издадения фиш е прието за установено по несъмнен начин, че скоростта на
автомобила в момента на заснемането е била 80 км/ч.
Изложеното по-горе мотивира съда да приеме, че фактът превишаване
на разрешената максимална скорост с 20 км/ч при управление на заснетия
автомобил в населено място е установен по несъмнен начин.
От данните в справката за регистрацията и собствеността на л. 28 се
установява, че собственик на заснетия автомобил към датата на нарушението
е „А.“ ЕООД, ЕИК ***, управител на което е жалбоподателката Д. З. Т.
съгласно вписването в Търговския регистър. В срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП
Т. не е посочила по предвидения в закона ред друго лице, което е управлявало
автомобила към датата и часа на заснетото нарушение. Поради това правилно
и в съответствие с разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП за извършеното
нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателката в качеството й на законен представител на юридическото
8
лице, което е собственик на заснетия автомобил.
Описаното в електронния фиш деяние е квалифицирано правилно като
административно нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. За това
нарушение на Т. е наложено абсолютно определеното в закона по вид и
размер административно наказание глоба от 50 лв.
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 8382673 , издаден от
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с който на Д. З. Т., ЕГН **********, с адрес
***, с адрес за призовки и съобщения: *** – адв. А. Ч. от АК – Велико
Търново, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лв.
(петдесет лева) на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от
Закона за движение по пътищата за нарушаване на разпоредбата на чл. 21,
ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
9