№119
Силистра, 20.11.2018г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Силистренският
окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на двадесети ноември
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА
АЛЕКСАНДРОВА
ДОБРИНКА СТОЕВА
при секретаря Данаила Георгиев
и в присъствието на прокурора …………. като разгледа докладваното от съдия
Стоева в.гр. д. № 209 по описа за 2018г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение № 45/08.03.18г.
и допълнително решение № 133/20.07.18г., постановени по гр.д. № 346/2016г. по
описа на ДРС, е отхвърлен предявения от Ю.М.И. против А. А. И., С.И., Б.М., С.С.
и М.М. иск да се признае
за установено, че Ю. И. е
собственик на 20.000/29.998 ид. ч. от
имот № 032016, представляващ нива с площ от 29,998 дка, трета категория,
находяща се в м. Пантата, с. Овен., останала по наследство от общия наследодател
на страните Я.М. М., поч. на 14.02.1981г. и възстановени с Решение №
12/15.04.1999 г. на ОСЗ Дулово. Осъдил е Ю.М.И. да заплати на А. А.И., С.И., Б.М.,
С. С. и М.М. сумата от по 500,00 лв. за всеки от тях, представляваща направени
разноски поделото.
Недоволен от
постановеното решение, е останал Ю.М.И., който го обжалва в законоустановения
срок. Счита, че същото е неправилно, поради което моли съда да го отмени и постанови
друго, с което да бъде уважен предявеният иск. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Ответните страни
А. А. И. и С.М.И., чрез
процесуалния си представител, изразяват становище за неоснователност на жалбата
и молят обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират присъждане на
разноски.
Ответните страни Б.М.,
С. С. и М.М. не
се явяват в съдебно заседание и не депозират становище по жалбата.
СОС, като съобрази
становищата на страните и данните по делото, прие за установено следното:
Жалбата е
неоснователна.
Предявен е иск с
правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.
Не се спори по делото,
а и от представените доказателства е видно, че страните в производството се
наследници на Якуб Мурадов Мехмедов, поч. на 14.02.1981г. и че процесните земи
са им възстановени с Решение № 12/15.04.1999 г. на ОСЗ Дулово.
Ищецът твърди, че наследниците
на Я.М. М. устно разпределили възстановената земеделска земя на съответни дялове,
като на него е предоставен делът на майка му от 20 дка, които тя имала от баща
си Я. М.М., и всеки от тях си работел нивите така, както са ги получили от родителите
им приживе. Ищецът твърди, че от 1999 г. до момента непрекъснато, със
съзнанието че е собственик, работи тази земя от 20 дка, които са част от нива с площ 29.998
дка, находяща се в землището на с. Овен, в м. Пантата, а от 2013г. я дава под аренда. Твърди, че това
е известно на останалите наследници и никой не е предявявал някакви претенции,
както и той не е предявявал такива към техните дяловете, което води на извод,
че със знанието на останалите наследници той е изменил основанието на владение,
започвайки да ги владее само за себе си в продължение на повече от 10 години.
Ответниците А. и С., чрез
проц.представител, депозират отговор, с който оспорват предявения иск и излагат
твърдения, че между страните по делото не е извършена нито доброволна, нито
съдебна делба и имотът, ведно с останалите наследствени имоти, е съсобствен. Посочват, че от приложената
справка от ДФЗ е видно, че имот № 032016 е очертаван през годините както от
ищеца, така и от Б.Р., Н. О., Ю.И. и Н.М..
От представената по
делото справка от ДФЗ за очертаване на процесния имот /стр.32/ е видно, че
действително през годините този имот е
очертаван по заявления за подпомагане и от други наследници на общия
наследодатели.
По делото са допуснати
и разпитани свидетели, както на ищцовата страна, така и на ответната страна, но
от техните показания не може да се направи извод за налична доброволна подялба
на процесните имоти между страните или пък за изрично отблъснато владение от
страна на ищеца спрямо ответниците, в качеството им на съсобственици на имота по наследство.
Св.И. З. И. - роднина
на ищеца по сватовство, преразказва това, което ищецът е споделил с него, а
именно, че приживе родителите на последния и ответниците по делото са
разпределили притежаваните от тях лично и наследените земеделски земи, като на
синовете са предоставили по 20 дка, а на дъщерите по 5 дка. Изрично заявява, че
не знае дали е проведена доброволна или съдебна делба на земеделски земи,
наследени от ищеца и ответниците по делото. Заявява също, че нивите са възстановени през 1996 г. и от
тогава процесните 20 дка се обработват от ищеца, като преди известно време е започнал да чува, че наследниците не могат
да се разберат за нивите.
Свидетелят Ю.Х., заявява,
че познава както страните по делото, така и техните родители, но не е чувал да
са минавали сделки по доброволна или съдебна делба за наследствените земи. Заявява,
че Я. имал и други наследници, но не бил виждал друг освен Ю. да работи тази
нива от 20 дка. или да получава наем за нея след предоставянето й на Т. да я
обработва.
Св. Г. Р. -внук на З. и
М. и син на ответницата А., заявява че земите на дядо Я. не са поделени чрез
доброволна или съдебна делба. Отдавна майка му А. и другите наследници имат
проблеми със земите и затова са решили да си потърсят правата по съдебен ред.
Св. Ш. С. - син на
ответника С.С., заявява че знае, че дядо Я. има земи, когато вуйчо му преди около две години се е снабдил с
удостоверение за наследници на Я. М. и тогава разбрал, че Ю. ги работи.
След като претендираното
от ищеца основание върху процесните
20.000/29.998 ид.части от имот № 23016 е
наследяване и давностно владение, то тежестта на доказване по този иск е именно
негова и той следва да установи правата
си, които претендира.
Основен елемент на фактическия състав на
придобивната давност е владението. То се дефинира от чл. 68 ЗС като упражняване
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи като своя лично или чрез
другиго. Промяната в намерението да държи вещта като своя, с което се упражнява
фактическата власт върху имота, следва да бъде демонстрирана по категоричен
начин и не може да се предполага. Когато обаче основанието, на което е
установена фактическата власт, произтича от наследяване, както е в случая, то
съсобственикът владее само собствената си идеална част, а държи вещта като обща
в качеството на държател на идеалните части на останалите съсобственици и
презумпцията на чл. 69 ЗС се счита за оборена. Следователно, за да се приеме
наличието на придобивна давност в полза на ищеца, той следва да докаже и
изрично отблъскване от негова страна на правото на останалите наследници върху
техните части от процесния имот, т.е. извършването от ищеца на действия,
обективиращи спрямо останалите съсобственици намерението му да промени
основанието си от държане на техните идеални части във владение за себе си,
отричайки техните собственически права. /В този смисъл е и трайната съдебна
практика, вкл. и ТР № 1/6.08.12г. на ОСГК на ВКС./ Доказателства в тази насока
обаче ищецът не ангажира, поради което се налага изводът, че за претендирания
период той е бил обикновен държател на имота по отношение на наследствените
части на останалите наследници, поради което и правото на собственост на същия
на заявеното основание - придобивна давност, не се доказа в претендирания
размер. Като е достигнал до същия извод и е отхвърлил иска като неоснователен,
ДРС е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на
делото пред СОС ищецът следва да заплати на А.И. и С.И. сумата от по 250 лв.,
или общо 500,00 лв., представляваща заплатено от последните адвокатско
възнаграждение за защита пред въззивната инстанция.
Водим от горното, СОС
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
45/08.03.18г., поправено с допълнително решение № 133/20.07.18г., постановени
по гр.д. № 346/2016г. по описа на ДРС.
ОСЪЖДА Ю.М.И., да заплати на А. А. И.,както и на С.М.И., сумата от 250
/двеста и петдесет лева/ лв. на всеки от тях или общо 500 /петстотин лева/ лв.,
представляваща направени от последните разноски пред СОС.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС, при условията на чл.280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: