Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Каварна16.02.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – гр.Каварна, в публично съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Районен съдия: ЖИВКО ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Йорданка Ялнъзова, като разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 43 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.93 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба с вх. № 260266/26.01.2021г. депозирана от Х.Х.С. адрес *** с ЕГН ********** срещу Я.Д.Д. ЕГН ********** адрес *** и М.Д.Я. ЕГН ********** с адрес ***. В петитума на исковата молба се съдържа искане, горепосочените ответници да заплатят на ищеца солидарно сума общо в размер на 22 500/двадесет и две хиляди и петстотин/ лева, представляваща в чл.9 от предварителен договор от 17.09.2018г. неустойка в троен размер върху заплатената от ищеца сума от 7500/седем хиляди и петстотин/ лева, като капаро по предварителен договор.
Искът се основава на следните обстоятелства: Ищецът излага, че на 17.09.2018г. в гр.Каварна бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот между него, в качеството му на купувач и Д. Я.Д. (наследодателя на ответниците) – като продавач на имота. Предмет на договора бил идеална част от поземлен имот с идентификатор ****с обща площ от 421 кв.м., от които продавача бил собственик на 156 кв.м. или ½ ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 312 кв.м., представляващо по планоснимачен номер ****, по стария кадастрален план на гр.Каварна и построената в същото дворно място къща за живеене с идентификатор ****.1, със застроена площ от 106 кв.м.
В молбата излага още, че при подписването на договора продавачът се легитимирал като собственик на имота по наследство. Договорена била цена в размер на 25 000 лева, от които при подписване на предварителния договор ищецът заплатил сумата от 7 500 лева, а на 14.11.2018г. му заплатил и сумата от 7 000 лева. Остатъкът от продажната цена следвало да заплати най-късно до 17.03.2019г. Междувременно продавачът Д. Я.Д. починал на 20.01.2019г.
Ищецът излага твърдения, че след смъртта на Д. Д. се е свързал с наследниците му, като дъщеря му Я.Д. му е заявила, че знае за договора и му е предоставила копие от екземпляра, който била намерила на баща си, заедно с разписката за допълнително платената сума. Отказала да изпълни задълженията по договора, като заявила, че такова е и мнението на другия наследник.
Ищецът бил принуден да заведе иск за обявяване на предварителния договор за окончателен, като приложил по делото като заверени копия договора и разписката, предоставени му от отв. Я.Д.. В съдебното производство по гр.д.№ 42/2019г. по описа на РС Каварна, се оказало, че представените му от ответницата документи не са подписани от Д. Д., а от трето неизвестно лице. Ищецът предоставил оригиналите по договора и разписката, който той притежавал и тогава се оказало, че те се различават от представените от отв.Я.Д. по ДП № 69/03.10.2020г. по описа на РУ – Каварна. Вещото лице било отказало да се произнесе по представените от ищеца и намиращи се при него договор и разписка, защото не били приобщени като доказателство по Гр.д.№ 42/2019г. и по ДП № 69/2020г. по описа на РУ – Каварна.
Ищецът твърди, че с оглед поведението на наследниците на продавача, за него е възникнал правен интерес да заведе настоящия иск.
Моли, съдът да осъди ответниците Я.Д.Д. ЕГН ********** адрес *** и М.Д.Я. ЕГН ********** с адрес *** да му заплатят солидарно сума общо в размер на 22 500/двадесет и две хиляди и петстотин/ лева, представляваща в чл.9 от процесния договор неустойка в троен размер върху заплатената от ищеца сума от 7500/седем хиляди и петстотин/ лева, като капаро по предварителен договор. Прави искане за съдебно – графична експертиза. Претендира съдебни разноски.
В първото съдебно заседание ищецът не се явява лично, представлява се от адв.С., който поддържа изцяло исковата претенция. С оглед направените възражения от ответниците, заявява, че представения по настоящото дело предварителен договор е различен от приложения по Гр.д.№ 42/2019г. по описа на РС Каварна. В съдебно заседание прави изменение на иска, като същият да се счита предявен срещу всеки от ответниците Я.Д.Д. и М.Д.Я. за сумата от 11250лв., общо 22 500лв. В последно с.з., ищецът се представлява от адв.С., който моли съда да уважи иска, както е предявен и претендира съдебно – деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, в който излагат твърдения, че исковата молба е недопустима, поради липса на правен интерес.
Твърдят, че в исковата молба продавачът се е легитимирал пред ищеца като собственик по наследство на продавания недвижим имот, т.е. продавач и купувач са били заедно при подписване на представеният като доказателство договор на 17.09.2018г., както и че на въпросната дата купувача лично бил заплатил уговореното капаро на продавача.
Излагат следните възражения срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават:
На първо място ответниците възразяват срещу иска и считат същия за недопустим, с оглед отхвърления с Решение № 260004/12.01.2021г. по Гр.д.№ 42/2019г. по описа на РС Каварна с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, в производството по което след проверка по чл.193 от ГПК категорично се е доказало, че представените от ищеца документи – предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 17.09.2018г. и разписка от 14.11.2018г. са неистински. С оглед силата на присъдено нещо, възразяват, че не може ищеца да твърди виновно неизпълнение от страна на ответниците и връщане на уговорения задатък в троен размер.
Излагат твърдения, че с исковата молба са представени предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 17.09.2018г. и разписка от 14.11.2018г., като за двата документа се искало графична експертиза, но в исковата молба се визирал само предварителния договор с уговорените клаузи в същия, т.е. ответниците възразяват представената разписка да бъде приета като доказателство по делото. Същата не била предмет на предявения иск по чл.93 ЗЗД, както и посочената в нея сума.
Възразяват и срещу искането на ищеца ответниците да бъдат осъдени да заплатят солидарно посочената сума, с аргумент, че са налице предпоставките за прилагане на чл.129, ал.4 от ГПК, т.е. че наследниците отговарят разделно, а не солидарно за задълженията, включени в наследствената маса, съгласно чл.60 от ЗН. В тази връзка считат, че подадената искова молба е нередовна и не отговаря на изискванията на чл.127 ГПК.
Правят възражение и относно това, че събитията в исковата молба са непълни и неверни, като излагат в подробен хронологичен ред всички събития.
Оспорват изцяло представения с исковата молба предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 17.09.2018г. и разписка от 14.11.2018г. Правят искане ДП № 69/2019г. по описа на РУ – Каварна и Гр.д.№ 466/2020г. по описа на РС Каварна да бъдат приобщени като доказателство по настоящото дело.
Правят искане за прекратяване на делото, поради недопустимост на иска, респективно отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.
Претендират присъждане на съдебно – деловодни разноски и за заплатен адвокатски хонорар.
Правят доказателствено искане на основание чл.193, ал.3, изр.втора ГПК, съдът да даде указания на ищеца по отношение на тежестта на доказване и неговите последици.
Правят искане и за допълнителна задача към поисканата от ищеца експертиза, както и назначаване на съдебно – графологична експертиза със задача, вещото лице да отговори: дали подписите и изписаните три имена на „купувач” в Предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 17.09.2018г. и Разписка от 14.11.2018г., който оригинал се намирал в ДП № 69/2019г. по описа на РУ- Каварна и е послужил за завеждане на Гр.д.№ 42/2019г. по описа на РС Каварна, положени ли са от Х.Х.С..
В с.з., ответниците представлявани от адв.М.К., оспорват иска на ищеца и молят за присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:
По допустимостта на исковете:
Съгласно формулирания петитум в исковата молба, съдът счита, че ищецът е предявил обективно съединени искове с правно основание в чл. 93, ал. 2, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД. Ищеца твърди, че сключения с наследодателя на ответниците предварителен договр за покупко – продажба на недвижим имот от 17.09.2018г. не е изпълнен, поради което и те дължат неустойка съгласно чл.9 в троен размер върху заплатената от него сума в размер от 7500лв. като капаро по предварителния договор. Съда намира, че исковете са предявени от лице, имащо правен интерес от тяхното предявяване, произтичащ от претендираните от него права, поради което те се явяват допустими.
По основателността на исковете:
Задатъкът, както и неустойката, обезпечават изпълнението и обезщетяват вредите от неизпълнение на валиден договор. Предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор, за да произведе действие, като има изискване и за писмена форма за сделки, за които се изисква нотариална или нотариално заверена форма. Правото да се търси дадено капаро в троен размер възниква при валидност на договорната връзка, която то доказва и чието изпълнение обезпечава и неизпълнение от насрещната страна, по причина, за която последната отговаря.
Докладът по делото е неоспорен от страните. Допълнен е единствено с прилагането на Гр.д.№ 42/2019г. по описа на РС Каварна. По доказателствата с доклада, съдът е приел приложените към исковата молба писмени доказателства от страна на ищцовата страна, под формата на копия, а именно: нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот №205 том І дело 203 от 1974 год.; предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.09.2018г.; разписка от 14.11.2018 година за сумата от 7 хил.лева; скица на сграда № 15-104352 от 07.02.2019г. на СГКК гр.Добрич; скица на поземлени имот №****от 07.02.2019г. на СГКК гр.Добрич; удостоверение за наследници на Я. Д.Я. с рег.№ АО-03-85-002 от 05.02.2019г.; удостоверение за наследници на Д. Я.Д. с рег.№АО-03-85-001 от 05.02.2019г. и приложените към писменият отговор на исковата молба писмени доказателства от страна на ответната страна, под формата на заверени копия, а именно: жалба с вх.№ 47 от 22.01.2019г.; решение №260004 от 12.01.2021г. постановено по Гр.д.№ 42/2019г. по описа на РС Каварна; определение № 260138 от 15.12.2020г. постановено по Гр.д.№ 466/2020г. по описа на РС Каварна.
От приложения предварителен договор от 17.09.2018г. /л. 7-8/ е видно, че Д. Я.Д. с ЕГН ********** в качеството си на продавач се е задължил да прехвърли на Х.Х.С. с ЕГН ********** в качеството му на купувач собствения му недвижим имот, находящ се на адрес: гр.Каварна, ул.”****”, а именно ПИ ****с площ по действащия КК с обща площ от 421 кв.м., от които продавача бил собственик на 156 кв.м. или ½ ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 312 кв.м., представляващо по планоснимачен номер ****, по стария кадастрален план на гр.Каварна и построената в същото дворно място къща за живеене с идентификатор ****.1, със застроена площ от 106 кв.м, подробно описани в чл. 1 от договора. В чл. 2 е посочено, че купувачът се задължава да изплати на изплатил на продавача договорена продажна цена в размер на 25000лв. Срокът за прехвърлянето е определен до 17.03.2019г., като е поето задължение за заплащане на цената на имота до подписване на окончателен договор. В чл.9 от приложения предварителен договор от 17.09.2018г. е предвидено, че при несключване на окончателен договор в уговорените срок и условия по вина на продавача, той дължи на купувача връщане на полученото капаро в троен размер. Представения договор е заверено копие от ищеца. Съгласно заверено също от ищеца копие от разписка с дата 14.11.2018г., Д. Я. е получил сумата от 7 000 лева, представляваща част от продажната цена по чл.2 от договора. В разписката са положени два подписа – на платил сумата и на получил сумата.
От удостоверението за наследници на Д. Я.Д., изх.№ АО-03-85-001/05.02.2019г., издадено от Община Каварна е видно, че негови наследници са ответниците в производството – Я.Д.Д. и М.Д.Я..
С влязло в сила Решение № 26004/ 12.01.2021г. по Гр.д. № 42/2019г. по описа на Районен съд гр.Каварна, приложено и прието по настоящото производство, предявения иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителния договор от 17.09.2018г. е отхвърлен, а Х.С. е осъден да заплати сторените разноски в производството в размер на 800.00 лева. Решението не е обжалвано и на 23.02.2021г. ответниците са се снабдили с изпълнителен лист за сторените разноски в размер на 800лв.
По делото е приложено Досъдебно производство № 69/2019г. по описа на РУ Каварна, образувано по жалба на Я.Д.Д. на 10.04.2019г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.309, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК за това, че за периода 17.09.2018г. – 14.11.2018г. в гр.Каварна при условията на продължавано престъпление сам или чрез другиго съставил неистински частни документи – предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот на ул.”****” от 17.09.2018г. и разписка с дата 14.11.2018г., като положил подпис на името на Д. Я.Д., като „продавач” по договора и „получил сумата” по разписката и същите са употребени пред РС Каварна по Гр.д.№ 42/2019г. от Х.Х.С., за да докаже, че съществува правно отношение и задължение по договора. Наказателното производство е спряно на основание чл.244, ал.1, т.2 НПК с постановление от 03.07.2020г. на районен прокурор.
По делото са изготвени и приети две съдебно-графологически експертизи, която да установи подписа и ръкописния текст под „продавач“ в предварителния договор и в разписката дали са изпълнени от Д. Я.Д.. Съгласно заключението на вещото лице името „Д. Я.Д.“ и подписа на продавач в предварителния договор за покупко-продажба не недвижим имот от 17.09.2018г. не са положени от Д. Я.Д.. Ръкописния текст и подписа в разписката от 14.11.2018г. според заключението на вещото лице също не са положени от Д. Я.Д..
Касае се за осъдителен иск, с който ищеца следва да докаже спорните факти, относно сключването на предварителния договор и изпълнението на поетите задължения по него - в този случай - дали предварителния договор отговаря на общите условия за действителност на договорите, установени в чл.26-33 от ЗЗД и че ищецът е изправна страна по този договор, в тежест на ответниците е да докажат фактите, на които основават своите възражения, обективирани в отговора им по чл.131 от ГПК, а именно, че предварителния договор за покупко-продажба не е сключен от лицето Д. Я.Д., същия е недействителен и че Д. Д. не е получил сумата от 7 000 лв.
По делото не се установи безспорно, че между ищеца Х.С. и Д. Я.Д. е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с който праводателя на ответниците като „продавач” е поел задължение да прехвърли на ищеца като „купувач” правото на собственост върху описан в договора недвижим имот.
Законът е признал правото на изправната страна да се откаже от договора и да задържи задатъка (или да иска в двоен размер дадения от нея задатък) ако другата страна не изпълни задължението си. Каква обаче ще бъде функцията на задатъка, решават страните при сключването на договора, а по смисъла на чл.20 от ЗЗД сключеният между страните договор подлежи на тълкуване. С оглед на сериозните правни последици, които законът обвързва с хипотезата на чл. 93 от ЗЗД, следва да бъде постигнато изрично съгласие между страните, че предоставените суми се дават именно в качеството им на задатък по смисъла на закона. Безспорно е в конкретния случай, че в договора изрично е отразено, че сумата се предава само и единствено като капаро в смисъла на частично (авансово) престиране. Когато в договора не е употребен термина "задатък", то волята на страните подлежи на тълкуване. В този см. Решение № 198/17.01.2020 г., по гр. д. № 661/2019 г. на ВКС, ІІІ г. о., Решение № 106/16.07.2018 г. по гр. д. № 4088/2017 г. на ВКС, ІІІ г. о., Решение № 12/23.05.2018 г. по гр. д. № 834/2017 г. на ВКС, ІІІ г. о., Решение № 64/10.09.2012 г. по т. д. № 193/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение № 71/09.07.2010 г. по т. д. № 726/2009 г. на ВКС, І т. о. Мотивиран от изложеното, КРС намира, че тълкувайки клаузите на представения договор не може да се направи извода, че страните са придали смисъл на задатък по смисъла на чл.93, ал.2 от ЗЗД на дадената като капаро сума в размер на 7 000 лева и не може да се приеме, че за ответната стана съществува задължението да я върне на ищеца и то в искания троен размер. Съгласно чл.93, ал.2, изр.2 ЗЗД, ако задължението при двустранен договор не е изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата страна при отказ от договора може да иска задатъка в единствено в двоен размер.
Тежестта на доказването при оспорването на предварителния договор като частен свидетелстващ документ лежи на продавача при условие, че безспорно се докаже, че този документ носи неговия подпис. В настоящото производство ищецът не можа и не доказа, че удостоверените в предварителния договор от 17.09.2018г. и разписка с дата 14.11.2018г. са се осъществили. Ищецът следваше да проведе главно и пълно доказване на твърдяното обстоятелство, че до сделката не се е стигнало по вина на „продавача” по договора. Такова доказване не само не се проведе, а напротив същото твърдение се обори и от приетите по делото съдебно-графологически експертизи.
В този смисъл, Районен съд гр.Каварна намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Ищецът следва да бъдат осъден да заплати на ответниците и направените по делото разноски в размер на 1438.00 лв., от които 1130 лв. – адвокатско възнаграждение, 150 лв – депозит за вещо лице и 158лв. – доплатен депозит на вещо лице на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Х.Х.С., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Я.Д.Д., ЕГН ********** с адрес: *** и М.Д.Я., ЕГН **********, с адрес *** за заплащане всеки един от тях на сумата от за сумата от 11250лв., или общо 22 500лв., представляваща в чл.9 от предварителен договор от 17.09.2018г. неустойка в троен размер върху заплатената от ищеца сума от 7500/седем хиляди и петстотин/ лева, като капаро по предварителен договор.
ОСЪЖДА Х.Х.С. адрес *** с ЕГН ********** да заплати на Я.Д.Д. ЕГН ********** адрес *** и М.Д.Я. ЕГН ********** с адрес *** направените от тях по делото разноски в размер на 1438.00 лв., от които 1130лв. – адвокатско възнаграждение, 150лв – депозит за вещо лице и 158лв. – доплатен депозит на вещо лице, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: .............................