№ 18586
гр. София, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110116362 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял I от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Мото Пфое“ ЕООД срещу
„Експерт Финанс“ ЕООД, с която са предявени положителни установителни искове по
реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл.
92 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между
страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 5 740,85.00 лева –
главница, представляваща незаплатено задължение по издадена фактура №
**********/22.07.2022 г., дължима във връзка с извършени ремонти на автомобил
и/или продажба на резервни части, ведно със законната лихва счита от дата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.01.2025 г. до окончателното плащане,
както и сумата от 23 738,41 лв. - неустойка по чл. 28 от Общите условия на "МОТО
ПФОЕ" ЕООД за извършване на ремонт на автомобил, начислена за периода от
27.07.2022 г. - 31.10.2024 г. за забава за плащане на сума по Фктура №
**********/22.07.2022 г., дължима във връзка с извършени сервизни ремонти на
автомобил и/или продажба на резервни части, за които суми има издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 354/2025 г. по описа на Районен съд – Варна.
Ищецът твърди, че по силата на договор за изработка от 22.07.2022 г. е
поел ангажимент за извършване на ремонтни дейности по автомобил марка "Рейндж
Роувър" с ДК № СВ9978ММ и шаси № SALGA2BE4JA502871, ползван от длъжника.
Правата и задълженията на страните били допълнително уредени в Общи условия на
„Мото Пфое“ ЕООД за извършване на ремонт /в сила от 20.11.2019 г./, които са
задължителни за възложителя при условията на чл. 298, ал. 1, т. 2 от ТЗ. По делото са
представени поръчки /договори/ между двете страни, което доказва наличието на
трайни търговски отношения между двете търговски дружества. Отбелязва, че във
въпросните поръчки ответното дружество се е разписало, че е наясно с приложимите
Общи условия на изпълнителя. Отделно, същите са публикувани и на интернет
страницата на дружеството - ищец. Ответникът като възложител е възложил на
изпълнителя извършване на сервизни и ремонтни дейности във връзка с "Тест PF, Д/М
двигател за достъп, Д/М гарнит. цил. глави (в броя), LP, Нулиране Адаптация PCM,
1
Пълен тест, Тест PF. Ответникът е приел поръчката, така както е изработена от ищеца
без никакви забележки и възражения. За извършената работена е издадена фактура №
**********/22.07.2022 г. на стойност 5 740,85 лв. Предвид неплащането от страна на
възложителя, в негова тежест е начислена и неустойка в размер на 23 738,41 лв.,
съгласно чл. 28 от ОУ на ищеца за периода от 27.07.2022 г. до 31.10.2024 г. Уточнява,
че съгласно условията на удължената гаранция - дефекти, причинени от прегряване, не
са обект на гаранцията, в този смисъл възраженията на ответника, обективирани във
възражението по чл. 414 ГПК, не са основателни. Моли съда да уважи исковете, както
и да му присъди разноски за исково и заповедно производства.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„Експерт Финанс“ ЕООД, с който оспорва предявения иск. Оспорва между страните да
е сключван твърдяния от ищеца договор на съответно посочената от него дата.
Обяснява, че липсата на валидна облигация се потвърждава и от факта, че липсва
авансово плащане между страните, каквото поначало се изисква с оглед чл. 27 от ОУ
на ищеца. Заключава, че от ангажираните по делото доказателства не може да се
приеме, че ремонт реално е бил извършван. Оспорва представения по делото документ
поръчка № 052_01_0005180 от 22.07.2022 г. като частен документ без достоверна дата,
който не носи подписа на ответника и е съставен ситуативно. Сочи, че издадената
фактура е за несъществуващо вземане. Оспорва издадените от ищеца фактури.
Оспорва процесният лек автомобил "Рейндж Роувър" с ДК № СВ9978ММ да е имал
какъвто и да било дефект, подлежащ на ремонтиране. Сочи, че фактура №
**********/22.07.2022 г. не е предоставяна на ответника, респ. същият не е изпаднал в
забава по отношение на нейното заплащане. На последно място, прави възражение за
нищожност на клаузата по чл. 28 от ОУ на ищеца поради противоречие с добрите
нрави. В тази връзка навежда, че така уговорената неустойка накърнява добрите нрави
и добрата търговска практика. Обобщава, че твърдените от ищеца факти не са се
осъществили в обективната действителност, а заявените от него искови претенции са
недоказани. Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски в негова
полза.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, в светлината на правилата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и кумулативно съединени положителни установителни
искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1, вр. чл. 266,
ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже по делото пълно и главно възникването на облигационно
правоотношение с ответника, по силата на което се е задължил да извърши ремонти
дейности по автомобил марка „Рейндж Роувър“, че услугата е извършена и приета от
ответника в качеството му на възложител, че е уговорено възнаграждение, в това
число и размера на възнаграждението.
В тежест на ответника е при доказване на горните факти, да докаже
положителния факт на плащането.
По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже, че част от съдържанието на процесния договор е клауза за неустойка със
съдържанието, посочено в исковата молба, а именно че ответникът е поел задължение
да заплати посочената неустойка при забава за плащане в сроковете по т. 25 и т. 27 в
размер на 0,5 % върху размера на дължимата сума за всеки просрочен ден до
окончателното издължаване на сумата, както и размера на уговорената неустойка.
В тежест на ответника, и при установяване на горните обстоятелства, е да
2
докаже, че е погасил дълга.
По делото е представена поръчка № 052_01_0005180 от 22.07.2022 г. към ищеца
„Мото Пфое“ ЕООД от клиента „Експерт Финанс“ ЕООД във връзка с двигател 5.0 V8
S/C 525 PS 4WD Auto, МПС „Рейндж Роувър“, посочено клиентско оплакване: „авт.
изписва съобщ. за ниско ниво на ох. течност“.
По делото е приложена и проформа фактура № 052_01_0005180 от 22.07.2022 г.
на обща стойност 5 74,84 лв., в която са описани разходваните от ищеца материали,
тяхното количество и стойност. Във фактурата е описано и ремонтираното МПС, а
именно „Рейндж Роувър“ с ДК № СВ9978ММ и шаси № SALGA2BE4JA502871, както
и двигател № А502871 и изминати км. - 163 803. Налице е и фактура - оригинал №
**********/22.07.2022 г. за същото парично задължение.
По делото е приложена и поръчка № 052_25_0001676/14.04.2022 г., където за
клиент е упоменато ответното дружество, като в поръчката е описано, че касае
процесния лек автомобил „Рейндж Роувър“ с клиентско оплакване „авт. изписва
съобщение за ниско ниво на охладителна течност“.
За тази поръчка е съставена и проформа фактура № 052_25_0001676/14.04.2022
г. на стойност 5 184,15 лв. Като получател в проформа фактурата е посочено трето за
спора лице, а именно Helvetia Insurance Company.
Част от целокупния доказателствен материал е и договор за отдаване на
автомобили при условия на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на
правото на собственост, сключен между ищеца и ответника на 30.04.2018 г.
Съществено значение за изясняване на фактите по делото има изслушаното в
хода на първоинстанционното производство заключение по ССчЕ, неоспорено от
страните и прието от съда като обосновано, пълно, изготвено от специалист,
притежаващ необходимите професионални познания в областта на науката
счетоводство. Вещото лице сочи следното в своите констатации. Първо – процесната
фактура № **********/22.07.2022 г. е осчетоводена от 22.07.2022 г. по съответните
счетоводни сметки при ищеца, вписана е в дневниците за продажба и в справките
декларации по ЗДДС и е начислен данък върху продажбите. Същата е осчетоводена и
от ответника през м.08.2022 г. по съответните счетоводни сметки, вписана е в
днвениците за покупки и в справките декларации по ЗДДС и е ползван пълен данъчен
кредит. По тази фактура не са извършвани и не са осчетоводени плащания нито в
счетоводството на ищеца, нито в това на ответника. В счетоводството на ищеца по
процесната фактура не се отчита вземане, поради това, че вземането е осчетоводено
като „обезценено“. В счетоводството на ответника се отчита задължение по
процесната фактура в размер на 5 740,85 лв. с ДДС. В хода на устната защита на така
изготвеното заключение по ССчЕ по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК, експертът разясни за
страните и съда, че с извършената от ищеца операция „обезценка“ на практика се
анулира вземането, то не се претендира по тази фактура от дружеството, което я е
издало. Уточнява, че ответникът няма начин да заличи веднъж прието като
задължение вземане по фактура, освен ако не се издаде кредитно известие или ако не
се изчака да измине давностният срок, който в случая не бил изтекъл. Вещото лице
споделя също, че по време на изготвяне на експертното становище е провела разговор
с представител на ответното дружество, като й било съобщено, че „таза фактура е
получена заедно с куп други и не й е обърнато внимание, поради пропуск, затова е
осчетоводена от ответника, и след това в писмото на управителя пише, че е
осъществил контакт с „Мото Пфое“ ЕООД, който го е уверил, че сбърканата фактура
ще бъде анулирана“. Съдът кредитира в цялост дадените разяснения от лицето,
притежаващо единствено измежду страните и съда необходимите знания от
счетоводните науки, за да оцени правилно фактите по делото.
Относно заключаването, че между страните са налице договорни
взаимоотношения въз основа на представени фактури, е формирана постоянната
3
практика на ВКС, обективирана в множество съдебни решения, постановени по реда
на чл. 290 ГПК - решение № 96/26.11.2009г. по т. д. № 380/2008г. на ВКС, ТК, І т. о.,
решение № 47/08.04.2013г. по т. д. № 137/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
109/07.09.2011г. по т. д. № 465/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 114/26.07.2013г.,
решение № 46/27.03.2009г. по т. д. № 454/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
42/19.04.2010г. по т. д. № 593/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 166/ 26.10.2010 г.
по т. д. № 991/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 23/07.02.2011г. по т. д. №
588/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010г. на
ВКС, ТК, І т. о. и др. Съгласно константната съдебна практика, първичните счетоводни
документи и вписванията в счетоводните книги следва да се преценяват от съда
според тяхната редовност и съобразно другите доказателства по делото. Фактурата е
частен свидетелстващ документ и при липсата на подпис за получател от лице, което е
отговорно да оформи съответната стопанска операция, тя не представлява годно
доказателство за извършени фактически действия по получаване и приемане на
стоките, нито пък доказателство за облигационна обвързаност между страните по
силата на неформални договори за търговски продажби. Когато фактурата е подписана
за получател от лице без представителна власт, но същата е осчетоводена, включена в
дневника за покупките и за нея е ползван данъчен кредит, се приема, че търговецът е
потвърдил извършените от трети лица действия по приемане на стоките и приложение
намира презумпцията на чл. 301 ТЗ. Поначало отразяването на фактурата в
счетоводството на купувача, включването й в дневника за покупко-продажбите по
ДДС и ползването на данъчен кредит по същата съгласно ЗДДС представлява
недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване.
Неподписаната от получателя фактура, която не е отразена в счетоводните регистри на
двете страни, не е вписана в дневниците за покупко-продажби и справките –
декларации по ЗДДС и по която не е ползван данъчен кредит от задължената страна
сама по себе си не установява получаване на стоката, нито доказва сключване на
договор за търговска продажба.
В светлината на тази практика, преценена през призмата на настоящата
фактология, съдът намира следното. Представянето на фактура от ищеца на стойност
на търсеното вземане не е достатъчно, за да се заключи, че действително е налице
задължение за ответника в посочения размер, макар да се установи безспорно по
делото, че между страните са налице трайни търговски взаимоотношения (вж.
приложението към заключението по ССчЕ, сочещо на множество издадени от ищеца и
платени от ответника фактури).
Според настоящия съдебен състав, позовавайки се на разясненията на вещото
лице – икономист, „обезценката“ е счетоводна операция, с която издателят на една
фактура отразява своята оценка, че най-вероятно няма да си получи вземането,
обективирано в същата. Тази оценка няма обвързващ длъжника по фактурата характер,
тя има само вътрешно счетоводно значение. Ето защо съдът приема, че извършената
от ищеца операция „обезценка“ не представлява опрощаване на дълг по смисъла на чл.
108 от Закона за задълженията и договорите и същата не би могла да се цени директно
в контекста на чл. 175 от ГПК като неизгоден за страната факт.
В същото време и ответникът поддържа, и вещото лице, разяснява, че е
възможно осчетоводяването на процесната фактура от страна на ответника да е
станало „по погрешка“. В тази хипотеза причината за извършеното намаляване на
финансовия резултат за ищеца чрез коментираната операция по обезценяване на
фактурата от 22.07.2025 г. изглежда вероятно оправдана. Изводите на съда обаче не
могат да почиват на вероятности.
Налице е изрично възражение от ответната страна, че представените счетоводни
документи не отразяват действителното правно положение. Тази възможност не е
отречена от експерта – нещо повече, вещото лице признава, че, ако допусне грешката
да осчетоводи по погрешка една фактура, това дружество има два пътя за защита – да
4
се издаде кредитно известие или да се погаси дълга по давност, като последната
хипотеза в случая е неприложима с оглед изтеклия до момента срок.
Според правилото на чл. 115, ал. 1 от Закона за данък върху добавената
стойност - при изменение на данъчната основа или при разваляне на доставка,
доставчикът издава кредитно известие към фактурата. Тоест, вторият начин ответникът
да отрече задължението си по процесния документ от 22.07.2022 г. е като ищецът
издаде кредитно известие, но и тази хипотеза не е приложима тук, видно от
ангажираната доказателствена маса по делото.
Макар издателят на фактурата да е обезценил вземането, съдът не може
директно да приема това като доказателство, че задължението е погасено. При все
това обаче фактът на съществуване на тази операция е индиция, че ищецът се
примирява, че финансовият му резултат намалява с размера на тази фактура.
Без всякакво съмнение осчетоводяването на процесната фактура от ответника и
включването й в дневника за ДДС е индикация за наличие на неформална
облигационна връзка между страните в общия случай. Но процесният е различен,
доколкото се твърди, че извършените счетоводни операции са се случили поради
грешка и недоглеждане, в която посока са и съжденията на вещото лице. Ето защо, за
да реши спора по същество, съдът е длъжен да прецени дали е налице валидна
договорна връзка, конкретно по повод на която е издадена фактурата от 22.07.2025 г.,
сиреч дали е извършена услуга под формата на ремонтни дейности относно МПС
„Рендж Роувър“ с ДК № СВ9978ММ и шаси № SALGA2BE4JA502871.
По мнение на настоящия съдебен състав ищецът не успя да докаже с
доказателства, извън допуснатата до изслушване ССчЕ (почиваща от своя страна само
на счетоводни документи и най-вече на оспорената от ответника фактура от 22.07.2022
г.), че реално е престирал труд в полза на ответното дружество, който не му е бил
надлежно заплатен. По делото не са налице каквито и да било писмени и/или устни
доказателства, или пък заключения на експерти, сочещи за извършен ремонт на
въпросното МПС. Наистина са налице два документа (поръчка №
052_25_0001676/14.04.2022 г. и проформа фактура за тази поръчка от същата дата
14.04.2022 г.), различни от фактурата от 22.07.2022 г., касаещи същия лек автомобил,
но те първо са изготвени няколко месеца по-рано (през април същата 2022 г.), имат за
адресат различен от ответника получател – HELVETIA SWISS INSURANCE
COMPANY, а и имат за предмет друга сума, а именно 5 184,15 лв. и към този по-ранен
автомобилът е бил в „удължена гаранция“, за разликата от положението през м.07.2022
г., когато за него вече се отбелязва „външна“ (а не както по-рано „удължена гаранция“)
– вж. л. 16 и л. 23 по делото. От това следва, че двете поръчки нямат идентитет
помежду си освен това, че и двете са насочени към обслужване на едно и също МПС,
т.е. касае се за две различни поръчки.
Всичко това идва да покаже, че ищецът не е доказал пълно и главно
възникването на облигационно правоотношение с ответника, по силата на което се е
задължил да извърши ремонти дейности по автомобил марка „Рейндж Роувър“
конкретно относно поръчката от 22.07.2022 г., че услугата е извършена и приета от
ответника в качеството му на възложител, че е уговорено възнаграждение, в това
число и размера на възнаграждението, въпреки осчетоводяването на фактурата от
22.07.2025 г. от страна на ответника. Ето защо искът с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД като недоказан следва да бъде отхвърлен.
След като по делото не се доказа наличие на облигационна връзка между
страните конкретно по повод на твърдяната поръчка от дата 22.07.2022 г. и твърдяната
от ищеца доставена до ответника услуга за нея, то не е необходимо да се изследва
съдържанието на клаузата за неустойка, претендираща за начисляване на 0,5 % върху
размера на дължимата сума за всеки просрочен ден. Искът по чл. 92 ЗЗД, отличаващ се
с акцесорен спрямо главния иск характер, респ. зависещ от изхода по последния, като
неоснователен следва да се отхвърли.
5
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ответникът – арг. чл. 78,
ал. 3 ГПК. Същият претендира такива за адвокатски хонорар в размер на 3 500 лева.
По делото са представени доказателства за реалното плащане на адвокатското
възнаграждение, а именно договор за правна защита и съдействие от 03.06.2025 г.,
имащ характера на разписка за стореното в брой плащане (т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г.
по т.д. № 6/2012 г. на ВКС).
Следва да бъде разгледано инвокираното от ищеца възражение за прекомерност
на размера на адвокатския хонорар на процесуалния представител на ищеца по реда на
чл. 78, ал. 5 ГПК.
Заявеният по делото материален интерес обуславя приложението на
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа
– 2 650 лв. плюс 8 % за горницата над 25 000 лв. или в случая минималният праг на
адвокатския хонорар е 3 008,30 лева.
Тук следва да се отбележи, че съгласно постановеното решението от 25.01.2024
г. на СЕС по дело С-438/22 определените с Наредбата минимални размери на
адвокатските възнаграждения не обвързват съда в правомощието да присъди разноски
за възнаграждение в размер, по-нисък от определения с тази Наредба.
С възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК задължената да възстанови разноските
страна поставя пред съда спор за обективните предели на отговорността си, с
твърдение, че насрещната съществено е надценила труда на своя адвокат. Ако за
другите разноски спорът е излишен, защото размерът им е определен от закона
(държавната такса) или от съда (по доказателствата), с възражението по чл. 78, ал. 5
ГПК се оспорва причинно следствената връзка на поведението на страната,
предизвикала спора, с размера на адвокатското възнаграждение, което насрещната
страна е уговорила и изплатила. Отговорната за разноските страна е трето лице за
правоотношението по уговореното възнаграждение. Законът изключва възможността
да се намеси в договор между други (чл. 20а ЗЗД). Тя е изключена и за съда. Той е
държавният орган, оправомощен да разреши гражданскоправния спор и според изхода
му да определи отговорността на страните за направените по делото разноски. С
преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът установява пределите/границите на деликтната
отговорност на страната, предизвикала спора (чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). Критерият е
обективен.
С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е „съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото“, преценката се концентрира
върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело. С изискването
да е „прекомерно“, законът допуска уговореният паричен еквивалент да не съответства
на пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна
фактическа и правна сложност, и отчита, че от страната не може да се изисква в
детайли да познава този специализиран и квалифициран пазар, нито да се очаква да
възложи защитата на адвоката, оценяващ най-ниско труда си. Едва след и ако
установи, че възнаграждението е уговорено в съществено отклонение/пряко мярката,
наложена от този пазар, съдът намалява отговорността на страната, предизвикала
спора, до обичайния и разумен размер. Преценката е към сключване на договора.
Съдът прилага опитните правила. Той ги знае, защото е оправомощеният орган да
предостави държавната защита по всеки отнесен до него гражданскоправен спор (чл.
117, ал. 1, вр. чл. 119, ал. 1 КРБ и чл. 14, ал. 1 ГПК) и пред него страните представят
договорите за правна защита и съдействие по тези дела (чл. 33 ГПК и чл. 36, ал. 2 ЗА).
Националният закон го задължава да отхвърли възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК,
когато установи, че адвокатското възнаграждение е уговорено в минимално
6
определения размер с Наредба № 1/09.07.2004 г., или макар възражението да е
основателно, да намали отговорността на страната, предизвикала спора, до минимално
определения размер.
Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки
национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, но
само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен.
Платеното в повече няма за причина поведението на страната, предизвикала спора. То
има за причина поведението на насрещната, която не е положила дължимата грижа, а
уговореното в повече остава в нейна тежест (така прието в Определение №
2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991 по описа за 2024 г. на 4-то г.о. на ВКС).
Предвид изложените специфики в редукцията на адвокатското възнаграждение
в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът счита, че възнаграждението на процесуалния
представител на ищеца с оглед пазара, при който адвокатите уговарят
възнагражденията си за дела с подобна фактическа и правна сложност, е завишен.
Първоинстанстионното производство е приключило с провеждането на едно-
единствено съдебно заседание, в което само е изслушано заключение по ССчЕ, а
основният доказателствен материал по делото е писмен и дори в по-голямата си част е
ангажиран от страна на ищцовото дружество. По мнение на настоящия съдебен състав
обичайният и разумен размер на адвокатското възнаграждение с оглед вида и
характера на предмета на делото, процесуалните усилия, внимание и време, вложени
от страна на процесуалния представител на ответника възлиза на 2 000 лева.
Точно до този размер следва да бъде намален адвокатският хонорар,
претендиран от ответника, като същият му бъде възстановен, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „МОТО ПФОЕ“ ЕООД, ЕИК 00064811, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Сливница“ № 444, със съдебен адрес: гр. София,
ул. „Цар Шишман“ № 5, вх. А, ет. 1, срещу „ЕКСПЕРТ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Преслав“ № 1, със
съдебен адрес: гр. София, ул. „Позитано“ № 9, ет. 3, офис 7-8, положителни
установителни искове, предявени по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД с искане да се признае за установено
между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 5 740,85.00
лева – главница, представляваща незаплатено задължение по издадена фактура №
**********/22.07.2022 г., дължима във връзка с извършени ремонти на автомобил
и/или продажба на резервни части, ведно със законната лихва счита от дата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.01.2025 г. до окончателното плащане,
както и сумата от 23 738,41 лв. - неустойка по чл. 28 от Общите условия на "МОТО
ПФОЕ" ЕООД за извършване на ремонт на автомобил, начислена за периода от
27.07.2022 г. - 31.10.2024 г. за забава за плащане на сума по Фактура №
**********/22.07.2022 г., дължима във връзка с извършени сервизни ремонти на
автомобил и/или продажба на резервни части, за които суми има издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 354/2025 г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА „МОТО ПФОЕ“ ЕООД, ЕИК 00064811, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Сливница“ № 444, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Цар
Шишман“ № 5, вх. А, ет. 1, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „ЕКСПЕРТ
ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Преслав“ № 1, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Позитано“ № 9, ет. 3, офис 7-8,
сумата от 2 000 лв. – разноски, сторени в хода на производството пред СРС за
адвокатско възнаграждение.
7
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8