Р Е Ш Е Н И Е
№
261211
29.11.2021 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 878 по описа на Бургаски районен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод искова молба от „Палмира. РУ" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Черноморец, община Созопол, Ваканционен
комплекс „Атия" , представлявано от управителя Иван Сергеевич Караваев,
чрез адвокат М.С., против „Джей Еф Инвест" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Черноморец, община Созопол, местност
Аклади, затворен комплекс „Атия Ризорт" , ап.25, представлявано от
управителя Г. Л.Ф., за осъждане на ответника да плати на ищеца по договор за
наем на магазини от 15.05.2019 година и
по договор за наем на ресторант от 29.11.2019 година, следните суми: сумата
1166, 68 с ДДС, представляваща неизплатено наемно възнаграждение по договор за
наем от 15.05.2019 година за обект магазин, за периода от 01.06.2020 година до
30.09.2020 година, сумата 291, 67 лева с ДДС, представляваща обезщетение за
неспазено предизвестие за прекратяване на договор за наем от 15.05.2019 година
за обект магазин, сумата 1 213, 18 лева с ДДС, представляваща незаплатена
ползвана ел. енергия за обекта магазин за периода от октомври 2019 година –
частично до септември 2020 година
включително, сумата 9 779, 15 лева с ДДС, равняваща се на 5 000 евро,
представляваща неизплатено наемно възнаграждение по договор за наем от
29.11.2018 година за обект ресторант, за периода от месец декември 2019 година
до 26.11.2020 година, сумата 4 724,35 лева с ДДС, представляваща неплатена
ползвана ел. енергия в обекта ресторант за периода от месец декември 2019
година /частично/ до 31.10.2020 година, сумата 389, 76 лева с ДДС,
представляваща незаплатени ползвани ВиК услуги в обекта ресторант за периода от
август 2019 година частично до 12.06.2020 година, сумата 986 лева,
представляваща необходими разходи за почистване на обект ресторант, съгласно
представена оферта, ведно със законната лихва върху всяка от посочените суми,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им плащане,
както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
Исковата молба е основана на
следните фактически твърдения: Първият договор, на който е основана претенцията,
е сключен на 15.05.2019 година и е с предмет предоставяне ползването на магазин
№ 1 и магазин № 2 срещу заплащане на
наемна цена в размер 3 500 лева годишно с ДДС в сграда с идентификатор
81178.5.419.3 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на град Черноморец, община Созопол. Договорът бил
уговорен със срок от 1 година, но след изтичане на срока на 01.06.2020 година
ползването на магазините от наемателя продължило до месец септември 2020 година,
включително. Ищецът счита, че тъй като ползването на имота е продължило след
изтичане на срока правоотношението е безсрочно и поради това се дължи
едномесечно предизвестие за прекратяването му. По този договор ищецът твърди,
че наемателят дължи заплащане на наемна цена за периода от 01.06.2020 година до
30.09.2020 година, когато обектът е предаден. За посочения период неплатената
цена за ел. енергия е в посочената по - горе стойност.
Вторият договор е сключен на
29.11.2018 година и е с предмет предоставяне ползването на ресторант,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 81178.5.419.3.1 по КККР на град Черноморец, община Созопол, за
срок от 5 години и годишна наемна цена от 5 000 евро с ДДС. На 02.11.2020
година наемателят, без присъствие на представител на наемодателя, е оставил
ключа за обекта в съседно помещение. В кореспонденция между страните
наемодателят уведомил наемателя, че счита договора за прекратен на 26.11.2020
година, тъй като действието по предаване на ключа не водят до прекратяване на
правоотношението. Ищецът счита, че прекратяването на договора е на основание
взаимно съгласие, тъй като никоя от страните не желае продължаване на
действието му. По този договор е платен наема за първата година /до 29.11.2019
година/ с ефективно плащане и чрез прихващане за осигурено от наемателя хранене
на персонала на обекта. По този договор плащането е уговорено на пет наемни
вноски и за цялата година той не е платен. И по този договор не са изпълнение
задълженията за заплащане на цена за ел. енергия и задължения за ВиК в
размерите, посочени по - горе. Освен това ресторантът се нуждаел от
професионално почистване, за което наемодателят ще направи разходи, както и
били установени дребни повреди.
Поради изложеното ищецът предявява
исковете си.
В преклузивния едномесечен срок от
получаване на препис от исковата молба ответникът е дал писмен отговор, чрез процесуалния си представител адвокат Г.С.,
в който е оспорил предявените искове като неоснователни. Посочил е възможност
за постигане на споразумение по спора, но след установяван на действително
дължимите суми. Стойностите, претендирани за заплащане от наемодателя
извънсъдебно, били различни от посочените в исковата молба. По отношение на
исковете за заплащане на наем за магазините ответникът излага, че с ищеца
постигнали съгласие сумата за наемна цена да не е дължима, предвид последиците
от световната пандемия през 2020 година. Счита, че не е дължимо заплащане и на
обезщетение за неспазено предизвестие, тъй като такава уговорка в договора
липсва. По отношение на претенциите за заплащане на цена на ел. енергия и ВиК
услуги за обекта ответникът заявява, че до момента не са му представяни
фактурите, издадени от доставчика, а единствено фактурите, които издавал
наемодателя. Твърди още, че преди подаване на исковата молба е платил на ищеца
на това основание сума в размер от 1146, 64 лева с ДДС. По отношение на иска за
заплащане на наем за ресторанта ответникът посочва, че сумата е дължима, но
частично, тъй като е погасена с прихващане на задължения за изхранване на
работниците на наемодателя в комплекса. Счита, че следва да бъде приспадната
консумацията и на ищеца и неговото семейство. Общият размер на тези задължения
е 2 346, 98 лева с ДДС, съгласно водени записки и проформа фактура. Поради това
ответникът прави възражение за прихващане с тази сума. Ответникът оспорва твърденията
за това, че имотът е бил предоставен в неугледно състояние и посочва, че не са
били почистени единствено дамаските на столовете, които били захабени преди
предаване на обекта по договора, а и наемателят не успял да ги почисти. Счита,
че на това основание дължи сума в размер от 200 лева за почистване на столовете
от фирма Поради това ответникът счита, че не дължи сумите в размерите, посочени
в исковата молба.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск и сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага подробни доводи за основателност на предявения иск.
В съдебно заседание ответникът поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор, чрез процесуалния си представител. В заседание по същество на спора излага подробни доводи за неоснователност на претенциите.
По материално правната квалификация на исковете настоящият състав приема следното:
Предявените искове за заплащане на наемна цена и разходи за ел. енергия
и ВиК услуги, както и разходите за почистване са с правно основание 232, ал. 2
от ЗЗД, искът за заплащане на обезщетението за прекратяване на договора за наем
на без предизвестие е с правно основание
чл.238 от ЗЗД, искът за осъждане на ответника да плати сума за почистване на
обекта е с правно основание чл. 233 от ЗЗД.
От събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява
следното от фактическа страна:
Между страните не са спорни фактите
на сключване на договорите с посоченото в исковата молба съдържание.
По отношение на договора за наем на
магазини:
Претенцията за заплащане на наемна цена е в размер от 1 166, 68 лева с ДДС и е за периода от 01.06.2020 година до
30.09.2020 година. Като писмено доказателство
е приет сключен между страните договор за наем от 15.05.2019 година за
заплащане на наемна цена в размер от 3 500 лева за 2019 година, като е
уговорено разсрочено плащане на цената, разделена като задължение за месеците
юни, юли и август 2019 година. На
основание чл.236 от ЗЗД този договор е продължен за неопределен срок, тъй като
не е спорно, че ползването е продължило със знанието и без противопоставянето
на наемодателя. Поради изложеното настоящият състав приема, че задължението за
заплащане на наемна цена е възникнало и следва да бъде преценено дали се
установяват фактите, изложени в писмения отговор, относно наличието на уговорка
между страните за опрощаване на наема, предвид световната пандемия. За установяване на тези твърдения от името на
ответника е представена комуникация чрез интернет приложения в препис, от която
се установява, че И.К., който е
представляващ ответното дружество и едноличен собственик на капитала, е заявил,
по повод разговор за договорните отношения между страните, че както е обещал не
търси заплащане на наем за това лято. В
тази насока са и показанията на свидетелката
Ю.Д.Ф., която е съпруга на управителя на ответното дружество - Г.Ф.,
която също заявява, че имали уговорка с наемодателя да не заплащат наемна цена
за 2020 година. Тя заявява още, че това било за сметка на това семейството му
да се храни безплатно в ресторанта, да използва стока от магазина безплатно,
както и да бъде изхранван персонала на „Палмира“. От тези доказателства
настоящият състав приема, че се установява съвпадащи волеизявления на страните
относно погасяване на задълженията за наем. Задължението за заплащане на наемна
цена е опростено по смисъла на чл.108 от ЗЗД, с което е погасено и предявеният
иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на претенцията за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 291, 67 лева с ДДС,
представляваща обезщетение за прекратяване на договора без предизвестие:
Съгласно чл.238 от ЗЗД ако договорът за наем е без определен срок, всяка от страните може да се откаже от него, като предизвести другата един месец по-рано. Но ако наемът е уговорен на ден - достатъчно е предупреждение от един ден.
В случая ответникът не твърди, че е отправил предизвестие за прекратяване на договора за наем, който по посочените по – горе съображения за приложение на чл.236 от ЗЗД е бил безсрочен с продължаване ползването на имота. Отправяне на предизвестие за прекратяване на договора не се установява и от събраните по делото доказателства. Поради това и наемателят дължи наемодателя сумата 291, 67 лева, представляваща наемна цена за един месец /предвид уговорката, че годишният наем е в размер от 3 500 лева/. По тези съображения предявеният иск е основателен и доказан.
По отношение на иска с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД за заплащане на цена за ползвана ел. енергия в размер от 1 218, 18 лева с ДДС:
Ответникът не оспорва, че за периода от октомври 2019 година до септември 2020 година, за който е предявена претенцията, имота е ползван от него, но оспорва размера на претенцията. От заключението на вещото лице, изготвил допуснатата по делото допълнителна съдебно – икономическа експертиза въз основа на издадените фактури от „ЕВН България“ АД за магазина за периода от 10.2019 година до 09.2020 година, които са индивидуализирани по номера и с размери на начислените задължения, се установява, че общият размер на дължимата сума е 847, 29 лева. Поради изложеното предявеният иск е основателен и доказан за тази сума, а до пълния предявен размер на претенцията искът следва да бъде отхвърлен.
По изложените съображения и на основание договор за наем на магазин ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца сумата 291, 67 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие и сумата 847, 29 лева, представляваща цена за ел. енергия. Общият размер на задълженията по този договор е 1 138, 96 лева. До пълния предявен размер на тази претенция от 1 218, 18 лева искът следва да бъде отхвърлен, както и следва да бъде отхвърлен искът за заплащане на наемна цена.
По
отношение на исковете, предявени за заплащане на задължения по договор за наем
на ресторант:
Претенцията за заплащане на наемна цена е в размер от 9 779, 15 лева с ДДС за 2020 година. Като писмено
доказателство е приет сключен между
страните договор за наем от 29.11.2018 година с уговорено заплащане на наемна
цена в размер от 5000 евро, като е уговорено разсрочено плащане на
цената, разделена като задължение за месеците декември, февруари, май, август и
октомври с конкретни размери, посочени в д говора. Договорът е сключен за срок
от 5 години. По отношение на този
договор в исковата молба е посочено, че е прекратен на 02.11.2020 година без
предизвестие от наемателя с фактическото предаване на ключовете в съседно
помещение и без присъствие на представител на наемодателя. Прекратяването на
договора по този начин на договора не е оспорено от ответника, както и
той не оспорва твърдението на ищеца за това, че наема за 2020 година не е
заплатен. Счита , че от тази сума частично е дължима сума след прихващана със сума 2 346, 98 лева с ДДС. Сумата 2 346,
98 лева представлява консумация в обекта, ползван под наем от ответника, от
работниците на ищеца, на управителя на дружеството и неговото семейство. За
установяване на това твърдение е представена проформа фактура от 24.03.2021
година с основание – обяд персонал к-с Атия, лична консумация от ресторант и
магазин, сезон 2020 година. Правната
квалификация на претенцията е неоснователно обогатяване. Процесуалният
представител на ищеца е оспорил в молба, представена преди първото по делото
съдебно заседание дължимостта на сумата, както и доказателствената сила на
представената проформа фактура. В свидетелските си показания свидетелката Ю.Д.Ф. посочва, че освен проведената
комуникация чрез интерент приложения, посочена по – горе, когато той пристигнал
в Република България се уговорили, че
няма да заплащат наем за сметка на това
той и неговото семейство да се храни безплатно, да използват стоката в магазина
безплатно, както и за изхранване на персонала безплатно. Като писмени доказателства са приложени
разписки, за които свидетелката установява, че
това са записки, водени в магазина за консумация на семейство К., които
при други обстоятелства биха били
фактурирани. Настоящият състав приема, че в
случая от събраните по делото доказателства не се установяват фактите на основание на които е направено
възражението за прихващане. От една страна съгласно чл.164, ал.1, т.4 от ГПК не
се допускат свидетелски показания ако с
тях се цели доказване погасяване на задължения, установени с писмен
акт. В случая задълженията са с основание писмен договор за наем и се цели
установяване погасяването им чрез прихващане, които по смисъла на посоченото
правило е недопустимо. По тази причина със свидетелските показания не може да
бъде установено постигане на съгласие за извършване на прихващането,
основанието му и размера, конкретизирани в писмения отговор. От друга страна
издадената проформа фактура, като документ сама по себе си не установява
извършване на доставката. Разписките, приложени към делото са частни
свидетелстващи документи и не се ползват с обвързваща доказателствена сила, тъй
като са съставени от страната, която се ползва от тях. По тези съображения и в
съвкупността си доказателствата не налагат извод за доказаност на възражението
за прихващане за сумата, за която е издадена проформа фактурата. Следва в
допълнение да бъде посочено, че от изготвената по делото съдебно – икономическа
експертиза се установява, че между страните са издавани фактури с основание
„други услуги“, които е възможно да се свързани с такива договорки между
страните, но поделото не е установено какви са конкретните основания за
тях. По тези съображения възражението за
прихващане следва да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано и
ответникът да бъде осъден да плати на ищеца сумата 9 779, 15 лева,
представляваща наемна цена за 2020 година.
По отношение на иска с правно
основание чл.232 от ЗЗД за заплащане на ел. енергия за ресторанта:
Претенцията е в размер от
4 724,35 лева и в молба преди първото по делото съдебно заседание ищецът е
посочил, че намалява сумата с платена сума в размер от 1 146, 64 лева. За
разликата между 3 577,71 лева до пълния предявен размер от 4 724,35
лева производството по делото следва да бъде прекратено, тъй като съдът е десезиран
с волеизявлението от ищеца, на основание
чл.232 от ГПК. Претенцията, съгласно изложеното в исковата молба е за периода
от месец 2019 година - частично до 31.10.2020 година. От заключението на
допуснатата по делото съдебно – техническа експертиза по доказателствено искане
на ответната страна, с оглед направено оспорване, се установява, че от
електромера на ресторанта към момента няма захранени други консуматори. От
заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно -
икономическа експертиза, допълнително заключение, се установява, че издадените
от „ЕВН България “ АД фактури за
доставка на ел. енергия за ресторанта са за задължения в размер от 4 303,
98 лева. Видно от приложената разписка
от 29.01.2021 година за плащане чрез Изи пей Г. Л.Ф. е заплатил на ответното
дружество „Палмира РУ“ ЕООД сумата от 1 146, 64 лева с основание ел. енергия, за която сума ищецът
е заявил, че намалява претенцията си. Поради това следва да се приеме, че след
приспадане на тази сума от общия размер на дълга /4 303, 09 лева/ задължението
е в размер от 3 156,45 лева, за
която стойност предявеният иск е основателен и доказан. До пълния предявен
размер на претенцията от 3 577, 71 лева искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на иска за осъждане на
ответника да плати на ищеца на основание чл.232 от ЗЗД цена за ВиК услуги
настоящият състав приема следното:
Претенцията е в размер от
389,76 лева и е за периода от август
2019 година - частично до 12.06.2020 година. От заключението на вещото лице,
изготвила допуснатата по делото съдебно – техническа експертиза относно ВиК
услугите се установява, че консумацията на изразходваната вода в тоалетните,
които се намират извън ресторанта, се отчита от водомера на ресторанта. Тъй
като в случая не е безспорно установено, че и други обекти в сграда са ползвали водата, отчитана от този
водомер, настоящият състав приема, че ответникът следва да заплати начислените
количества вода, които съгласно заключението на вещото лице, изготвил
допуснатата по делото допълнителна
съдебно – икономическа експертиза, са в размер 274, 73 лева. До
пълния предявен размер на претенцията искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на иска за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сума,
която той ще направи като разход за почистване на ресторанта, с правно основание чл. 233 от ЗЗД настоящият състав приема следното:
Съгласно чл.11 от договора
наемателят е длъжен да върне обекта след прекратяване на договора във вида, в
който е бил предаден, като се отчита
обичайното изхабяване.
От показанията на свидетелката З.Ч., чиито разпит е поискан от името на
ищеца и работеща в дружеството като организатор, се установява, че уведомила
наемателя, че следва да изчистят ресторанта след наема и да бъде съставен
протокол с комисия. Това не било направено, а и ресторанта бил захабен и не бил почистен. От връщане на ключовете и
до момента ресторанта е в същото състояние, само поставили отвън завеси.
Към исковата молба са приложени две
оферти, получени от трети дружества относно почистване на ресторанта и офертата
с по – ниска стойност е за цена в размер 986 лева. Тъй като в случая
почистването е специфично - за ресторант и оборудването му, предвид и приложената на лист 50 оферта за
сума от 986 лева и по правилото на
чл.162 от ГПК настоящият състав приема, че искът е доказан по основание и в
посочения в исковата молба размер.
С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с
което ответникът да бъде осъден да плати на ищеца наемна цена за 2020 година в
размер от 9 779, 15 лева, сумата от
3 156,45 лева цена за ел. енергия, сумата 274, 73 лева цена за ВиК услуги,
сумата 986 лева за професионално почистване. Общият размер на задълженията е
14 193, 33 лева. Относно
възражението за прихващане със сума, дължима от ищеца по посочената проформа
фактура, както и до пълните предявени размер на претенциите за заплащане на
цена за ел. енергия и ВиК услуги исковете следва да бъдат отхвърлени.
При този изход от спора и по правилото на чл. 78 от ГПК ответникът
дължи на ищеца съответна част от разноските, направени по водене на делото.
Разноските, направени от ищеца са в
общ размер от 1 180,14 лева, от които сумата 830,14 лева, представляваща
платена по сметка на Бургаски районен съд държавна такса, сумата 150 лева,
представляваща възнаграждение за вещо лице за изготвената съдебно - икономическа експертиза, 200 лева също за
извършване на съдебно – икономическа експертиза.
При този изход от спора ответникът
дължи на ищеца разноски в размер от 975, 39 лева. Общият размер на предявените
искове е 18 550, 79 лева, а общият
размер на основателните претенции е 15 332, 29 лева.
Разноските, направени от
ответника, са в общ размер от 300 лева и представляват
възнаграждения за вещи лица. Съответно на отхвърлената част от исковете
разноските са в общ размер от 52, 05 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Джей Еф Инвест" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Черноморец, община Созопол, местност Аклади, затворен комплекс
„Атия Ризорт" , ап.25, представлявано от управителя Г. Л.Ф., да плати на „Палмира. РУ" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Черноморец, община
Созопол, Ваканционен комплекс „Атия" , представлявано от управителя Иван
Сергеевич Караваев, по договор за наем
на магазини от 15.05.2019 година: сумата
от 1 138, 96 лева
/хиляда сто тридесет и осем лева,
деветдесет и шест стотинки/, от
която сумата 291, 67 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие
и сумата 847, 29 лева, представляваща цена за ел. енергия за периода от
октомври 2019 година - частично до месец
септември 2020 година, и по договор за наем на ресторант от 29.11.2018 година сумата от 14 196, 33 лева /четиринадесет хиляди сто деветдесет и шест лева,
тридесет и три стотинки/, от която сумата
от 9 779, 15 лева /девет хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и
петнадесет стотинки/, представляваща неплатена наемна цена за 2020 година, сумата от 3 156,45 лева /три хиляди сто петдесет и шест лева,
четиридесет и пет стотинки/ цена за ел. енергия за периода от декември 2019
година – частично до 31.10.2020 година, сумата 274, 73 лева /двеста седемдесет
и четири лева, седемдесет и три стотинки/, представляваща цена за ВиК услуги за
периода от месец август 2019 година до 12.06.202 година, сумата 986 лева /деветстотин осемдесет и шест лева/ за
професионално почистване, ведно със законната лихва върху главница
в общ размер от 15 355, 29 лева
/петнадесет хиляди триста петдесет и пет лева, двадесет и девет стотинки/,
считано от датата на подаване на исковата молба на 04.02.2021 година до окончателното й плащане,
както и сумата 975, 39 лева /деветстотин
седемдесет и пет лева, тридесет и девет стотинки/, представляваща разноски,
направени по водене на делото.
ОТХВЪРЛЯ
исковете, предявени от „Палмира. РУ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: град Черноморец, община Созопол, Ваканционен комплекс
„Атия" , представлявано от управителя Иван Сергеевич Караваев, против
„Джей Еф Инвест" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град Черноморец, община Созопол, местност Аклади, затворен комплекс „Атия
Ризорт", ап.25, представлявано от управителя Г. Л.Ф., за осъждане на
ответника да плати на ищеца по договор за наем на магазин от 15.05.2019 година сумата
1166, 68 с ДДС, представляваща неизплатено наемно възнаграждение по договор за
наем от 15.05.2019 година за обект магазин, за периода от 01.06.2020 година до
30.09.2020 година, незаплатена ползвана ел. енергия, доставяна за обекта магазин за периода от
октомври 2019 година до септември 2020 година включително, в размер разликата
между присъдената на това основание сдума от 847, 29 лева до
пълния предявен размер на претенцията от 1 213, 18 лева с
ДДС.
ОТХВЪРЛЯ
исковете, предявени от „Палмира. РУ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: град Черноморец, община Созопол, Ваканционен комплекс
„Атия" , представлявано от управителя Иван Сергеевич Караваев, против
„Джей Еф Инвест" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град Черноморец, община Созопол, местност Аклади, затворен комплекс „Атия
Ризорт" , ап.25, представлявано от управителя Г. Л.Ф., за осъждане на
ответника да плати на ищеца по договор за наем от 29.11.2018 година за обект
ресторант неплатена, ползвана ел. енергия в обекта ресторант, за периода от
месец декември 2019 година /частично/ до 31.10.2020 година, за разликата между
присъдената на това основание сума от 3 156,45 лева до пълния предявен
размер на претенцията от 3 577,71 лева за периода от месец декември 2019 година /частично/ до
31.10.2020 година, незаплатени ползвани ВиК услуги в обекта ресторант за
периода от август 2019 година частично до 12.06.2020 година за разликата между
присъдената на това основание сума от 274,
73 лева до пълния предявен размер на претенцията от 389, 76 лева /триста осемдесет и девет лева,
седемдесет и шест стотинки/, ведно със законната лихва върху посочените суми,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им плащане.
ОТХВЪРЛЯ
възражение за прихващане, предявено от „Джей Еф Инвест" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Черноморец, община Созопол,
местност Аклади, затворен комплекс „Атия Ризорт" , ап.25, срещу „Палмира.
РУ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Черноморец, община Созопол, Ваканционен комплекс „Атия" , представлявано
от управителя Иван Сергеевич Караваев, за компенсиране на възражението за
прихващане с иска за осъждане на ответника да заплати на ищеца наемна цена по
договор за ресторант със сума в размер от
2 346, 98 лева /две хиляди триста четиридесет и шест лева,
деветдесет и осем стотинки/, за която е издадена проформа фактура от 24.03.2021
година с основание – обяд персонал к-с
Атия, лична консумация от ресторант и магазин, сезон 2020 година.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 878 по описа на Бургаски районен
съд за 2021 година в частта, в която ищецът „Палмира. РУ"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Черноморец,
община Созопол, Ваканционен комплекс „Атия" , представлявано от управителя
Иван Сергеевич Караваев, чрез адвокат М.С., е предявил против „Джей Еф Инвест" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Черноморец, община
Созопол, местност Аклади, затворен комплекс „Атия Ризорт" , ап.25,
представлявано от управителя Г. Л.Ф., иск за осъждане на ответника да плати на
ищеца цена за доставена ел. енергия в размер разликата между сумата
3 577,71 лева /три хиляди петстотин седемдесет и седем лева, седемдесет и
една стотинки/ до пълния предявен размер
от 4 724,35 лева /четири хиляди седемстотин двадесет и четири лева,
тридесет и пет стотинки/ за периода от месец декември 2019 година – частично до
31.10.2020 година, поради оттегляне на иска.
ОСЪЖДА
„Палмира. РУ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град Черноморец, община Созопол, Ваканционен комплекс „Атия" ,
представлявано от управителя Иван Сергеевич Караваев, чрез адвокат М.С., да плати на „Джей Еф Инвест" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Черноморец, община Созопол,
местност Аклади, затворен комплекс „Атия Ризорт" , ап.25, представлявано
от управителя Г. Л.Ф., сумата 52, 05 лева /петдесет и два лева и пет стотинки/,
представляваща разноски, направени по
водене на делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване
на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.