№ 828
гр. София, 18.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. И.
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20211110216513 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Фил Груп” ЕООД чрез адв. Н. срещу Наказателно
постановление (НП) № 542646-0347396/19.10.2020 г., издадено от началника на отдел
„Оперативни дейности“ София в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 83
от ЗАНН, вр. чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е
наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 500 лева за
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на
финансите, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
В подадената жалба се излагат съображения за материална и процесуална
незаконосъобразност на постановлението, включително и за неговото антидатиране.
Посочва, че това е първото нарушение на дружеството и на мястото на проверката служител
е дал обяснение, че оставената сума в касата е за заплащане на доставки. Поради това се
пледира за прилагане на чл. 28 ЗАНН и отмяна на НП.
В съдебно заседание дружеството – жалбоподател, редовно призовано, се представлява
от неговия процесуален представител адв. Н., който поддържа жалбата. В пледоарията си по
съществото на делото тя моли за отмяна на НП, като настоява, че нарушението е маловажно
и следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Освен това повдига и въпроси за
антидатиране на НП, тъй като то не е връчено на управителя на дружеството в продължение
на една година. Моли за присъждане на разноски.
Административно наказващият орган – началника на отдел „Оперативни дейности“
София в ЦУ на НАП се представлява от юрисконсулт Г., която оспорва жалбата. Намира, че
НП е правилно и законосъобразно и е издадено от компетентен орган. Сочи, че всички
доказателства установяват, че в касата на обекта е имало сума в по-голям размер от
1
отчетената на ФУ. Изтъква, че парите в касата са преброени от служител на дружеството,
който не е възразил в съставения на място протокол. Излага подробни съображения защо
нарушението не следва да се приема за маловажно. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 25.06.2020 г. в 13:38 часа била извършена проверка на търговски обект – кафе
„Интрига“, находящ се в гр. София, ж.к. Надежда, бл. 272, вх. И, стопанисван от „Фил Груп”
ЕООД. Като част от проверяващият екип участвал и св. М. Д. –инспектор по приходите в
ЦУ на НАП. При проверката било установено, че в обекта има въведено в работен режим
фискално устройство (ЕКАФП), модел „Daisy Expert SX01” с номер на фискалното
устройство № DY 462113 и номер на фискална памет – 36620149. Фискалното устройство
притежавало функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, както и имало
изградена дистанционна връзка с НАП и било регистрирано в НАП.
Като част от проверката от фискалното устройство бил изваден междинен дневен
финансов отчет от ФП № 005029/25.06.2020 г., видно от който разчетената касова наличност
на устройството била в размер на 17.10 лева, платени в брой. Но проверяващите установили,
че фактическата наличност в касата се равнявала на 148.55 лева, която била изброена от
служител в обекта. Следователно била установена разлика между касовата наличност и
разчетената от ФУ в размер на 131.45 лева, която се явявала в повече от отразената от
устройството. При прегледа на дневния отчет за дата 25.06.2020 г. било установено, че няма
вписани „служебно въведени” или „служебно изведени“ суми в паметта на фискалното
устройство, като в деня на проверката то било в изправност. Описа на парите в касата бил
изготвен от ИЕД. на длъжност „барман“ без същата да изложи каквито и да е възражения
относно така констатираната сума.
Произхода на сумата в касата бил в резултат на оставени пари за заплащане на
доставка на стоки за обекта малко по-рано същия ден, които обаче не били въведени в
паметта на фискалното устройство. Освен това, при контролна покупка преди да се
легитимира, на св. Д. бил издаден касов бон за консумираните стоки.
Инспекторът по приходите М. Д. преценил, че тази разлика от 131.45 лева
представлява въвеждане на пари в касата, извън случаите на продажби, която не е отразена
на фискалното устройство като „служебно въведени” суми. За констатациите бил съставен
протокол за извършена проверка (подписан и от служителката Д., както и от управителя на
дружеството ГВ.) и били иззети и приложени към протокола дневен отчет от ФУ и опис на
пари в касата. В протокола управителят или служителката не изложили каквито и да е
възражения срещу констатираната касова наличност или за нейния произход. В отделно
обяснения Д. написала, че сумата й е оставена за плащане на напитки от съпругата на
управителя. Протоколът бил изготвен на 25.06.2020 г. в 15:00 часа и бил връчен на
управителя на дружеството, който се разписал за това.
При така достигнатите изводи, на същата дата – 25.06.2020 г. от инспектор по
приходите М. Д. бил съставен АУАН № 0347396 за описаното нарушение на чл. 33, ал. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите, в присъствието на свидетел на
установяване на нарушението и на управителя на дружеството – жалбоподател, което се
удостоверява с техните подписи. Управителят на дружеството не изложил възражения
срещу констатациите в акта. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН било подадено възражение, в
което се излагало именно какъв е произходът на разликата.
Въз основа на АУАН № 0347396/25.06.2020 г. при пълна идентичност на описаното
нарушение и дадената му правна квалификация било издадено обжалваното наказателно
постановление на 19.10.2020 г., с което на „Фил Груп“ ЕООД е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС за нарушение на
2
чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 на министъра на финансите, за това, че налична в касата на
обекта сума в размер на 131.45 лева представлява въвеждане на пари в касата, която не е
отразена на фискалното устройство в момента на извършването . Изрично в НП
наказващият орган е приел, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи, като е
посочено, че е издаден фискален бон за контролната покупка.
Наказателното постановление е връчено на управителя на дружеството на 07.10.2021 г.
видно от инкорпорираната в НП разписка, като на 14.10.2021 г. е изпратена по пощата и
жалбата срещу него до СРС, а делото е образувано след представяне на административната
преписка.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
М. Д. и отчасти на св. ЕН., като и от събраните по делото писмени доказателства (дневен
отчет от ФУ, протокол за извършена проверка, опис на парите в касата, обяснение за
произхода на разликата, заповед № ЗЦУ-ОПР-1149/25.08.2020 г.), приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като
същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина,
възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля Д., тъй като същите са
непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото.
Свидетелят подробно разказва за случая и за установеното от него при извършената
проверка на обекта. Свидетелят потвърждава, че при проверката в касата на обекта е
установена сума, по-голяма от регистрираната на ФУ, като сочи и размер на конкретната
разлика. Свидетелят споделя, че описът на парите в касата е направен от служител на
дружеството, а не от проверяващите. Като от самия дневен отчет се установява, че
устройството притежава функциите „служебно въведени суми” и „служебно изведени
суми”. Относно спорния въпрос за произхода на сумата, свидетелят заявява, че не той е
броила касата, а сумите са преброени и описани от бармана, която се е подписала и на описа
и протокола за проверка. Съдът се довери и на отразеното в писмените доказателства по
делото, като видно от описа на пари в касата, той е изготвен и подписан от служителката в
обекта, без да посочи каквито и да е възражения относно собствеността върху сумата,
произхода й и къде се е намирала тя. В тази връзка съдът намери за изцяло неоснователни
твърденията на св. Нейнска, че сумата е представлявала отделени средства, които не са се
намирали в касата, а в страни от нея, които неправилно са установени като пари в касата на
обекта. Съдът кредитира частично показанията на тази свидетелка, доколкото тя признава,
че сумата от 130 лева е била оставена от съпругата на управителя за разплащане на доставки.
Като свидетелката потвърждава, че тази сума не е отразена в паметта на ФУ.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в актуалната
към онзи момент чл. 59, ал.2 от ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт,
подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при правилно
приложение на процесуалния и материалния закон.
Съгласно т. 1.1, б. „г” от приложената към преписката Заповед от 25.08.2020 г. на
3
изпълнителния директор на НАП, наказателни постановления за нарушения по чл. 185
ЗДДС се съставят и от началниците на отдели „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, като
съдът приема, че посочения в НП като негов издател – началник на сектор „Оперативни
дейности“ в ЦУ на НАП заема същата длъжност, след промяна в организацията на
Централното управление. А актосъставителят в качеството му на орган по приходите е
компетентен на основание т. 2.1 от същата заповед, каквото правомощие е предвидено и в
чл. 193, ал. 2 от ЗДДС.
Съдът намира за необосновани твърденията за антидатиране на НП, доколкото не са
представени никакви доказателства в тази насока. Простият факт на забавено връчване на
НП на дружеството – жалбоподател не би могло да се тълкува като обосноваващо подобен
извод.
Нарушението е ясно описано, като е посочена идентификацията на въведеното в обекта
ФУ, отчетената наличност в паметта му и фактическата наличност в касата, като правилно е
изчислена и положителната разлика на парите в касата. Описани са конкретно проверения
обект, датата и мястото на нарушението, като му е дадена и съответната правна
квалификация. Поради това съдът намира, че липсват нарушения на чл. 57, ал 1 ЗАНН.
В чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е предвидено, че всяко лице е длъжно
да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ.
С обжалваното НП е вменено на жалбоподателя извършване на нарушение на чл. 33,
ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите, издадена въз основа на
законовата делегация по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Цитираната норма гласи, че извън случаите
на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на
пари в и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени"
или "служебно изведени" суми (които операции са се поддържали от фискалното устройство
в обекта). Безспорно е, че разлика в касовата наличност е установена при проверката, а в
разпечатките от дневния отчет от фискалното устройство не е отразен произходът на тези
суми, нито те са отчетени като служебно въведени. Следователно актосъставителят и
наказващият орган са дали правилна правна квалификация на нарушението, която
съответства на фактическото му описание. Посочени са датата и мястото на извършване на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и установено.
Доколкото е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо
лице, чиято отговорност е обективна и безвиновна, не следва да се обсъжда въпроса за
субективната страна на деянието. От това следва и извода, че при реализирането й не следва
да се анализира липсата, респективно наличието на вина у представляващия дружеството
или у други лица, свързани с осъществяване на дейността му, нито да се определя нейната
форма. В този смисъл е ирелевантно дали невъвеждането на сумата от 130.00 лева като
„служебно въведени“ в паметта на ФУ се дължи на пропуск на служител, независимо кой е
той, както и какви са причините за този пропуск. Всяко ЮЛ извършва фактически действия
чрез своите управителни органи и служители, като същото носи отговорност за техните
действия и бездействия, стига да не представляват престъпление, каквото в случая не е
налице.
В случая на практика дружеството не оспорва, че е била налице такава наличност в
касата на обекта, като полага усилия да докаже нейния произход, а именно за разплащане на
стока за обекта.
На следващо място, съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е
приел, че неотбелязването на промяната в касовата наличност не е довело до неотразяване
на приходи. Този извод на наказващия орган се обосновава с факта, че при извършената от
проверяващите контролна покупка е бил издаден касов бон. Освен това съдът установи и
произходът на сумата, а именно от пари, оставени от съпругата на управителя за разплащане
4
с доставчици на напитки за обекта.
Законодателят е предвидил в нормата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС налагане на съответно
наказание, като е предвидил, че извън случаите по ал. 1 /която касае неиздаване на документ
по чл. 118 от ЗДДС/ на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.
118 от закона или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв.
Нормата обаче съдържа едно ограничение за прилагане на посочената алинея – нарушението
трябва да не води до неотразяване на приходи, когато се налага наказанието предвидено в
ал.1 /а именно за юридически лица- имуществен санкция в размер от 500 до 2000 лева/.
Следователно нарушението, санкционирано по ал.2 следва да е довело до неотразяване на
приходи, а ако не е довело до неотразяване на приходи – следва да се приложи санкцията по
ал.1.
В конкретния случай по безспорен и несъмнен начин се установи, че към момента на
проверката в касата на търговския обект е имало парични средства, които надвишават
отчетената касова наличност, отразена в паметта на фискалното устройство със 131.45 лева,
които не са отчетени като „служебно въведени“. Макар да се касае за положителна разлика
между касовата наличност и отчетената такава по фискално устройство, съдът намира, че
нарушението не е довело до неотразяване на приходи, както и е прието в НП чрез избора на
санкционна разпоредба.
При така установеното съдът достига до извода, че наказващият орган е приложил
правилната санкционна норма - тази на чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, като е наложил
санкцията в границите, посочени в ал. 1. За така извършеното нарушение на чл. 33 от
Наредба № Н-18 на дружеството е определена имуществена санкция в минималния размер
/а именно 500 лева/, която съдът намира за правилно индивидуализирана. Наказващият
орган е взел предвид ниския размер на неотчетената сума и обстоятелството, че това е първо
подобно нарушение за дружеството. Съдът счита, че по този начин е спазена разпоредбата
на чл. 27 от ЗАНН и с така наложеното административно наказание ще бъдат постигнати
целите на административното наказване посочени в чл.12 от ЗАНН.
Настоящият състав не намира основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН и
квалифициране нарушението като маловажно предвид изискванията на ТР № 1 от 12.12.2007
г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС. Съдът намира, че нарушението разкрива типичната
обществена опасност на нарушенията от този вид и не следва да бъде разглеждано като
малозначително, доколкото нарушението е свързано с липсата на надлежно отразяване на
сума /макар и в нисък размер/, която е била заведена в касата на обекта, но не е отразена в
паметта на фискалното устройство. Подобна практика затруднява отчетността и контрола
над търговските обекти. Разпоредбата на чл. 33 от Наредба № Н-18 цели да се осигури по-
голяма отчетност и проследимост на паричните потоци във всеки един момент, като липсата
на отразяване на служебно въведени суми и следващата се положителна разлика в касовата
наличност и отчетените суми във ФУ препятстват проследяването на отчетените продажби и
налични средства в обекта.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото се явява основателна и претенцията на процесуалния
представител на НАП за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на наказващия
орган след потвърждаване на обжалваното НП. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 от
ЗАНН /в сила от 23.12.2021 г. и приложима и за висящи производства/ законът допуска
присъждането на разноски, включително и за осъществено процесуално представителство на
наказващия орган съгласно ал. 4. По делото като представител на НАП в проведеното
5
съдебно заседание е участвал юрисконсулт и съдът е потвърдил обжалваното НП. Съгласно
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена въз основа на законовата
делегация по чл. 37 от ЗПП, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е в
размер от 80 до 150 лева. Съдът намира, че в случая производството не е с особена правна
или фактическа сложност, като е проведено само едно съдебно заседание и се касае за едно
типично санкционирано нарушение, поради което и следва да се присъди възнаграждение в
размер на минималния предвиден от закона - 80 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и ал. 9, вр. чл. 63д от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 542646-0347396/19.10.2020 г.,
издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ София в ЦУ на НАП, с което на
жалбоподателя „Фил Груп“ ЕООД на основание чл. 83 от ЗАНН, вр. чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1
от Закона за данък върху добавената стойност е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 500 лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-
18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства, издадена от министъра на финансите, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
ОСЪЖДА жалбоподателя „Фил Груп“ ЕООД с ЕИК ********* да ЗАПЛАТИ на
Национална агенция за приходите сумата от 80.00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6